dnevnik.bg - 2020-01-02.xml - lora-sp/bunc2tei - Gitiles

 <?xml version="1.0" encoding="utf-8" standalone="no"?>
 <TEI xmlns="http://www.tei-c.org/ns/1.0" xml:lang="bg">
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:15" url="https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/01/02/4011623_prihodite_ot_vinetki_sa_s_35_mln_lv_poveche_ot_2018/" title="Приходите от винетки са с 35 млн. лв. повече от 2018 година" subtitle="" author="Георги Пауновски" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Приходите от винетки са с 35 млн. лв. повече от 2018 година</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/skorost/2020/01/02/4011623_prihodite_ot_vinetki_sa_s_35_mln_lv_poveche_ot_2018/</div>
             <div type="id">4011623</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011622.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Цветелина Белутова, Капитал</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Георги Пауновски</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/29</div>
             <div type="tags">е-винетки, електронни винетки, винетки, Агенция "Пътна инфраструктура"</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:15</div>
             <div type="numberOfViews">4165</div>
             <div type="numberOfComments">32</div>
           </div>
 <p>Електронните винетки, купени от български и чуждестранни собственици на леки или тежки превозни средства през 2019 г., са на стойност над 392 млн. лв. Това е с около 35 млн. лв. повече от постъпленията от винетни стикери през 2018 година, съобщиха от агенция "Пътна инфраструктура".</p>
 <p>Към приходите от такси за ползване на платената пътна мрежа трябва да се прибавят и над 7 млн. лв. от санкции - компенсаторни такси и глоби. Общо 8.233 млн. броя е-винетки са купени през цялата 2019 г., от които близо 6 млн. бр. са за леки автомобили.</p>
 <p>Още над 200 000 са собствениците на пътни превозни средства, с отпуснати от Агенцията за социално подпомагане електронни винетки. Приходите от леки автомобили за ползване на пътната мрежа са близо 270 млн. лв., а от тежките автомобили – около 122 млн. лв.</p>
 <p>Камионите и автобусите са предпочитали дневни е-винетки, особено тези с чуждестранна регистрация, за които България е само част от маршрута им. Шофьорите на леки автомобили са предпочитали седмични е-винетки, следвани от годишни и от месечни.Купени са над 600 хил. електронни винетки</p>
 <p>Уикенд винетката, която за първи път беше въведена през 2019 г., е избрана от малко над 600 хил. души. Близо половината от тях са шофьори на превозни средства с чуждестранна регистрация, като от тях най-много са от Румъния и от Германия, следвани от Гърция.</p>
 <p>Българските собственици или ползватели на пътни превозни средства са купили над 5 млн. бр. е-винетки от всички над 8 млн. бр., като за леки автомобили са били повече от 4 млн. бр. Те са били на стойност близо 234 млн. лв. от всичките над 317 млн. лв. платени за е-винетки от български ползватели.Българите са купили най-много винетки през февруари</p>
 <p>Февруари е месецът, в който са купени най-много е-винетки от български шофьори – над 700 хил. бр. Общо през първите два месеца на годината над 1.434 млн. броя превозни средства с българска регистрация са получили правото да ползват платената пътна мрежа срещу 117 млн. лв.</p>
 <p>За цялата 2019 г. за леки и тежки автомобили с чуждестранна регистрация са купени близо 3 млн. е-винетки на стойност 79 млн. лв. Най-голям е бил интересът през летните месеци – юли и август.Цените остават без промяна</p>
 <p>От всички пътни превозни средства с чуждестранна регистрация, най-много е-винетки са купили тези от Турция, Румъния, Гърция и Германия. Българските камиони и автобуси са взели над 1.2 млн. броя е-винетки за цялата 2019 г. на стойност над 83 млн. лв., тези от Турция – над половин милион е-винетки за близо 17 млн. лв. Румънските превозни средства са най-многобройните от всички с чуждестранна регистрация, платили за ползване на пътната мрежа, но сред тях преобладават леките автомобили – близо 600 хил. броя е-винетки на стойност над 10 млн. лв.</p>
 <p>Цените на е-винетките за 2020 г. остават същите като през 2019 г. След въвеждането на тол-системата пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т ще преминат от винетна такса на тол-такса, т.е. ще плащат за ползване на пътната мрежа на база на изминато разстояние.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 13:09" url="https://www.dnevnik.bg/video/boiko_borisov/2020/01/02/4011537_obikolkite_i_razhodkite_produljavat_ili_kak_borisov/" title="Обиколките и разходките продължават, или как Борисов избра да започне 2020 г." subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Обиколките и разходките продължават, или как Борисов избра да започне 2020 г.</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/video/boiko_borisov/2020/01/02/4011537_obikolkite_i_razhodkite_produljavat_ili_kak_borisov/</div>
             <div type="id">4011537</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">пансион, Семинарията, Бойко Борисов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">13:09</div>
           </div>
 <p>Обиколките и разходките на премиера за проверка на завършени ремонтни дейности продължават и през новата година. И докато в последните дни на старата година Бойко Борисов избра да разгледа обновена пътна отсечка в Родопите, в първия си работен ден от 2020 година той реши да посети ремонтираните общежития в Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски".</p>
 <p>От няколко месеца възпитаниците на семинарията живеят и учат в по-добри условия, а специално за тях е изграден и малък параклис, в който момчетата могат да четат вечерните си молитви. Борисов целуна иконата в параклиса и препоръча и на директора на дирекция "Вероизповедания" в Министерския съвет Емил Велинов да направи същото: "Ходи и ти да цунеш иконата, че ти си много грешен."</p>
 <p>Как изглежда обновеният пансион и какво успя да посети премиерът - гледайте във видеото.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 13:27" url="https://www.dnevnik.bg/zdrave/2020/01/02/4011560_obshto_730_dushi_sa_minali_pred_pirogov_na_31_dekemvri/" title="Осем непълнолетни са приети в 'Пирогов', изпили неизвестно колко и какъв алкохол" subtitle="" author="Видка Атанасова" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Осем непълнолетни са приети в "Пирогов", изпили неизвестно колко и какъв алкохол</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/zdrave/2020/01/02/4011560_obshto_730_dushi_sa_minali_pred_pirogov_na_31_dekemvri/</div>
             <div type="id">4011560</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3960536.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Надежда Чипева, Капитал</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Видка Атанасова</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/468</div>
             <div type="tags">пациенти, Нова година, Пирогов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">13:27</div>
             <div type="numberOfViews">5329</div>
             <div type="numberOfComments">15</div>
           </div>
 <p>Като "изключително натаварено дежурство" определят медиците от спешното отделение в "Пирогов" новогодишната нощ и целия следващ ден. Общо през университетската спешна болница са преминали 730 души, от тях децата са 240, съобщиха на брифинг от болницата.</p>
 <p>На 31 декември през нощта и на 1 януари сутринта са преминали пациенти след употреба на алкохол, битови инциденти, след катастрофи и използване на пиротехнически изделия. Дежурният директор екип на спешния хирургичен кабинет Сергей Илиев отчете с 20% увеличение на болните от предишни години.</p>
 <p>Общо 80 пациенти са преминали спешния неврохирургичен кабинет. 150 пациенти са преминали през хирургичния кабинет. 250 болни са преминали през травматологичен кабинет, от тях 8 души са оперирани. 150 души са преминали през детската хирургия и педиатрия.</p>
 <p>Вечерта на 31 декември е била натоварена за дежурните детски хирурзи и реаниматори. В детска противошокова зала постъпва едногодишно момче в крайно тежко състояние. То е с онкологично заболяване и остро кървене в стомашно-чревния тракт. Детето е прието в Клиниката по детска реанимация на болницата.</p>
 <p>Общо 7 души пострадали от пиротехнически изделия, сред тях е и 3-годишно дете. От всички само детето остава в болницата. "Детето е прието в Клиниката по изгаряния. Инцидентът се е разиграл в Ихтиман - в двора на къща родителите на момиченцето и техни близки са запалили пиротехнически изделия. При гръмването детето е било ранено. Ухото му е със сериозна травма", каза лекарят.</p>
 <p>Случаите в токсикологията са много: 8 младежи до 18-годишна възраст са били приети там с неясно колко и какъв алкохол "Става дума за тийнейджъри, които не могат да кажат точно какво количество и колко вида алкохол за изпили. Това са 5 момчета и 3 момичета. Алкохолната им проба е отчела между 1.5 и 2 промила", уточни д-р Илиев.</p>
 <p>В "Пригоов" са спасени общо 4 мъже с инфаркт. Те са настанени в Клиниката по кардиология. В нея лекуват още 13 пациенти, но с тахикардии и ритъмни нарушения.</p>
 <p>Тежкко пострадали от катастрофи има в травматологията на болницата. Мъж и жена остават там, след като мъж се врязва в спрялата им кола. "Трима от шестимата блъснати пред столично заведение са откарани в спешното отделение. От тях един мъж с комоцио отказва да остане за лечение, а другите двама са настанени с травми на крайниците", съобщи още д-р Илиев.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:11" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011462_premierut_razporedi_proverka_na_vec_na_valentin_zlatev/" title="Премиерът разпореди проверка на ВЕЦ на Валентин Златев заради водата на Ботевград" subtitle="" author="Георги Пауновски" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Премиерът разпореди проверка на ВЕЦ на Валентин Златев заради водата на Ботевград</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011462_premierut_razporedi_proverka_na_vec_na_valentin_zlatev/</div>
             <div type="id">4011462</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011460.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Правителствена информационна пресслужба</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Георги Пауновски</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/29</div>
             <div type="tags">воден режим, басейнова дирекция, Петя Аврамова, Десислава Танева, Ботевград, Валентин Златев, Министерство на околната среда и водите МОСВ, Бойко Борисов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:11</div>
             <div type="numberOfViews">7854</div>
             <div type="numberOfComments">110</div>
           </div>
 <p>Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с кмета на Ботевград Иван Гавалюгов по повод водоснабдяването в града, съобщиха от правителствената информационна служба. Това става факт няколко дни след като Гавалюгов обяви, че в Ботевград може да се стигне до режим на водата.</p>
 <p>Кметът е запознал премиера с проблемите и ситуацията с водата в района, която идва основно от язовир "Бебреш", за който отговаря държавното дружество "Напоителни системи". По повод твърденията на Гавалюгов, че част от проблемите са заради изпускане на повече вода от позволеното от ВЕЦ, собственост на фирма на Валентин Златев, Борисов е уверил, че ще разпореди на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева да провери местния ВЕЦ "Бебреш" дали работи извън обхвата на своето разрешително, издадено от "Басейнова дирекция". На пресконференция в края на миналата година от Министерството на околната среда и водите обявиха, че през 2019 г. централата не е работила.</p>
 <p>По време на срещата било отбелязано, че към настоящия момент няма непосредствена опасност от режим на водата в Ботевград. "Разпоредил съм наблюдението на язовир "Бебреш" да продължи ежедневно, за да се гарантира вода за жителите на района", посочил премиерът Борисов. Към момента полезният обем на водата в язовир "Бебреш" е почти 1.5 млн. куб. метра, като среднодневно от него се черпят около 14 хиляди куб. метра. Това означава, че водоподаването е осигурено за поне близо 4 месеца, е подчертано по време на срещата.</p>
 <p>На регионалния министър Петя Аврамова ще бъде наредено да окаже съдействие на местната управа на Ботевград по отношение на ВиК мрежата. През последните месеци ВиК екипите са предприели активни действия по ремонт на ВиК мрежата в града, в резултат на което загубите на вода са намалели с 6%, за последния месец, се отбелязва в съобщението.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 09:11" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011404_ombudsmanut_iska_razsledvane_na_24_smurtni_sluchaia_v/" title="Омбудсманът иска разследване на 24 смъртни случая в дом за хора с деменция" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Омбудсманът иска разследване на 24 смъртни случая в дом за хора с деменция</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011404_ombudsmanut_iska_razsledvane_na_24_smurtni_sluchaia_v/</div>
             <div type="id">4011404</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011405.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Диана Ковачева.</div>
             <div type="mainImageSource">Дневник</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">проверка, дом, социални услуги, Диана Ковачева, Сухиндол</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">09:11</div>
             <div type="numberOfViews">2795</div>
             <div type="numberOfComments">17</div>
           </div>
 <p>Диана Ковачева.</p>
 <p>Омбудсманът Диана Ковачева сезира главния прокурор Иван Гешев с искане да бъде извършена проверка в Дом за пълнолетни лица с деменция в с. Горско Косово, община Сухиндол. Внезапна проверка на експертите на обществения защитник през декември установи, че хората живеят при изключително лоши условия, за тях не се полагат достатъчно грижи и за година там е имало 24 смъртни случая при общ капацитет 60 души.</p>
 <p>"Като омбудсман считам, че това представлява голям процент починали от общия брой настанени лица, дори като се вземе предвид спецификата на заболяванията им", пише Ковачева.</p>
 <p>Към момента са настанени 57 лица, а проверяващите са видели човек с декубитални рани, които не са били обработени 4 дни поради липса на медицинска сестра. Домът има две тоалетни и един душ за всички настанени, а администрацията е отделена със заключена решетка.</p>
 <p>Домът вече е проверяван през 2013 г. и още тогава са отправени препоръки към Министерството на труда и социалната политика и към кмета на община Сухиндол за подобряване на грижите, но почти нищо не се е подобрило, се казва в сигнала.</p>
 <p>Според омбудсмана е нарушена Конвенцията против изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 17:53" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011777_sledovateliat_boiko_atanasov_osudi_mvr_za_nezakonno/" title="Следователят Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Следователят Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011777_sledovateliat_boiko_atanasov_osudi_mvr_za_nezakonno/</div>
             <div type="id">4011777</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011776.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Следователят Бойко Атанасов заведе делото за незаконно подслушване през 2017 г.</div>
             <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">дело, подслушване, следовател, МВР, Бойко Атанасов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">17:53</div>
             <div type="numberOfViews">5168</div>
             <div type="numberOfComments">10</div>
           </div>
 <p>Следователят Бойко Атанасов заведе делото за незаконно подслушване през 2017 г.</p>
 <p>Следователят Бoйĸo Aтaнacoв ocъди Mинистерството на вътрешните работи зa нeзaĸoннo пoдcлyшвaнe, а Сoфийcĸият гpaдcĸи cъд определи ведомството да му плати 4000 лeвa oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди.</p>
 <p>Делото бе заведено от следователя през 2017 г. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е срещу MBP – пoдcлyшвaнeтo тогава e билo иcĸaнo oт ГДБOΠ, която е част от ведомството, съобщи news.lex.bg. Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.</p>
 <p>Oт ĸpaя нa ceптeмвpи дo ĸpaя нa дeĸeмвpи 2011 г. Бойко Атанасов e бил oбeĸт нa нeпpaвoмepнo изпoлзвaнe нa cпeциaлни paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa. Искането за наблюдение, подслушване и проследяване е било направено от тогавашния директор на ГДБОП Станимир Флоров и било одобрено от тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев.</p>
 <p>През 2013 г. следователят бил предупреден за проследяването от тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов, а по-късно е поискал Бюрото за контрол на специални разузнавателни средства да провери дали е бил подслушван незаконно. Още преди 3 години националното бюро се произнася, че подслушването е било незаконно - пъpвo, зaщoтo нe e имaлo дaнни, че Атанасов е свързан с ĸoнĸpeтни paзcлeдвaни пpecтъплeния, и втopo - paзpeшeниeтo e дaдeнo oт нeĸoмпeтeнтeн cъд – Coфийcĸият oĸpъжeн cъд, вмecтo Cофийския градски съд.</p>
 <p>Атанасов завежа дело в съда като искът му е за 151 000 лв., но съдът отхвърля голяма част от него като недоказана и присъжда 4000 лв. обезщетение.</p>
 <p>* Статията е редактирана в 19:12 ч.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:32" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011782_razsledvashtite_proveriavat_depo_za_otpaduci_v_pleven/" title="Разследващите проверяват депо за отпадъци в Плевен за връзка с ндрангета" subtitle="" author="Ина Друмева" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Разследващите проверяват депо за отпадъци в Плевен за връзка с ндрангета</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011782_razsledvashtite_proveriavat_depo_za_otpaduci_v_pleven/</div>
             <div type="id">4011782</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011783.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Главният секретар на МВР Ивайло Иванов разкри подробности за специализираната операция, а разследването се води под прякото ръководство на окръжния прокурор Ваня Савова.</div>
             <div type="mainImageSource">Пресцентър на МВР</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Ина Друмева</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/612</div>
             <div type="tags">депо, боклук, отпадъци, Ндрангета, Плевен, Италия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:32</div>
             <div type="numberOfViews">6223</div>
             <div type="numberOfComments">36</div>
           </div>
 <p>Плевенската прокуратура е започнала разследване за съхранението на 9000 тона отпадъци, внесени по море от Италия от фирма "Феникс Плевен" ЕООД, които са складирани на площадка в Плевен. Ще се проверява и дали има връзка с ндрангета (италианската организирана престъпна мрежа от района Калабрия - бел. ред.), срещу която през декември бе проведена мащабна акция.</p>
 <p>До момента в депото в Плевен са установени нарушения на изискванията по съхранението и преработката, но няма опасност за здравето на хората, уверяват от МВР. Разследването е започнало на 1 януари след сигнал за нередности при съхранението на внесени от Италия отпадъци на площадка в Плевен.</p>
 <p>За работата по случая е бил сформиран екип от прокурори от Окръжна и Районна прокуратура, служители на областната дирекция на полицията в Плевен и териториалното поделение на Държавна агенция "Национална сигурност" в града. Главният секретар на МВР Ивайло Иванов днес също бе в Плевен, за да участва в разследването.</p>
 <p>"Имаме достатъчно основание да смятаме, че са нарушени изискванията по съхранение и преработка. Засега нямаме никакви данни и имаме основание да смятаме, че някои длъжностни лица не са изпълнили задълженията си, свързани с контролните функции на съответната Регионална дирекция за опазване на околната среда и водите", обясни на пресконференция окръжният прокурор Ваня Савова, цитирана от БНР.</p>
 <p>Ще бъде изпратено официално запитване до италианските власти дали тези отпадъци са свързани с разследването там. Предстои назначаването и на експертизи в София.</p>
 <p>Проверява се дали депонираните отпадъци се съхраняват съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците. Разследващите са направили огледи, разпитани са свидетели и е иззета документация. По документи на фирмата на проверяваната площадка има 9000 тона отпадъци с неопасен произход – от метал, дърво, пластмаса и хартия.</p>
 <p>"Ние сме изпратили официално запитване до италианските власти, с което се надяваме се да разберем дали тези боклуци, които се обработват в България, имат общо с операцията, която беше проведена в Италия по задържане на членове на мафията, които се занимават с този вид дейност", каза Иванов.</p>
 <p>От отдел "Екология" в община Плевен са се опитали да направят проверка преди дни, но в почивните дни частното дружество, на чиято територия са отпадъците, не е работило.</p>
 <p>Проверката на отдела установила, че става дума за регламентирана площадка на "Феникс Плевен" ЕООД – дружеството има разрешително за третиране на неопасни отпадъци от 2013 година, издаден от инспекцията. Площадката на фирмата е инспектирана пет пъти миналата година, като последната инспекция е извършена на 19 декември, съобщи по-рано днес БНР.</p>
 <p>В началото на декември карабинерите в Милано задържаха незаконен товар от 815 тона боклук, предназначен за България. Открити бяха 582 бали отпадъци, натоварени в 17 вагона, а търговската им стойност на пазара се изчисляваше на 130 хил. евро. Седмица по-късно последваха и арести на стотици членове и свързани с ндрангета.</p>
 <p>България също е участвала в една от най-големите операции срещу ндрангета, когато бяха задържани 334 души, включително полицейски началник, адвокати, предприемачи, счетоводители, държавни служители.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 17:57" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011778_remont_za_16_mln_lv_shte_ima_v_nacionalnata_biblioteka/" title="Ремонт за 1.6 млн. лв. ще има в Националната библиотека" subtitle="" author="Видка Атанасова" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Ремонт за 1.6 млн. лв. ще има в Националната библиотека</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011778_remont_za_16_mln_lv_shte_ima_v_nacionalnata_biblioteka/</div>
             <div type="id">4011778</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_2844227.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Цветелина Николаева, Капитал</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Видка Атанасова</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/468</div>
             <div type="tags">покрив, ремонт, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">17:57</div>
             <div type="numberOfViews">2861</div>
             <div type="numberOfComments">2</div>
           </div>
 <p>С 1.6 млн. лв. без ДДС ще бъдат ремонтирани фасадите на националната библиотека в София "Св. св. Кирил и Методий" откъм вътрешните, съобщи "Капитал", като посочва обявената за целта обществена поръчка.</p>
 <p>През април 2019 година беше направен ремонт на покрива на библиотеката за 782 400 лв., чийто изпълнител се оказа свързан с бившия шеф на Агенция "Пътна инфраструктура" Светослав Глосов, отбелязва "Капитал". През февруари 2017 г. няколко от плоскостите от прозрачния покрив паднаха и раниха човек, а през 2016 г. покривът протече след обилни дъждове.</p>
 <p>Сега консултации и анализи от специалисти са показали, че състоянието на вътрешните фасади, инсталациите и дограмите на библиотеката е "изключително тревожно". То не отговаря на изискванията в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и се определя като "аварийно", пише в тръжната документация.</p>
 <p>Срокът за подаването на офертите е 17 януари, а изискванията към участниците са да са реализирали минимален оборот от 2 млн. лв. през последните три финансови години. Очакванията са строителните дейности да са приключили шест месеца след сключването на договора.</p>
 <p>Повече вижте тук.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 21:20" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011806_dvama_bulgarski_moriaci_sa_padnali_ot_tovaren_korab_v/" title="Двама български моряци са паднали от товарен кораб в Норвежко море (обновена)" subtitle="" author="Михаил Стоянов" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Двама български моряци са паднали от товарен кораб в Норвежко море (обновена)</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011806_dvama_bulgarski_moriaci_sa_padnali_ot_tovaren_korab_v/</div>
             <div type="id">4011806</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_832193.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Архив, Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Михаил Стоянов</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/527</div>
             <div type="tags">моряци, море, кораб, България, Норвегия, Норвежко море</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">21:20</div>
             <div type="numberOfViews">9146</div>
             <div type="numberOfComments">46</div>
           </div>
 <p>Двама български моряци са паднали от борда на товарния кораб "Стара планина" в Норвежко море, съобщиха от пресцентъра на външното министерство. До инцидента се е стигнало заради лошото време.</p>
 <p>В ранния следобед е започнала спасително-издирвателна операция с два хеликоптера. Няколко часа по-късно тя беше прекратена, тъй като при настоящите климатични условия няма шанс падналите във водата да оцелеят толкова дълго време. През цялото време е духало силен вятър, а вълните са достигали 8 метра.</p>
 <p>Операцията няма да бъде подновявана в утрешния ден. Норвежката полиция поема разследването на случая.</p>
 <p>Българският посланик в Осло Вера Шатилова е в контакт с местните власти и оказва необходимото съдействие по случая.</p>
 <p>На борда на товарния кораб "Стара планина" има 19 души. 18 от тях са български граждани, а един е украинец. Корабът се намира на 400 км югозападно от град Будьо.</p>
 <p>Сигналът към норвежките власти е подаден от капитана на "Стара планина", с когото спасителите са в постоянна връзка.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:31" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011637_vodata_v_pernik_niama_da_poskupva_obeshta_ministurut/" title="Водата в Перник няма да поскъпва, обеща министърът на икономиката" subtitle="" author="Георги Пауновски" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Водата в Перник няма да поскъпва, обеща министърът на икономиката</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/02/4011637_vodata_v_pernik_niama_da_poskupva_obeshta_ministurut/</div>
             <div type="id">4011637</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011630.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Цветелина Белутова, Капитал</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Георги Пауновски</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/29</div>
             <div type="tags">воден режим, цена на водата, Емил Караниколов, Перник</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:31</div>
             <div type="numberOfViews">2551</div>
             <div type="numberOfComments">22</div>
           </div>
 <p>Цената на водата в Перник няма да се увеличава, заяви в Перник министърът на икономиката Емил Караниколов, цитиран от БТА. Той допълни, че утре местното ВиК дружество ще излезе със становище, че няма да подпише нарастването на цената на водата.</p>
 <p>От 1 януари могат да се прилагат новите цени на водата в 24 области в България. Само в една има поевтиняване - Разград. Предвиденото поскъпване от Комисията за енергийно и водна регулиране за Перник е 3.7% за кубик, но финалното решение се взима от местното ВиК дружество.</p>
 <p>"Не може в кризисно положение, при което не се подава вода, тя да е по-скъпа, заяви Караниколов. Той допълни също, че се подготвя нов график на водния режим. При въвеждането на режима на 18 ноември жителите на града имаха вода по 10 часа на ден, а от 20 декември тя се пуска само за осем часа.</p>
 <p>Притокът в язовир "Студена" е увеличен с 20 л/сек в резултат на снеготопенето и предприетите мерки, съобщи още министърът. По думите му наличният обем на водоема се запазва 2.6 млн. куб.м.</p>
 <p>Имахме няколко проекта, с които искахме или да почистим земна маса, или да я трамбоваме, но към момента експертите от ВиК ни предупреждават, че при такива действия ще направим замътяване, коментира Караниколов. Той съобщи също, че е взето решение на десет локации по река Струма към Перник да се направят сондажи. Те ще се използват в случай на необходимост за доставка на вода.</p>
 <p>Вероятно утре или вдругиден ще се направи анализ за 48 часа на водосбора от пещерни извори. "Ще проследим за колко време ще се възстанови водата, която ще изтеглим от изворите. Ако е толкова бързо, колкото очакваме, ще можем да предприемем по-мащабни действия", посочи Караниколов.</p>
 <p>Министърът на икономиката заедно със зам. регионалният министър Николай Нанков са командировани в Перник с разпореждане на премиера. Те трябва да следят как се прилагат приетите от правителството мерки, който за момента предвиждат отпускане на 35 млн. за подобряване на ситуацията.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 06:49" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4010753_2019_peshehoden_pregled_na_ikonomicheskite_i/" title="2019: пешеходен преглед на икономическите и политическите илюзии" subtitle="" author="Красен Станчев, Свободна Европа" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">2019: пешеходен преглед на икономическите и политическите илюзии</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4010753_2019_peshehoden_pregled_na_ikonomicheskite_i/</div>
             <div type="id">4010753</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011373.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Въздухът тук е мръсен, но е значително по-безвреден от времето, когато работеха "Кремиковци" (затворен поради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. "Гара Искър" (изчистен, поради щото е приватизиран)</div>
             <div type="mainImageSource">Николай Дойчинов</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Красен Станчев, Свободна Европа</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">ръст, БВП, България</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">06:49</div>
             <div type="numberOfViews">4537</div>
             <div type="numberOfComments">133</div>
           </div>
 <p>Въздухът тук е мръсен, но е значително по-безвреден от времето, когато работеха "Кремиковци" (затворен поради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. "Гара Искър" (изчистен, поради щото е приватизиран)</p>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Текстът е препечатан от "Свободна Европа". Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител е на КС2 ЕООД.</p>
 <p>Годината не учуди никого: хем интересна за наблюдателите на икономиката и политиката на България и Европейския съюз (ЕС), хем изборна, хем без промяна.</p>
 <p>Обяснението е, че положителният заряд на последните 30, но особено последните 20 години, поддържа политическото статукво. Макар често да не бива дори забелязван като фактор на текущо състояние на нещата.</p>
 <p>Голямата картина</p>
 <p>България се оказа в групата на малкото (30-40 от 190) страни със стопански растеж над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. Положението ще бъде същото и през следващата година. Ръстът за тази година е около шест пъти по-висок, отколкото през 2013 г. А за последните пет години – над два пъти по-висок, отколкото през 2014 г.</p>
 <p>Да се взрем в историческата перспектива.</p>
 <p>През 2019 г. обемът на БВП е 2.5 пъти по-голям от БВП на 1987 г., която е най-добрата по този показател от годините между 1944 и 1989-а.</p>
 <p>Спрямо 1997 г. разликата е 6 пъти, а спрямо най-лошата година от началото на 1990-те – 7.5-8 пъти. Иначе казано: обемът на онова, което българските граждани и фирми успяват да продадат в страната и навън, е много по-голям от този в добрите години преди 1989 г., да не говорим за периодите на икономически спад.</p>
 <p>През целия период след 2000 г., както на няколко пъти доказва Георги Ганев, заплатите у нас растат два пъти по-бързо от цените. Заплатите не са всичко, но те растат най-бързо в ЕС от около десетина години.</p>
 <p>Изобщо този ръст е много по-силен в новите страни - членки на съюза. Според един анализ на Международния валутен фонд (МВФ) от ноември т.г. основен фактор в този ръст е по-високата печалба в промишлеността и услугите на страни като нашата. Важно е също, че все повече хора ги получават, поради исторически най-ниската безработица и най-високата заетост. Не само в България.</p>
 <p>Не само заплатите, но и цялото богатство на българските граждани се е увеличило над 10 пъти за последните 20 години.</p>
 <p>Да бъдеш "най"</p>
 <p>Новинарските заглавия с упование наблягат върху "най", особено ако нещо е най-зле. Например: "Харчим най-много за храна в ЕС." Твърдението не отговаря на истината за 2019 г., но е вярно за предишни години. Днес този разход на домакинствата е 19.2% от общите им разходи. Подобрението спрямо най-лошата от последните 20 години (2010 г. – 37.2%) е почти два пъти.</p>
 <p>През 2019 г. тези разходи в Румъния са 27.7%. Литва и Естония са по-зле от България, а положението в Унгария е като тук. Данните на НСИ показват, че и менюто на домакинствата у нас е по-здравословно от 2010 или 2015 г.</p>
 <p>Това са разходи за поддържане на живота в тялото. Колкото са по-високи, толкова по-трудно се постига основната им цел. Най-трудно е било през 1989 и 1997 г., с 48 и 50% от общите разходи на домакинствата.</p>
 <p>Краят на света през 2019</p>
 <p>Един политологически виц казва, че "краят на света може да настъпи и в една отделно взета страна". Струва ми се, че в България през 2019 г. той е настъпвал най-често. Битовизмът на новинарството у нас също се разгърна повече от предишни години. Той също засилва преживяването на края на света. Ще се спра само на два примера: здравеопазването и дишането в София. Образованието е сложно и трябва да бъде прехвърлено към БАН. (Особено това по македонски език.)</p>
 <p>"Живеем най-кратко в ЕС", защото "системата ни убива". Първата част на това изречение е вярна. Подробностите биха позволили да се разберат причините на този факт.</p>
 <p>През 1960 г. средната продължителност на живота у нас е била малко над 69.2 години. След това има 26-годишен период на известно бавно подобрение: през 1986 г. тя е 71.7 години. Това е най-дългият средностатистически живот, регистриран преди 1989 г.</p>
 <p>За десетте следващи години (съкращаването започва през 1987 г.), т.е. към 1997 г., продължителността на живота спада до равнището на 1963 г. и е 69.3 години. През 2019 г. (75 години) удължаването на живота в България е с около и над 5 години спрямо равнището от 1960 и 1997 г.</p>
 <p>Иначе казано, на последните 20 години дължим 4/5 от подобрението на продължителността на живота за последните 50 години*. Очевидно "системата" не само убива.</p>
 <p>За България и другите страни като нашата, сравнени със Западна Европа, има една странна на пръв поглед закономерност: при тях продължителността на живота расте постоянно, докато при нас навсякъде този ръст е почти пренебрежим от средата на 1960-те до 1991 г. Изравняването започва след това. И само в България се влошава в средата на 1990-те.</p>
 <p>Краят на света няма да настъпи и в областта на опазването на околната среда. Въпреки "трагедията" покрай дишането в София и градуса на изживяване на проблемите на екологията след 1998 г. Мъглата в София няма да се махне въпреки обещанията за решение по въпроса. Въздухът тук е мръсен, но е значително по-безвреден от времето, когато работеха "Кремиковци" (затворен поради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. "Гара Искър" (изчистен, поради щото е приватизиран).</p>
 <p>България постепенно се придвижва нагоре в Индекса за опазване на околната среда на Йейлския университет. През 2019 г. тя се "изкачва" до 30-то място сред 180 страни. 5/6 от страните в света са по-зле, а от новите страни - членки на ЕС, положението е малко по-добро само в Словакия и Литва**.</p>
 <p>Произход на илюзиите</p>
 <p>Естествено беше изборите през тази година да не доведат до политическа промяна. Причините са няколко.</p>
 <p>Когато гласуват, избирателите са пешеходци. Собственият им ход през годините показва, че в личен план те не са толкова зле, колкото са били. Политическите алтернативи, особено олицетворяваната от БСП, обещанието, че ще има по-високи данъци върху доходите "на богатите" и други подобни, не се потвърждават от личните спомени и опит.</p>
 <p>Когато говорят за обществени неща, те почти неизбежно стават колективисти, говорят от името на "ние". Сравнението на "нас сега" с "нас преди време" показва онова, за което стана дума по-горе. Сравнението на "нас" с "другите" изисква нетривиално усилие да разберат разликите и причините за тях. Но първото впечатление е, че "сме по-зле". За това през 2019 г. отново се оказаха виновни политиците и "частично криминалният" и "изцяло сбъркан" преход. Въпреки това най-популярната и най-достоверната книга за този период е тази на Иван Костов.</p>
 <p>Доброто състояние на икономиката е причина и за доброто състояние на публичните финанси за 2019 г. Фискът позволява да се купуват гласовете на избирателите на едро. (Това е забранено като индивидуален акт, но не и като работа на правителството и парламентарното мнозинство.)</p>
 <p>Изглежда напълно рационално да се увеличават заплати, пенсии, помощи и субсидии ангро, за да се запазят позиции в управлението. Това ще даде лош стопански ефект в бъдеще. Но вече се вижда, че разходите за труд през първите девет месеца на 2019 г. според Евростат в България растат доста бързо, с 10% (около 3 пъти по-бързо от средния ръст в ЕС). Само румънските 13.2% са по-зле.</p>
 <p>Купуването на гласове на едро донякъде неутрализира недоволството от корупцията. Годината показа, че корупционните скандали не са достатъчно основание за политическа промяна.</p>
 <p>Казусите с "апартаментите на властта" и "къщите за тъщи" са разбираемо неприятни. Но други фактори поддържат политическата стабилност. Чистите загуби засега от два други енергийни проекта – АЕЦ "Белене" и "Цанков камък", са 3% от БВП за 2019 г. Ако се добавят разходите и за други държавни проекти, сумата стига до 4% от БВП. Но тези неща са трудни за разбиране, действат като обединител на управляващи и опозиция, пък винаги ще се намерят услужливи организации и "експерти", които да обвинят за всичко "американските ТЕЦ".</p>
 <p>2019 г. беше и година публичните доноси. Не че и преди не се е случвало, но особеното е, че сега в тази работа се включиха и главните прокурори. Те получиха от политиците мандат да поддържат статуквото. Недоволството от този факт е обяснимо, но процедурно безсилно. Тази роля на прокуратурата не е наследство от системата преди 1989 г. Тя е нововъведение на последните седем години, което излезе на повърхността през 2019 г.</p>
 <p>* При това следва да се отчете, че след 1986 г. е налице постоянен процес на увеличаване на смъртността и намаляване на раждаемостта до 1997 г., когато двата фактора на продължителността на живота се влошават най-рязко.</p>
 <p>** Даже в контекста на досега договорените цели на споделени (между страните - членки на ЕС) действия в областта на опазването на околната среда за 2030 г. България не стои зле. По критериите за СО2 тя е сред "изоставащите", с минус 8.1% от набелязаното. Но по-добре от Румъния и Франция (-12.5 и – 13.6% съответно) и много по-напред от Германия и Дания (-16.2), Австрия, Белгия, Естония, Полша и Чехия – всичките с изоставане от над 20%.</p>
 <p>При енергийната ефективност "изоставането" е средно с 10% за 2017 и 2018 г. Положението е същото и в Австрия, Белгия и Германия, но е много по-лошо в Литва, Унгария и Словакия.</p>
 <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:05" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4011422_dnes_e_deniat_na_danuchnata_svoboda_za_tezi_koito_imat/" title="Днес е денят на данъчната свобода за тези, които имат човек в НАП" subtitle="" author="НеНовините" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Днес е денят на данъчната свобода за тези, които имат човек в НАП</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4011422_dnes_e_deniat_na_danuchnata_svoboda_za_tezi_koito_imat/</div>
             <div type="id">4011422</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011453.jpg</div>
             <div type="mainImageText">За останалите данъкоплатци ще се падне някъде през другата година, за да има пари за осветление на стадиони, къщи за гости, шест метра магистрала и държавна администрация</div>
             <div type="mainImageSource">Георги Кожухаров</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">НеНовините</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/761</div>
             <div type="tags">данъчна свобода, човек, НАП</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:05</div>
             <div type="numberOfViews">3359</div>
             <div type="numberOfComments">11</div>
           </div>
 <p>За останалите данъкоплатци ще се падне някъде през другата година, за да има пари за осветление на стадиони, къщи за гости, шест метра магистрала и държавна администрация</p>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Сатиричният сайт "Не!Новините" информира за новостите в Националната агенция за приходите (НАП) през Новата година. Денят на данъчна свобода е символичен и отчита кога гражданите спират да работят за държавата и започват да работят за себе си. През 2019 г. това се случи на 18 май.</p>
 <p>У НАС - Първият работен ден на годината съвпада с датата, на която тези с човек в НАП спират да работят за държавата и започват да печелят за себе си.</p>
 <p>"Е, имам разходи за заплати, за човека в НАП, за газовата уредба на бентлито.</p>
 <p>Не е само за мене си" - оплака се тарикат човек, жив дявол.</p>
 <p>Самият човек в НАП предложи на човека, който го има, да идат на дискотечка да отпразнуват, което бе прието като по-приятна алтернатива на данъчна ревизия за последните 5 години.</p>
 <p>Неплащането на данъци от едни хора е за сметка на други хора,</p>
 <p>успокои той, че ще е добре финансово държавата.</p>
 <p>Денят на данъчна свобода за останалите хора тази година ще се падне някъде през другата година, за да има пари за осветление на стадиони, къщи за гости, шест метра магистрала и държавна администация от милион и половина души, на които си им е добре, и после се чудете кой ги избира тия.</p>
 <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 07:12" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4009360_2019_godinata_v_koiato_razbrahme_che_sme_sviknali_s/" title="2019 – годината, в която разбрахме, че сме свикнали с всичко" subtitle="" author="Спас Спасов" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">2019 – годината, в която разбрахме, че сме свикнали с всичко</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/02/4009360_2019_godinata_v_koiato_razbrahme_che_sme_sviknali_s/</div>
             <div type="id">4009360</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3947417.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Спас Спасов</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/84</div>
             <div type="tags">2019 г., европейска столица на културата, папа франциск, къщи за гости, главен прокурор, еврофинансиране, Апартаментгейт, Иван Гешев, Цецка Цачева, Валери Симеонов, Цветан Цветанов, Бойко Борисов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">07:12</div>
             <div type="numberOfViews">10094</div>
             <div type="numberOfComments">96</div>
           </div>
 <p>Според агенция "Алфа Рисърч" 33% от българите оценяват отминалата 2019 г. като по-добра за тях. За 14% тя е била по-лоша. Но в живота на най-голямата група от анкетираните – 53% - годината не е донесла никаква промяна.</p>
 <p>Как са възможни тези резултати в година, едва докретала до края си под тежестта на скандали и избори?</p>
 <p>Равнодушни сме, защото свикнахме с мантрата, че политиката е мръсна работа и единственото, което можем да очакваме е да ни управляват все по-мръсно, но не и все по-добре. Свикнахме да приемаме живота си като фатална непреодолимост. Затова спряхме да търсим алтернатива. И дори по-зле – спряхме да се гневим и да се бунтуваме. Свикнахме с поражението.</p>
 <p>Годината започна със спектакъл</p>
 <p>– откриването на проекта "Пловдив, европейска столица на културата".</p>
 <p>Бюджетът за подготовката на домакинството беше определен на 76.4 млн. лв., огромната част от които - за сметка на данъкоплатците. Месец преди началото на събитието обаче се оказа, че пари за организирането са харчени на тъмно. А заради фаталното привикване към мисълта, че разходите за култура в България се калкулират по-скоро като "пропуснати ползи", разгневените се оказаха пренебрежимо интелектуално малцинство.</p>
 <p>Март дойде със скандал</p>
 <p>за цената, на която бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов се вози в персонален асансьор до апартамента си в луксозна жилищна сграда в София. В бурята влезе и министърът на правосъдието Цецка Цачева с друга цена – тази, на която си бе харесала изкоп "на зелено" за друг апартамент в друга луксозна сграда в столицата. Но все от същия строителен инвеститор. После Борисов разчисти политическите си сметки и с двамата, но от това справедливостта не спечели нито педя нова територия в България, защото никой не опроверга подозренията, че и двамата са укрили данъци за имотите си. Така е, защото отдавна сме свикнали да не правим разлика между политическата и гражданска отговорност.</p>
 <p>Не заради каручката, с която беше украсил покрива на тризонета си, а пак заради подозрения, че е укрил данъци, вместо в битката за главен прокурор бившият шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев влезе в дипломацията - изпратен консул във Валенсия. Той отлетя, сподирен само от няколко горчиви подигравки за нескопосания си испански. А след себе си остави декларацията "Аз няма да се обяснявам". Приехме я заради навика си да не се съпротивляваме на прекомерната арогантност. Същата, с която финансовият министър Владислав Горанов излезе съвсем сух от разследването за конфликт на интереси, след като сам призна, че от 2012 г. живее безвъзмездно в апартамент от 180 кв., купен от кръстника му в луксозен жилищен комплекс на братята Кирил и Георги Домусчиеви.</p>
 <p>Така се случи и с</p>
 <p>"къщите за тъщи" през април</p>
 <p>Тогава се оказа, че собствениците на повече от 250 къщи за гости, построени с безвъзмездно финансиране по програми на Европейския съюз, са ги ползвали като персонални вили. Сред бенефициентите се оказаха бившият зам.- министър на икономиката Александър Манолев и роднини на подставения лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. Манолев се прости с поста си. Карадайъ сигурно ще бъде преизбран за оперативен председател на партията през тази година. Така тренирахме навика си да приемаме ДПС като политически анклав, а лидерите му като неоспоримо правоимащи.</p>
 <p>През май посрещнахме папа Франциск.</p>
 <p>В трите дни от посещението му слушахме благословията на смислено, отговорно и откровено говорене на лидер с мисия. Но и разбрахме за пореден път, че в сегашния си състав Светият синод на Българската православна църква е схоластичен орган, неспособен да се движи напред. Затова и промоцията на телесното наказание като средство за вкарване в правия път дойде пак оттам.</p>
 <p>Според епископите евентуалното инкриминиране на възпитателните шамари щяло да стане причина за "тотално непослушание на детето спрямо родителите му и безконтролно развитие на детската личност". Допуснахме го заради смирения навик да приемаме клира като лишен по подразбиране от здрав смисъл.</p>
 <p>Хакерската атака срещу НАП събуди заспалия юли</p>
 <p>с изтичането на личните данни на 4 млн. души. Но трусът, предизвикан от неспособността да бъдат опазени в тайна, не вдигна цунами от съдебни дела, защото отдавна сме свикнали да се отнасяме с държавата си като с непрокопсаник, на когото не може да се разчита. А тя да ни отвръща с пренебрежение.</p>
 <p>Все по тази причина</p>
 <p>отпускарският август бе помрачен</p>
 <p>от две други кризи.</p>
 <p>Първа нападна африканска чума по свинете. Двайсетина дни по-късно прокурорската колегия на ВСС единодушно номинира Иван Гешев за следващ главен прокурор. Санитарното избиване на прасета заради чумата роди протести. Номинацията на Гешев - също. Но поради репресивна традиция, наложена още през 50-те години на миналия век, в моменти, критични за държавата, прасетата у нас се оказват по-важни от хората. Сигурно за това в телевизора по-често влизаха непохватните опити да бъде спряна чумата, отколкото усилията на гражданите да спрат "гешевизацията" на прокуратурата.</p>
 <p>Заради опита тази пропорция да бъде обърната</p>
 <p>в средата на септември програма "Хоризонт" на БНР замлъкна за цели пет часа</p>
 <p>Официалното обяснение за празния ефир беше фалшивата новина за "профилактика на предавателите". Истинската – никой не пожела да води утринния блок на радиото, след като журналистката Силвия Великова бе свалена от ефир, заради критичната си позиция към безалтернативната номинация на Гешев за нов главен прокурор.</p>
 <p>Така за кой ли път трябваше да свикнем и с мисълта, че свинщините ще продължат да бъдат видимият резултат от всичко, което се случва в задните дворове на държавата.</p>
 <p>Изборите за местна власт през октомври не направиха изключение.</p>
 <p>В две изборни секции в провадийското с. Бозвелийско и в пиринското с.Копривлен бяха открити бюлетини, попълнени с изчезващо (симпатично) мастило – технология, с която по всяка вероятно ще се наложи да свикваме от тук нататък.</p>
 <p>Свикнахме и с мисълта, че провалил се вицепремиер като Валери Симеонов, отстранен от поста си заради недопустима арогантност, може да бъде избран за зам.-председател на Народното събрание.</p>
 <p>Свикнахме с безкритичността към своеволията на джипкаджийската власт, с това, че журналистите, дошли за брифинг с новоизбрания председател на ЕК Урсула фон дер Лайен могат да се окажат с демонтирани микрофони, че България се е превърнала в република, управлявана от каста на вечно невинните, а до доказване на противното никога няма да се стигне.</p>
 <p>За това според друг резултат от проучването на "Алфа рисърч" "демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление" са довели до там, че постигането на повече справедливост се оказва приоритет едва за 12% от анкетираните.</p>
 <p>С всичко това свикнахме през 2019 г. Започваме 2020 година. Дано е по-гневна!</p>
 <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 08:10" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/01/4010743_2020_g_shte_ima_chesti_politicheski_sblusuci_za/" title="2020 г.: Ще има чести политически сблъсъци за обществена консумация" subtitle="" author="Геновева Петрова" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">2020 г.: Ще има чести политически сблъсъци за обществена консумация</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/01/4010743_2020_g_shte_ima_chesti_politicheski_sblusuci_za/</div>
             <div type="id">4010743</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4006406.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Бойко Борисов и Корнелия Нинова</div>
             <div type="mainImageSource">Дневник</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Геновева Петрова</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/556</div>
             <div type="tags">година, протести, политика, България, Бойко Борисов</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">08:10</div>
             <div type="numberOfViews">5689</div>
             <div type="numberOfComments">44</div>
           </div>
 <p>Бойко Борисов и Корнелия Нинова</p>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } "Дневник" публикува прогнозите на философи, политолози и социолози за политическата 2020 г. и оценките им за 2019 г. Това са отговорите на политолога Геновева Петрова - управител на социологическата агенция "Алфа Рисърч"</p>
 <p>Каква политическа година очаквате?</p>
 <p>- Очакванията ми са за чести политически сблъсъци с основна цел обществена консумация и доминиращи атаки по конюнктурата вместо аргументи по смисъла. Просто нито една от активните към момента партии не даде индикации за смислен политически дебат през 2020 г.</p>
 <p>Какво очаквате от ГЕРБ?</p>
 <p>- Най-вече да продължи процеса на вътрешнопартийно оздравяване, разчитайки на две неща: да покажат освежаване след десет годишна доминация на политическата сцена и да убедят избирателите в налаганата през цялата отминала година от лидера Бойко Борисов теза, че за разлика от БСП при наличие на злоупотреби ГЕРБ са способни да се прочистват. В този смисъл възможно е да станем свидетели на преструктуриране, персонални промени или лансиране на нови имена.</p>
 <p>На какво се дължи влиянието на ВМРО? Ще има промени при т.нар. Патриоти? Възможно ли е формации като "Възраждане" да играят роля в национален мащаб?</p>
 <p>- Комбинацията от приемливи за последователите им (макар и често популистки) идеи и по-малко радикалното поведение на представителите му правят възможно ВМРО да привлече основна част от патриотичния вот. Този вот обаче е един от най-променливите и може бързо да бъде мобилизиран от други подобни формации. Затова и се нуждае от периодично "подгряване" с повече или по-малко реалистични опасности пред "българското". Що се отнася до формации като "Възраждане", за момента не разполагат с достатъчна за национално влияние подкрепа.</p>
 <p>Ще излезе ли извън София "Демократична България"?</p>
 <p>- Това продължава да е основно предизвикателство пред обединението и преодоляването му ще е още по-трудно в неизборна година.</p>
 <p>Предстои конгрес на БСП. Какво ще стане с тази партия?</p>
 <p>- Макар и най-голяма опозиционна партия, БСП не показва, че би могла да предложи решения, които да й върнат доверието на избирателите. Социалистите страдат от проблеми с лидерството, дефицит на приемливи за обществото решения и непоследователни действия по конкретни казуси като например гласуването в парламента за председател на антикорупционната комисия в края на 2019г. За момента не личи, че конгресът им ще намери убедителен отговор на тези въпроси.</p>
 <p>Нещо ново около ДПС?</p>
 <p>- В неизборни години новостите около ДПС се случват на терена на бизнеса. Те обаче невинаги добиват публичност. Разбира се, винаги можем да очакваме и обновяване на ръководни представители - тези процеси в Движението обикновено нямат връзка с общественото доверие в партията.</p>
 <p>Как ще продължи Слави Трифонов след началото на партията и телезвизията?</p>
 <p>- Предстои да видим. И е по-добре да изчакаме, вместо да спекулираме. Единствените ни наблюдения към момента са, че сред потенциалните симпатизанти на партията му се открояват т.нар. мобилни избиратели, чиято подкрепа може бързо да се мобилизира, но и също толкова бързо да се демотивират.</p>
 <p>Мая Манолова ще...</p>
 <p>- Вероятно ще запази обществена популярност, която трудно би се трансформирала в политическо влияние в случай, че продължи самостоятелно. Обединяване на усилията с политически субекти би поставило други перспективи в зависимост от актуалната конюнктура.</p>
 <p>Какво очаквате от президента Радев?</p>
 <p>- Действията на президента в края на 2019 г. дават основание да се очаква продължаване на досегашната тенденция - амбициозни по първоначална заявка, но по-скромни по реализация инициативи; по-често ангажиране с текущи политически въпроси, отколкото със стратегически за страната приоритети.</p>
 <p>Какво може да предизвика обществени протести?</p>
 <p>- Преди всичко очакванията ни са, че и през 2020 г. ще бъдем свидетели на немалко протести на отделни професионални и социални общности в отговор на лоши секторни или локални решения - така, както 2019-а завърши с протести на медицинските сестри и недоволството от водния режим в Перник. Основания за по-масови обществени протести към момента не се наблюдават.</p>
 <p>Демокрация днес, Промяна сега, Свобода на словото, Законите за всички - какво Ви говорят тези лозунги?</p>
 <p>- От дистанцията на 30 години демократично управление тези лозунги са натоварени с няколко важни послания: че демокрацията е непрекъснато усилие, което изисква постоянен ангажимент от цялото общество; че демокрацията е баланс между права и отговорности и нарушаването му дори от една социална група се отразява върху цялото общество; че демокрацията в една страна е толкова съвършена, колкото е съвършено обществото.</p>
 <p>С какво ще запомните 2019 година?</p>
 <p>- Във вътрешен план - с двата вида избори и резултатите от тях. По-конкретно с имиджовите щети, които поредицата скандали нанесоха на управляващите, и невъзможността на опозицията да ги капитализира поради слабо лидерство, липса на добри решения и непоследователно поведение.</p>
 <p>Във външнополитически план - с трудно постигнатия европейски консенсус след евровота, който маркира основни политически и социални различия между страните членки. В този контекст може би най-показателни бяха Брекзит и отложената перспектива за членство на страните от Западните Балкани. Разбира се, процеси, чието развитие ще се отразява и върху нас са също търговската война между САЩ и Китай и напрежението между Западния свят и Русия.</p>
 <p>Какво показаха изборите за европейски парламент и за местна власт?</p>
 <p>- Два важни резултата от евровота си струва да бъдат откроени. Първият - и в ЕС като цяло, и в частност в България проевропейските обществени нагласи надделяха над евроскептичните. Вторият, избирателите в почти цяла Европа са силно фрагментирани между предлаганите им политически алтернативи.</p>
 <p>Що се отнася до изводите от двата вида избори за България, отделни електорални пробиви на опозицията потвърдиха нарасналата критичност към стила на управление и очакванията за по-последователни действия при подобряване на публичната среда. Същевременно, фактът, че ГЕРБ излязоха като победители и в двата избора показват липсата на силна протестна обществена нагласа.</p>
 <p>Как оценявате изпълнителната власт?</p>
 <p>- Политически стабилизирана (особено след двата вота), но и недостатъчно убедителна заради значителната разлика в резултатите между отделни сфери. Накратко положителните икономически тенденции от последните години подхранват социален оптимизъм, но и карат хората да стават по-взискателни към качеството на публичната среда доколкото тя също е основен фактор за жизнения стандарт. А именно направления с голямо значение за средата продължават да страдат от дефицит на ефективни решения - здравеопазване, социална политика, правосъдие.</p>
 <p>А външната политика?</p>
 <p>- И през тази година с отделни колебания българската външна политика продължи да следва проевропейски геостратегически приоритети, заради което получава обществено одобрение. Впечатление обаче правеха разминаващите се позиции между правителство и президент по външнополитически казуси, особено такива, които засягат и страни извън ЕС.</p>
 <p>Сигнал за какво беше изборът на главен прокурор и на шеф на антикорупционната комисия?</p>
 <p>- Ако трябва да се обобщи, това е сигнал, че съдебната и законодателната власт се отказват от провеждането на съдебна реформа. И новият главен прокурор, и новият шеф на антикорупционната комисия са сред най-твърдите застъпници на тезата, че реформата не е решението за постигане на повече справедливост. Силната подкрепа за двете кандидатури показва, че избиращите ги приемат този подход.</p>
 <p>Кое събитие или явление ще има най-важни последици? Кой беше скандалът на годината?</p>
 <p>- В контекста на 2019 г., безспорно събитията с най-важни последици за хората в страната са изборите - резултатите от тях са определящи посоката на развитие в средносрочен период. Своеобразната класация за скандал на годината се води от "апартамент гейт", поставил началото на поредица от трусове във властта.</p>
 <p>Каква беше 2019 г. за Бойко Борисов? Промени ли се той? Как?</p>
 <p>- Доста динамична предвид факта, че съществена част от очакванията и на хората, и на политиците бяха свързани със зависещи от него решения и действия. Не бих казала, че се е променил, по-скоро се върна към образа си на "биткаджия", познат ни от началото на политическата му кариера.</p>
 <p>Каква беше годината за президента Радев? Показа ли нещо ново и различно?</p>
 <p>- Президентът продължи да се откроява като най-силната политическа фигура, но не успя да регистрира нови институционални постижения. Беше активен външнополитически, но не успя да се наложи като лидиращ фактор в тази насока. Проявяваше и вътрешнополитическа активност, която обаче напомняше повече на конфронтация с изпълнителната власт, а не на позиция по стратегически за страната въпроси, каквато се очаква от държавния глава.</p>
 <p>Коя беше личността в политиката, която бихте отличили, и защо?</p>
 <p>- Макар и наситена със събития и скандали, в българската политика през 2019 г. не се откроиха много личности. Бих си позволила обаче да отбележа, че през тази година България има своя първи представител, избран за председател на МВФ, в лицето на г-жа Кристалина Георгиева.</p>
 <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:28" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/predozirane/2020/01/02/4011540_sled_sbivane_v_simitli_razsledvashtite_pak_sa_mejdu/" title="След сбиване в Симитли разследващите пак са 'между закона и морала'" subtitle="" author="Светлана Георгиева" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">След сбиване в Симитли разследващите пак са "между закона и морала"</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/predozirane/2020/01/02/4011540_sled_sbivane_v_simitli_razsledvashtite_pak_sa_mejdu/</div>
             <div type="id">4011540</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011682.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Полицията и прокуратурата стъпват на пръсти, за да не направят грешка като през 2016 г.</div>
             <div type="mainImageSource">Стопкадър от btv.bg</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Светлана Георгиева</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/79</div>
             <div type="tags">Методи Бачев, Симитли, Бойко Борисов, ГЕРБ</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:28</div>
             <div type="numberOfViews">9142</div>
             <div type="numberOfComments">54</div>
           </div>
 <p>Малкият градец Симитли пак постави прокуратурата пред труден казус – законът ли е нарушен или моралът.</p>
 <p>Случката е достойна за сага: минути след настъпването на Новата година се сбили кметът Апостол Апостолов, синът му – депутат от ГЕРБ и футболен рефер Стефан Апостолов, и някогашният бизнес партньор на ГЕРБ в строежа на магистрали – Методи Бачев.</p>
 <p>Пред различни медии замесените в масовия бой разказаха</p>
 <p>коренно противоположни версии, като всеки обвини другия, че започнал пръв</p>
 <p>Бизнесменът, който хвърлял пиратки от собственото си заведение на площада, обяви, че кметът нападнал него и детето му, като разбил бутилка с шампанско в парапет и по чудо не ги ранил.</p>
 <p>Кметът заяви, че не е нападал никого, а компанията принудила с пиратките си играещите хоро на площада да се преместят. Той отишъл да ги поздрави, а те започнали да гърмят и по него. Попитал ги защо правят глупости и те го нападнали.</p>
 <p>На излъчен от Би Ти Ви видеозапис се вижда как човек приближава към заведението и хвърля бутилка. След това две групи хора започват да се блъскат и да си раздават юмруци. В кадър се виждат и Бачев, и депутатът от ГЕРБ, и кметът. Участници в боя вече съобщиха, че са си извадили медицинско.</p>
 <p>Свидетели разказват, че празнуващата компания изплашила гражданите на площада с гърмежите си, а кметът плиснал шампанско по нея и хвърлил бутилката. Бачев твърди, че са изкъртени предните зъби на диджея му, който се опитал да разтървава биещите се.</p>
 <p>Сайтът "Струма", който следи региона под лупа, цитира началника на районната прокуратура в Благоевград: "Сбиване не е имало, имало е блъскане, но няма удари, никой не е падал, нито е пострадал. Няма телесни повреди,</p>
 <p>ако на някой са му паднали зъбите, то не е станало там</p>
 <p>Затова не сме образували досъдебно производство, а проверка."</p>
 <p>Днес Би Ти Ви цитира прокуратурата, че още не е готова със заключение кой е виновен и има ли извършено престъпление.</p>
 <p>В МВР също стъпват на пръсти – там са получени шест жалби, като разследващите полицаи също още проверявали случая и издирвали свидетели, съобщи БНТ.</p>
 <p>Разследващите внимават особено, за да не се повторят грешката си от лятото на 2016 г. Тогава Бачев, известен като Тото, се озова в ареста след разпространен в социалните мрежи видеоклип, на който се вижда как прави нецензурни коментари по адрес на премиера Бойко Борисов и на кмета на Симитли на публично място и във видимо нетрезво състояние. (Днес Бачев гордо заяви по Би Ти Ви, че тогава не е нарушил закона, а само морала, за което се извинявал с три години закъснение на Бойко Борисов.)</p>
 <p>Задържан беше и собственик на сайт, който публикува видео от случката.</p>
 <p>Арестите се оказаха гаф, тъй като прокуратурата не намери законен повод</p>
 <p>за образуване на досъдебно производство и задържаните бързо бяха освободени. Случката обаче струваше оставката на директора на полицията в Благоевград – той беше принуден да я подаде заради "превишени правомощия и непремерени действия спрямо граждани".</p>
 <p>Мнозина сигурно са забравили и факта, че пак през 2016 г. спецпрокуратурата обяви, че е иззела 1 млн. евро при обиск в "Агромах", тогава управлявана от Бачев, и че разследва други компании, свързани с въпросната фирма, за укриване на данъци. Самият Бачев тогава се сдоби с обвинение за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, съобщи говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова.</p>
 <p>Заради боя в Симитли и споменаването на Бачев като бивш шеф на "Агромах" от ръководството на компанията, която вече се нарича</p>
 <p>"Грома холд", се разграничиха и отбелязаха, че вече 4 години той не е част от нея.</p>
 <p>Дружеството брани репутацията си – то ще строи в партньорство със словашка фирма отсечката от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле за 599 млн. лв. с ДДС.</p>
 <p>От партия ГЕРБ се дистанцираха от случая, въпреки че става дума за участие на неин депутат. Няма коментар и от лидера й Бойко Борисов, на единствената му публична изява през последните два дни – посещение на Духовната академия в София, журналисти не бяха поканени. Той избегна коментари по същия начин и при предишния скандал в Симитли. За разлика от него преди три години кметът Апостолов (спечелил през октомври 2019 г. местните избори като единствен кандидат от "Партията на Зелените") се принуди да отрича, че има интимна връзка с премиера.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 12:45" url="https://www.dnevnik.bg/kultura/2020/01/02/4010997_otkus_ot_signal_za_jivot_na_joze_rodrigesh_dush_santush/" title="Откъс от 'Сигнал за живот' на Жозе Родригеш душ Сантуш" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Откъс от "Сигнал за живот" на Жозе Родригеш душ Сантуш</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/kultura/2020/01/02/4010997_otkus_ot_signal_za_jivot_na_joze_rodrigesh_dush_santush/</div>
             <div type="id">4010997</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4010996.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Издателство "Хермес"</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">изкуство, книга, литература</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">12:45</div>
             <div type="numberOfViews">3501</div>
             <div type="numberOfComments">2</div>
           </div>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Сигнал за живот" с автор Жозе Родригеш душ Сантуш, предоставен от Издателство "Хермес"</p>
 <p>Вълнуващо приключение в Космоса от най-четения португалски писател.</p>
 <p>Загадката на живота е важна част от човешкото изумление пред въпросите за съществуването. За да я разкрием, ние, хората, трябва да разберем по-добре своето място в големия план.Едно от решенията на загадката минава през откриването на живот извън нашата планета. Сами ли сме във Вселената, единственото убежище на живота ли сме?...</p>
 <p>Алармата бе задействана от предварително зададен алгоритъм, за да предупреждава за необичайни радиосигнали.Пииииииииииииии.В същия момент Синтия О’Лиъри осъзна истинското измерение на необикновеното откритие, от което беше част и самата тя.Сигнал за живот!</p>
 <p>За книгатаКогато радиотелескопите на програмата SETI засичат необикновен сигнал, учените от международния екип го изследват и стигат до изумително заключение. Източникът на сигнала е извънземен разум. А още по-невероятното откритие е, че представители на изпратилата посланието цивилизация са се насочили към Земята. Космическият обект, наречен от учените Фанес, ще мине покрай нашата планета след по-малко от три седмици.</p>
 <p>Световните лидери вземат решение да изпратят на космическа мисия шестима астронавти и учени, които да установят контакт с извънземните. Сред тях е и Томаш Нороня – в ролята си на водещ криптолог. Португалецът е изправен пред най-голямото предизвикателство в живота си. Наред с напрежението от трескавата подготовка и отговорността на мисията той е измъчван от съмнения пред неизвестността.</p>
 <p>Предстоящото историческо събитие повдига важни и сложни философски въпроси не само за него, но и за цялата научна общност. Дали Вселената е резултат от случайност? Защо съществува? Защо ни има нас? Има ли други разумни форми на живот в необятната космическа шир? И ако да, как биха били настроени към човечеството?</p>
 <p>"Спиращ дъха разказ, изпълнен с постоянни изненади. "K-Libre, Франция</p>
 <p>"Трябва да прочетете това! Научен трилър. (...) Толкова вълнуващо написан, че ще я прочетете на един дъх. (...) Авторът успява успешно да съчетае науката и литературата. Формулата му? Двоен стил, преплитащ в едно въображението и създаването на стойностна литература. (...) Хибриден автор, писател от третия вид. "Monde des Grandes Écoles, Франция</p>
 <p>"Невероятно приключение."Lecthot, Франция</p>
 <p>Жозе Родригеш душ Сантуш е водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател. Сантуш се нарежда след най-популярните и уважавани личности в Португалия. В същото време, славата му отдавна надхвърля границите на родната му страна. Авторът е носител на авторитетни международни награди като репортер, а романите му се радват на огромен успех.</p>
 <p>Жозе Родригеш става известен като писател с романа "Кодекс 632", който се превръща в литературна сензация и бестселър №1 за 2005 година в Португалия. Завладяващата история за истинската самоличност на Христофор Колумб скоро е издадена и в редица други страни като Испания, Италия, САЩ, Русия, където също има много голям успех.</p>
 <p>С "Божията формула", Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство "Хермес" и във връзка с премиерата на българското издание на романа, авторът гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две посещения на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа - "Седмият печат" и "Последната тайна".</p>
 <p>Многобройните почитатели на Сантуш често изтъкват като най-силна страна в книгите му обективния анализ на интересни теми, които засягат съвременното общество. Във всяко заглавие от поредицата с главен герой професорът криптолог Томаш Нороня авторът ни поднася синтез от пространни проучвания на най-различни актуални въпроси: научните доказателства за съществуването на бог ("Божията формула"), екологичните проблеми и ядрената заплаха ("Седмият печат"), ислямския радикализъм ("Божият гняв"), истинската самоличност на Исус Христос ("Последната тайна"), световната финансова и икономическа криза ("Ръката на сатаната"). Разбира се, всичко това е умело вплетено в поредните приключения на симпатичния Томаш Нороня.</p>
 <p>- ...Вселената е огромна и много стара. На повече от тринадесет милиарда години. На земния живот са му били нужни между три и четири милиарда години, за да развие технологичен разум. Десет хиляди години са били достатъчни на човека, за да стъпи на Луната. Технологиите напредват главоломно. Само преди век хората са използвали телеграфа, основните източници на енергия били дървата и въглищата, а транспортът се свеждал до коне и карети. Днес сърфираме в интернет, имаме мобилни телефони с GPS, съществуват градове с милиони жители, чиито домове се захранват с ядрена енергия, и пътуваме навсякъде с автомобил или самолет. Щом всичко това се е случило само за един век, Лео, кажете ми какво ще бъде след хиляда или след милион години.Нашата цел е небето.</p>
 <p>Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук</p>
 <p>Откъс от "Сигнал за живот" на Жозе Родригеш душ Сантуш</p>
 <p>Американският астрофизик се прокашля.- Кажете ми, Том – заговори тихо той, - чували ли сте за проект на име SETI?Томаш напрегна паметта си.</p>
 <p>- SETI ли? - промърмори той по-скоро на себе си, отколкото на останалите в кабинета. - Признавам, че ми говори нещо, но... - Той погледна Сет, сякаш се надяваше да му подскаже. - Дайте ми контекст, моля.Мъжът от НАСА вдигна пръст, сочейки към тавана.- Космосът.</p>
 <p>Това позволи на историка веднага да направи връзката.- О, сетих се! - възкликна той. - Ако не греша, това е проект за "слушане" на звездите.- Точно така – потвърди Сет. - Значи, знаете с какво се занимава проектът.- Не точно. Просто имам някаква идея, това е. Подробностите ми убягват.</p>
 <p>- Много добре – каза американецът. - Всичко започва през 1960 г., когато моят сънародник, астрономът Франк Дрейк, решил да използва радиотелескопа на обсерваторията Грийн Банк в Западна Вирджиния с двадесет и шест метрова антена, като го насочил към Тау Кит – звезда, приличаща много на Слънцето, на разстояние 11 светлинни години. Дрейк започнал да регистрира радиоизлъчването й. От 1931 година е известно, че статичният радиошум идва от космически емисии, и по-точно от нашата Галактика.</p>
 <p>Дрейк искал да разбере дали сред тези лъчения, предизвикани главно от естествената активност на звездите и други небесни тела, не могат да се засекат и други радиосигнали от различни източници, чийто произход не е изцяло... природен, ако ме разбирате.- За извънземни ли говорите?</p>
 <p>Мъжът от НАСА изглеждаше облекчен, че португалецът бе споменал тази така деликатна дума.- Примерно.Изненадан от развоя на разговора, Томаш се размърда на мястото си и по лицето му пробяга скептична усмивка.- Вижте, това звучи като научна фантастика...</p>
 <p>- Можете да бъдете сигурен за научната част – изтъкна американецът, подразнен от несериозното отношение на събеседника му. - Истинска наука.Томаш схвана намека и отстъпи.- Разбира се.</p>
 <p>Ученият отметна непокорните кичури, които падаха върху челото му; вероятно се бе наслушал на неуместни шеги по отношение на SETI и не обръщаше особено внимание на подобни коментари.</p>
 <p>- След тридесетминутно слушане на статичен шум от Тау Кит Дрейк насочил антената на Грийн Банк към друга звезда – Ипсилон Еридан. Тогава от високоговорителя се разнесли поредица шумни почуквания и датчиците полудели. Дрейк буквално щял да падне от стола си. Щом се съвзел, той започнал внимателно да наблюдава стрелките, смаян от френетичното им въртене и звуците от високоговорителя. Бил прихванал сигнал с изкуствен произход.</p>
 <p>- Изкуствен ли?- Да.- Наистина ли?- Несъмнено. Сигналът не идвал от естествен източник. Както навярно предполагате, Дрейк се паникьосал, тъй като никога не бил допускал, че ще се натъкне на извънземна цивилизация още от втория опит. След няколко минути се окопитил и се замислил как да докаже извънземния произход на емисията. Хрумнала му една идея. Той леко отклонил телескопа от Ипсилон Еридан. И знаете ли какво се случило?...</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 14:29" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011582_princ_uiliam_obiavi_nai-seriozniia_si_proekt_-_da/" title="Принц Уилям обяви най-сериозния си проект - да ремонтира Земята" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Принц Уилям обяви най-сериозния си проект - да ремонтира Земята</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011582_princ_uiliam_obiavi_nai-seriozniia_si_proekt_-_da/</div>
             <div type="id">4011582</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011581.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">климат, Кеймбридж, Великобритания</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">14:29</div>
             <div type="numberOfViews">4836</div>
             <div type="numberOfComments">86</div>
           </div>
 <p>Британският принц Уилям обяви награда за опазване на природата с мотива, че настоящият момент е повратна точка за бъдещето на Земята. Всяка година петима души ще получават наградата Earthshot с надеждата, че в идните 10 години ще бъдат измислени поне 50 решения на най-важните проблеми на света.</p>
 <p>"Изправени сме пред мрачен избор: или да продължим както досега и да увредим непоправимо планетата, или да си спомним, че като човешки същества имаме уникална сила и способност да ръководим, да въвеждаме иновации и да решаваме проблеми", гласи изявлението на принц Уилям.</p>
 <p>"Да си спомним възхитителните цивилизации, които сме изградили, животоспасяващите технологии, които сме създали, факта, че изпратихме човек на Луната. Хората могат да постигнат велики неща. През идните десет години ще се изправим пред най-важния си изпит: десетилетие на действия, за да ремонтираме Земята."</p>
 <p>Британското кралско семейство от години води кампании за опазване на околната среда. Инициативата Earthshot е плод на консултации с над 60 организации и експерти и цели да вдъхнови създаването на нови технологии, политики и решения за климата и енергетиката, природата и биоразнообразието, океаните, замърсяването на въздуха и опазването на питейната вода.</p>
 <p>Съобщението на двореца Кенсингтън не включва подробности за размера на наградата и методите на финансиране. Проектът ще започне формално по-късно тази година, а церемониите ще се провеждат от 2021 г. до 2030 г. в различни градове по света.</p>
 <p>Херцозите на Кеймбридж са използвали американската история за вдъхновение – името на проекта идва от идеята Moonshot на президента Джон Ф. Кенеди, който през 1961 г. публично си поставя целта десет години по-късно американец да стъпи на Луната. И успява да вдъхнови научното развитие, необходимо за това.</p>
 <p>Би Би Си отбелязва, че според източници от двореца това е "най-сериозният проект" на принц Уилям досега. В същото време той навлиза в средите на хората, твърдо убедени, че са необходими спешни мерки за борба с климатичната криза – а това е мислене, което не се споделя масово.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 13:22" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011550_zaradi_navodneniia_i_svlachishta_nad_30_000_dushi/" title="Заради наводнения и свлачища над 30 000 души напуснаха домовете си в Индонезия" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Заради наводнения и свлачища над 30 000 души напуснаха домовете си в Индонезия</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011550_zaradi_navodneniia_i_svlachishta_nad_30_000_dushi/</div>
             <div type="id">4011550</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">свлачища, наводнения, Индонезия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">13:22</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } 21 души са загинали, а над 30 000 души са били принудени да напуснат домовете си заради наводненията и свлачищата в и около индонезийската столица Джакарта, в която живеят над 30 милиона души, съобщава БТА.</p>
 <p>В някои квартали на най-населения град в Югоизточна Азия цари хаос, прекъснати са железопътни линии и електропроводи. Летището също е затворено. Метеоролозите прогнозират, че дъждовете ще продължат и в четвъртък и ще са съпътствани от мълнии и силни ветрове.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:06" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011592_veche_e_zabraneno_oficialnoto_izpolzvane_na_imeto/" title="Вече е забранено официалното използване на името Холандия" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Вече е забранено официалното използване на името Холандия</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011592_veche_e_zabraneno_oficialnoto_izpolzvane_na_imeto/</div>
             <div type="id">4011592</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011607.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">име, страна, промяна, Нидерландия, Холандия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:06</div>
             <div type="numberOfViews">8900</div>
             <div type="numberOfComments">76</div>
           </div>
 <p>От 1 януари вече не може да се използва думата Холандия в официалните наименования и документи на властите, висшите училища и медиите. Единственият термин за обозначаване на кралството остава Нидерландия.</p>
 <p>Решението е от началото на октомври, когато външното министерство обясни, че целта е създаването на унифициран национален бранд, "за да представим Нидерландия като отворена, изобретателна и включваща страна".</p>
 <p>Преди това правителството се е консултирало с частни организации, Борда по туризъм и профсъюзите и цели също стимулиране на износа, привличане на туристи с нов имидж (а не на страна на червените фенери и марихуаната) и спортни успехи. Нидерландия ще се използва на олимпиадата в Токио и на Евровизия 2020 в Ротердам.</p>
 <p>Холандия (всъщност те са две - Северна и Южна) е името на само две от 12-те провинции на Кралство Нидерландия. Холандци са били и графовете, управлявали единната държава от X до XVI век. Между 1581 и 1806 г. страната е република, сменена за кратко от кралство, създадено от Наполеон Бонапарт и оглавено от брат му Луи Бонапарт. След поражението на френския император при Лайпциг през 1813 г. се завръща Вилем Фредерик, син на последния прогонен в Англия стадхолдер, и се самопровъзгласява за принц. На Виенския конгрес през 1815 г. Южна Нидерландия е добавена към държавата, а той става крал Вилем I. През 1830 г. обаче тази част, чувстваща се културно различна (католици за разлика от северняците протестанти), въстава и така се появява съвременна Белгия.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:50" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011736_turskiiat_parlament_razreshi_izprashtaneto_na_voiski_v/" title="Турският парламент разреши изпращането на войски в Либия" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Турският парламент разреши изпращането на войски в Либия</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011736_turskiiat_parlament_razreshi_izprashtaneto_na_voiski_v/</div>
             <div type="id">4011736</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4009707.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">войски, Турция, Либия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:50</div>
             <div type="numberOfViews">3031</div>
             <div type="numberOfComments">52</div>
           </div>
 <p>Турският парламент утвърди законопроекта, разрешаващ на правителството да изпрати войници в Либия, предаде "Ройтерс". Според Анадолската агенция депутатите, гласува "за", са 325 души, против са били 184.</p>
 <p>Решението се одобрява седмица след като президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара трябва да е готова за тази стъпка, ако искане за нея бъде получено от правителството в Триполи.</p>
 <p>Признатото от ООН правителство на националното съгласие на Файез ас Сарадж отправи такава молба в опит да се справи със силите на ген. Халифа Хафтар, започнал през април офанзива срещу Триполи. Фатфар се подкрепя от Русия, Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ).</p>
 <p>Гласуването трябваше да е по-късно този месец. Не се очаква обаче Турция да изпрати войски незабавно - обучение, още дронове (каквито вече има в либийското небе) и "военна подкрепа" чрез съветници и оборудване вероятно ще са първите стъпки, отбелязва агенцията. Досега не е била коментирана официално и възможността заедно с войниците да бъдат изпратени сирийски бойци, която се споменаваше в медиите.</p>
 <p>Вчера турският вицепрезидент Фуат Октай каза, че Анкара може да се откаже да изпраща войници, ако силите на Хафтар спрат офанзивата си и се изтеглят. Опозицията, която подкрепяше намесата в Сирия, обаче твърди, че изобщо не бива и да се мисли за изпращане на турски сили в Либия, тъй като те само биха задълбочили конфликта и биха създали потенциални опасности за Турция.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 17:24" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011619_bulgarski_operni_pevci_izpulniavat_pop_hitove_v/" title="Български оперни певци изпълняват поп хитове в грегориански аранжимент" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Български оперни певци изпълняват поп хитове в грегориански аранжимент</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011619_bulgarski_operni_pevci_izpulniavat_pop_hitove_v/</div>
             <div type="id">4011619</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">певци, музика, опера</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">17:24</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Български оперни певци участват в интересен музикалент проект - "Грегориански гласове". Те се обличат като монаси и изпълняват грегориански песнопения и поп хитове в грегориански аранжимент. Проектът започва през 2011 година, а всички участници в него са българи с музикално образование.</p>
 <p>Вижте повече във видеото на "Дойче веле".</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:11" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011434_ot_uiski_na_kokui_krizata_v_chashite_na_venecuelcite/" title="От уиски на кокуй: кризата в чашите на венецуелците" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">От уиски на кокуй: кризата в чашите на венецуелците</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011434_ot_uiski_na_kokui_krizata_v_chashite_na_venecuelcite/</div>
             <div type="id">4011434</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011430.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">уиски, алкохол, бира, Венецуела</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:11</div>
             <div type="numberOfViews">2638</div>
             <div type="numberOfComments">74</div>
           </div>
 <p>От три години не съм пил бира, казва огорчено 66-годишният Нелсон, отпивайки глътка кокуй - традиционна венецуелска напитка на основата на агаве. Нелсон участва в религиозен празник в село Бобаре, на 400 километра западно от столицата Каракас, информира "Франс прес".</p>
 <p>Малцина в страната пият бира, във всеки случай не ние, бедните, твърди този пенсионер. Той присъства на процесия в чест на Богородица под звуците на китари в този планински регион с полусух климат. Там се отглежда растението агаве (столетник) от рода на растенията, от които се произвеждат мескалът и текилата в Мексико.Венецуела е разтърсена от дълбока икономическа криза и Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира инфлация от 200 хил. процента за 2019 г. Нелсон Варгас и много от сънародниците му са спрели да пият уиски, бира или ром, които са прекалено скъпи за тях, и са се насочили към местни и много по-достъпни напитки като кокуй.</p>
 <p>С пенсията си, равняваща се на 3 долара месечно, Нелсон би могъл да си купи само две бири, а бутилка 50-градусово кокуй се продава за около 2 долара.</p>
 <p>С бежова шапка, синя карирана риза и широка беззъба усмивка, 84-годишният Долорес Хименес е култова фигура в Бобаре. Този производител на кокуй</p>
 <p>е дебютирал в занаята на 7-годишна възраст,</p>
 <p>когато алкохолната напитка се е дестилирала нелегално. Словохотливият дядо казва, че има 25 деца и 103 внуци. Той помни времето, когато ако полицията те залови с кокуй, те праща в затвора или ти чупи съда за дестилация.</p>
 <p>Потреблението на спиртни напитки ще се понижи с 34 процента тази година според данните на лондонската компания за проучване на пазара на напитки "Уайн енд спирит рисърч" (Wine and Spirit Research). Подобен спад (-37 процента) имаше и през 2018 г. Същата тенденция се наблюдава и при бирата - минус 39 процента през 2018 година. Това сочат данни на "Уайн енд спирит рисърч", която оценява потреблението на дестилиран алкохол на 2.5 литра годишно на жител във Венецуела спрямо 3.2 литра в Колумбия и 5.7 литра в Бразилия.</p>
 <p>Потребителите са напът да се откажат от традиционните напитки като бирата или рома и да се насочат към по-евтини спиртни напитки като ликьори на основата на ром или ракии, отбелязва председателят на Камарата на производителите на спиртни напитки в Каракас Карлос Саласар. Продажбите на алкохолни напитки във венецуелската столица са се понижили с 50 процента тази година.</p>
 <p>Според компаниите от сектора, ако през 1998 г. с една минимална заплата е можело да се купят 46 каси бира, сега са необходими над 5 минимални заплати, за да се купи само една каса, отбелязва "Франс прес".</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:05" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011663_tezi_dumi_na_putin_razgneviha_silno_poliacite/" title="Тези думи на Путин разгневиха силно поляците" subtitle="" author="Магдалена Гводж-Палокат, Дойче веле" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Тези думи на Путин разгневиха силно поляците</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011663_tezi_dumi_na_putin_razgneviha_silno_poliacite/</div>
             <div type="id">4011663</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011677.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Sputnik, REUTERS</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Магдалена Гводж-Палокат, Дойче веле</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div>
             <div type="tags">световна война, Полша, Русия, Германия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:05</div>
             <div type="numberOfViews">8492</div>
             <div type="numberOfComments">168</div>
           </div>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Полша също носи вина за избухването на Втората световна война, заяви руският президент. Путин не само манипулира, той изопачава историческата истина, скочиха срещу него експерти – не само в Полша, пише "Дойче веле".</p>
 <p>Политическата дискусия в края на 2019-а беше белязана от нападките на Владимир Путин срещу Полша и реакцията на полския премиер Матеуш Моравецки. Близкият до правителството полски телевизионен канал TVP информира подробно за случая, окачествявайки казаното от Путин като "недостойно" и хвалейки Моравецки за "ясните му думи". А те звучаха така: "Президентът Путин много пъти е лъгал за Полша - винаги умишлено. Това обикновено се случва когато Москва е поставена под силен международен натиск - но не за поведението ѝ в миналото, а за действията ѝ днес."</p>
 <p>Моравецки припомни в тази връзка продължаващите санкции на САЩ срещу газопровода "Северен поток-2", както и санкциите на Световната антидопингова агенция WADA срещу Русия заради държавния допинг. Путин иска да отклони вниманието именно от тези проблеми, смята Моравецки.Носи ли и Полша вина за войната?</p>
 <p>Вербалната "престрелка" между Полша и Русия е за това чия е вината за началото на Втората световна война, започнала след пакта за ненападение между Хитлер и Сталин. Путин релативира този пакт, с който малко преди войната нацистка Германия и Съветският съюз тайно се договарят да си поделят Полша. На този фон Путин сега твърди, че Полша също носела отговорност за войната, тъй като политическото ѝ ръководство била с антисемитски уклон, а полският посланик в Германия до 1939 г. Йозеф Липски бил "антисемитска свиня". Исторически документи сочат, че Липски е обещал на Хитлер да му издигне паметник във Варшава в знак на благодарност за депортацията на евреите.</p>
 <p>Още в петък, 27 декември, полското Министерство на външните работи привика руския посланик заради поредния случай, в който Путин обвинява Полша, че носела отговорност за избухването на Втората световна война. Два дни по-късно полският премиер излезе с въпросната декларация, която е била съгласувана с президента Анджей Дуда.Възмущение в Европа и в САЩ</p>
 <p>Думите на Путин предизвикаха възмущение не само в Полша. Руският президент "иска да прикрие отговорността на Съветския съюз за нападението на Хитлеристка Германия над Полша", каза за ДВ говорителят на Зелените за Източна Европа Мануел Сарацин. Според него това са политически изявления, чиято цел е да легитимират днешната неоимпериалистическа политика на Русия в Централна Европа. Германският посланик в Полша Ролф Никел написа в Туитър следното: "Съветският съюз участва редом с нацистка Германия в бруталното разделяне на Полша".</p>
 <p>"Скъпи г-н президент Путин, Хитлер и Сталин извършиха заговор, за да започнат Втората световна война. Това е исторически факт. А Полша бе жертва на този жесток конфликт", написа посланичката на САЩ в Полша Джорджет Мосбахър. Директорът на Американския еврейски комитет Дейвид Харис също не скри своето възмущение от казаното от Путин.</p>
 <p>Критични реакции има дори от Русия. Вестник "Коммерсант" пише, че наближаващата 75-годишнина от края на Втората световна война дирижира действията на Кремъл и неговата версия за историята.Политическо напрежение</p>
 <p>"В Русия отдавна се наблюдава тенденцията за връщане към сталинистките описания на историята. Кремъл умишлено залага на това", казва за ДВ Козма Злотовски, евродепутат от управляващата в Полша партия "Право и справедливост". Според него Путин най-вероятно иска да повлияе на предстоящите в Полша президентски избори, а също така и да отслаби позицията на Полша в ЕС.</p>
 <p>Съвсем неслучайно Путин възнамерява да не участва в тържествата в Аушвиц по повод годишнината от освобождаването на някогашния концентрационен лагер от червеноармейците. Причина за отказа му е може би и това, че полското правителство не го покани на тържествата по повод честването на 80-ата годишнина от началото на Втората световна война през септември 2019 година.Исторически обременени отношения</p>
 <p>Втората световна война е свързана не само с нападението на Хитлеристка Германия в Западна Полша – само седмици по-късно войските на Сталин нахлуват в източните райони на страната. "За поколението поляци, преживяло разделянето на Полша, по-големият враг в онези години е не Германия, а Русия", подчертава полският историк Збигнев Возничка. А и след войната полско-руските отношения са само формално приятелски - антипатията спрямо Русия е широко разпространена.</p>
 <p>Руският президент се упражнява в исторически ревизионизъм в стила на сталинизма, посочва историкът Станислав Зерко. "Путин не само манипулира, той и изопачава фактите и документите и просто лъже. Мога само да предупредя полските привърженици на подобна политическа история да не вървят по стъпките на Путин. Историческата политика не бива да се използва за глорифициране на собствената нация", казва още той.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:50" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011737_avstraliiski_pojarnikari_zasneha_video_kak_oguniat/" title="Австралийски пожарникари заснеха видео как огънят поглъща колата, в която се намират" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Австралийски пожарникари заснеха видео как огънят поглъща колата, в която се намират</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011737_avstraliiski_pojarnikari_zasneha_video_kak_oguniat/</div>
             <div type="id">4011737</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">огнеборци, пожарникари, горски пожари, пожари, Австралия, пламъци</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:50</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Австралийски пожарникари заснеха видео как огънят поглъща автомобила, в който се намират. Огнеборците били изпратени по сигнал и трябвало да се включат в гасенето на един от стотиците горски пожари, които бушуват в момента в страната.</p>
 <p>Преди да успеят да стигнат до своите колеги обаче, те попаднали в огнен капан, от който трябвало сами да се измъкнат. Пламъците покрили автомобила от всички страни и пожарникарите трябвало да покрият прозорците с одеяла и да останат вътре, докато огненият фронт ги отмине. В крайна сметка всички успели да се измъкнат невредими.</p>
 <p>Всекидневно австралийските пожарникари трябва да се борят със стотици горски пожари. Температурите се покачват и допълнително усложняват ситуацията. В четвъртък в югоизточния щат Нови Южен Уелс беше обявено извънредно положение. Снимки от пожарите вижте тук.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:06" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011610_izkustven_intelekt_veche_diagnosticira_rak_na_gurdata/" title="Изкуствен интелект вече диагностицира рак на гърдата по-добре от лекарите" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Изкуствен интелект вече диагностицира рак на гърдата по-добре от лекарите</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011610_izkustven_intelekt_veche_diagnosticira_rak_na_gurdata/</div>
             <div type="id">4011610</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011605.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Northwestern University, Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">рак на гърдата, рентген, изкуствен интелект, Великобритания, САЩ, мамография</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:06</div>
             <div type="numberOfViews">6011</div>
             <div type="numberOfComments">14</div>
           </div>
 <p>Изкуственият интелект вече се справя по-добре от лекарите с диагностиката на рака на гърдата – това показва проучване, публикувано в журнала Nature и цитирано от Би Би Си.</p>
 <p>В него алгоритъм, създаден от учени от Google Health и Imperial College London, е обучен да разчита рентгенови снимки на жени от Великобритания и САЩ. Той се е справил по-добре от всеки от един от общо шестима радиолози и е бил на същото ниво като екип от двама лекари. И за разлика от хората не се уморява.</p>
 <p>В сегашния си вид Националната здравна служба на Великобритания използва двама радиолози, които да диагностицират рака на гърдата по мамографски снимки – ако те не постигат съгласие, се включва и трети.</p>
 <p>За разлика от тях изкуственият интелект не е имал достъп до медицинската история на пациентите, а само до изображенията. Той дава с 1.2% по-малко фалшиви позитивни резултати и с 2.7% по-малко фалшиви негативни резултати (в които ракът бива пропускан от лекарите) в сравнение с мнението само на един лекар във Великобритания. Рентгеновите снимки на британките са били 25856, а на американките - 3097.</p>
 <p>При вторите фалшивите позитивни резултати са намалели с 5.7% а фалшивите негативи - с 9.4%. В САЩ само един лекар разчита мамограмите.</p>
 <p>На радиолозите са нужни повече от 10 години обучение, за да могат да разчитат мамограми. Това е жизненоважна, но времеемка работа. Засега изкуственият интелект няма да се справи сам с тази задача – необходими са хора да го обучат и човек, който да вземе крайното решение, но може да спести необходимостта от второто мнение, което е задължително сега във Великобритания. Това означава, че даването на диагнози може да се ускори.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 17:42" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011742_sled_samoubiistva_vuv_velikobritaniia_razsledvat/" title="След самоубийства във Великобритания разследват лекарство срещу акне" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">След самоубийства във Великобритания разследват лекарство срещу акне</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011742_sled_samoubiistva_vuv_velikobritaniia_razsledvat/</div>
             <div type="id">4011742</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011773.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">акне, кожа, проверка, лекарство, самоубийство, разследване, Великобритания</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">17:42</div>
             <div type="numberOfViews">59959</div>
             <div type="numberOfComments">36</div>
           </div>
 <p>Британският регулатор на пазара на лекарства (MHRA) обяви нова проверка на използван от десетилетия лекарствен продукт за екстремни форми на акне, след като през миналата година 10 самоубийства в страната бяха свързани с приемането му от пациенти.</p>
 <p>Става дума за "Роакутан" на фирмата "Рош" (Roche), който се предлага и в България. Той е крайно средство "при риск да останат постоянни белези върху кожата". "Ще приемате "Роакутан" при акне, което не се е подобрило след други видове лечение против акне, включително антибиотици и препарати за приложение върху кожата", пише още в инструкция на български.</p>
 <p>Листовката за "Роакутан" е пълна с много сериозни предупреждения, включително за това, че след края на приемането му всички останали капсули трябва незабавно да бъдат предадени на лекаря. Особено изчерпателни са предупрежденията за ефекта върху бременни, едно от които е да не се дарява кръв и 1 месец след приемането му, тъй като, ако се прелее, ще увреди плода.</p>
 <p>Експертна група ще провери още веднъж данните, а през 2020 г. трябва да публикува препоръките си за лекуването на акне и Националният институт за здраве и здравни грижи.</p>
 <p>"Гардиън" цитира изявление на "Рош", в което се казва, че милиони пациенти по света приемат изотретиноин и че "подобно на повечето медикаменти, той може да предизвиква странични ефекти". "Затова и препоръчваме много да се внимава, когато се изписва, особено да се има предвид дали човекът е имал случаи на депресия, да е сигурно, че пациентът разбира какво може да последва от приемането му и да бъде внимателно наблюдаван, за да е сигурно, че получава грижата, от която се нуждае".</p>
 <p>Броят на регистрираните в MHRA фатални случаи е 5 пъти повече от предходната година и е най-високият в историята на статистиката за това лекарство, започнала през 1983 г., уточнява лондонският "Гардиън". Но регулаторът казва, че е възможно реакцията на "Роакутан" да се е случила в друга година, но да е докладвана през 2019 г.</p>
 <p>Случаи на самоубийства, за които британски медии съобщаваха през последните години като свързани с лекарството, официално не са свързани с лечението или причината още не е установена. Но техни роднини и близки описват, че след като са започнали да го приемат, самоубилите се са станали други хора.</p>
 <p>Във Великобритания "Роакутан" (търговско наименование на изотретиноин, предлаган и като Accutane) се взема годишно от около 30 000 души. Системата за обществено здравеопазване NHS показва рязко увеличаване за 10 години на рецептите - от 34 283 през 2008 г. на 69 040 през 2018 г. От MHRA казват, че системата им за докладване на съмнителни случае "не е доказателство за странични ефекти, а подозрение от съобщаващия, че лекарството може да е причинителят".</p>
 <p>Досега проучвания не са установили пряка връзка между увеличения риск от псхитиатрични състояния и заболявания и самоубийствата, но има странични ефекти и за тях се съдържат предупреждения в листовките. Тези за депресия и проблеми с психичното здраве са добавени през 1998 г.</p>
 <p>В българска листовка пише:</p>
 <p>"Говорете с Вашия лекар или фармацевт, преди да приемете Роакутан:</p>
 <p>• ако някога сте имали каквито и да е проблеми с психичното здраве. Това включва депресия, склонност към агресия или промени в настроението. Това също включва и мисли за самонараняване или самоубийство, защото Вашето настроение може да се повлияе, докато приемате Роакутан.(...)</p>
 <p>Вие може да не забележите някои промени в настроението и поведението си, затова е много важно да кажете на приятелите и семейството си, че приемате това лекарство. Те може да забележат тези промени и да Ви помогнат бързо да установите някои проблеми, които трябва да обсъдите с Вашия лекар.(...)</p>
 <p>Уведомете лекуващия си лекар, ако някога сте имали психично заболяване (включително депресия, суицидно поведение или психози) или ако приемате лекарства за някое от тези състояния.(...)"</p>
 <p>Британската експертна група е проверявала медикаментите с изотретиноин през 2005 г. и 2014 г. През 2018 г. приключи европейският преглед за риск от невропсихиатрични заболявания от това вещество като заключението е, че информацията в продуктите за възможни странични ефекти за психическото състояние отразяват известното към този момент.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 09:31" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011410_netaniahu_poiska_sudeben_imunitet_i_zabavi_procesa/" title="Нетаняху поиска съдебен имунитет и забави процеса срещу себе си с месеци" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Нетаняху поиска съдебен имунитет и забави процеса срещу себе си с месеци</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011410_netaniahu_poiska_sudeben_imunitet_i_zabavi_procesa/</div>
             <div type="id">4011410</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011411.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Израелският премиер Бенямин Нетаняху</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">избори, имунитет, Бени Ганц, Бенямин Нетаняху, Израел</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">09:31</div>
             <div type="numberOfViews">2058</div>
             <div type="numberOfComments">11</div>
           </div>
 <p>Израелският премиер Бенямин Нетаняху ще поиска от парламента да му предостави съдебен имунитет срещу трите обвинения в корупция, пред които е изправен, предадоха "Ройтерс" и "ДПА", цитирани от БТА. Нетаняху дълго отхвърляше възможността да направи това.</p>
 <p>Седемдесетгодишният политик ще поиска временен имунитет и ще докаже невинността си пред съда. Той заяви снощи, че не бяга от правосъдието - не това е ефектът на имунитета, тъй като той цели да пази депутатите от безпочвени обвинения и продължава само до края на мандата в парламента. Премиерът се самоопредели като жертва на "изфабрикувано дело". Той се пошегува с едно от обвиненията с думите, че е заради положителния начин, по който го отразяват новинарските емисии.</p>
 <p>Според израелското право не може да започне процес, след като е отправено искане за имунитет (а дори когато започне, Нетаняху би могъл да остане на власт, освен ако не бъде признат за виновен и осъден). Това означава, че евентуален процес може да се забави с месеци, отбелязва "Ройтерс". Силно разделеният израелски парламент едва ли ще успее да вземе решение по искането преди насрочените за 2 март нови избори.</p>
 <p>Основният съперник на Нетаняху, Бени Ганц от партията "Синьо и бяло", заяви, че това е "тъжен ден за Израел", и обвини премиера, че се интересува само от себе си, а не от бъдещето на държавата. "Нетянаху знае, че е виновен", подчерта Ганц. Анализатори отбелязват, че той изчака искането на имунитет, за да започне на практика кампанията си.</p>
 <p>Ганц, чиято партия спечели най-много (макар и със символична преднина пред "Ликуд" на Нетаняху) места в парламента, водеше преговори с премиера за правителство, в което двамата да се редуват като министър-председатели. И те обаче, както и разговорите за коалиция между други партии, се провалиха, отчасти заради обвиненията срещу Нетаняху.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 14:57" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011536_kaluf_za_instrument_sanduk_ili_skrit_pasport_-_kak/" title="Калъф за инструмент, сандък или скрит паспорт - как бившият шеф на 'Нисан' избяга в Ливан" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Калъф за инструмент, сандък или скрит паспорт - как бившият шеф на "Нисан" избяга в Ливан</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011536_kaluf_za_instrument_sanduk_ili_skrit_pasport_-_kak/</div>
             <div type="id">4011536</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011535.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Карлос Гон</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">Карлос Гон, Ливан, Нисан, Япония</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">14:57</div>
             <div type="numberOfViews">11920</div>
             <div type="numberOfComments">77</div>
           </div>
 <p>За броени дни един от най-прочутите хора в автоиндустрията, разделил се с постовете си след обвинения за финансови престъпления, стана и един от най-известните бегълци от правосъдието. Пуснат под гаранция в Япония при строги мерки и непрестанно наблюдение на дома му, бившият президент на алианса "Рено-Нисан-Мицубиши" Карлос Гон изненада всички - ден преди настъпването на 2020 г. се появи в Ливан.</p>
 <p>В изявлението, с което потвърди, че е в Бейрут, той каза, че бяга от "политически мотивирано преследване"; адвокатите му обаче го обвиняват за тази изненада, а японските власти са бесни. Днес Турция арестува 7 души заради случая, сред тях двама служители на летището в Истанбул.</p>
 <p>Как е успял роденият в Бразилия в семейство на ливанци 65-годишен Гон да напусне страната? Адвокатите му в Япония казват, че при тях са трите му задгранични паспорта - бразилски, ливански и френски, а граничните власти казват за телевизия NHK, че не е преминавал човек с такова име. Объркващ е и фактът, че лицето му е изключително разпознаваемо (при освобождаването си от ареста миналата година той опита, неуспешно, да се "маскира" като строителен работник, за да избегне медиите), а домът му е наблюдаван от властите.Музикален инструмент или сандък</p>
 <p>Версия на ливанската телевизия MTV гласи, че Гон е избягал с помощта на паравоенна групировка, смесила се с членове на музикална група. Според тази информация групата е изпълнявала в дома му, а след това високият 167 см Гон се е скрил в калъф на голям музикален инструмент.</p>
 <p>Според същата история той е преминал през Истанбул по пътя към Ливан. До страната на родителите си той е пътувал с частен самолет с фалшива самоличност. За тази теория обаче MTV така и не е предоставяла доказателства. "Ройтерс" обаче цитира близки до Гон източници, според които операцията е била толкова засекретена, че пилотът на частния самолет не е знаел, че Гон е на борда.</p>
 <p>"Блумбърг" говори за сандък в частен самолет, принадлежащ на дъщерна компания на турския холдинг MNG. Тази версия се появява в свидетелствата пред агенцията на високопоставен представител на турските власти, запознат с въпроса, но пожелал да запази анонимност. Сандъкът, след кацане на самолета в Истанбул, е прехвърлен на друга машина, отпътувала за Бейрут. Полицията на летището не е знаела, че Гон е на борда на който и да било от самолетитеУчаствала ли е съпругата му</p>
 <p>Съпругата на Карлос Гон, Карол, отрича да е имало подобно бягство, но не предлага правилната версия. Според "Уолстрийт джърнъл" самата тя е била важен участник в продължилото седмици или месеци организиране на операцията. След като съучастници в Япония са помогнали Гон да се качи в частен самолет за Истанбул, той продължил с друг самолет от турския мегаполис към Бейрут и пристигнал рано на 30 декември.</p>
 <p>Сайтът FlightRadar24 показва, че частен самолет действително е пристигнал по това време на ливанското летище "Рафик Харири". След това избягалият се е срещнал със съпругата си Карол, която е родена в Бейрут. Адвокат на Гон обяснява, че двамата са разговаряли над час на 24 декември, след като преди това нямали възможност за комуникация заради условията на гаранцията. Френският "Монд" пише, че бягството е организирано с помощта на братята на Карол Гон и техни контакти в Турция.</p>
 <p>"Файненшъл таймс" говори за екипи в няколко държави, планирани бягството от месеци. Според източници, запознати със ситуацията, са помагали и поддръжници на Гон в Япония. "Когато най-накрая се появят подробностите, бягсвото на Гон може да се превърне в едно от великите изчезвания на всички времена," пише вестникът. Близки до Гон събеседници на изданието, отричащи версията с музикалния инструмент, твърдят, че той е наел частни охранители, помогнали му да стигне до международното летище в Осака.Ролята на Бейрут</p>
 <p>Адвокатите му настояват, че у тях са били и трите му паспорта към момента, в който е напуснал Япония. Някои бизнесмени обаче разполагат с дубликати - това е разрешено в определени ситуации, отбелязва Би Би Си.</p>
 <p>Непотвърдена информация гласи, че той може да е имал дипломатически паспорт, издаден от Ливан. Негов говорител твърди, че паспортът, използван от Гон, е бил френски; Париж обаче изрази изненадата си от бягството. Гади Хури от ливанското външно министерство потвърждава данните за френския паспорт, но според него Гон е носел в себе си и ливанска лична карта.</p>
 <p>Бивш губернатор на Токио вече обвини Ливан в прав текст, че е замесен. Други японски политици обаче бяха по-внимателни. За Япония решението му да замине тъкмо за тази държава е проблем, тъй като между Токио и Бейрут няма споразумение за екстрадиция.</p>
 <p>Израсналият в Ливан Гон е уважаван в родината на семейството си, притежава и имоти там. За "Ройтерс" източници казват, че всеки ден, докато е бил в ареста, го е посещавал ливанският посланик в Токио. Бейрут обаче отхвърля да има каквато и да било връзка с "решението (на Гон) да дойде." Същевременно според "Файненшъл таймс" седмица преди бягството е отправено искане от Ливан той да бъде върнат в страната.Какво следва</p>
 <p>"Файненшъл таймс" отбелязва, че макар с изявлението си от Бейрут Гон незабавно да е започнал да работи за глобалния си образ, според негови приятели човекът, някога символизирал международния бизнес и въплъщавал образа на "мъжа от Давос", вероятно ще прекара следващите месеци само в Бейрут. Същевременно и други пътувания ще са възможни за него - Япония има споразумения за екстрадиция само с Южна Корея и САЩ.</p>
 <p>В Бейрут има и спекулации, че вероятният следващ премиер Хасан Диаб, който в момента съставя кабинет, може и да извика Гон и да поиска от него помощ, за да преведе страната през най-тежката ѝ финансова и икономическа криза от десетилетия.</p>
 <p>И в Япония, която опитва да разбере как Гон е избягал, има въпроси за бъдещето на процеса срещу него. "Файненшъл таймс" отбелязва, че според някои в страната прокуратурата ще е бясна само на теория, но на практика няма да липсва и облекчение. Прокурорите са под огромен натиск да поддържат 99-процентния дял на осъдените и затова поемат само дела, които знаят, че могат да спечелят. Затова често предпочитат да се стига до съдебната зала само когато имат самопризнаниея, а Гон (който твърди, че в случая има и политически мотиви) не направи такова.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 19:15" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011790_kato_religiia_li_e_veganstvoto_shte_reshi_britanski_sud/" title="Като религия ли е веганството, ще реши британски съд" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Като религия ли е веганството, ще реши британски съд</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011790_kato_religiia_li_e_veganstvoto_shte_reshi_britanski_sud/</div>
             <div type="id">4011790</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011789.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Philippe Wojazer, REUTERS</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">веган, дело, Великобритания</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">19:15</div>
             <div type="numberOfViews">3862</div>
             <div type="numberOfComments">37</div>
           </div>
 <p>Трябва ли веганите да бъдат защитавани от дискриминация, сякаш отношението им към животните е религия? Дело, което започва днес във Великобритания, ще даде отговор на въпроса. То е заведено от мъж, който смята, че е уволнен заради етичните си възгледи.</p>
 <p>Жорди Касамиджана съди бившия си работодател - Лигата против жестоките спортове. Лигата е уволнила мъжа след спор за пенсионните инвестиции за служителите, които отивали във фирми, тестващи продукти върху животни.</p>
 <p>Според зоолога веганството трябва да бъде признато за защитено вярване и да попадне под обсега на законите за защита от дискриминация. Касамиджана смята, че етичното веганство – тоест, поведение, което цели да се избегне всякакво нанасяне на вреда върху животните – е начин на живот, сравним с религията или други дълбоко лични вярвания.</p>
 <p>Решението от делото ще има големи последствия в бъдеще.</p>
 <p>Говорителка на организацията обясни, че мъжът е бил уволнен заради груби нарушения, които нямат общо с принципите му. Лигата не се противопоставя на аргумента, че веганството трябва да получи исканата законова защита. Съдът обаче ще проведе специално изслушване по казуса, защото той ще бъде прецедент и за други случаи.</p>
 <p>Не съществува общоприета дефиниция какво е "етично веганство", но практикуващите го обикновено не се ограничават само до храната, а се опитват да избегнат всякакви форми на експлоатация на животните – например не носят вълна или кожа, нито използват тествани върху животни продукти. Касамиджана вярва в светостта на животинския живот, която се простира "отвъд храната и във всички сфери на консумацията", гласят съдебните документи.</p>
 <p>Той не присъства на събития, на които се сервира животинска храна, не седи на кожени седалки и е готов да върви пеша в продължение на час, за да не би автобуса, в който се движи случайно да се удари в насекомо или птица. "Отнасям се към вярата си в етичното веганство не по-различно от начина, по който практикуващите религия спазват правилата ѝ", гласи изявлението му пред съда, цитирано от фондация "Томсън Ройтерс".</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 12:51" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011519_turciia_arestuva_7_dushi_za_biagstvoto_na_bivshiia/" title="Турция арестува 7 души за бягството на бившия шеф на 'Нисан' от Япония" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Турция арестува 7 души за бягството на бившия шеф на "Нисан" от Япония</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011519_turciia_arestuva_7_dushi_za_biagstvoto_na_bivshiia/</div>
             <div type="id">4011519</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011534.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Журналисти са обсадили охранявана от частна фирма къща в Бейрут, където Гон обещава следващата седмица да започне да дава изявления за медиите</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">бягство, полиция, арест, Карлос Гон, Ливан, Нисан, Турция, Япония</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">12:51</div>
             <div type="numberOfViews">7773</div>
             <div type="numberOfComments">40</div>
           </div>
 <p>Седем души, включително 4-ма пилоти, са арестувани при разследването на обстоятелствата около бягството от Япония през Истанбул на бившия изпълнителен директор на "Нисан", съобщи говорителка на турската полиция, цитирана от "Ройтерс". Карлос Гон, който е обвинен в поредица престъпления за десетки милиони долари и мистериозно напусна Япония, се появи в Ливан броени седмици преди очакваното за април начало на делото в Токио.</p>
 <p>Според говорителката на полицията сред задържаните са двама служители на летището и един от обработващите багажи. Седмината се очаква днес да се явят пред съдия.</p>
 <p>Турските медии съобщават, че в страната е започнало разследване за транзитното преминаване на Гон в понеделник. "Хюриет" твърди, че граничната полиция не е била уведомена за пристигането му, както и че влизането и излизането през летището не са били регистрирани.</p>
 <p>Самолет с родения в Бразилия бизнесмен с бразилски, ливански и френски паспорт е кацнал в Истанбул в 5.30 сутринта. Арестите са били поискани от прокуратурата след разширяване кръга на заподозрените. "Ройтерс" съобщава, че Гон е отпътувал с друг самолет за Бейрут.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 10:59" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011425_trump_ne_e_v_spisuka_s_delegaciiata_za_svetovniia/" title="Тръмп не е в списъка с делегацията на САЩ за Световния икономически форум" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Тръмп не е в списъка с делегацията на САЩ за Световния икономически форум</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011425_trump_ne_e_v_spisuka_s_delegaciiata_za_svetovniia/</div>
             <div type="id">4011425</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3373667.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Leah Millis, REUTERS</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">Световен икономически форум, Доналд Тръмп, САЩ</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">10:59</div>
             <div type="numberOfViews">2385</div>
             <div type="numberOfComments">29</div>
           </div>
 <p>САЩ публикуваха списък на членовете на президентската делегация за Световния икономически форум на фона на спекулации дали президентът Доналд Тръмп ще присъства на годишното събитие по-късно този месец, предадоха ДПА и "Ройтерс".</p>
 <p>Министърът на финансите Стивън Мнучин е посочен като водач на делегацията в изявление на Белия дом. Въпреки отсъствието на името на Тръмп американски медии, включително и Си Ен Ен, съобщиха, че всъщност се очаква той да отиде, позовавайки се на анонимни източници.</p>
 <p>Министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос, постоянният търговски представител Робърт Лайтхайзър, както и Иванка Тръмп и Джаред Къшнър са сред участниците в групата, която ще отпътува за Швейцария.</p>
 <p>Миналата година Тръмп не взе участие във форума заради блокираната работа на правителството във Вашингтон и се появиха въпросителни дали има вероятност той да пропусне и тазгодишното събитие поради процедурите по импийчмънт.</p>
 <p>Основна тема на Световния икономически форум, който ще се проведе от 21 до 24 януари, отбелязвайки 50 години от основаването си, тази година са климатичните промени.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:25" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011627_kitaiski_fener_e_podpalili_maimunarnika_v_germaniia_s/" title="Китайски фенер е подпалил маймунарника в Германия с изгорели десетки животни" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Китайски фенер е подпалил маймунарника в Германия с изгорели десетки животни</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011627_kitaiski_fener_e_podpalili_maimunarnika_v_germaniia_s/</div>
             <div type="id">4011627</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011625.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">фенери, провинция, пожар, Нова година, Германия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:25</div>
             <div type="numberOfViews">2798</div>
             <div type="numberOfComments">23</div>
           </div>
 <p>Три жени се разследват по подозрение, че на Нова година са пуснали летящите фенери, единият от които вероятно е причинил пожара в германски зоопарк, при който загинаха над 30 животни, предаде Асошиейтед прес, цитирайки официални представители. Видео от пожара може да видите тук.</p>
 <p>Трите жени са жителки на град Крефелд в провинция Северен Рейн-Вестфалия близо до границата с Нидерландия. Те са майка и двете й дъщери, на възраст от 30 до 60 години. Трите са се предали сами в полицията, след посветената на пожара пресконференция, съобщи началникът на полицията Герд Хопман.</p>
 <p>Трите се разследват по подозрение за предизвикване на пожар по непредпазливост, съобщи прокурорът Йенс Фробел. Максималното наказание е до пет години затвор.</p>
 <p>Много германци посрещат Нова година с фойерверки, но летящите фенери са незаконни поне от десетилетие в почти цялата страна и не са особено разпространени. Търговската верига Real обяви днес, че спира продажбите им в провинция Мекленбург - Предна Померания, където все още фенерите са позволени.</p>
 <p>Малките хартиени балони с топъл въздух се използват в Азия от столетия, а жените купили 5 фенера по интернет и си мислели, че е позволено да бъдат пускани на Нова година. Четири от фенерите са били открити паднали в околността, но петият най-вероятно е причинил пожара, в който загинаха 5 орангутана, 2 горили (включително една 48-годишна мъжка), шимпанзе, прилепи и птици.</p>
 <p>"Виждал съм много човешки трупове и бях стъписан колко приличат на хора телата на обгорелите големи човекоподобни", коментира Хопман, цитиран от "Ройтерс".</p>
 <p>"Жените са пуснали фенерите с идея да им се сбъднат благопожелания и са нямали представа какво могат да предизвикат. Трябва да им се отдаде заслуженото, че проявиха смелост сами да се предадат", допълни полицейският шеф. Той отказа да разкрие имената им, тъй като срещу тях вече са отправяни заплахи.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 12:35" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4010292_chetvurt_milion_siriici_biagat_ot_ruskite/" title="Четвърт милион сирийци бягат към Турция от руските бомбардировки" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Четвърт милион сирийци бягат към Турция от руските бомбардировки</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4010292_chetvurt_milion_siriici_biagat_ot_ruskite/</div>
             <div type="id">4010292</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4010293.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">бежанци, ООН, Сирия, Русия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">12:35</div>
             <div type="numberOfViews">4802</div>
             <div type="numberOfComments">149</div>
           </div>
 <p>Близо 250 хиляди души бягат от сирийската провинция Идлиб към Турция и Анкара се опитва да им попречи да пресекат границата, съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган.</p>
 <p>На 27 декември ООН съобщи приблизително същите данни - 235 хиляди цивилни, които бягат в периода 12-25 декември от последния район в Сирия, контролиран от противници на режима на Башар ал Асад. Основната причина са въздушните удари, нанасяни от руски и сирийски самолети, включително срещу граждански цели.</p>
 <p>По същото време Ердоган и руският президент Владимир Путин опитаха в преговори да намалят напрежението в Идлиб. И американският президент Доналд Тръмп, и турският президент обвиниха Русия, Сирия и Иран в предизвикването на поредната бежанска вълна и предупредиха да се спрат атаките срещу цивилни.</p>
 <p>Бомбардировките започнаха през ноември и днес Ердоган каза на конференция в Анкара, че "в момента 200-250 хиляди мигранти се движат към границите ни, опитваме се да ги спрем с известни мерки, но не е лесно, пък и те са хора все пак".</p>
 <p>В неделя той предупреди, че страната му, в която в момента има около 3.7 милиона сирийци, няма да може да поеме нова мигрантска вълна, ако руско-сирийската операция предизвика такава. През януари в Анкара се очаква посещение на канцлера Ангела Меркел, като сред основните теми ще е сделката на ЕС за помощ за Турция срещу спиране от властите на бежанските потоци към Европа.</p>
 <p>От ООН обясниха, че хората бягат основно от Мараат ал Нуман, който е "почти обезлюден", от градове и села в южните части на Идлиб, както и от бежански лагери по сирийско-турската граница. В края на годината хиляди семейства бяха твърде уплашени да потеглят заради опасност от въздушни и артилерийски удари по колоните с автомобили, допълниха от световната организация.</p>
 <p>"Ройтерс" цитира Абу ал Маджид Насер, бягащ със семейството си от град Телманас, да казва, че Путин "иска да избие всеки сириец, който е против режима".</p>
 <p>Москва и Дамаск отхвърлят обвиненията в безразборни бомбардировки и настояват, че се борят с джихадисти. Химанитарни и спасителни екипи, както и очевидци, описват много градове в развалини и унищожени десетки медицински центрове.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 10:24" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011412_sasht_izprashtat_oshte_voinici_v_blizkiia_iztok_sled/" title="САЩ изпращат още войници в Близкия изток след обсадата на посолството в Ирак" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">САЩ изпращат още войници в Близкия изток след обсадата на посолството в Ирак</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011412_sasht_izprashtat_oshte_voinici_v_blizkiia_iztok_sled/</div>
             <div type="id">4011412</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011415.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">войници, посолство, Багдад, Ирак, САЩ</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">10:24</div>
             <div type="numberOfViews">4464</div>
             <div type="numberOfComments">97</div>
           </div>
 <p>Съединените щати изпращат 750 военнослужещи в Близкия изток в следващите няколко дни, а в готовност за разполагане са още 3000 души, съобщиха международни издания. Решението, обявено от министъра на отбраната Марк Еспър, е в отговор на атаката срещу посолството на Вашингтон в Багдад по-рано тази седмица и подчертава опасността от ескалация между САЩ и Иран.</p>
 <p>Не е известно къде ще бъдат разположени 750-те войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия, но според американски служител, запознат с плановете, дестинацията е Кувейт. "Асошиейтед прес" цитира източници, според които не е изключено всички 3000, които са в етап на "подготовка", да бъдат изпратени. Възможно е и разполагане на цялата бригада от общо 4000 войници, казва той.</p>
 <p>От май миналата година до момента на атаката САЩ бяха изпратили общо 14 хил. войници в Близкия изток - в района на Персийския залив - заради притесненията за възможна иранска агресия. Това стана след атаки, застрашаващи корабоплаването в Залива. Само в Ирак пък са разположени 5200 души, основно за обучаване на иракските войници и като помощ срещу джихадисти.Как ескалира напрежението</p>
 <p>На 31 януари членове на паравоенните формирования, известни с обобщаващото наименование "Хашд аш Шааби", и техни поддръжници нападнаха посолството. Те запалиха огньове, хвърляха камъни и разбиха наблюдателни камери. Демонстрантите бяха гневни заради нанесените от САЩ въздушни удари срещу подкрепяната от Иран група "Катаиб Хизбула".</p>
 <p>Вчера следобед всички проирански демонстранти напуснаха протестния палатков лагер пред посолството. Насочвайки се към изходите на свръхохраняваната Зелена зона, където е разположен американският дипломатически комплекс, демонстрантите скандираха "Изгорихме ги" ден след щурма на територията на комплекса, разказа "Франс прес". Фотограф на агенцията е видял камиони да откарват палатките, които демонстрантите бяха разположили около посолството вчера. По-рано призив за прекратяване на протеста и разотиване на демонстрантите отправиха и ръководството на милициите "Хашд аш Шааби", и иракският външен министър.</p>
 <p>Снощи посолството на САЩ в Багдад обяви, че спира временно извършването на всички консулски дейности заради нападението. "Гражданите на САЩ се съветват да не доближават посолството", се добавя в изявлението. Заради случилото се в Ирак държавният секретар на САЩ Майк Помпео отложи обиколка в Украйна, Беларус, Казахстан, Узбекистан и Кипър, която ще бъде насрочена за друга дата. Американският президент Доналд Тръмп заплаши Иран, а други американски представители изразиха учудване, че иракските сили на реда не са спрели демонстрантите пред дипломатическата мисия, след като показват толкова твърд отговор срещу други протестиращи - желаещите смяна на елита на площад "Тахрир".</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 19:27" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011615_izrael_gurciia_i_kipur_dogovoriha_nov_proekt_za/" title="Израел, Гърция и Кипър договориха нов газопровод до Европа" subtitle="" author="Ангел Петров" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Израел, Гърция и Кипър договориха нов газопровод до Европа</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011615_izrael_gurciia_i_kipur_dogovoriha_nov_proekt_za/</div>
             <div type="id">4011615</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011798.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Ангел Петров</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/534</div>
             <div type="tags">газопровод, Израел, Гърция, Кипър</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">19:27</div>
             <div type="numberOfViews">8838</div>
             <div type="numberOfComments">218</div>
           </div>
 <p>Гърция, Израел и Кипър подписаха в Атина документ, полагащ основите на газопровод, свързващ Европа с откритите през последното десетилетие газови находища в Източното Средиземноморие.</p>
 <p>Документът за "Ийстмед" (EastMed, съкратено от начина, по който на английски се обозначава Източното Средиземноморие) бе утвърден формално в Атина от министрите на енергетиката на Гърция, Израел и Кипър в присъствието на лидерите им, премиерите Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху президента Никос Анастатиадис. Очаква се към проекта скоро да се присъедини и Италия.</p>
 <p>Подписващите страни са заявявали, че целта им е да увеличат сигурността на доставките в Европа чрез диверсификация на маршрутите, затова ЕС подкрепя проекта (зад него са и САЩ - държавният секретар Майк Помпео присъства на подписването на първия междуправителствен меморандум през март).</p>
 <p>Предполага се, че наземната част на газопровода с дължина 1900 км ще стига до Югоизточна Европа през Пелопонес и Западна Гърция, а оттам - през интерконектора с България (IGB). Проектът е разработван от IGI Poseidon - смесено италианско-гръцко предприятие, което е акционер и в интерконектора. Началната мощност е 10 млрд. куб. м. годишно (отделно около милиард ще е предназначен само за кипърския пазар). Целта е инвестиционно решение за Източносредиземноморския газопровод да бъде постигнато до 2022 г., а строителството да приключи до 2025 г.Турция няма да е доволна</p>
 <p>Проектът ще "допринесе за мира и стабилността" в региона и ще допринесе за европейската енергийна сигурност, без да е заплаха за никого, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, предаде "Катимерини". Последвалите думи съдържаха намек към Турция: "Регионалното сътрудничество е достъпно за всички при едно условие: да уважава международното право и добросъседските отношения."</p>
 <p>Подписването на споразумението за проекта, за който се говори отдавна, бе ускорепо по предложение на Нетаняху заради изострящите се разногласия с Турция в Източното Средиземноморие. Те засягат две от трите страни, партниращи си за него.</p>
 <p>"Ийстмед" вероятно ще предизвика гнева на Турция, която твърди, че е изключена от проучвателните и сондажни дейности за петрол и газ в Източното Средиземноморие. За Анкара проблемът е, че останалите държави с излаз на Средиземно море си поделят басейна му, без да преговарят за оспорвани от Турция граници. Икономическата зона на страната е ограничена от близостта на Кипър и редица гръцки острови. Това бе и причината да бъдат изпратени сондажни кораби във води, оспорвани от Република Кипър, Турция от години предявява претенции и към малки гръцки острови и чрез тях - към части от гръцката икономическа зона.</p>
 <p>Освен това проектът за 6 млрд. долара, осъществяващ връзката по море на Израел и Кипър с континентална Гърция и с Италия, заобикаля Турция, а самата тя работи за утвърждаването си като важна транзитна дестинация за природния газ. Според "Файненшъл таймс" обаче именно Турция може да осуети плановете за газопровода заради споразумението ѝ с Либия за морските граници. Според документа делимитирането засяга остров Крит, през който би трябвало да минава Източносредиземноморският газопровод.</p>
 <p>Малко преди подписването гръцкият в. "Катимерини" цитира правителствени източници в Атина, според които документът съдържа безпрецедентна за подобни споразумения клауза за "опазване" на проекта, без да навлиза в подробности.Основно за европейския пазар</p>
 <p>Трите страни се надяват, че "Ийстмед" би могъл да осигурява около 10% от газовото потребление в Европа. Само два дни преди днешния подпис Израел започна добива на газ от "Левиатан", най-голямото си находище (с около 500 млрд. куб. м газ), което заедно с "Тамар" трябва да я превърне от вносител в износитер на енергия. Сред клиентите са Египет и Йордания, а малки количества ще са предназначени за вътрешното потребление. Йордания днес получи експериментално първите количества, част от дългосрочен договор на йорданския енергиен оператор с американско-израелски консорциум.</p>
 <p>Европейският пазар обаче ще е основната цел. За в. "Йедиот ахронот" старшият изследовател от Института за стратегически изследвания към университета в Тел Авив Одед Еран казва, че засега значението на сделката е предимно политическо, но и това "не бива да се подценява", макар да не може да реши двустранни проблеми с ЕС като разногласията за палестинския въпрос. В икономически план много неща тепърва трябва да бъдат съобразени - например дали транспортът на газ до Египет и оттам - до Европа не е по-изгоден за страната от изграждането на газопровод. Междувременно Нетаняху се надява и на политически дивиденти - изправен пред трети избори за година и съдебна битка, той заяви, че "историческото сътрудничество" с Гърция и Кипър ще превърне страната му в "енергийна суперсила".</p>
 <p>Проектът е важен и за Гърция, която иска да се утвърди на картата на европейските тръбопроводи, година след като на нейна територия бяха свързани два газопровода, алтернативни на руските доставки - Трансадриатическия (ТAP) и Трансанадолския (TANAP).</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 14:54" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011599_koi_biaha_nai-interesnite_i_inovativni_avtomobilni/" title="Кои бяха най-интересните и иновативни автомобилни модели на 2019 г." subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Кои бяха най-интересните и иновативни автомобилни модели на 2019 г.</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011599_koi_biaha_nai-interesnite_i_inovativni_avtomobilni/</div>
             <div type="id">4011599</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">производство на автомобили, електроавтомобили, електричество, индустрия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">14:54</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>През 2019 година видяхме първото напълно електрическо "Порше", а "Тесла" представи своя електрически пикап с бронирани стъкла. "Фолксваген" показаха първата си разработена от нулата изцяло електрическа кола, а "Бугати" - колата, за която се твърди, че е най-скъпата в света.</p>
 <p>"Дойче веле" събра в кратко видео едни от най-интересните и иновативни автомобилни модели на 2019 година. Някои от тях са предназначени за серийно производство, а от други има една единствена бройка. Гледайте!</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:23" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011675_polsha_poe_komandvaneto_na_silite_na_nato_za_burzo/" title="Полша пое командването на силите на НАТО за бързо реагиране" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Полша пое командването на силите на НАТО за бързо реагиране</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011675_polsha_poe_komandvaneto_na_silite_na_nato_za_burzo/</div>
             <div type="id">4011675</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">специални части, участие, видео, NATO Response Force, VJTF, НАТО, NRF, Полша</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:23</div>
             <div type="numberOfViews">2614</div>
             <div type="numberOfComments">13</div>
           </div>
 <p>Полската армия пое на 1 януари от Бундесвера командването на частите на НАТО за максимално бързо реагиране на критични ситуации. В края на годината Полша ще предаде този пост на Турция.</p>
 <p>Наричан още "Върхът на копието", този съвместен корпус (Very High Readiness Joint Task Force, или VJTF) е "значителен принос за колективнатани отбрана и силна демонстрация на възможностите на Полша", заяви генералният секретар Йенс Столтенберг.</p>
 <p>Според официалното съобщение тази година VJTF ще наброява около 6000 военни, половината от които осигурява Полша. "В тези сили ще служат части и от България, Чехия, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Португалия, Румъния, Испания, Словакия, Турция и Великобритания, а САЩ са готови да помагат с въздушни сили и друга бойна подкрепа".</p>
 <p>Решението за VJTF беше взето през 2014 г. на срещата на алианса на върха в Уелс, месеци след като Русия анексира Крим и започна да помага на сепаратисти в Източна Украйна, както и след поредното напрежение в Близкия изток и нестабилността в Северна Африка. Групата принадлежи на силите на НАТО за бързо реагиране и има сухопътни, военноморски, военновъздушни и специални части.</p>
 <p>През миналата година в основата на VJTF бе германската 9 Panzerlehrbrigade в Мюнстер. С участието на още 8 държави числеността достигна 8000 души. При задействане частите са готови незабавно да защитят съюзен член на НАТО, докато се активират около 40 хиляди души от Силите за бързо реагиране (NATO Response Force, или NRF), командвани от американски адмирал в Неапол.</p>
 <p>Всяка година в мащабно учение се тренират общите действия на VJTF и NRF, като една от основните цели е да се провери способността на алианса да придвижва хора и техника свободно и бързо през своята територия в Европа.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 12:06" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011498_pojar_ubi_desetki_jivotni_v_germanski_zoopark/" title="Пожар уби десетки животни в германски зоопарк" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Пожар уби десетки животни в германски зоопарк</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011498_pojar_ubi_desetki_jivotni_v_germanski_zoopark/</div>
             <div type="id">4011498</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">животни, зоопарк, пожар, пламъци</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">12:06</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Над 30 животни са загинали в новогодишната нощ при пожар в зоопарк в германския град Крефелд, разположен на 15 километра от Дюселдорф и недалеч от холандската граница.</p>
 <p>Изцяло е унищожено мястото, в което са живеели човекоподобните маймуни. Сред жертвите има шимпанзета, пет орангутана и две горили, а също и прилепи и птици. Изпратените на място пожарникари са успели да спасят само две шимпанзета.</p>
 <p>От полицията съобщиха, че вероятно пламъците са започнали от горящ летящ фенер. По случая тече разследване и вече са разпитани три жени - майка и двете й дъщери. Трите разказали пред униформените, че са купили по интернет фенерите и не знаели, че те са забранени в Германия.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 19:58" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011797_semeistvoto_mi_niama_obshto_s_biagstvoto_zaiavi/" title="Семейството ми няма общо с бягството, заяви бившият шеф на 'Нисан'" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Семейството ми няма общо с бягството, заяви бившият шеф на "Нисан"</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/02/4011797_semeistvoto_mi_niama_obshto_s_biagstvoto_zaiavi/</div>
             <div type="id">4011797</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011796.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Issei Kato, Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">Япония, Ливан, Карлос Гон</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">19:58</div>
             <div type="numberOfViews">3449</div>
             <div type="numberOfComments">8</div>
           </div>
 <p>Семейството на бившия шеф на "Нисан" не е изиграло никаква роля в бягството му от Япония. Това казва Карлос Гон в свое изявление, цитирано от агенция "Ройтерс".</p>
 <p>"В медиите имаше спекулации, че съпругата ми Каръл и други членове на семейството ми са изиграли роля в потеглянето ми от Япония. Всички подобни спекулации са неточни и грешни", гласи то. "Аз организирах потеглянето си сам. Семейството ми нямаше никаква роля".</p>
 <p>Гон се раздели с постовете си след обвинения за финансови престъпления, а сега е и един от най-известните бегълци от правосъдието. Пуснат под гаранция в Япония при строги мерки и непрестанно наблюдение на дома му, бившият президент на алианса "Рено-Нисан-Мицубиши" изненада всички - ден преди настъпването на 2020 г. се появи в Ливан.</p>
 <p>В изявлението, с което потвърди, че е в Бейрут, той каза, че бяга от "политически мотивирано преследване"; адвокатите му обаче го обвиняват за тази изненада, а японските власти са бесни. Днес Турция арестува 7 души заради случая, сред тях двама служители на летището в Истанбул.</p>
 <p>Повече от теориите за бягството му четете тук.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 09:19" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011409_kralev_ne_sum_suglasen_che_bulgarskiiat_sport_propada/" title="Кралев: Не съм съгласен, че българският спорт пропада" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Кралев: Не съм съгласен, че българският спорт пропада</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011409_kralev_ne_sum_suglasen_che_bulgarskiiat_sport_propada/</div>
             <div type="id">4011409</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="tags">олимпийски игри, спорт, Токио 2020, Красен Кралев</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">09:19</div>
           </div>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Виж видеото</p>
 <p>Българският спорт не пропада и има своите резултати. Това обясни министърът на спорта Красен Кралев въпреки липсата на златен медал от световно първенство в олимпийска дисциплина, отговаряйки на критична статия за представянето на България през 2019 г.</p>
 <p>"Тази година нямаме световен шампион и това е факт, но това не значи, че отиваме в по-лошо състояние от предишните игри. Имаме четири медала от световни първенства в спортове, които са включени в летните олимпийски игри. Имаме още шест-седем души, които са между четвърто, пето, шесто място. Предполагам, че ще имаме по-силно представяне, отколкото предната година", коментира Кралев пред Би Ти Ви.</p>
 <p>Според него българският спорт може да очаква медали в четири спорта, както и общо 55 квоти.</p>
 <p>"Оценката и очакванията ми за предстоящите игри в Токио са на базата на постигнатото през 2019 г. Очакваме да имаме медал във вдигането на тежести от Божидар Андреев, който може да бъде и олимпийска титла - има много наказани държави. В борбата също, особено в женската имаме шанс за титла с Тайбе Юсеин. Художествената гимнастика този път не само ансамбъла, защото Боряна Калейн беше в подножието на медалите на световното. В бокса също стартираме с много големи очаквания."</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 23:48" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011819_livurpul_produlji_po_grafik_i_otbeliaza_godina_bez/" title="'Ливърпул' продължи по график и отбеляза година без загуба във Висшата лига" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">"Ливърпул" продължи по график и отбеляза година без загуба във Висшата лига</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011819_livurpul_produlji_po_grafik_i_otbeliaza_godina_bez/</div>
             <div type="id">4011819</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011828.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">футбол, Висша лига, ФК Ливърпул</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">23:48</div>
             <div type="numberOfViews">3841</div>
             <div type="numberOfComments">22</div>
           </div>
 <p>Лидерът във Висшата лига "Ливърпул" започна с победа 2020 г., след като надви "Шефилд юнайтед" с 2:0 на "Анфийлд" в последния мач от 21-ия кръг. Тимът на Юрген Клоп постигна своя 11-и пореден успех в шампионата и записа поредно знаменито постижение, след като вече година е непобеден в първенството.</p>
 <p>За последно мърсисайдци загубиха на 3 януари 2019 г., когато отстъпиха на "Манчестър сити". От тогава "Ливърпул" е изиграл 37 мача във Висшата лига, в които има 32 победи и пет равенства.</p>
 <p>В срещата с "Шефилд" по веднъж се разписаха звездите в атака Мохамед Салах и Садио Мане. Египтянинът откри в четвъртата минута, докато сенегалският му съотборник вкара в 64-ата.</p>
 <p>Успехът възстанови аванса на "Ливърпул" на върха от 13 точки пред втория "Лестър" и 14 пред "Сити". Мърсисайдци са и с мач по-малко от преките си съперници. Новакът "Шефилд" е осми след 21 кръга, като има 29 точки.The perfect start to 2020 for @LFC #LIVSHU pic.twitter.com/zuSiCrznZz— Premier League (@premierleague) January 2, 2020</p>
 <p>Въпреки сгъстения цикъл по празниците Юрген Клоп започна с всичко най-добро, без да даде почивка на основните си играчи. Това помогна на червените да започнат много силно срещата и още в 4-ата минута вече бяха напред в резултата.</p>
 <p>След дълго подаване на Върджил ван Дайк Андрю Робъртсън се освободи отляво и веднага центрира в наказателното поле, където Мохамед Салах вкара с левия крак.</p>
 <p>Египтянинът се разписа срещу 22-и съперник от всички 25 тима, срещу които е играл във Висшата лига.</p>
 <p>В 12-ата минута Салах имаше още един отличен шанс, но вратарят на "остриетата" Дийн Хендерсън го спря с ефектно спасяване.</p>
 <p>До края на първата част "Ливърпул" продължи да доминира и владееше топката в над 70% от времето, но свали и темпото. Домакините действаха спокойно, докато "Шефилд" изкачваше шансовете си, които бяха малко. За 45 минути гостите успяха да отправят само един точен удар.</p>
 <p>След почивката ситуацията на терена не се промени коренно, като по-чистите положения отново бяха за "Ливърпул". Роберто Фирмино пропусна добро положение в 57-ата минута, когато топката мина покрай гредата.</p>
 <p>В 64-ата минута домакините стигнаха до втори гол, който реши и изхода от двубоя. Секунди, след като "Шефилд" беше близо до вратата на "Ливърпул" се стигна до контраатака за мърсисайдци. Салах изведе Мане срещу вратаря, който спаси първия му удар, но сенегалецът беше точен при добавката и удвои.</p>
 <p>За Мане това беше 99-и гол в английския футбол с екипите на "Ливърпул" и "Саутхемптън".</p>
 <p>В заключителните минути "Шефилд" имаше само една възможност, едва в 87-ата минута. Резервата Оливър Макбърни обаче не успя да се разпише от пет метра, въпреки хубаво подаване на негов съотборник.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:07" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011750_s_darenie_za_vseki_as_kirios_shte_podkrepi_zagegnatite/" title="С дарение за всеки ас Кириос ще подкрепи засегнатите от пожарите в Австралия" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">С дарение за всеки ас Кириос ще подкрепи засегнатите от пожарите в Австралия</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011750_s_darenie_za_vseki_as_kirios_shte_podkrepi_zagegnatite/</div>
             <div type="id">4011750</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011781.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">тенис, спорт, Австралия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:07</div>
             <div type="numberOfViews">2604</div>
             <div type="numberOfComments">6</div>
           </div>
 <p>Счупени ракети, неспортсменско поведение, неуважение към официални лица... Всичко това е част от репертоара на Ник Кириос, който често е в центъра на вниманието заради провиненията си на корта и извън него.</p>
 <p>Този път 24-годишният тенисист се показа в положителна светлина. В профила си в "Туитър" Кириос обяви, че ще дари по 200 австралийски долара (106 щатски долара) за всяка директна точка от сервис, която направи в турнирите в Австралия през януари.</p>
 <p>С парите той ще помогне на засегнатите от продължаващите горски пожари в Австралия. В щата Нови Южен Уелс вече е обявено извънредно положение.</p>
 <p>Към инициативата на Кириос се включиха и сънародниците му Алекс де Минор и Джон Милман. Двамата ще дарят съответно по 250 и 100 австралийски долара за всеки ас, който направят на предстоящите турнири в Австралия.</p>
 <p>Сезонът ще бъде открит с новата надпревара за национални отбори "АТП къп", която стартира в сряда.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:15" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011413_grijata_za_tialoto_e_prioritet_1_pred_grigor_dimitrov/" title="Грижата за здравето е приоритет №1 пред Григор Димитров през 2020 г." subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Грижата за здравето е приоритет №1 пред Григор Димитров през 2020 г.</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011413_grijata_za_tialoto_e_prioritet_1_pred_grigor_dimitrov/</div>
             <div type="id">4011413</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3986120.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">тенис, спорт, АТП къп, Григор Димитров</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:15</div>
             <div type="numberOfViews">2512</div>
             <div type="numberOfComments">15</div>
           </div>
 <p>Григор Димитров няма да играе в прекалено много турнири в началото на 2020 г. в стремеж да се изкачи по-бързо в световната ранглиста. Това каза българският тенисист преди началото на "АТП къп", където ще бъде играещ капитан на България.</p>
 <p>Бившият №3 в света в момента заема 20-о място, но в началото на сезона няма да защитава много точки заради представянето си през миналата година.</p>
 <p>"Ще бъде година, която ще помня до края на живота ми. Сега тялото ми е доста по-добре, но продължавам да гледам под лупа много неща, определям ритъма си и не бързам, което е хубаво нещо", каза Димитров.</p>
 <p>"Няма да прибързвам и да играя твърде много турнири в ранната фаза на сезона. Ще се грижа за тялото си и моето здраве. Това е приоритет номер едно", добави българинът.</p>
 <p>Димитров взе участие в 21 турнира през миналия сезон, като записа 22 победи и 21 загуби.</p>
 <p>През 2019 г. българският тенисист претърпя първата си по-тежка контузия, като имаше проблеми с дясното рамо. Заради травмата Димитров пропусна няколко надпревари и едва за сезона на твърди кортове се чувстваше добре, когато и играта му се подобри.</p>
 <p>Какъв беше сезон 2019 за Григор Димитров четете тук.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 14:58" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011572_virus_moje_da_otloji_futbolen_mach_v_ispaniia/" title="Вирусът, който може да отложи футболен мач в Испания" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Вирусът, който може да отложи футболен мач в Испания</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011572_virus_moje_da_otloji_futbolen_mach_v_ispaniia/</div>
             <div type="id">4011572</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011588.jpg</div>
             <div type="mainImageText">За последно "Спортинг" (Хихон) игра в първото ниво на испанския футбол преди три години, като сега отборът има проблеми от различно естество</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">грип, футбол, спорт</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">14:58</div>
             <div type="numberOfViews">1994</div>
           </div>
 <p>Може ли грипна епидемия да отложи футболен мач? Такъв е случаят преди двубоя между "Реал" (Сарагоса) и "Спортинг" (Хихон), който е в намален състав заради вирус в отбора.</p>
 <p>От клуба обявиха, че са отправили молба към ръководството на испанското първенство за отлагане на мача, който трябва да се изиграе в петък от 22 ч.</p>
 <p>Тази сутрин на последното тренировъчно занимание на "Спортинг" преди двубоя са се явили едва десетима играчи. С вирус са общо 11 футболисти, като от клуба се притесняват, че броят им вероятно ще се увеличи в следващите часове.</p>
 <p>В очакване на отговор от лигата тимът от Хихон вече е взел мерки и има план за пътуването си за гостуването в Сарагоса. Болните играчи заедно с петимата футболисти, които показват начални симптоми на вируса ще пътуват в един автобус, а друг ще придвижи здравите състезатели.</p>
 <p>"Имам 11 играчи с над 38 градуса температура и още пет с начални симптоми", каза треньорът на "Спортинг" Мирослав Джукич преди мача. Според доктора на тима Антонио Маестро болните футболисти е невъзможно да играят в двубоя.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 20:14" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011795_bulgariia_shte_e_bez_georgi_bratev_v_olimpiiskata/" title="България ще е без Георги Братоев в олимпийската квалификация" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">България ще е без Георги Братоев в олимпийската квалификация</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011795_bulgariia_shte_e_bez_georgi_bratev_v_olimpiiskata/</div>
             <div type="id">4011795</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3286067.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">LAP.bg</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">волейбол, национален отбор, спорт, България, олимпийска квалификация</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">20:14</div>
             <div type="numberOfViews">3386</div>
             <div type="numberOfComments">4</div>
           </div>
 <p>Разпределителят Георги Братоев остана извън състава на мъжкия национален отбор по волейбол за решителната олимпийска квалификация. 32-годишният състезател ще пропусне турнира в Берлин заради усложнение на контузията, която получи в първата контрола срещу Египет, съобщиха от федерацията.</p>
 <p>Неговото място зае Добромир Димитров. От разширения състав отпадна още посрещачът на "Нефтохимик" Георги Петров.</p>
 <p>Националите имат трудна задача в квалификацията, която ще се проведе от 5 до 10 януари. Българите са в група с европейския шампион Сърбия, Франция и Холандия. В другата група са Германия, Белгия, Словения и Чехия, а само победителят в турнира ще се класира за игрите в Токио.</p>
 <p>Братоев, който в последните години беше една от основните фигури в тима, се присъедини за подготовката на отбора в последния момент след призив от поелия ръководните функции във федерацията Любомир Ганев.</p>
 <p>След слабото представяне на европейското първенство Братоев се изказа остро срещу селекционера Силвано Пранди, като във "Фейсбук" написа, че трябва да има възрастова граница за треньорите на националния отбор. Впоследствие президентът на федерацията Данчо Лазаров призова италианеца да повика всички най-добри играчи в състава за квалификацията в Берлин.</p>
 <p>Съставът на България за олимпийската квалификация:Разпределители: Георги Сеганов и Добромир ДимитровДиагонали: Цветан Соколов и Велизар ЧернокожевПосрещачи: Тодор Скримов, Николай Пенчев, Розалин Пенчев, Мартин АтанасовЦентрове: Виктор Йосифов, Теодор Тодоров, Светослав Гоцев и Алекс ГроздановЛиберо: Теодор Салпаров и Петър Каракашев</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 10:38" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011417_pochina_chovekut_koito_preobrazi_nba/" title="Почина човекът, който преобрази НБА" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Почина човекът, който преобрази НБА</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011417_pochina_chovekut_koito_preobrazi_nba/</div>
             <div type="id">4011417</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011427.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Дейвид Стърн имаше заслуга за развитието на НБА като глобална марка</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">баскетбол, спорт, НБА</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">10:38</div>
             <div type="numberOfViews">4006</div>
             <div type="numberOfComments">8</div>
           </div>
 <p>Бившият комисионер на НБА Дейвид Стърн, който постави основата за превръщането на лигата в мултимилиарден бизнес, почина на 77 години. Смъртта му е резултат от мозъчeн кръвоизлив, който той получи преди три седмици, съобщи Си Ен Ен.</p>
 <p>По време на 30-годишното си управление Стърн разви НБА като глобална марка. Той помогна за достигането на нови хоризонти пред отборите от бизнес и спортна гледна точка. При него бяха създадени женската версия на НБА и Лигата за развитие на НБА.</p>
 <p>"Дейвид пое НБА през 1984 г., когато лигата беше на кръстопът. Но в продължение на 30 години като комисионер той постави началото на модерната и глобална НБА. Той стартира медийни и маркетингови партньорства и програми за социална отговорност, които привлякоха милиарди хора по света към играта", каза настоящият комисионер Адам Силвър.</p>
 <p>Стърн зае поста си през 1984 г., когато приходите от телевизионни права са ниски и няколко франчайза изпитват финансови сътресения. До оттеглянето му през 2014 г. таванът на заплатите се увеличи от 3.6 до 59 милиона долара, съобщава "Форбс".The NBA world reacts to David Stern’s passing 🙏 pic.twitter.com/AkN96JLW35— Bleacher Report (@BleacherReport) January 2, 2020</p>
 <p>За този период парите от телевизионни права се повишават от 22 до 930 милиона долара. В края на управлението на Стърн отборите са оценени на 19 милиарда долара, а през 1984 г. общата им стойност е 400 милиона.</p>
 <p>При Стърн НБА се превърна в първата професионална спортна лига, която провежда мачове извън територията на САЩ. В допълнение състезателите получиха право да участват в олимпийски игри.</p>
 <p>По време на управлението си Стърн постави вниманието върху звездите в лигата, като превърна състезателите в глобални марки и материализира огромния интерес към тях.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:20" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011065_moje_li_livurpul_da_presledva_edin_ot_nai-cennite/" title="Може ли 'Ливърпул' да преследва един от най-ценните рекорди в английския футбол" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Може ли "Ливърпул" да преследва един от най-ценните рекорди в английския футбол</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011065_moje_li_livurpul_da_presledva_edin_ot_nai-cennite/</div>
             <div type="id">4011065</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011552.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">футбол, Висша лига, ФК Манчестър сити, ФК Ливърпул</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:20</div>
             <div type="numberOfViews">5650</div>
             <div type="numberOfComments">18</div>
           </div>
 <p>Дълги години "Ливърпул" беше най-успешният английски клуб със своите 18 титли, но след епохата на сър Алекс Фъргюсън в "Манчестър юнайтед" беше изместен от трона. След силната 2019 г. феновете на мърсисайдци вече започнаха да мечтаят, че Юрген Клоп ще върне не само шампионската титла на "Анфийлд", но и ще помогне "Ливърпул" отново да излезе начело пред големия си съперник.</p>
 <p>На този етап в полезрението на "Ливърпул" е друг от най-ценните рекорди в английския футбол – този по поредни мачове без загуба. Мнозина експерти вече са на мнение, че Юрген Клоп и футболистите му могат да подобрят невероятното постижение на "Арсенал" от 49 мача, донесло прозвището "непобедимите" за "артилеристите".</p>
 <p>В момента "Ливърпул" е непобеден в 36 поредни мача от Висшата лига, като загуби за последно на 3 януари 2019 г. в паметен мач с "Манчестър сити", впоследствие коствал и титлата на мърсисайдци.</p>
 <p>По ирония на съдбата именно "Сити" може да е отборът, срещу който "Ливърпул" да се опита да изравни рекорда на "Арсенал".</p>
 <p>"Не виждам кой може да ги спре в момента, защото да победиш "Ливърпул" трябва да вкараш на този отбор два или три гола. Това би станало трудно срещу някой от по-скромните тимове. По мое мнение единственият отбор, който може да спре "Ливърпул" на Клоп в пряк дуел, е именно "Сити", обясни експертът на Sky Sports Пол Мърсън.</p>
 <p>Един поглед над програмата показва, че мач между двата тима предстои в началото на април. Ако "Ливърпул" продължи да поддържа това високо ниво и не загуби в следващите три месеца, то гостуването на "Етихад" ще бъде именно мач №49.</p>
 <p>"Не съм чул човек да говори за това скоро, но трябва да започнем да мислим, защото "Ливърпул" има огромна преднина и може да си позволи да завърши наравно в няколко поредни мача, върху тях го няма напрежението да печелят задължително. Да загубят до този мач със "Сити" обаче би било много трудно", добавя Мърсън.</p>
 <p>Най-дългите серии без загуба в ерата на Висшата лига</p>
 <p>29 - "Манчестър юнайтед" (26 декември 1998 – 25 септември 1999; 11 април 2010 – 5 февруари 2011).30 - "Манчестър сити" (8 април 2017 – 2 февруари 2018)36 - "Ливърпул"* (12 януари 2019 – досега)40 - "Челси" (16 октомври 2004 – 6 ноември 2005)49 - "Арсенал" (7 май 2003 – 24 октомври 2004)</p>
 <p>До този момент единственият отбор в английския футбол, печелил титлата без загуба е именно "Арсенал" на Арсен Венгер, а легендарният френски мениджър вярва, че "Ливърпул" може да триумфира, без да загуби нито един мач.</p>
 <p>"Вижте колко гола вкарват и колко допускат - те са много добри. Играят интелигентен футбол, играчите взимат умни решения на терена. От моя опит, когато не загубихме цял сезон, знам, че футболистите добиват все по-голяма увереност и знаят, че ако играят, както досега, могат да спечелят всеки мач. Първата им цел е да спечелят титлата, но и преследване на този рекорд е възможно", каза Венгер.Факторът Клоп и липсата на страх</p>
 <p>Въпреки всички хвалебствия, които валят към "Ливърпул", ролята на мениджъра на тима е да балансира и да не позволява на играчите си да залитнат. Това призна Юрген Клоп преди първия мач за 2020 г., който е домакинство на "Шефилд юнайтед".</p>
 <p>Именно двубоят с новака в лигата е първото изпитание на мърсисайдци по пътя към евентуално преследване на рекорда.</p>
 <p>"В ситуацията, в която ние се намираме, не изпитваме страх, че можем да загубим. Вероятност винаги има, защото това е един от трите възможни изхода на всеки мач. Работата ми е да балансирам отбора, да бъдем винаги жадни за победи и мисля, че засега ни се получава", каза Клоп.</p>
 <p>Според германеца не може никога да си сигурен дали ще спечелиш мач, независимо срещу кого се изправяш.</p>
 <p>"Не знам как се е чувствал Венгер, когато записаха онзи невероятен сезон, дали е знаел, че не могат да загубят даден мач. Би било хубаво да усещаш такива неща. Аз знам единствено, че не ни е страх, че можем да загубим, никога не съм усещал такива неща преди мачове", добави Клоп.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 08:49" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011403_krasen_kralev_proverkata_na_bfs_shte_prikljuchi_do/" title="Красен Кралев: Проверката на БФС ще приключи до края на януари" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Красен Кралев: Проверката на БФС ще приключи до края на януари</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/02/4011403_krasen_kralev_proverkata_na_bfs_shte_prikljuchi_do/</div>
             <div type="id">4011403</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4010158.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">LAP.BG</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">футбол, Министерство на младежта и спорта ММС, Красен Кралев, Български футболен съюз БФС</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">08:49</div>
             <div type="numberOfViews">2152</div>
             <div type="numberOfComments">6</div>
           </div>
 <p>Проверката на Българския футболен съюз (БФС) за разходването на държавни средства, която Министерството на спорта разпореди, трябва да завърши до края на януари. Това каза министърът на спорта Красен Кралев. Според него през 2019 г. са се случили много неприятни неща в българския футбол.</p>
 <p>"Ние сами влязохме в капана, дълго време английските медии подготвяха обществеността, че ще има такива случки. Това доведе до сътресения, след които се стигна и до оставката на Боби Михайлов", коментира Кралев в предаването "Тази сутрин" по Би Ти Ви.</p>
 <p>По думите на министъра на спорта до момента са проверени около 300 клуба, като предстои подобно нещо в още около 200.</p>
 <p>"За проверките на полицията не мога да коментирам, нашата проверка е изключително мащабна. Започнахме буквално две седмици след срещата България - Англия и проверяваме всички средства, които са отпускани от държавата на футболния съюз. Очаквам да приключи в края на януари, защото проверяваме абсолютно всичко, включително дали са проведени правилно процедурите, дали са произведени всички артикули", добави Кралев.</p>
 <p>Министърът на спорта обеща докладът да бъде публичен, защото интересува много хора.</p>
 <p>"Ние искаме да инвестираме още повече пари детско-юношеския футбол, така че няма как да не се провери. И ако има грешка, тя да се отстрани", коментира още Кралев.</p>
 <p>Според него няма нужда Законът за спорта да бъде изменян и да се въведе мандатност на президентите на отделните федерации. "Коментирали сме го много, но не може заради една или две гнили ябълки да се отнема възможността кадърни ръководители да продължават, малко е спорно. Не искам да коментирам конкретно, защото има федерации като художествената гимнастика, джудото, бокса и други, които работят много добре."</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:55" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/02/4011654_sled_poharcheni_za_mesec_649_mlrd_lv_bjudjetut/" title="След похарчени за месец 6.49 млрд. лв. бюджетът приключи 2019 г. с дефицит" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">След похарчени за месец 6.49 млрд. лв. бюджетът приключи 2019 г. с дефицит</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/02/4011654_sled_poharcheni_za_mesec_649_mlrd_lv_bjudjetut/</div>
             <div type="id">4011654</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4005073.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Владислав Горанов, министър на финансите.</div>
             <div type="mainImageSource">Надежда Чипева, Капитал</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">излишък, дефицит, Министерство на финансите</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:55</div>
             <div type="numberOfViews">12976</div>
             <div type="numberOfComments">110</div>
           </div>
 <p>Бюджетният излишък се е стопил и от 1.3 млрд. лв. към края на ноември се е превърнал в дефицит от 1.14 млрд. лв. в края на годината, цитира "Капитал" предварителните данни на Министерството на финансите.</p>
 <p>Бюджетът за 2019 беше планиран на дефицит от почти 2.5 млрд. лв. заради сделката за американските изтребители, тоест постигнатият дефицит е по-малък от планираното, но по-голям от предишни години и достига 0.96% от прогнозния БВП.</p>
 <p>Така бюджетните разходи само през последния месец на годината достигат 6.49 млрд. лв. За сравнение, през останалата част от 2019 г. са разходвани по 3.5 млрд. лв. средно на месец</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 20:52" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/02/4011787_za_vtora_poredna_godina_konsumaciiata_na/" title="За втора поредна година консумацията на електроенергия в България намалява" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">За втора поредна година консумацията на електроенергия в България намалява</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/02/4011787_za_vtora_poredna_godina_konsumaciiata_na/</div>
             <div type="id">4011787</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011786.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Анелия Николова</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">ток, електроенергия, потребление</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">20:52</div>
             <div type="numberOfViews">6847</div>
             <div type="numberOfComments">132</div>
           </div>
 <p>За втора поредна година консумацията на електроенергия в страната намалява, въпреки че и през 2018-а, и през 2019 г., има ръст на брутния вътрешен продукт и промишленото производство, съобщава "Капитал".</p>
 <p>Данните на Електроенергийния системен оператор сочат, че за периода 1 януари - 29 декември 2019 г. има 1.07% спад в потреблението на ток спрямо същия период на 2018 г., когато пък понижението на годишна база е било над 3%.</p>
 <p>При производството на електроенергия спадът е по-значителен - 5.17%. Това е така защото за разлика от 2018 г. през миналата година нямаше много възможности за износ на ток - заради високите цени на енергийната борса зад граница е продадена с 25.4% по-малко електроенергия.</p>
 <p>Повече по темата четете тук.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:09" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/potrebiteli/2020/01/02/4011472_da_se_pazaruva_onlain_ot_provereni_magazini_suvetvat/" title="Да се пазарува онлайн от проверени магазини, съветват от Комисията за потребителите" subtitle="" author="Видка Атанасова" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Да се пазарува онлайн от проверени магазини, съветват от Комисията за потребителите</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/potrebiteli/2020/01/02/4011472_da_se_pazaruva_onlain_ot_provereni_magazini_suvetvat/</div>
             <div type="id">4011472</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011471.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Игнат Арсенов</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Видка Атанасова</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/468</div>
             <div type="tags">онлайн пазаруване, рискове, Комисия за защита на потребителите КЗП</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:09</div>
             <div type="numberOfViews">2390</div>
             <div type="numberOfComments">6</div>
           </div>
 <p>Да се пазарува онлайн от магазини, които са препоръчани от приятели или от които вече сме пазарували и имаме позитивен опит - това е един от съветите за по-сигурни покупки през интернет, които даде в интервю за БНР Игнат Арсенов от Комисията главен директор "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите (КЗП).</p>
 <p>"Ако все пак открием добра оферта, която не искаме да изпуснем, но не познаваме магазина, нека да огледаме сайта: дали е професионално направен, добре ли са подредени елементите му. Никой сериозен търговец няма да поддържа неприветлив и пълен с правописни грешки електронен магазин", посочи той.</p>
 <p>Арсенов препоръча, когато към сайта за пазаруване потребителите са препратени от социална мрежа или от т.нар. "изскачащи прозорци", да проверяват двойно, защото в повечето случаи не е ясно кой е търговецът. "Да видим има ли данни за лицето, което го стопанисва, от коя държава е, посочено ли е правото на отказ в 14-дневен срок. Ако търговецът е укрил тази много важна, базова информация, това е индикация, че той след това най-вероятно ще направи проблем и със самата поръчка", предупреди Арсенов. Той препоръча да се прочетат и отзиви през интернет търсачките, да са се види дали няма потребители, които са се "опарили" от дадения търговец.</p>
 <p>Интересът към онлайн търговията продължава да нараства поради това, че за хората е по-лесно, по-удобно, могат да пазаруват извън работно време, нощем, когато пожелаят, отбеляза Арсенов.</p>
 <p>"Както не влизаме в случайни магазини навън или в търговските центрове, а избираме изпитаните и добре подредените, така трябва да пазаруваме и онлайн", добави той.</p>
 <p>Повечето големи платформи разполагат с допълнителна система за защита на потребителите с цел да ги стимулират да пазаруват и от търговци, които са от чужди или по-рискови държави. Клиентът обаче трябва предварително да се поинтересува за наличието на такива защити, тъй като става дума за практика на отделните платформи, а не за тяхно законово задължение, информира още Арсенов.</p>
 <p>В рамките на Европейския съюз имаме право да поискаме да върнем в 14-дневен срок онлайн закупената стока, ако не ни харесва или е пристигнало нещо различно от поръчаното. Не е необходимо да даваме каквото и да било обяснение на търговеца, но разходите за куриера може да са за наша сметка. "Затова потребителите трябва да четат внимателно и общите условия на търговеца – кой поема разхода по връщането на стоката при упражняване правото на отказ", изтъкна Арсенов.</p>
 <p>Той препоръча заявяването на желанието за отказ от покупката да става писмено – по пощата или чрез имейл, за да има доказателство. След това потребителят разполага с 14 дни да изпрати стоката обратно на търговеца, който пък на свой ред след това има същия срок да възстанови на клиента си заплатените за покупката суми.</p>
 <p>Има случаи, в които стоката се оказва дефектна. Тогава потребителят има право на рекламация така, както при покупка от физически магазин, а търговецът е длъжен да извърши ремонт в едномесечен срок.</p>
 <p>Игнат Арсенов обясни какъв е редът потребителите да потърсят правата си, когато възникне проблем с онлайн покупка. "В случай че стоката е дефектна, поръчката не бъде доставена или се забави връщането на парите след упражнено право на отказ от страна на клиента, той трябва да се свърже първо с търговеца. Ако няма адрес, а само една форма за обратна връзка, е много вероятно да сме попаднали на съмнителен сайт. Тогава възможностите за реакция са по-малко. Една от тях е през банката, която е издала съответната кредитна или дебитна карта, с която е платено, да се направи оспорване на плащането, като се твърди, че стоката не е доставена и да се иска връщане на парите", посочи експертът.</p>
 <p>В случай че търговецът не отговаря или отказва съдействие, потребителите могат да се свържат с Комисията за защита на потребителите или с Европейския потребителски център, ако онлайн магазинът е базиран в страна от Европейския съюз.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:52" url="https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2020/01/02/4011212_zalez/" title="Залез" subtitle="" author="Peni Nikol" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Залез</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2020/01/02/4011212_zalez/</div>
             <div type="id">4011212</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011213.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Последният за 2019 година залез, ненормално красив.</div>
             <div type="mainImageSource">Peni Nikol</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Peni Nikol</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:52</div>
             <div type="numberOfViews">2939</div>
             <div type="numberOfComments">9</div>
           </div>
 <p>Предходна снимка</p>
 <p>2/2</p>
 <p>Увеличи</p>
 <p>и красота продължи няма и 5 минути.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 15:16" url="https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/02/4011594_sankcii_do_2500_leva_za_zavedeniia_po_bul_vitosha_sled/" title="Заведения по бул. 'Витоша' получиха глоби до 2500 лв. след разследване на 'Дневник'" subtitle="" author="Максим Караджов" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Заведения по бул. "Витоша" получиха глоби до 2500 лв. след разследване на "Дневник"</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/02/4011594_sankcii_do_2500_leva_za_zavedeniia_po_bul_vitosha_sled/</div>
             <div type="id">4011594</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011606.jpg</div>
             <div type="mainImageText">С разрешение за маси на открито е издигнато това заведение в пешеходната зона на бул. "Витоша".</div>
             <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Максим Караджов</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/646</div>
             <div type="tags">тротоарно право, преместваеми обекти, бул. "Витоша", Столичен инспекторат</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">15:16</div>
             <div type="numberOfViews">34535</div>
             <div type="numberOfComments">110</div>
           </div>
 <p>С разрешение за маси на открито е издигнато това заведение в пешеходната зона на бул. "Витоша".</p>
 <p>Екип на Столичния инспекторат е извършил проверка на заведения в пешеходната зона на бул. "Витоша" часове преди новогодишната нощ. Целта е била да се установи дали се спазват схемите за разполагане на подвижни съоръжения - маси и столове, съобщават от инспектората.</p>
 <p>На 16 декември "Дневник" публикува разследване за превземането на най-скъпата пешеходна зона в София – бул."Витоша" от заведения, които нямат разрешение за това. Те са изградени с метални конструкции, със стъклени или винилови стени и със стабилни подиуми (декинги).</p>
 <p>Собствениците им обаче имат право само да наредят на открито няколко маси и столове. За това те плащат тротоарно право от 22.90 лв./кв.м, колкото се плаща и за сергия с плодове и зеленчуци в центъра.</p>
 <p>В класацията на най-скъпите търговски улици в света през 2019 г. бул. "Витоша се изкачи на 46-о място в традиционното проучване Main Streets around the World на консултантската компания Cushman &amp; Wakefield. Изследването обхваща 448 търговски дестинации в 68 страни по света.</p>
 <p>В разследването на "Дневник" бяха посочени данни за три обекта, обсебили пешеходната зона по бул. "Витоша", макар схемата със спорните разрешителни да се прилага от доста заведения там.</p>
 <p>Дърво е попаднало в хватката на незаконно построено заведение на бул. "Витоша".снимка: Максим Караджов</p>
 <p>Четирима търговци ще бъдат санкционирани</p>
 <p>Проверката на Столичния инспекторат на 31 декември е установила "трима търговци, които не спазват одобрената схема за разполагане на маси и столове, и един, който не държи на разположение необходимите документи за разположените подвижни съоръжения".</p>
 <p>На тези търговци ще бъдат съставени актове за административно нарушение. Глобата може да достигне 2500 лв., съобщиха от Столичния инспекторат, но не уточняват дали незаконните конструкции и подиуми ще бъдат премахнати.</p>
 <p>От общинската дирекция, която е на пряко подчинение на кмета, напомниха, че техните инспектори осъществяват контрол 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата през цялата година.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:06" url="https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/02/4011655_taksata_za_detska_gradina_v_sofiia_veche_e_samo_za/" title="Таксата за детска градина в София вече е само за присъствените дни, реши Върховният съд" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Таксата за детска градина в София вече е само за присъствените дни, реши Върховният съд</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/02/4011655_taksata_za_detska_gradina_v_sofiia_veche_e_samo_za/</div>
             <div type="id">4011655</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011657.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Велко Ангелов</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">такса, ВАС, Столична община</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:06</div>
             <div type="numberOfViews">14477</div>
             <div type="numberOfComments">31</div>
           </div>
 <p>Месечната такса за детските градини вече ще зависи само от броя на дните, в които детето я е посещавало, реши Върховният административен съд (ВАС). С решение от 13 ноември 2019 г. той отмени текста в действащата наредба на Столичната община, според който родителите плащаха половината месечна такса – 30 лева, дори детето им да не е ходило и един ден през месеца, съобщи "Медиапул".</p>
 <p>Решението на ВАС не подлежи на обжалване и реално е в сила от 1 декември 2019 г. В началото на януари родителите плащат таксата за декември и вече трябва да получат преизчислена сума, съобразно броя на дните, в които детето е посещавало градината. Новото правило важи, ако отсъствията са били по уважителни причини – болест или семейни причини.</p>
 <p>Действащата досега такса е била в противоречие с няколко закона, прецени ВАС, защото не се е плащало за реално ползвана услуга, а за възможността тя да бъде ползвана.</p>
 <p>Столичната община вече е планирала намалените приходи от таксите за детските градини в проектобюджета за 2020 г. Въпреки откриването на нови групи и разширението на някои детски заведения,</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 19:15" url="https://www.dnevnik.bg/regioni/2020/01/02/4011791_remont_na_vodoprovod_shte_ostavi_shumen_turgovishte_i/" title="Ремонт на водопровод ще остави Шумен, Търговище и Велики Преслав без вода поне за ден" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Ремонт на водопровод ще остави Шумен, Търговище и Велики Преслав без вода поне за ден</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/regioni/2020/01/02/4011791_remont_na_vodoprovod_shte_ostavi_shumen_turgovishte_i/</div>
             <div type="id">4011791</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4009398.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Анелия Николова</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">вода, водопровод, режим, Шумен, Велики Преслав, Търговище</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">19:15</div>
             <div type="numberOfViews">2954</div>
             <div type="numberOfComments">4</div>
           </div>
 <p>Шумен, Търговище и Велики Преслав ще са без вода на 14 януари. Тогава е планирано поетапно спиране на водата заради ремонт на част от водопроводната мрежа, съобщава БНР.</p>
 <p>Заради извършването на ремонтни дейности по довеждащия водопровод от яз. "Тича" водоподаването ще бъде преустановено в 1 ч. на 14 януари. До тази дата водата ще бъде спирана само в случай на мащабна авария.</p>
 <p>От водното дружество в Шумен уточниха, че ремонтът ще се извърши само при благоприятни метеорологични условия, които да позволяват на екипите да работят нормално.</p>
 <p>От ВиК дружеството съобщиха, че ще спрат водоподаването само на 14 януари, но има възможност ремонтните дейности да продължат и повече време.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:26" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011612_mejdu_svetovni_ambicii_i_vutreshni_borichkaniia/" title="Между световни амбиции и вътрешни боричкания: подводните камъни за ЕС през 2020" subtitle="" author="Раф Касерт, Асошиейтед прес" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Между световни амбиции и вътрешни боричкания: подводните камъни за ЕС през 2020</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011612_mejdu_svetovni_ambicii_i_vutreshni_borichkaniia/</div>
             <div type="id">4011612</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011620.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Раф Касерт, Асошиейтед прес</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/852</div>
             <div type="tags">климат, бюджет, Европейски съюз</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:26</div>
             <div type="numberOfViews">3291</div>
             <div type="numberOfComments">9</div>
           </div>
 <p>Декември беше предупреждение за големите предизвикателства пред Европейския съюз.</p>
 <p>Необичайни бури предизвикаха хаос в някои части на Южна Европа, показвайки какво голямо въздействие ще оказват подобни екстремални метеорологични условия върху начина на мислене в съюза и политиката по въпроса за климатичните промени през следващите години. ЕС вече заяви, че иска да вложи усилия и пари, за да остане глобалният двигател на мерките за борба с климатичните промени.</p>
 <p>Също така Съединените щати заплашиха да наложат санкции срещу компании, работещи по газопровод от Русия за Германия, отново показвайки, че трансатлантическият съюз между страните от ЕС и САЩ важи във все по-малка степен в ерата на политиката на силата.</p>
 <p>А от другата страна на Ламанша необичайните за декември избори във Великобритания донесоха на премиера консерватор Борис Джонсън солидно мнозинство, което ще подкрепи усилията му "да довърши Брекзит". Така, както изглеждат нещата, на 31 януари Великобритания ще стане първата страна в историята, напуснала ЕС.</p>
 <p>За посрещането на всички тези предизвикателства ще е нужен категоричен и координиран отговор от страна на членките на Евросъюза (които скоро ще останат 27), ако искат да постигнат целта си да оказват по-голямо влияние върху глобалните процеси.</p>
 <p>"Европа трябва да надигне по-силен глас в световен план", каза в новогодишното си обръщение германският канцлер Ангела Меркел.</p>
 <p>Но с течение на времето този тип европейски послания започнаха да звучат все по-печално, а и вътрешните въпроси също изискват внимание.</p>
 <p>Поглеждайки към 2020 г., в Брюксел сега са погълнати от безспирни боричкания за част от 1 процент от БВП, който отделните страни трябва да похарчат за ЕС в рамките на бюджетния период на съюза 2021-2027 г. С оглед на това, че популизмът в Европа превърна в мишена Евросъюза, както и това, което се определя с понятието "елитите", националните лидери гледат да не създават впечатление у избирателите, че са прекалено щедри към Брюксел.</p>
 <p>Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли изтъкна нуждата от постигане на споразумение за бюджета "във възможно най-кратки срокове, за да се избегнат забавяния в изпълнението на политиката и програмите на съюза".</p>
 <p>Много хора обаче се опасяват, че 2020 г. в известен смисъл ще бъде прахосана в сложни маневри по въпроса за европейския бюджет. Това ще направи така, че въпреки мощния отпечатък на Евросъюза като търговски блок, донор на средства за хуманитарно подпомагане и дипломатически играч влиянието му ще си остане доста под нивото, което му приляга, що се отнася до глобалните теми.</p>
 <p>"Европейците са под заплахата да се превърнат в злочести играчки в борбата за надмощие между Китай, Русия и САЩ", написаха бившият шведски министър Карл Билд и Марк Ленард в отрезвяващ анализ, изготвен за мозъчния тръст Европейски съвет за външна политика.</p>
 <p>Подобно заключение може да изглежда в разрез с преобладаващите очаквания, като се има предвид как ЕС се справяше с различни предизвикателства през последните няколко години и целите, които си поставя за новото десетилетие.</p>
 <p>Той предотврати напускане на Гърция на еврозоната и помогна на няколко други свои членки да се възстановят от тежка дългова криза. Евросъюзът беше и сред основните играчи при подписването на две исторически споразумения през 2015 г., Парижкото за климата и това за иранската ядрена програма. Той също така съумя да остане единен, докато Великобритания преминаваше през тригодишен политически хаос заради напускането си на ЕС.</p>
 <p>В много отношения 2020 г. би могла да донесе светло бъдеще за съюза. На власт там дойде нов режим - германката Урсула фон дер Лайен пое председателството на Еврокомисията, а белгиецът Шарл Мишел това на Европейския съвет.</p>
 <p>Най-критичната точка от драмата "ще го бъде ли Брекзит, няма ли да го бъде" също е премината. Обединеното кралство се готви да напусне на 31 януари и макар и предстоящите търговски преговори с него, да се очертават изтощителни и напрегнати, едва ли те ще влязат точно с в новинарските заглавия. Все още е възможно да възникне напрежение между самите членки на ЕС, защото между тях има доста сериозни разлики в икономическите им интереси, що се отнася до търговията с Великобритания.</p>
 <p>В политическо отношение обаче дебнат и подводни камъни. Тази година е напълно възможно да припламне напрежение между Брюксел и Полша и Унгария, две източни държави членки, в които много хора имат усещането, че открито се пренебрегват демократичните устои, на които е изграден съюзът.</p>
 <p>Европейската политика за климатичните промени, основният въпрос, по който ЕС иска да поведе света, се сблъсква с вътрешни предизвикателства. Горящата въглища Полша се съпротивлява на призивите за по-ускорени стъпки за борба с климатичните промени, а фермерите и работниците в Холандия, Франция и на други места протестираха срещу новите закони за ограничаване на замърсяването. След различни словесни еквилибристики на европейската среща на върха през декември се стигна до договореност за цялостен ангажимент за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.</p>
 <p>Във външен план САЩ се превърнаха от доверен съюзник при бившия президент Барак Обама в непредвидим партньор при Доналд Тръмп, който излезе от Парижкото споразумение за климата, за договарянето на което Евросъюзът изигра ключова роля.</p>
 <p>Сериозните разногласия в последно време по въпроси като политиката по иранското направление и НАТО показват, че трансатлантическата пукнатина в отношенията между съюзниците се разширява.</p>
 <p>"Съществуващите сили тръгват по нови пътища сами", каза Фон дер Лайен, очевидно отправяйки критики към САЩ.</p>
 <p>ЕС все още е твърд защитник на мултилатерализма и търсенето на глобалния компромис. Този подход ежедневно е подлаган на изпитания с оглед на това, че Китай и САЩ са в надпревара за икономическо и военно надмощие, а руският лидер Владимир Путин се стреми да разклати основите на демокрациите и да разширява влиянието на страната си по цялата планета.</p>
 <p>"Възраждането на съревнованието между великите сили постави под натиск мечтата на ЕС за мултилатерален световен ред", написаха Билд и Ленард. "ЕС иска да играе меко в свят, в който се играе твърдо", добавят те. /БТА</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 09:14" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011406_frenskata_stachka_sreshtu_pensionnata_reforma_chupi/" title="Френската стачка срещу пенсионната реформа чупи рекорди по времетраене" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Френската стачка срещу пенсионната реформа чупи рекорди по времетраене</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011406_frenskata_stachka_sreshtu_pensionnata_reforma_chupi/</div>
             <div type="id">4011406</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011407.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">пенсионна реформа, стачка, Франция</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">09:14</div>
             <div type="numberOfViews">3131</div>
             <div type="numberOfComments">12</div>
           </div>
 <p>Френската стачка срещу планираната пенсионна реформа "навършва" днес 29 дни и се превръща в най-продължителния конфликт за железопътния оператор Ес Ен Се Еф (SNCF). Транспортът в страната остава блокиран за най-продължителен период от 1986-1987 г., пише "Монд".</p>
 <p>Все още не се очертава "бърз компромис" въпреки пожеланията на президента Еманюел Макрон, отправени в новогодишното му послание, в което синдикатите не съзряха "нищо ново", посочва вестникът.</p>
 <p>В очакване на нови преговори французите ще трябва да се съобразяват с обърканите разписания на транспорта. Положението може да се влоши още повече идната седмица, когато предстоят общи събрания на железничарите, прогнозира изданието.</p>
 <p>Лоран Брюн, генерален секретар на синдиката им към Общата конфедерация на труда, се кани "отново да ги вдигне на борба". "Тъй и тъй сме изгубили заплатите за един месец, няма да подновим работа точно след добрите пожелания на един президент, изгубил връзка с реалността", цитира негов коментар "Монд".</p>
 <p>"Фигаро" изброява "решаващи срещи" и други ключови моменти от очакваното развитие на протеста. Движението срещу пенсионната реформа започна на 5 декември, синдикатите не помръдват от позициите си и настояват проектът да бъде оттеглен. Социалният конфликт продължава вече по-дълго от големите стачки във Франция през 1995 г. и не се очаква скоро да приключи, пише всекидневникът.</p>
 <p>На 3 януари стачните действия ще бъдат подновени и се очаква да станат по-интензивни, се казва в материала. За стачка от тази дата призовава например сдружението "Ес О Ес ретрет" ("Ес О Ес пенсии"), обединяващо 16 свободни професии - адвокати, масажисти, болногледачи и др.</p>
 <p>На 7 януари ще бъдат подновени консултациите между правителството, работодателските и синдикалните организации - "изпълнителната власт ще предложи методика за работа, свързана с финансовото равновесие на пенсионната система".</p>
 <p>На 9 януари се предвижда четвърти ден на стачки и демонстрации, обединяващи служители от различни браншове.</p>
 <p>Междувременно от 7 до 10 януари ще бъдат "тотално блокирани" осемте френски рафинерии, някои от които вече спират работа заради протести, информира генералният секретар на Френската демократична конфедерация на труда (Се Еф Де Те - CFDT) Лоран Берже.</p>
 <p>През седмицата, започваща на 13 януари, се предвиждат "допълнителни" срещи на министри с отраслови сдружения за обсъждане на ред проблеми, свързани с пенсиите.</p>
 <p>А на 22 януари пенсионният проектозакон ще бъде представен в министерския съвет, добавя "Фигаро".</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 12:52" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011533_daniia_postavi_rekord_za_elektroenergiia_ot_viatur/" title="Дания постави рекорд за електроенергия от вятър" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Дания постави рекорд за електроенергия от вятър</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011533_daniia_postavi_rekord_za_elektroenergiia_ot_viatur/</div>
             <div type="id">4011533</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_2554195.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">вятърна енергия, климат, Дания</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">12:52</div>
             <div type="numberOfViews">4577</div>
             <div type="numberOfComments">110</div>
           </div>
 <p>Близо половината от електроенергията, изразходвана миналата година в Дания, е дошла от вятърни източници, което е нов рекорд за скандинавската страна и е важна стъпка в изпълнението на една от най-амбициозните климатични цели в света, предаде "Ройтерс".</p>
 <p>През 2019 година от вятър са произведени 47 процента от потребената енергия в Дания.</p>
 <p>Това е повишение спрямо 41 процента през 2018 година и подобрява предишния рекорд от 43 процента, постигнат през 2017 година, съобщи днес мрежовият оператор "Енергинет" (Energinet).</p>
 <p>Европейските страни са световни лидери в използването на вятърна енергия, но Дания е далеч пред най-близкия си съперник, Ирландия, която е извлякла 28% от електроенергията си от вятър през 2018 г. по данни на индустриалната група WindEurope.</p>
 <p>В Европейския съюз от вятър са произведени 14% от потребената енергия миналата година, допълва групата.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 08:53" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011401_v_avstriia_konservatorite_na_kurc_shte_upravliavat_v/" title="В Австрия консерваторите на Курц ще управляват в коалиция със 'Зелените'" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">В Австрия консерваторите на Курц ще управляват в коалиция със "Зелените"</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011401_v_avstriia_konservatorite_na_kurc_shte_upravliavat_v/</div>
             <div type="id">4011401</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011402.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Себастиан Курц и Вернер Коглер</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">правителство, Себастиан Курц, Зелена партия, Австрия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">08:53</div>
             <div type="numberOfViews">3352</div>
             <div type="numberOfComments">53</div>
           </div>
 <p>Лидерите на консервативната Австрийска народна партия (АНП) и лявата партия "Зелените" Себастиан Курц и Вернер Коглер потвърдиха тази вечер, че са сключили споразумение за съставянето на правителствена коалиция, предаде "Ройтерс".</p>
 <p>В кратките си изявления пред репортери след заключителния кръг от преговорите, продължили няколко месеца, двамата не навлязоха в подробности за съдържанието на сделката. Курц каза, че те ще бъдат огласени в четвъртък.</p>
 <p>Според ДПА, цитирана от БТА, кандидатите за главните постове в правителството ще бъдат уточнявани през следващите дни, като АНП ще поеме новото министерство на труда и семейните въпроси, а "Зелените" - правосъдното ведомство. Ще бъде създадено ново министерство на интеграцията, оглавявано от Зузане Рааб, която е приближена на Курц.</p>
 <p>На левите партньори ще бъде дадено суперминистерството, което ще отговаря за околната среда, транспорта, инфраструктурата, енергетиката и иновациите.</p>
 <p>Това ще бъде първото правителство на Австрия между консерватори и "Зелени" на федерално ниво, отбелязват агенциите. Зелените досега не са били във федерално правителство.</p>
 <p>Споразумението е сключено три месеца след като на 29 септември Австрийската народна партия на Курц победи на парламентарните избори с 37.5 на сто от гласовете. Тя обаче не спечели парламентарно мнозинство и се нуждаеше от партньор за коалиция. На изборите "Зелените" се класираха четвърти с 13.9 процента.</p>
 <p>Австрия гласува на предсрочни избори, след като скандалът "Ибисагейт" разтърси националната политика и доведе до падане на коалиционното правителство на АНП и крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС). От юни страната имаше служебно правителство, след като бе публикуван видеозапис, на който тогавашният лидер на крайната десница Хайнц-Кристиан Щрахе обещава облаги срещу финансиране на жена, представяща се за племенница на руски олигарх.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:37" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011470_gradove_v_hurvatiia_i_irlandiia_sa_novite_evropeiski/" title="Градове в Хърватия и Ирландия са новите европейски столици на културата през 2020" subtitle="" author="Райна Бройер, Дойче веле" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Градове в Хърватия и Ирландия са новите европейски столици на културата през 2020</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011470_gradove_v_hurvatiia_i_irlandiia_sa_novite_evropeiski/</div>
             <div type="id">4011470</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011473.jpg</div>
             <div type="mainImageText">Риека</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Райна Бройер, Дойче веле</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div>
             <div type="tags">европейска столица на културата, Ирландия, Хърватия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:37</div>
             <div type="numberOfViews">5909</div>
             <div type="numberOfComments">6</div>
           </div>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Забележителна архитектура, неповторима атмосфера и чар – хърватският град Риека и ирландският Голуей са новите културни столици на Европа през 2020. Те поемат щафетата от българския Пловдив и италианския Матера, пише Райна Бройер в статия за "Дойче веле".</p>
 <p>Докато информационните табели и рекламните банери от миналогодишната културна столица Пловдив постепенно изчезват от градския пейзаж, Риека в Хърватия и Голуей в Ирландия трескаво се подготвят да поемат щафетата.</p>
 <p>Досега повечето туристи рядко се спираха в Риека - най-често той беше само временна спирка по пътя им към някой от живописните курорти на Адриатическото крайбрежие. Риека не ги привлича с плажовете си с шезлонги и разноцветни чадъри. Но и градът не се нуждае от тях, защото очарованието му се крие другаде.Архитектурно и историческо богатство</p>
 <p>Риека е на границата между Централна и Югоизточна Европа. В архитектурно отношение пристанищният град представлява смесица от средновековни крепости, великолепни дворци от Хабсбургската епоха, хали в стил ар нуво, италианска пиаца, социалистически панелки и изоставени фабрични халета - при това разнообразие кой има нужда от плаж?</p>
 <p>До Първата световна война Риека е била част от имперската и кралската монархия, от 1924 до 1945 г. по-голямата част от града е под италианско управление. По време на многоетническата държава Югославия Риека прераства в модерен социалистически град с корабостроителници, рафинерии и фабрики. Населението нараства от 25 000 на 200 000. След разпадането на Югославия редица производствени мощности спират и много хора остават без работа. Днес в Риека живеят около 130 000 души.</p>
 <p>За 2020 г. Риека е получила общо 40 милиона евро финансиране от Европейския съюз. Но за разлика от други културни столици градът няма намерение да строи нови сгради. Риека запазва старото и го превръща в ново. "Изоставените индустриални сгради са част от идентичността на града. Те разказват истории, ето защо решихме да не ги събаряме, а да ги преустроим", обяснява Ирена Крегар Шегота, която отговаря за комуникациите по време на домакинството.</p>
 <p>Така например корабът "Гларус", който преди е бил товарен и военен кораб, а също така и яхтата на Тито са превърнати в музеи. За разлика от някои от местните хора повечето туристи одобряват идеята. "Сред жителите има и хора, които идентифицират този кораб само с Тито и Югославия и са скептични как ще бъде изобразена тази глава от историята ни. Целта ни е да покажем цялата история на кораба, която започва много преди Тито и е много вълнуваща. Освен това вярваме, че корабът като музей може да се превърне в популярна туристическа атракция и следователно в добър източник на доходи за града ", обяснява Шегота.Открит, толерантен, мулиткултурен</p>
 <p>Пулсиращата културна сцена в Риека привлича много артисти на свободна практика - в това отношение Риека винаги е била динамична и прогресивна. Това е родното място на хърватския пънк и на първата рок група в бивша Югославия - "Урагани".</p>
 <p>Мотото на културната столица е "Пристанище на многообразието". Пристанището е врата към света, през която са минали много националности, култури и религии. Те превръщат Риека в специален град. За разлика от силно консервативната Хърватия Риека е по-толерантна, открита, свободна. Тук се провежда и фестивалът Smoqua, посветен на ЛГБТ движението. "Риека е толерантен град, който не само приема различията, но и ги изживява. Ние сме и първият град в Хърватия, който е част от мрежата "междукултурни градове" на Съвета на Европа. Ето защо избрахме мотото "Пристанище на многообразието". Това е и нашият въпрос към Европа: до каква степен Европа е готова да приеме различията", казва още Ирена Крегар Шегота.Голуей - като Барселона, но с дъжд</p>
 <p>Селски път отпред, планини на заден план и козел, който се взира недоверчиво в камерата: ето така Голуей се представя в интернет. Ирландският град предлага по нещо за всеки - чиста природа, музика, танци, литература, поетика.</p>
 <p>Малкият университетски град с почти 80 000 жители е разположен на ирландското западно крайбрежие - кажи-речи в края на Европа, на Атлантическия океан. "Америка е следващата спирка", казва креативният директор Хелън Меридж при представянето на културната програма.</p>
 <p>Голуей се смята за център на традиционната ирландска музика: улични музиканти свирят на всеки ъгъл въпреки лошото време. "Голуей е като Барселона, но с повече дъжд, защото тук вали 240 дни в годината", обяснява тя. На когото не му допада дъждовното време, може просто да се отбие в следващия пъб. А те са безброй.Фестивалът идва точно навреме</p>
 <p>Голуей се намира само на около 160 км от границата със Северна Ирландия. Това нагорещява страстите, защото Великобритания трябва да напусне ЕС в края на януари и мнозина се опасяват, че конфликтът в Северна Ирландия, в който хиляди загинаха, а десетки хиляди души бяха ранени, ще избухне отново. "Фестивалът идва точно навреме. Имаме нужда от култура повече от всякога", каза в тази връзка посланикът на Ирландия в Лондон Ейдриън О'Нийл. Това може да успокои духовете, добавя той.</p>
 <p>Надеждите, че титлата Европейска столица на културата ще помогне за облекчаване на напрежението на ирландския остров в контекста на предстоящия Брекзит, са големи. В момента подготовката е в разгара си: очаква се на откриването да вали и да духа вятър, "но ще бъде много забавно", убедена е Хелън Меридж.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 08:40" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011400_nju_iork_taims_balkanite_ne_sa_gotovi_za_goliamo/" title="'Ню Йорк таймс': Балканите не са готови за голямо земетресение" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">"Ню Йорк таймс": Балканите не са готови за голямо земетресение</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011400_nju_iork_taims_balkanite_ne_sa_gotovi_za_goliamo/</div>
             <div type="id">4011400</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3997169.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Florion Goga, Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">сгради, земетресение, България</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">08:40</div>
             <div type="numberOfViews">7212</div>
             <div type="numberOfComments">62</div>
           </div>
 <p>От Букурещ до София и из балканските страни поредица правителства не съумяват да обърнат внимание на рисковете за сградите при земетресение. Това констатира "Ню Йорк таймс" в статия със заглавие "Уроците от албанското земетресение - Балканите не са готови за голямо земетресение".</p>
 <p>Вестникът, цитиран от БТА, припомня за земния трус на 26 ноември в Албания с магнитуд 6.4, причинил смъртта на над 50 души и наранявания на стотици, и оставил хиляди без покрив. Тази трагедия отправя ясно предупреждение към региона, който в миналото е бил поразяван от много по-силни земетресения, а експерти твърдят, че балканските страни са неподготвени за следващ голям трус.</p>
 <p>Според тях властите в региона са окуражавали строителния бум от 90-те години при прехода от комунизъм към капитализъм, при което стандартите за безопасност често са били измествани от стремежа към бърза печалба. В резултат милиони хора обитават жилища, които едва ли ще издържат голямо земетресение, пише "Ню Йорк таймс".</p>
 <p>Изданието цитира Матей Сумбасаку, основател на Re:Rise - първата румънска НПО, специализирана в намаляване на сеизмичния риск - който казва, че само в Букурещ има 349 високорискови постройки, които вероятно ще рухнат при силно земетресение. Голяма част от тях са в жилищни комплекси. Стотици други сгради биха получили големи повреди.</p>
 <p>"Ню Йорк таймс" припомня за двете опустошителни земетресения през 20-и век в планината Вранча, Източна Румъния - през 1940 г. с магнитуд 7.4 и на 4 март 1977 г. с магнитуд 7.2. При втория земен трус се срутват над 30 високи сгради в Букурещ, загиват около 1580 души и близо 11 хиляди са ранени.</p>
 <p>В текста на статията се припомня за земетресението в българския град Стражица през 1986 г. с магнитуд 5.7, причинило сериозни разрушения и оставило хиляди хора без дом. Цитира се експерт от софийския Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), според когото България е може би по-добре подготвена от някои от съседите си, но опасения пораждат новопостроените сгради. По думите му приземните етажи на някои от новите сгради са превърнати в магазини и на покривите е добавен допълнителен етаж, което е риск при земетресение.</p>
 <p>В телефонното си интервю пред вестника Петър Павлов, директор на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ, призовава в България да бъде създадена национална сеизмична лаборатория със задачата да проверява устойчивостта на сградите при земетресения.</p>
 <p>Отбелязва се, че след присъединяването на България към ЕС строителството в страната е трябвало да отговаря на изискванията на блока за устойчивост на земетресения. Голяма част от строителството обаче датира от времето на комунизма, когато властите са отговаряли на неотложните жилищни нужди, издигайки огромни панелни жилищни комплекси. Построени както трябва и с подходящата поддръжка, подобни структури може да не представляват изключително голям риск. Но това често не е било така, се посочва в статията, в която се допълва, че след това през 90-те години след падането на комунизма бързо са навлезли спекуланти и строителството е преживяло бум.</p>
 <p>В статията на "Ню Йорк таймс" се привежда историята на земните трусове по адриатическото крайбрежие от Хърватия през Черна гора до Албания и в днешната Северна Македония. Цитират се и мненията на специалисти по сеизмичната активност на района.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 11:00" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011418_kato_dve_strani_na_akordeon_shte_vuzstanoviat_li/" title="Като две страни на акордеон: Ще възстановят ли Меркел и Макрон френско-германската връзка" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Като две страни на акордеон: Ще възстановят ли Меркел и Макрон френско-германската връзка</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011418_kato_dve_strani_na_akordeon_shte_vuzstanoviat_li/</div>
             <div type="id">4011418</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011431.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">Еманюел Макрон, Европейски съюз, Ангела Меркел, Германия, Франция</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">11:00</div>
             <div type="numberOfViews">2722</div>
             <div type="numberOfComments">12</div>
           </div>
 <p>В началото на декември Еманюел Макрон и Ангела Меркел седнаха един срещу друг в ресторанта на Гордън Рамзи в хотел Savoy в Лондон за двучасова вечеря на четири очи.</p>
 <p>Сърдечна и конструктивна по думите на дипломати от Париж и Берлин вечерта, изглежда, разведри атмосферата, пише Джон Хенли в статия за "Гардиън". Ще е необходимо обаче нещо повече от вечеря, за да се премахнат структурните препятствия пред една връзка, ключова за това, което Европа ще може да постигне през 2020 г.</p>
 <p>"Френско-германската връзка е най-важната в ЕС и се намира в напълно токсично състояние", коментира Марк Ленърд, директор на Европейския съвет за външна политика. "И ще започне да се влошава, преди да се подобри", допълва той.</p>
 <p>Винаги ще има широка пропаст между стила на Макрон, на 41 години, амбициозния, нетърпелив и на моменти арогантен президент на Франция за пръв път, и този на Меркел, предпазлива, прагматична, градяща консенсуси, канцлер на Германия за четвърти път. Но ако по съществени въпроси техните всеобхватни визии по-често съвпадат, много различните вътрешни ситуации на двамата лидери допълниха персоналните им различия, правейки връзката непродуктивна, или още по-лошо.</p>
 <p>Макрон е все по-разочарован не само от бавния прагматизъм на Меркел, но и от отслабения ѝ авторитет, откакто тя обяви, че няма да се кандидатира след края на мандата си през 2021 г.</p>
 <p>Нейната голяма коалиция на християндемократи и социалдемократи е разделена и дори се страхува от нови избори, в които може да се изправи пред растящата популярност на националистката партия "Алтернатива за Германия" от дясно и на Зелените от ляво.</p>
 <p>"Германия е в политическа парализа, неспособна да вземе голямо решение и вероятно ще остане така до изборите през септември 2021 г.", коментира Франсоа Хейсбург от Международния институт за стратегически изследвания. "Ето защо е разочарован Макрон: Франция има идеи; Германия си запушва ушите", допълва той.</p>
 <p>Съставът на сегашната германска коалиция може да се окаже проблемен за френския президент, който ще се бори за преизбиране през 2022 г. Социалдемократите не харесват предложенията му за развитие на военните способности на ЕС, а християндемократите са против плановете му за интеграция в еврозоната и икономиката.</p>
 <p>По думите на Ленърд Макрон е заложил на това да изгради нови отношения с Германия, да реформира Франция и да работи с Берлин, за да реформира Европа. "Той назначи говорещи немски министри и прекара първата си година в ухажване на германците – но нищо не се материализира. Така че той промени позицията си."</p>
 <p>Тази година, допълва Ленърд, френският президент, който в момента опитва да се справи с оспорваната пенсионна реформа у дома, не се върти около Берлин, подходът му беше да започне инициативите си, да опита да изгради връзки с други страни и да включи германците по-късно.</p>
 <p>И други бяха ядосани от подхода на Макрон първо на действа и по-късно да се консултира – френският президент, често единствен, настояваше за по-кратка отсрочка на Брекзит; наложи линията си за висшите постове в Европа; блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС; и поиска "нова архитектура на доверие и сигурност" с Москва.</p>
 <p>Берлин обаче беше подразнен, което, изглежда, е кулминирало - след като в интервю за "Икономист" Макрон каза, че НАТО е в "мозъчна смърт" - в това Меркел да каже на френския си колега по време на вечеря по повод годишнината от падането на Берлинската стена, че тя разбира "желанието му за разрушителна политика", но е "уморена да събира парчетата".</p>
 <p>Картината не е напълно черна. Ежедневната двустранна работа продължава, Берлин и Париж продължават напред, където е възможно, макар и постепенно.</p>
 <p>Германско-френското сътрудничество е "като две страни на акордеон", казва германски дипломат. "Понякога го разделяте малко, след това двете части отново се събират. Всяка страна знае, че са свързани. И знаят, че от тях може да излезе хубав звук единствено ако са заедно."</p>
 <p>Френско-германската връзка "несъмнено не е в криза", смята Хейсбург. "Но по някакъв начин щеше да е почти по-добре, ако беше, защото тогава щяхме да имаме реална дискусия, както и шанс за решения и за някои съществени действия".</p>
 <p>Според Хейсбург германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г., "за което Берлин със сигурност ще иска да постигне нещо конкретно", може да доведе до известен напредък. Но Ленърд не е толкова сигурен.</p>
 <p>В основата си, казва той, проблемът е структурен: повечето французи мислят, че нито Франция, нито Европа работят много добре за тях, така че Макрон "няма друга алтернатива, освен да бъде движеща сила за промяна и разрушение". Повечето германци са на мнение, че нещата вървят доста добре, така че Меркел е на обратната страна.</p>
 <p>От 50-те години отношенията между Франция и Германия са двигателят на ЕС: когато той работи, Европа се движи напред, когато не работи, Европа е в застой.</p>
 <p>Големите решениея на ЕС през 2020 г. - новият му бюджет, реформите в еврозоната, въглеродният неутралитет, цифровите данъци, отношенията с Русия – ще са трудни дори и ако Франция и Германия успеят да се договорят и са готови да действат, казва Ленърд. "Ако не, действително ще бъде много, много трудно."</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 18:07" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011780_sud_spria_ekstradiraneto_na_katalunskiia_lider/" title="Съд спря екстрадирането на каталунския лидер Пучдемон" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Съд спря екстрадирането на каталунския лидер Пучдемон</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011780_sud_spria_ekstradiraneto_na_katalunskiia_lider/</div>
             <div type="id">4011780</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011779.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Reuters</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">евродепутати, Ориол Жункерас, Карлес Пучдемон, Испания, Европейския парламент</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">18:07</div>
             <div type="numberOfViews">2502</div>
             <div type="numberOfComments">4</div>
           </div>
 <p>Съд в Брюксел спря прозедурата за екстрадиране на бившия каталунски лидер Карлес Пучдемон, защото той разполага с имунитет като избран евродепутат, съобщи неговият адвокат пред "Ройтерс".</p>
 <p>Малко преди това привърженикът на независимост на Каталуня от Испания и организатор на опита за референдум обяви новината в профила си в "Туитър".</p>
 <p>Другият, ползващ се с имунитет като представител в Европейския парламент, е Тони Комин, също бивш министър в правителството на Барселона. И двамата са издирвани от Испания по обвинения в предизвикване на обществени безредици заради референдума от 2017 г. Предишните три опита на Мадрид да бъдат екстрадирани избягалите в Белгия каталунски лидери се провалиха.</p>
 <p>Пучдемон призова по същия начин да се постъпи и с бившия каталунски вицепремиер Ориол Жункерас, който излежава присъда в затвора заради ролята си в референдума. Той е евродепутат и имунитетът му бе потвърден и от Съда на ЕС, който през декември отхвърли и опитите да се попречи на Пучдемон и Комин да заемат местата си в Европейския парламент, в който бяах избрани през май миналата година.</p>
 <p>Все още не е ясно дали ще им бъде позволено да изпълняват функциите си на евродепутати, макар че през декември получиха документите да акредитирането си в Брюксел.</p>
 <p>В понеделник прокуратурата препоръча на Върховния съд на Испания да освободи Жункерас предвид решението на Съда на ЕС. Решението се очаква в следващите седмици.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 16:37" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011659_barselona_ogranichi_dvijenieto_na_nai-zamursiavashtite/" title="Барселона ограничи движението на най-замърсяващите автомобили" subtitle="" author="Дневник" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Барселона ограничи движението на най-замърсяващите автомобили</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011659_barselona_ogranichi_dvijenieto_na_nai-zamursiavashtite/</div>
             <div type="id">4011659</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011667.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Дневник</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div>
             <div type="tags">емисии, автомобили, Барселона</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">16:37</div>
             <div type="numberOfViews">3051</div>
             <div type="numberOfComments">52</div>
           </div>
 <p>Барселона, вторият по големина град в Испания, въведе от днес ограничение за движението на автомобилите, причиняващи най-много замърсяване, предаде "Франс прес", цитирана от БТА.</p>
 <p>Дизеловите автомобили, регистрирани в Испания преди 2005 или 2006 г., и бензиновите преди 2000 г., вече не могат да се движат от 07:00 до 20:00 ч. на територията на цялата община.</p>
 <p>Собствениците на такива превозни средства могат да искат разрешение за управлението им за десет дни в годината.</p>
 <p>"Гардиън" отбелязва, че новите правила важат за площ от 95 квадратни километра и създават най-голямата нискоемисионна зона в Южна Европа. Нарушителите ще бъдат глобявани с между 100 и 500 евро за всяко влизане в района. През първите три месеца нарушителите ще получават известия, без да бъдат глобявани.</p>
 <p>Собствениците на автомобили с чуждестранна регистрация трябва да поискат разрешение от общината, като при неспазване на това правило ги грози глоба от най-малко 100 евро.</p>
 <p>Според общината мярката ще засегне около 50 000 автомобила и ще позволи намаляването на емисиите на азотен диоксид с 15 процента.</p>
 <p>Схемата следва примера на системата "Мадрид Сентрал", която бе въведена в края на 2018 г. от тогавашния кмет на левицата Мануела Кармена и разрешава движението в историческия център на столицата само за коли на живеещите в района и за коли, които не замърсяват въздуха, на приходящи. Тази зона обхваща 472 хектара.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-02 20:18" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011501_koi_sa_nai-uvajavanite_profesii_v_germaniia/" title="Кои са най-уважаваните професии в Германия" subtitle="" author="Татяна Вайнман, Дойче веле" category="">
     <body>
       <div>
         <div>
           <div type="metadata">
             <div type="title">Кои са най-уважаваните професии в Германия</div>
             <div type="domain">dnevnik.bg</div>
             <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/02/4011501_koi_sa_nai-uvajavanite_profesii_v_germaniia/</div>
             <div type="id">4011501</div>
             <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011509.jpg</div>
             <div type="mainImageSource">Associated Press</div>
             <div type="mainImageWidth">860</div>
             <div type="mainImageHeight">484</div>
             <div type="authors">Татяна Вайнман, Дойче веле</div>
             <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div>
             <div type="tags">лекари, политици, полицаи, професии, Германия</div>
             <div type="datePublished">2020-01-02</div>
             <div type="timePublished">20:18</div>
             <div type="numberOfViews">4948</div>
             <div type="numberOfComments">15</div>
           </div>
 <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Кои са най-уважаваните специалисти в Германия? Какви професии избират жените и мъжете и как еманципацията се отразява на предпочитанията им при избора на професия? Татяна Вайнман разказва в статия за "Дойче веле".</p>
 <p>Фондация "Конрад Аденауер" е провела анкета с повече от хиляда германци на възраст над 18 години. А резултатите от допитването дават бегла представа за това кои професии се ползват с най-голямо уважение в германското общество.</p>
 <p>На участниците в анкетата е зададен въпросът към коя група професии с колко голямо уважение се отнасят. Най-слаба оценка получават политиците: 18 процента от анкетираните са посочили, че се отнасят с голямо уважение, и само 7 на сто - с много голямо уважение към тях. Сходно е положението и с журналистите.</p>
 <p>Малко по-високо е мнението на германците за работещите в синдикатите, учителите и църковните служители - те събират одобрението на малко над 1/3 от участниците в допитването. Всеки втори от тях е засвидетелствал уважение към професията на военните и полицейските служители, а още по-високо в рейтинга на предпочитанията стоят предприемачите и спасителите.</p>
 <p>Но най-уважаваната професия си остава лекарската: 3/4 от анкетираните изпитват дълбоко уважение към лекарите. С добра репутация сред германците се ползват също и съдиите.</p>
 <p>28 на сто от участниците са споделили също, че преди са изпитвали по-голямо уважение към учителската професия. Почти всеки пети е започнал вече да не тачи толкова много лекарите, а при 18 на сто мнението за полицаите се е влошило. Затова пък рейтингът на профсъюзните деятели се е повишил – пет на сто от запитаните са започнали да ценят повече това, което те вършат.Женски и мъжки професии</p>
 <p>А каква професия предпочита германецът за себе си? Данни за това предоставя изследване на Федералната статистическа служба. Те показват, че съществуват преобладаващо мъжки и преобладаващо женски специалности.</p>
 <p>Мъжете преобладават в техническите професии. Така например през 2018 година в секторите автомобилна промишленост и машиностроене 89 на сто от заетите в тях са били мъже, а в информационните и комуникационни технологии техният дял е 85 процента. Броят на сътрудниците в тези отрасли през последните години на практика не е се е променил.</p>
 <p>С информатика професионално се занимават 15% от жените, а в автомобилостроенето и машиностроенето жените са 11 на сто. Затова пък сред полицаите, следователите и в системата на правосъдието жените разширяват присъствието си и вече съставляват 1/4 от всички служители там.</p>
 <p>Обучението и възпитанието на децата пък си остава преобладаващо женска професия: едва една четвърт от учителите в общообразователните училища са мъже, а в детските градини мъжете са рядкост – само 6 на сто. Затова пък във ВУЗ-овете мъжете са имали през 2018 числено преимущество над жените - над половината от преподавателите и изследователите в тях са били мъже.</p>
         </div>
       </div>
     </body>
   </text>
 </TEI>