lora-sp | ab4e0ea | 2023-03-10 12:02:24 +0100 | [diff] [blame] | 1 | <?xml version="1.0" encoding="utf-8" standalone="no"?> |
| 2 | <TEI xmlns="http://www.tei-c.org/ns/1.0" xml:lang="bg"> |
| 3 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 15:41" url="https://www.dnevnik.bg/video/deniat_s_veselin_dremdjiev/2020/01/09/4014411_boris_bonev_vik_drujestvoto_v_sofiia_otnovo_triabva_da/" title="Борис Бонев: ВиК дружеството в София отново трябва да стане общинско" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 4 | <body> |
| 5 | <div> |
| 6 | <div> |
| 7 | <div type="metadata"> |
| 8 | <div type="title">Борис Бонев: ВиК дружеството в София отново трябва да стане общинско</div> |
| 9 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 10 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/video/deniat_s_veselin_dremdjiev/2020/01/09/4014411_boris_bonev_vik_drujestvoto_v_sofiia_otnovo_triabva_da/</div> |
| 11 | <div type="id">4014411</div> |
| 12 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 13 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 14 | <div type="tags">Борис Бонев, Столична община, София</div> |
| 15 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 16 | <div type="timePublished">15:41</div> |
| 17 | </div> |
| 18 | <p>Виж видеото</p> |
| 19 | <p>Виж видеото</p> |
| 20 | <p>Виж видеото</p> |
| 21 | <p>Виж видеото</p> |
| 22 | <p>Виж видеото</p> |
| 23 | <p>ВиК дружеството в София отново трябва да стане собственост на Столичната община, убеден е общинският съветник от "Спаси София" Борис Бонев. В предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТV+ и TV1 той припомни, че концесията на Столичната община със "Софийска вода" изтича през 2025 година.</p> |
| 24 | <p>"Това е едно доста печелившо дружество. Аз прегледах финансовите отчети. Почти всяка година се генерира печалба между 20 и 30 милиона лева. Аз лично откакто се помня, се цитират едни и същи числа по отношение на загубите по мрежата. Независимо от инвестициите, които се правят, загубите продъжават да бъдат високи. Моето лично мнение е, че Столичната община трябва да поеме управлението на своите ресурси и трябва да поеме задължението да осигурява качествена услуга не само по отношение на питейната вода, но и по отношение на почистването и ремонтите", коментира Бонев.</p> |
| 25 | </div> |
| 26 | </div> |
| 27 | </body> |
| 28 | </text> |
| 29 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 15:24" url="https://www.dnevnik.bg/video/deniat_s_veselin_dremdjiev/2020/01/09/4013433_genka_shikerova_za_tova_kak_se_sluchva_cenzurata_v/" title="Генка Шикерова за това как се случва цензурата в медиите" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 30 | <body> |
| 31 | <div> |
| 32 | <div> |
| 33 | <div type="metadata"> |
| 34 | <div type="title">Генка Шикерова за това как се случва цензурата в медиите</div> |
| 35 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 36 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/video/deniat_s_veselin_dremdjiev/2020/01/09/4013433_genka_shikerova_za_tova_kak_se_sluchva_cenzurata_v/</div> |
| 37 | <div type="id">4013433</div> |
| 38 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 39 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 40 | <div type="tags">министър, ВЕЦ, Нено Димов</div> |
| 41 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 42 | <div type="timePublished">15:24</div> |
| 43 | </div> |
| 44 | <p>Виж видеото</p> |
| 45 | <p>Виж видеото</p> |
| 46 | <p>Виж видеото</p> |
| 47 | <p>Виж видеото</p> |
| 48 | <p>Виж видеото</p> |
| 49 | <p>Цензура в чистия си вид не съществува на практика. Всичко, което се случва, е облечено с професионални аргументи", заяви в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТV+ и TV1 разследващият журналист Генка Шикерова.</p> |
| 50 | <p>Тя напусна "Нова телевизия" през лятото на 2019 година, малко след като телевизията беше придобита от дружеството "Адванс Медия" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. В предаването на Веселин Дремджиев тя разказа как и дали е усещала цензура в телевизията.</p> |
| 51 | <p>"Цензурата се случва по "по-меки начини", като например начина, по който се пресъздава дневният ред на обществото, подредбата на новините в емисията, с това доколко можеш да включиш или не определени хора, в какъв контекст ги включваш. Така наречените "балансиращи" формати, които претендират за обективност, са също форма на цензура", заяви тя.</p> |
| 52 | <p>Шикерова разказа и какво се е случило след разследването й от 2017 година за това как в страната са изградени десетки ВЕЦ-ове в корита на реки и колко от тях са законни. "Непосредствено след излъчването на материала беше създадена комисия към Министерството на регионалното развитие и благоустроството. Тази комисия потвърди това, което беше изнесено като данни, и трябваше министърът на регионалното развитие да вземе мерки за това да реши проблема със законността на ВЕЦ-овете, но той стана заместник-министър и доникъде не се стигна с този въпрос", обясни тя.</p> |
| 53 | </div> |
| 54 | </div> |
| 55 | </body> |
| 56 | </text> |
| 57 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 11:24" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014150_prokuraturata_proveriava_ekoministerstvoto_za_vnosa_na/" title="Прокуратурата проверява екоминистерството за вноса на боклук от Италия" subtitle="" author="Михаил Стоянов" category=""> |
| 58 | <body> |
| 59 | <div> |
| 60 | <div> |
| 61 | <div type="metadata"> |
| 62 | <div type="title">Прокуратурата проверява екоминистерството за вноса на боклук от Италия</div> |
| 63 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 64 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014150_prokuraturata_proveriava_ekoministerstvoto_za_vnosa_na/</div> |
| 65 | <div type="id">4014150</div> |
| 66 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014148.jpg</div> |
| 67 | <div type="mainImageText">Иван Гешев</div> |
| 68 | <div type="mainImageSource">Велко Ангелов</div> |
| 69 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 70 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 71 | <div type="authors">Михаил Стоянов</div> |
| 72 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/527</div> |
| 73 | <div type="tags">боклук, внос, прокуратура, Иван Гешев, МОСВ, Министерство на околната среда и водите, Нено Димов, Италия</div> |
| 74 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 75 | <div type="timePublished">11:24</div> |
| 76 | <div type="numberOfViews">7079</div> |
| 77 | <div type="numberOfComments">67</div> |
| 78 | </div> |
| 79 | <p>Иван Гешев</p> |
| 80 | <p>Специализираната прокуратура провежда акция в Министерството на околната среда и водите. Тя е свързана с вноса на боклук от Италия. Това каза пред журналисти в Перник главният прокурор Иван Гешев, който е в града, за да води акция на службите заради водната криза. Повече за нея четете тук.</p> |
| 81 | <p>Той уточни, че се правят претърсвания в сградата, разпитват се и служители на министерството. Повече подробности обаче отказа да даде, като само добави, че до края на деня ще се разбере дали ще има задържани при акцията. Малко по-късно през деня екоминистърът Нено Димов беше отведен за разпит, като наблюдаващият разследването прокурор Ангел Кънев уточни, че не е арестуван.</p> |
| 82 | <p>В началото на седмицата Гешев разпореди на министъра на вътрешните работи и на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да извършват съвместни проверки за спазване на Закона за управление на отпадъците и на Закона за опазване на околната среда от притежателите на отпадъци на територията на страната. Тогава от прокуратурата уточниха, че проверката трябва да установи всички "притежатели на отпадъци" по смисъла на алинея 1, т. 29 от Закона за управление на отпадъците в България.</p> |
| 83 | <p>До акцията се стигна след откриването на нарушения в съхранението и преработката на отпадъци от Италия в Плевен и Враца. За двата случая се проверява и дали боклуците не са свързани с италианската мафия. В началото на декември карабинерите в Милано задържаха незаконен товар от 815 тона боклук, предназначен за България. Открити бяха 582 бали отпадъци, натоварени в 17 вагона, а търговската им стойност на пазара се изчисляваше на 130 хил. евро.</p> |
| 84 | <p>Седмица по-късно последваха и арести на стотици членове и свързани с ндрангета. България също е участвала в една от най-големите операции срещу ндрангета, когато бяха задържани 334 души, включително полицейски началник, адвокати, предприемачи, счетоводители, държавни служители.</p> |
| 85 | </div> |
| 86 | </div> |
| 87 | </body> |
| 88 | </text> |
| 89 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 18:32" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014581_elena_ioncheva_okonchatelno_specheli_deloto_za_kleveta/" title="Елена Йончева окончателно осъди Бойко Борисов да й плати 5000 лв." subtitle="" author="Ина Друмева" category=""> |
| 90 | <body> |
| 91 | <div> |
| 92 | <div> |
| 93 | <div type="metadata"> |
| 94 | <div type="title">Елена Йончева окончателно осъди Бойко Борисов да й плати 5000 лв.</div> |
| 95 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 96 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014581_elena_ioncheva_okonchatelno_specheli_deloto_za_kleveta/</div> |
| 97 | <div type="id">4014581</div> |
| 98 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014580.jpg</div> |
| 99 | <div type="mainImageText">Елена Йончева окончателно спечели делото за клевета, което заведе срещу премиера Бойко Борисов заради негово изказване по време на предизборната кампания през 2017 г.</div> |
| 100 | <div type="mainImageSource">Дневник</div> |
| 101 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 102 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 103 | <div type="authors">Ина Друмева</div> |
| 104 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/612</div> |
| 105 | <div type="tags">дело, клевета, Елена Йончева, Бойко Борисов</div> |
| 106 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 107 | <div type="timePublished">18:32</div> |
| 108 | <div type="numberOfViews">23990</div> |
| 109 | <div type="numberOfComments">128</div> |
| 110 | </div> |
| 111 | <p>Елена Йончева окончателно спечели делото за клевета, което заведе срещу премиера Бойко Борисов заради негово изказване по време на предизборната кампания през 2017 г.</p> |
| 112 | <p>Журналистът и евродепутат от БСП Елена Йончева спечели окончателно гражданското дело за морални вреди, което заведе срещу премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Той е осъден за плати на Йончева 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които е причинил със свое публично изказване по време на предизборната кампания през 2017 г.</p> |
| 113 | <p>"Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати" и "бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава", каза Борисов, а думите му доведоха до гражданско дело, което Йончева спечели на три инстанции.</p> |
| 114 | <p>Решението на Софийския градски съд е в сила, след като на 6 януари Върховният касационен съд (ВКС) е отхвърлил като недопустима касационната жалба на Борисов и ГЕРБ. Окончателното произнасяне на състав на ВКС с председател Емил Томов и членове Драгомир Драгнев и Геновева Николаева не подлежи на обжалване или протест.</p> |
| 115 | <p>През 2018 г. на първа инстанция Софийският районен съд реши, че премиерът Борисов и партия ГЕРБ трябва солидарно да изплатят на Йончева 5000 лв. заради неверни и клеветнически твърдения по неин адрес. Първоначалният иск на Йончева бе за 20 хил. лв., но пълният му размер бе отхвърлен и от СРС, и от втората инстанция - Софийския градски съд.</p> |
| 116 | <p>На първа инстанция съдът прие, че сумата трябва да бъде платена солидарно от Борисов и от политическа партия ГЕРБ, но градският съд отмени частично това решение и постанови, че ГЕРБ не може да носи отговорност в случая.</p> |
| 117 | <p>И Йончева, и Борисов обжалваха решението пред Върховния касационен съд. Магистратите отхвърлят както възраженията на премиера срещу решението, така и тези на Йончева, която смята, че отговорност трябва да носи и политическа партия ГЕРБ. Според съдебния състав "отхвърлянето на иска срещу политическата партия като ответник по чл.х49 ЗЗД в случая се отклонява от здравия разум".</p> |
| 118 | </div> |
| 119 | </div> |
| 120 | </body> |
| 121 | </text> |
| 122 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 11:47" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014122_kamchiiski_piasuci_e_nai-golemiiat_podaruk_sred/" title="'Камчийски пясъци' е най-големият подарък сред заменките, обяви екоорганизация" subtitle="" author="Татяна Димитрова" category=""> |
| 123 | <body> |
| 124 | <div> |
| 125 | <div> |
| 126 | <div type="metadata"> |
| 127 | <div type="title">"Камчийски пясъци" е най-големият подарък сред заменките, обяви екоорганизация</div> |
| 128 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 129 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014122_kamchiiski_piasuci_e_nai-golemiiat_podaruk_sred/</div> |
| 130 | <div type="id">4014122</div> |
| 131 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3995165.jpg</div> |
| 132 | <div type="mainImageText">Камчийски пясъци е най-дългата пясъчна ивица в България с уникални видове дюни и гори. Един от най-известните и все още незастроени плажове премина по време на заменките през статут на защитена местност до пасища с цел да бъде застроен.</div> |
| 133 | <div type="mainImageSource">Александър Иванов, Българска фондация Биоразнообразие</div> |
| 134 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 135 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 136 | <div type="authors">Татяна Димитрова</div> |
| 137 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/419</div> |
| 138 | <div type="tags">гори, заменки, земи, Зелени закони</div> |
| 139 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 140 | <div type="timePublished">11:47</div> |
| 141 | <div type="numberOfViews">9710</div> |
| 142 | <div type="numberOfComments">47</div> |
| 143 | </div> |
| 144 | <p>Природозащитната организация "Зелени закони", която от известно време представя най-смущаващите случаи на извършени горски заменки от правителството на тройната коалиция през 2007-2009 г., обяви случая "Камчийски пясъци" за най-фрапиращ.</p> |
| 145 | <p>Организацията съобщава, че чрез различни схеми над 7 хил. декара край най-дългия плаж в България са се озовали в 5 свързани една с друга фирми, а общата стойност на заграбеното възлиза на над 700 млн. лева. "Не е ясно точно кой стои зад фиктивните фирми, но е вън от съмнение, че става дума за много влиятелен и богат човек, след като с поредица от действия държавните институции са позволили в негови ръце да попаднат над 6 километра от българското крайбрежие", обявяват от "Зелени закони".</p> |
| 146 | <p>В края на ноември Министерството на земеделието обяви, че държавата ще си търси едва 80 млн. лв. от заменките на гори след няколкогодишна сага с оценката на получените и дадените от частни лица парцели, участващи в сделките, за които Брюксел обяви, че са непозволена държавна помощ. Казусът засяга близо 80% от сделките.</p> |
| 147 | <p>Свързаните фирми "Бета форест" ЕООД и "Мирта инженеринг" ЕООД придобиват през 2007 г. чрез заменки общо 2709 дка държавни гори в района на Камчийски пясъци (виж картата). Въпреки че имотите са разположени на първа линия до морето - част от проекта "Камчия парк", държавата на практика ги подарява на публично неизвестните фирми за скромните 9 лв./кв.м.</p> |
| 148 | <p>Организацията цитира сделки в Имотния регистър в периода 2005-2007 г. (т.е. преди заменките) и съдебно-техническа експертиза по дело 452/2015 на Адм. съд - Велико Търново, според които неурегулираните земи в района на Шкорпиловци са продавани на цени от 60 до над 100 лв./кв.м. Така излиза, че с тези две заменки държавата е предоставила незаконна държавна помощ на двете фирми в общ размер до 250 млн. лева. Толкова е разликата между нормативната цена на земеделското министерство от 2007 г. и реалните пазарни цени в района към онзи период.</p> |
| 149 | <p>Справка на организацията в Търговския регистър показва обаче, че "Бета форест" ЕООД и "Мирта инженеринг" ЕООД са свързани с фирмите "Мет риъл истейт" ЕАД, "Рийс интернешънъл" ЕАД и "Интернешънъл спорт кампъни" ЕООД, както и с австрийската "Мет бетайлигунгсфервалтунг" ГМБХ. Към 2010 г. "Мет бетайлигунгсфервалтунг" ГМБХ е собственост на Райфайзенбанк, но към 2019 г. вече е собственост на английската фирма Reece Enterprises Limited, притежавана от 81-годишния "сламен" човек Майк Рийс.</p> |
| 150 | <p>Заменки, но на земеделски земи, има и в полза на "Мет риъл истейт" ЕАД, "Рийс интернешънъл" ЕАД и "Интернешънъл спорт кампъни" ЕООД, които в периода 2006-2008 г. придобиват други 4418 дка в района. С тях незаконната държавна помощ, предоставена чрез държавни гори и земи с обща площ 7127 дка в района на Камчийски пясъци в полза на петте свързани фирми, достига до зашеметяващите 700 млн. лв. - подарък за влиятелна личност, вероятно с най-висша държавна или международна позиция.</p> |
| 151 | <p>От "Зелени закони" от началото на декември до днес представиха 10 "коледно-новогодишни подаръка" на земеделското министерство за над 1.5 млрд. лева, с които според организацията е демонстрирана "абсолютната невъзможност" на ведомството да изчисли правилно цените на раздадените чрез заменки държавни гори. От Инициатива "Зелени закони" припомнят, че до днешната дата за заменките няма дори нито един наказан служител или бенефициент въпреки обещанията на премиера Бойко Борисов от август 2009 г., когато за първи път зае поста.</p> |
| 152 | </div> |
| 153 | </div> |
| 154 | </body> |
| 155 | </text> |
| 156 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 12:56" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014260_borisov_opredeli_eventualna_ostavka_na_neno_dimov_kato/" title="Борисов определи евентуална оставка на Нено Димов като коалиционен въпрос" subtitle="" author="Татяна Димитрова" category=""> |
| 157 | <body> |
| 158 | <div> |
| 159 | <div> |
| 160 | <div type="metadata"> |
| 161 | <div type="title">Борисов определи евентуална оставка на Нено Димов като коалиционен въпрос</div> |
| 162 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 163 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014260_borisov_opredeli_eventualna_ostavka_na_neno_dimov_kato/</div> |
| 164 | <div type="id">4014260</div> |
| 165 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014287.jpg</div> |
| 166 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 167 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 168 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 169 | <div type="authors">Татяна Димитрова</div> |
| 170 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/419</div> |
| 171 | <div type="tags">режим, боклук, вода, Младен Маринов, Нено Димов, Перник, Бойко Борисов</div> |
| 172 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 173 | <div type="timePublished">12:56</div> |
| 174 | <div type="numberOfViews">9077</div> |
| 175 | <div type="numberOfComments">87</div> |
| 176 | </div> |
| 177 | <p>Въпроса за евентуална оставка на министъра на околната среда Нено Димов заради водните проблеми в Перник и други населени места и кризата с вноса на боклук за горене в България премиерът Бойко Борисов определи като коалиционен. Пред журналисти на излизане от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента той избегна конкретен отговор на въпроса за оставката и посочи за пореден път, че при доказана вина на хора от ГЕРБ те ще си понесат отговорността. За резултата от заседанието четете тук.</p> |
| 178 | <p>Ние сме правова държава с върховенство на закона и всеки е невинен до доказване на противното. Кое е спешното, попита риторично Борисов.</p> |
| 179 | <p>Тази сутрин рано в Перник и самото Министерство на околната среда и водите се провежда съвместна акция на няколко институции под ръководството на Специализираната прокуратура. Появиха се неофициални информации за арести, но Борисов отказа да коментира в детайли, а вътрешният министър Младен Маринов също не поиска да потвърди арести, докато още текат процесуално-следствените действия. Единствено екоминистърът Нено Димов беше отведен за разпит от наблюдаващия прокурор Ангел Кънев.</p> |
| 180 | <p>Борбата с корупцията, с безотговорността и ненаказаността си има материални измерения, така че колегите от МВР и ДАНС работиха много време, подготвиха, което смятат за достатъчно като материал, докладваха на прокуратурата и оттам нататък прокурорите са господари на производството, коментира още Борисов. "Мога само да ги поздравя, че така активно работят. Моята работа не е да бъде уведомяван за акциите, а да осигуря условия за тях", обяви в отговор на въпрос дали е бил уведомен за това, че операцията предстои.</p> |
| 181 | <p>На свой ред вътрешният министър Младен Маринов посочи, че неговото ведомство и службите са работили по случая с водата в Перник и други места и по празниците и са сформирани екипи, които ще проверят всички ВиК. Не е известно кога ще приключат проверките, защото те са различни по големина, обясни той, но посочи, че целта е да се предотвратят подобни проблеми и в други населени места.</p> |
| 182 | <p>Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ каза от своя страна, че случващото се в Перник е притеснително, и призова премиера да е последователен в своите действия и докато текат разследванията, да отстрани временно съответните министри.</p> |
| 183 | <p>Да видим какъв ще е резултатът от акцията. На първо четене ми изглежда като опит с локални мерки да се реши национална криза. Не чувам нищо да е направено по темата с боклука. Отдавна трябваше да са факт оставките на ресорните министри. Искаме да подготвим много добре мотивите за вота на недоверие, преди да го внесем, обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.Взети са адекватни мерки за кризата в Близкия изток</p> |
| 184 | <p>Заради кризата в Близкия изток, заради която бе свикан консултативният съвет, МВР е взело мерки, отговарящи на ситуацията в момента, увери Маринов. Посочи, че ситуацията е била обсъдена и с партньорските служби.</p> |
| 185 | <p>Мисля, че всеки, който каже, че няма заплаха, е безотговорен, коментира премиерът Бойко Борисов пред журналисти. Той определи консултативния съвет като "лесен", защото позициите и докладите на службите са били приети единодушно и затова лесно всички участници са се обединили около общия текст, който президентът Румен Радев прочете в края на съвета. "Максимална бдителност, внимание и най-важното е дипломацията да бъде водеща и да се търси траен мир в региона", заключи премиерът.</p> |
| 186 | </div> |
| 187 | </div> |
| 188 | </body> |
| 189 | </text> |
| 190 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 11:53" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014208_prokuraturata_s_akciia_v_pernik_proveriava_remonta_na/" title="Прокуратурата с акция в Перник, проверява ремонта на язовирната стена на 'Студена'" subtitle="" author="Михаил Стоянов" category=""> |
| 191 | <body> |
| 192 | <div> |
| 193 | <div> |
| 194 | <div type="metadata"> |
| 195 | <div type="title">Прокуратурата с акция в Перник, проверява ремонта на язовирната стена на "Студена"</div> |
| 196 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 197 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014208_prokuraturata_s_akciia_v_pernik_proveriava_remonta_na/</div> |
| 198 | <div type="id">4014208</div> |
| 199 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014207.jpg</div> |
| 200 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 201 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 202 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 203 | <div type="authors">Михаил Стоянов</div> |
| 204 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/527</div> |
| 205 | <div type="tags">водна криза, акция, прокуратура, главен прокурор, вода, Иван Гешев, Перник</div> |
| 206 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 207 | <div type="timePublished">11:53</div> |
| 208 | <div type="numberOfViews">5753</div> |
| 209 | <div type="numberOfComments">26</div> |
| 210 | </div> |
| 211 | <p>Специализираната прокуратура, антикорупционната комисия, ДАНС и МВР провеждат съвместна акция в Перник заради водната криза в града. На място е и главният прокурор Иван Гешев, който пред журналисти заяви, че се води досъдебно производство и по него ще има повече подробности утре.</p> |
| 212 | <p>Той уточни, че днес и утре ще бъдат разпитани поне 30 души. Извършват се и претърсвания. Проверявал се и ремонтът на язовирната стена на "Студена". Именно това е водоемът, от който Перник черпи питейна вода и който в момента е почти празен. Гешев добави, че към момента не са открити нарушения по ремонтните дейности.</p> |
| 213 | <p>По информация на "Нова телевизия" бившият областен управител на Перник Ирена Соколова и отстраненият шеф на местното ВиК Иван Витанов са задържани, но от МВР и прокуратурата не потвърждават дали това е така. Соколова се раздели с поста си малко след въвеждането на водния режим по разпореждане на премиера Бойко Борисов.</p> |
| 214 | <p>В дните около Коледа в социалните мрежи се споделяше активно клип с изявление на бившия регионален министър Лиляна Павлова от 2016 г., в който тя обяснява, че с отпуснати от Световната банка 32 млн. лв. стената на "Студена" ще се ремонтира по най-съвременен способ, като част от средствата ще са и за подмяна на водопровода и ремонт на пречиствателната станция. В края на миналата година зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков уточни, че проектът за ремонт на язовирната стена е много добър и все още не е напълно приключил. Той обаче допълни, че целта му не е да гарантира вода, а безопасното функциониране на съоръженията.</p> |
| 215 | <p>Гешев каза още, че е видно, че не са предприети необходимите действия за преодоляване на "тази трагедия". Той допълни, че е разговарял с кмета на Перник Станислав Владимиров и останал с много добри впечатления от него, тъй като правил всичко възможно да реши колкото се може по-бързо проблема.</p> |
| 216 | <p>"Видях как са нещата в сградата на прокуратурата в града и мога да каже, че положението е трагично. Тук живеят и хора, хора с малки деца. Ние не можем да решим този проблем, не можем да пуснем водата. Ние се занимаваме с вероятната отговорност на някой за проблема", каза Гешев пред журналисти.</p> |
| 217 | <p>Гешев каза още, че в момента има акция и в екоминистерството, която е свързана с вноса на боклуци от Италия. Повече за нея четете тук.</p> |
| 218 | </div> |
| 219 | </div> |
| 220 | </body> |
| 221 | </text> |
| 222 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 09:57" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014104_taksimetrovite_kompanii_predlagat_purvonachalnata/" title="Таксиметрови компании предлагат първоначалната такса да стане три пъти цената за километър" subtitle="" author="Михаил Стоянов" category=""> |
| 223 | <body> |
| 224 | <div> |
| 225 | <div> |
| 226 | <div type="metadata"> |
| 227 | <div type="title">Таксиметрови компании предлагат първоначалната такса да стане три пъти цената за километър</div> |
| 228 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 229 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014104_taksimetrovite_kompanii_predlagat_purvonachalnata/</div> |
| 230 | <div type="id">4014104</div> |
| 231 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014103.jpg</div> |
| 232 | <div type="mainImageSource">Цветелина Белутова, Капитал</div> |
| 233 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 234 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 235 | <div type="authors">Михаил Стоянов</div> |
| 236 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/527</div> |
| 237 | <div type="tags">цена, поскъпване, такси, София, първоначална такса</div> |
| 238 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 239 | <div type="timePublished">09:57</div> |
| 240 | <div type="numberOfViews">10078</div> |
| 241 | <div type="numberOfComments">142</div> |
| 242 | </div> |
| 243 | <p>Таксиметрови компании от цялата страна предлагат размерът на първоначалната такса да е три пъти цената за един километър пробег, който се определя от общината. Общо 38 фирми и хиляди шофьори са се обединили чрез подписка в искането си. Те са изпратили предложението на транспортния министър Росен Желязков.</p> |
| 244 | <p>Председателят на Националния таксиметров синдикат Райна Петрова заяви пред БНТ, че промяната се налага, тъй като повече от 8 години "доходите на таксиметровите шофьори са стационарни". Тя каза още, че вдигането на първоначалната такса е началото на вдигането на цените като цяло.</p> |
| 245 | <p>"Искаме повишаването на цените да стане плавно. С вдигането на първоначалната такса ще може да се поема т.нар. къс курс. В София например тя би била някъде около 2.40 лв. Това не е нито прекалено много, нито прекалено ниско. Така ще се знае колко точно е първоначалната такса, а не да се чудят хората, когато се качат в таксито", добави тя.</p> |
| 246 | <p>За сравнение - в момента първоначалната тарифа в София варира от 0.77 лв. до 1.30 лв.</p> |
| 247 | <p>Друго от предложенията до министъра на транспорта е да може таксита да се движат в бус ленти, но само когато превозват клиент. Така според тях ще се облекчи значително трафикът в градовете.</p> |
| 248 | </div> |
| 249 | </div> |
| 250 | </body> |
| 251 | </text> |
| 252 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 09:03" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014083_ne_ekspert_a_zam-ministur_e_pozvolil_vec_bebresh_da/" title="Не експерт, а зам.-министър е позволил ВЕЦ 'Бебреш' да заработи, обяви кметът на Ботевград" subtitle="" author="Михаил Стоянов" category=""> |
| 253 | <body> |
| 254 | <div> |
| 255 | <div> |
| 256 | <div type="metadata"> |
| 257 | <div type="title">Не експерт, а зам.-министър е позволил ВЕЦ "Бебреш" да заработи, обяви кметът на Ботевград</div> |
| 258 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 259 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014083_ne_ekspert_a_zam-ministur_e_pozvolil_vec_bebresh_da/</div> |
| 260 | <div type="id">4014083</div> |
| 261 | <div type="authors">Михаил Стоянов</div> |
| 262 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/527</div> |
| 263 | <div type="tags">кмет, вода, Бебреш, ВЕЦ, Ботевград, Валентин Златев, Иван Гавалюгов</div> |
| 264 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 265 | <div type="timePublished">09:03</div> |
| 266 | <div type="numberOfViews">7369</div> |
| 267 | <div type="numberOfComments">40</div> |
| 268 | </div> |
| 269 | <p>Кметът на Ботевград Иван Гавалюгов отхвърли твърденията на бизнесмена Валентин Златев, който вчера обяви, че "престъпна група краде с години" жителите на града. Повод за реакцията на председателя на Контролния съвет на "Лукойл България" са обвиненията, че заради управлявания от баща му ВЕЦ "Бебреш" Ботевград е на прага на водна криза заради ниските нива на едноименния язовир, от който градът черпи питейна вода.</p> |
| 270 | <p>Според Гавалюгов ВЕЦ "Бебреш" е така изграден, че държавното дружество "Напоителни системи" не може да контролира водоподаването. Така водната централа можела сама да се включва и изключва. Той добави, че през 2012 г. не експерт от "Напоителни системи", а зам.-министър е дал позволение ВЕЦ "Бебреш" да заработи. Централата беше открита през 2014 г.</p> |
| 271 | <p>"Целият конфликт е за какво да се използват водите на язовира – дали за пиене или за производството на електроенергия. Зад искането за моето отстраняване като кмет стои Валентин Златев", каза още Гавалюгов.</p> |
| 272 | <p>Вчера Златев обяви, че разполага с документи, според които местното ВиК отчита 2.5 млн. куб.м вода, а събира от населението пари за 9 млн. куб.м вода и това става със знанието на кмета. По думите му "действа организирана престъпна група, която събира от населението пари за 9 млн. куб.м вода, а плаща на държавата за 2 млн. и останалите пари са присвоени за лично облагодетелстване".</p> |
| 273 | <p>В отговор на обвиненията на Златев Гавалюгов заяви, че може да се каже, че той е "най-новият олигарх в страната", след което уточни, че бизнесменът е казал "странни неща, за да защити бизнеса на баща си".</p> |
| 274 | <p>"Изключително неверни факти и данни изнесе. Несериозни твърдения от човек, който трябва да звучи по-сериозно. Как така прави каламбур от цифри и числа за защита на неговата теза за престъпна група", добави кметът на Ботевград.</p> |
| 275 | <p>Той посочи, че инкасираната вода от местното ВиК дружество, която се плаща от гражданите, е 1.2 млн. куб.м. "Напоителни системи" пък имали право да продават вода до 2.5 млн. куб.м. Гавалюгов поиска от Златев да уточни откъде е информацията му, че жителите на града са платили общо 9 млн. куб.м.</p> |
| 276 | <p>Той отхвърли и твърденията на бизнесмена, че водата в града не е годна за пиене. Гавалюгов уточни, че водата преминава задължително през пречиствателната станция на местното ВиК, преди да достигне до канализационната мрежа в Ботевград.</p> |
| 277 | <p>"Той изрече в ефир неверни неща и се опита да да внесе паника сред хората с внушението, че директно пият вода от язовира", каза Гавалюгов.</p> |
| 278 | <p>Специализираната прокуратура вече се самосезира по публикации в медиите за потенциална водна криза в Ботевград. Разпоредената на 2 януари от премиера Бойко Борисов проверка, възложена на управляващото язовира дружество "Напоителни системи", не показа нарушения.</p> |
| 279 | </div> |
| 280 | </div> |
| 281 | </body> |
| 282 | </text> |
| 283 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:06" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014316_shestima_kandidati_sa_dopusnati_do_izslushvaniiata_za/" title="Шестима кандидати са допуснати до изслушванията за директор на БНР" subtitle="" author="Иван Димитров" category=""> |
| 284 | <body> |
| 285 | <div> |
| 286 | <div> |
| 287 | <div type="metadata"> |
| 288 | <div type="title">Шестима кандидати са допуснати до изслушванията за директор на БНР</div> |
| 289 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 290 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014316_shestima_kandidati_sa_dopusnati_do_izslushvaniiata_za/</div> |
| 291 | <div type="id">4014316</div> |
| 292 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3912236.jpg</div> |
| 293 | <div type="mainImageSource">Цветелина Белутова, Капитал</div> |
| 294 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 295 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 296 | <div type="authors">Иван Димитров</div> |
| 297 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/546</div> |
| 298 | <div type="tags">кандидати, генерален директор, изслушване, конкурс, БНР</div> |
| 299 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 300 | <div type="timePublished">14:06</div> |
| 301 | <div type="numberOfViews">2803</div> |
| 302 | <div type="numberOfComments">1</div> |
| 303 | </div> |
| 304 | <p>Съветът за електронни медии допусна до изслушване и шестимата кандидати за поста генерален директор на Българското национално радио. Това са Антон Митов, Александър Велев, Митко Димитров, Андон Балтаков, Жени Гаджалова и Даниела Манолова. Решението на медийния регулатор беше обявено днес по време на негово заседание, съобщава БНР.</p> |
| 305 | <p>"Професионалната, управленска и организационна компетентност на кандидатите е доказана в техните документи. Моето предложение е кандидатите да бъдат изслушани, както и досега, по реда на постъпване на техните документи в СЕМ", заяви председателят на СЕМ София Владимирова. Членовете на медийния регулатор подчертаха, че основно изискване към кандидатите ще бъдат вижданията им за финансирането на БНР като обществена медия.</p> |
| 306 | <p>Изслушванията ще се проведат на 20 и 21 януари, а новият генерален директор на БНР ще бъде избран на 22 януари.</p> |
| 307 | <p>От 7-те кандидати, които първоначално подадоха документи в конкурса, отпадна бившият генерален директор на Българското национално радио за периода 2007 - 2013 г. Валерий Тодоров. Мотивите на СЕМ бяха, че към 5 декември 2019 г. той не е бил заличен като управител и съдружник в търговско дружество, а това се е случило едва на 6 декември. Тодоров публикува отворено писмо, в което определи отстраняването му от конкурса като "тенденциозен акт" и в което заяви, че още на 2 декември е представил на СЕМ нотариално заверен акт, че е прехвърлил дяловете във фирмата на друго лице.</p> |
| 308 | </div> |
| 309 | </div> |
| 310 | </body> |
| 311 | </text> |
| 312 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:18" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014346_neno_dimov_e_otveden_za_razpit/" title="Нено Димов е отведен за разпит" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 313 | <body> |
| 314 | <div> |
| 315 | <div> |
| 316 | <div type="metadata"> |
| 317 | <div type="title">Нено Димов е отведен за разпит</div> |
| 318 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 319 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014346_neno_dimov_e_otveden_za_razpit/</div> |
| 320 | <div type="id">4014346</div> |
| 321 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 322 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 323 | <div type="tags">разпит, акция, боклук, прокуратура, Министерство на околната среда и водите, Нено Димов</div> |
| 324 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 325 | <div type="timePublished">14:18</div> |
| 326 | </div> |
| 327 | <p>Виж видеото</p> |
| 328 | <p>Виж видеото</p> |
| 329 | <p>Виж видеото</p> |
| 330 | <p>Виж видеото</p> |
| 331 | <p>Виж видеото</p> |
| 332 | <p>Министърът на околната среда и водите Нено Димов бе отведен за разпит в прокуратурата, съобщи Би Ти Ви. От сутринта под ръководството на Специализираната прокуратура тече акция както в Перник заради проблемите с водата, така и в ековедомството заради вноса на боклук за изгаряне.</p> |
| 333 | <p>Засега няма официално съобщение за арести, самият Димов не е арестуван. Той заяви, че съдейства на прокуратурата.</p> |
| 334 | <p>Повече вижте във видеото.</p> |
| 335 | </div> |
| 336 | </div> |
| 337 | </body> |
| 338 | </text> |
| 339 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 16:08" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014462_neno_dimov_e_otveden_za_razpit_izvestnoto_dosega/" title="Нено Димов е отведен за разпит, известното досега" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 340 | <body> |
| 341 | <div> |
| 342 | <div> |
| 343 | <div type="metadata"> |
| 344 | <div type="title">Нено Димов е отведен за разпит, известното досега</div> |
| 345 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 346 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014462_neno_dimov_e_otveden_za_razpit_izvestnoto_dosega/</div> |
| 347 | <div type="id">4014462</div> |
| 348 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014466.jpg</div> |
| 349 | <div type="mainImageSource">Прокуратура на РБ</div> |
| 350 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 351 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 352 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 353 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 354 | <div type="tags">специализирана прокуратура, опазване на околната среда, ДАНС, Министерство на околната среда и водите, Нено Димов, Перник</div> |
| 355 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 356 | <div type="timePublished">16:08</div> |
| 357 | <div type="numberOfViews">8281</div> |
| 358 | <div type="numberOfComments">97</div> |
| 359 | </div> |
| 360 | <p>Министърът на околната среда Нено Димов беше отведен принудително от кабинета си в министерството с бус на Специализираната прокуратура за разпит. Това стана в присъствието на медиите, а прокуратурата разпространи снимки от кабинета му и от отвеждането му.</p> |
| 361 | <p>Вечерта прокуратурата съобщи, че той е задържан за 24 ч. Подробности четете тук.</p> |
| 362 | <p>Видео от отвеждането вижте тук</p> |
| 363 | <p>В официалното прессъобщение на прокуратурата името на министъра не се споменава. Казва се само, че главният прокурор Иван Гешев е посетил Перник с "оглед координация на провеждащи се действия по разследването по образувано досъдебно производство под надзора на Специализираната прокуратура по повод водната криза в града".</p> |
| 364 | <p>Следователи от Следствения отдел на Специализирана прокуратура, съвместно с органите на ДАНС, КПКОНПИ и МВР извършват действия по разследването-претърсвания и изземвания в Областна администрация – Перник, ВиК – гр.Перник и Министерство на околната среда и водите. Събират се доказателства за извършени престъпления от длъжностни лица, довели до проблемите с водоснабдяването в гр.Перник, информира прокуратурата. Не се съобщава за задържани длъжностни лица.</p> |
| 365 | <p>Прокуратурата потвърждава официално, че ДАНС и полицията днес са проверявали дали притежателите на отпадъци на територията на страната са спазвали Закона за управление на отпадъците и на Закона за опазване на околната среда.</p> |
| 366 | <p>По неофициална информация на БНР след няколкочасовия обиск в кабинета му министър Димов е отведен за обиск в дома му.</p> |
| 367 | <p>Премиерът Бойко Борисов коментира пред журналисти, че оставането на екоминистъра в изпълнителната власт е коалиционен въпрос. Димов е член на кабинета от квотата на "Обединени патриоти" и е издигнат от ВМРО.</p> |
| 368 | </div> |
| 369 | </div> |
| 370 | </body> |
| 371 | </text> |
| 372 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 12:12" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014099_kratki_novini_prokuraturata_i_slujbite_provejdat/" title="Кратки новини: Започва разчистването на Троянския проход" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 373 | <body> |
| 374 | <div> |
| 375 | <div> |
| 376 | <div type="metadata"> |
| 377 | <div type="title">Кратки новини: Започва разчистването на Троянския проход</div> |
| 378 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 379 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014099_kratki_novini_prokuraturata_i_slujbite_provejdat/</div> |
| 380 | <div type="id">4014099</div> |
| 381 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014235.jpg</div> |
| 382 | <div type="mainImageSource">АПИ</div> |
| 383 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 384 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 385 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 386 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 387 | <div type="tags">акция, новини, Дневник, Перник</div> |
| 388 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 389 | <div type="timePublished">12:12</div> |
| 390 | <div type="numberOfViews">4164</div> |
| 391 | <div type="numberOfComments">18</div> |
| 392 | </div> |
| 393 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } "Кратки новини" е рубрика на "Дневник", в която редакцията събира новините, за които няма да бъде написана статия, но е важно да бъдат отбелязани.Сеизмичният риск в България ще бъде картографиран до 2025 г.</p> |
| 394 | <p>До края на 2025 г. трябва да се изготви карта на сеизмичния риск в страната. Отговорността за изработката поема Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев в интервю за телевизия "Скат". Осигуряването на необходимите за целта 10 млн. лева ще се търси от бюджета. Картата ще отразява описанието на всички сгради на територията на цялата страна, реакцията им при земетресения и мерките за справяне при подобни ситуации. Според Йовев тази информация би помогнала да се подобри качеството на строителството и инфраструктурата. По думите му е необходимо да се създаде и лаборатория по сеизмична устойчивост за практически тестове на материалите.Гешев отказа да отговори на Нинова за водната криза в Перник</p> |
| 395 | <p>Главният прокурор Иван Гешев няма да отговори на въпросите на лидера на БСП Корнелия Нинова за разследването на водната криза в Перник, съобщи прокуратурата. Причината е, че отговор на тях вече е даден в поредица прессъобщения. Нинова беше поискала да се срещен лично с Гешев, но той й отказа с аргумента, че тя планира да даде пресконференция след срещата и така разследването може да бъде употребено политически. Именно затова лидерът на БСП беше отправила въпросите си писмено. Делото за убийството на момиченцето от Сотиря беше отложено</p> |
| 396 | <p>Окръжният съд в Сливен отложи делото срещу обвинения в жестокото убийство на 6-годишната Кристин от село Сотиря Мартин Трифонов, съобщи Би Ти Ви. Срещу Трифонов има 3 повдигнати обвинения - за убийство, блудство и изнасилване. Взето е решение делото да се гледа в реда на съкратеното следствие без да се изслушват показанията на други свидетели и вещи лица, освен тези на съдебния лекар. По време на заседанието бяха представени искове за обезщетение от майката, бабата и дядото на убитото момиченце на обща стойност от 600 хил. лв. За престъплението законът предвижда наказание от 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна.Започва разчистването на Троянския проход</p> |
| 397 | <p>Започна разчистването на Троянския проход, съобщи пътната агенция. Заради снега и влошените метеорологични условия от 5 януари трафикът за всички превозни средства през най-високия старопланински проход е ограничен, за да се гарантира безопасността на шофьорите. От снеговалежа и бурния вятър в прохода на места има преспи до метър и половина. Разчистването на пътното платно се извършва от специализирани машини - роторен снегорин, грейдери, багери и т.н. Целта е движението по второкласния път II-35 Троян – Кърнаре за превозните средства до 12 тона да бъде възстановено във възможно най-кратък срок. Очаква се това да стане за предстоящите почивни дни.Близки на загинали в "Миджур" искат ново разследване</p> |
| 398 | <p>За ново разследване на причините, довели до трагедията в завод "Миджур" преди повече от 5 години, настояват близки на загиналите, съобщава "24 часа". Делото за взрива, при който загинаха 15 души, стигна до Софийския апелативен съд. Днес обаче то бе отложено, защото трима от гражданските ищци не бяха редовно призовани. По делото има около 50 роднини и граждански ищци. Подсъдими са Ивелина Бахчеванова, секретар на междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, Божидар Василев - бивш началник на отдел "Охранителна полиция", Палма Иванова - отговорник за безопасността на труда в завод "Миджур", и собственикът Валери Митков. И четиримата бяха оправдани от Видинския окръжен съд през 2018 г.Варненски съд започва делото за потъването на "Хера"</p> |
| 399 | <p>Варненският окръжен съд ще разглежда делото за потъването на кораба "Хера" през 2004 г., след като 15 г. по-късно разследването е приключило, съобщава институцията. Делото е насрочено за март. Корабът "Хера", плаващ под камбоджански флаг, потъва на 13 февруари 2004 г. на около 14 км от северния вход на "Босфора" в много лошо време. На 19 февруари 2010 г. разследването е спряно, тъй като не са събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя. Възобновено е на 9 май 2013 г. Четири години по-късно прокуратурата повдига обвинения на Милен Б., генерален директор и ръководител "Експлоатация" на фирмата "Провидънс шипинг енд трейдинг" ООД, менажирала "Хера", и на техническия директор и ръководител "Морски операции" във фирмата Стефчо М. Делото ще бъде разглеждано от петчленен съдебен състав, като разпоредителното заседание във Варненския окръжен съд е насрочено за 10.03.2020 г.</p> |
| 400 | </div> |
| 401 | </div> |
| 402 | </body> |
| 403 | </text> |
| 404 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 18:22" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014572_ministur_neno_dimov_e_zadurjan_za_24_chasa/" title="Министър Нено Димов е задържан за 24 часа" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 405 | <body> |
| 406 | <div> |
| 407 | <div> |
| 408 | <div type="metadata"> |
| 409 | <div type="title">Министър Нено Димов е задържан за 24 часа</div> |
| 410 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 411 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014572_ministur_neno_dimov_e_zadurjan_za_24_chasa/</div> |
| 412 | <div type="id">4014572</div> |
| 413 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4013463.jpg</div> |
| 414 | <div type="mainImageText">Нено Димов</div> |
| 415 | <div type="mainImageSource">Надежда Чипева, Капитал</div> |
| 416 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 417 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 418 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 419 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 420 | <div type="tags">прокуратура, министър, Нено Димов</div> |
| 421 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 422 | <div type="timePublished">18:22</div> |
| 423 | <div type="numberOfViews">19185</div> |
| 424 | <div type="numberOfComments">159</div> |
| 425 | </div> |
| 426 | <p>Министърът на околната среда е задържан за 24 часа, съобщи БНТ като се позова на говорителя на прокуратурата Сийка Милева, но не уточни какви са причините за задържането.</p> |
| 427 | <p>Това стана след акция на спецпрокуратурата в Министерството на околната среда, където са извършени "претърсвания и изземвания", според съобщение на прокуратурата. Разследващите събират доказателства за извършени престъпления от длъжностни лица, довели до проблемите с водоснабдяването в Перник, е посочено в съобщението. По-рано през деня обаче беше съобщено, че се разследва и вносът на отпадъци от Италия.</p> |
| 428 | <p>По-късно през деня министърът беше отведен с бус на Специализираната прокуратура за разпит и каза, че оказва съдействие. Според БНТ са разпитани са бившият кмет на Перник Вяра Церовска, бившия областен управител Ирина Соколова и бившият управител на ВиК дружеството в града Иван Витанов. Не се съобщава дали някой от тях също е задържан.</p> |
| 429 | <p>По информация на БНР Димов ще бъде прегледан в болница и ще прекара нощта в 3-то районно управление на полицията в София.</p> |
| 430 | <p>Преди да стане известно, че Димов е отведен за разпит, премиерът Бойко Борисов коментира пред журналисти, че евентуалната оставка на министъра е коалиционен въпрос.</p> |
| 431 | <p>Нено Димов е министър на околната среда и водите от началото на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов, където по думите му попада като експерт, а не като политик. По-късно е обявено, че е предложен за министър от ВМРО и се смята, че е от квотата на по-малкия коалиционен партньор "Обединените патриоти". Дотогава Димов е председател на Института за дясна политика и е известен с твърдението си, че глобалното затопляне е манипулация. Той обаче има опит в министерството и политиката - в правителството на Иван Костов е бил зам.-министър в екоминистерството, а след това - депутат от ДСБ (още четете тук).</p> |
| 432 | <p>В мандата на Нено Димов като министър има няколко скандала, но той запазва поста си. Сред тях са опитът за промяна без необходимата екооценка на плана за управление на националния парк '"Пирин" , искът на Европейската комисия срещу България заради мръсния въздух, опитите за промени в правилата в "Натура 2000" и водната криза в Перник. В четвъртък прокуратурата започна проверка на екоминистерството заради вноса на боклук от Италия.</p> |
| 433 | </div> |
| 434 | </div> |
| 435 | </body> |
| 436 | </text> |
| 437 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 17:51" url="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014565_most_na_kolju_ficheto_e_remontiran_s_beton/" title="Мост на Колю Фичето е ремонтиран с бетон" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 438 | <body> |
| 439 | <div> |
| 440 | <div> |
| 441 | <div type="metadata"> |
| 442 | <div type="title">Мост на Колю Фичето е ремонтиран с бетон</div> |
| 443 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 444 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/09/4014565_most_na_kolju_ficheto_e_remontiran_s_beton/</div> |
| 445 | <div type="id">4014565</div> |
| 446 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014568.jpg</div> |
| 447 | <div type="mainImageSource">Община Дряново</div> |
| 448 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 449 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 450 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 451 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 452 | <div type="tags">мост, ремонт, прокуратура, Колю Фичето, Дряново</div> |
| 453 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 454 | <div type="timePublished">17:51</div> |
| 455 | <div type="numberOfViews">5590</div> |
| 456 | <div type="numberOfComments">51</div> |
| 457 | </div> |
| 458 | <p>Мостът на Колю Фичето в Дряново е укрепен с бетон без да е спазена процедурата по закона за културното наследство, съобщи БНР.</p> |
| 459 | <p>Мостът е паметник на културата от местно значение. Граждани са сигнализирали за нерегламентираната намеса по съоръжението, чието строителство възрожденският майстор започва през 1860 г.</p> |
| 460 | <p>Предстои Окръжната прокуратура в Габрово да изясни обстоятелствата около нерегламентираното укрепване на моста. Процедурата предвижда в случая, предвид че съоръжението е паметник на културата, да бъде уведомен ресорният министър, допълва кореспондентът на радиото.</p> |
| 461 | <p>Вместо да бъде спазена процедурата, фирма извършила укрепване на колоните на моста бетон. Фугирана е и каменната зидария. Липсвала и документация за възлагане на ремонта.</p> |
| 462 | <p>Архитект Милен Маринов, регионален инспектор във Велико Търново към дирекция "Опазване на културното наследство" в министерството на културата коментира, че некомпетентните дейности са поправими. Предстои да се изготви техническа експертиза и да се изработи цялостен проект за реставрация и консервация на съоръжението.</p> |
| 463 | </div> |
| 464 | </div> |
| 465 | </body> |
| 466 | </text> |
| 467 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 18:30" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014491_neno_dimov_si_otiva_s_prokurorsko_shou/" title="Нено Димов си отива с прокурорско шоу" subtitle="" author="Петя Владимирова" category=""> |
| 468 | <body> |
| 469 | <div> |
| 470 | <div> |
| 471 | <div type="metadata"> |
| 472 | <div type="title">Нено Димов си отива с прокурорско шоу</div> |
| 473 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 474 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014491_neno_dimov_si_otiva_s_prokurorsko_shou/</div> |
| 475 | <div type="id">4014491</div> |
| 476 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014466.jpg</div> |
| 477 | <div type="mainImageText">Снимката, разпространена от прокуратурата със съобщение, в което името на Нено Димов не се споменава</div> |
| 478 | <div type="mainImageSource">Прокуратура на РБ</div> |
| 479 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 480 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 481 | <div type="authors">Петя Владимирова</div> |
| 482 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/75</div> |
| 483 | <div type="tags">разпит, Нено Димов, Перник</div> |
| 484 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 485 | <div type="timePublished">18:30</div> |
| 486 | <div type="numberOfViews">17185</div> |
| 487 | <div type="numberOfComments">62</div> |
| 488 | </div> |
| 489 | <p>Екоминистърът Нено Димов бе "отведен за разпит" в четвъртък (9 януари). Това стана публично - пред събрали се медии - с микробус на прокуратурата - надписът се вижда ясно. Думите в кавички ги цитирам от медиите, в НПК отвеждане за разпит не съществува като термин.</p> |
| 490 | <p>За разпит извикват с призовка или - когато е спешно - по телефона. Всички въпроси до прокуратурата какъв е актуалният статус на министъра - дали е задържан, както пишат някои сайтове, са отклонявани с препоръката - вижте официалното съобщение. В него не се споменава името му, както не се споменават и имената на шефа на ВиК в Перник Иван Витанов и на бившия областен управител Ирена Соколова, за които пак сайтове, близки по позиции до властта, пишат, че двамата били арестувани.</p> |
| 491 | <p>Няма съмнение, че това ще бъде зрелищната новина на телевизиите. За медиите бяха изпратени снимки от "отвеждането" и от самата прокуратура.</p> |
| 492 | <p>Няма съмнение и че</p> |
| 493 | <p>след такава акция министърът ще си отиде, но е далече от понасяне на наказателна отговорност</p> |
| 494 | <p>Напрягам паметта си да си спомня за случай, започващ с такова шоу, да е завършил в разумен срок с влязла в сила присъда. Зрелищата и въобще акциите пред камерите са противопоказни за събирането на доказателство за виновност и това е азбучна истина в учебниците на всички прокурори и полицаи и у нас, и по света, с извинение. (Показните акции само въоръжават потърпевшите с аргументи пред съда за нарушени права, за което после им плащаме но да се отклонявам твърде.) Ето защо си мисля, че след като се слегне пушилката, Нено Димов ще бъде лека-полека "изпран".</p> |
| 495 | <p>Всъщност, ако Специализираната прокуратура и новият главен прокурор Иван Гешев целяха не спектакъл, а резултати, щяха да подкрепят пернишките прокурори, които още на 10 декември излязоха със заключение, че за двамата министри - на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, са събрани данни за престъпление по служба по повод кризата за водата в Перник и посочиха конкретната разпоредба от Наказателния кодекс - член 219 - безстопанственост в управлението на водите и водопреносната инфраструктура.</p> |
| 496 | <p>На 27 декември обаче Гешев взе под свой личен надзор разследването и извади двамата министри от него, като обяви досъдебни производства "срещу длъжностни лица във "ВиК Перник" ООД, община Перник, Областна администрация - Перник, и "Басейнова дирекция - Западнобеломорски басейн в Благоевград".</p> |
| 497 | <p>И изведнъж - днешният панаирджийски цирк с министъра за разпит.</p> |
| 498 | <p>Шоуто е най-вероятно</p> |
| 499 | <p>прокурорска помощ за Борисов да се отърве от Нено Димов</p> |
| 500 | <p>за да тушира актуалните скандали с водата и вноса на боклук от Италия.</p> |
| 501 | <p>Дали Бойко Борисов не е посмял да му поиска оставката - да не разлюти патриотите и да разклати стабилността си; или Гешев е решил да започне мандата си с изпитания си специалитет на героични според неговата представа мизансцени, не е най-важното.</p> |
| 502 | <p>Важното е, че на масите се предоставят зрелища, както винаги е било. И то с паралелни демонстрации от страна на Гешев, отказващ да се срещне или да отговори на въпроси на народен представител. Е да, народният представител е Корнелия Нинова - председател на БСП. Със съобщение Прокуратурата на Република България я посъветва да... се информира от прессъобщенията на прокуратурата. Иначе срещите щели да означават политизиране. Интересно - хвалбите на управляващите депутати патриоти и на Борисов към предшественика му Цацаров и към самия Гешев никак не го политизират, така излиза...</p> |
| 503 | <p>А Нено Димов отдавна трябваше не просто да си отиде, а да понесе отговорност, и далеч не само заради безводието на Перник. Копирам постинга на колегата Вера Стаевска, която припомня подвизите му, които трябваше прокуратурата досега да забележи:</p> |
| 504 | <p>"Толкова за днешната #радост. Иначе наказания за Димов трябват, но в присъди, не в показни акции. И не само за Перник и вноса на боклук. От 2017 г. насам:</p> |
| 505 | <p>- Разораване и пожари в "Натура 2000" (Каварна)- Опит за унищожаване на част от национален парк (Пирин)- Опит за изключване на площи от най-старата защитена територия на Балканите - природен парк "Витоша"- Мълчаливо неизпълнение на служебно задължение да обяви 200 зони от "Натура 2000" - тоест липсват мерки и режими за защита на всички тези зони и те не пазят нищо (има наказателна процедура, има и официална констатация от Сметната палата)- Три наказателни процедури за проблеми - направо липсваща - чистота на въздуха- Нови строежи по морето, непрекъснато, включително в "Натура" и защитени територии- Разорани и замърсени реки- Маловодие заради ВЕЦ-ове- Плащане на милиони за докладване за "Натура 2000" от МОСВ на фирми, които нямат никакви данни и съответно няма информация как трябва да се опазва "Натура"- Опит да промени ЗБР и да извади територии от "Натура 2000", за да се строи още по-лесно- Да, и приемане на фалшиви ОВОС-и, за да се пускат разни съмнителни строежи - като магистрала през уникална "Натура" зона, каквато е Кресненското дефиле.- Забравям ли нещо?"</p> |
| 506 | <p>П.С. След като от прокуратурата отклониха въпросите на "Дневник", БНТ съобщи, че Нено Димов е задържан за 24 часа, като се позова на говорителя на главния прокурор Сийка Милева.</p> |
| 507 | <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p> |
| 508 | </div> |
| 509 | </div> |
| 510 | </body> |
| 511 | </text> |
| 512 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 06:35" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014046_koe_e_po-dobre_bez_malcinstva_ili_s_mnogo_malki/" title="Кое е по-добре: без малцинства или с много малки малцинства" subtitle="" author="Ивайло Дичев, Дойче веле" category=""> |
| 513 | <body> |
| 514 | <div> |
| 515 | <div> |
| 516 | <div type="metadata"> |
| 517 | <div type="title">Кое е по-добре: без малцинства или с много малки малцинства</div> |
| 518 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 519 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014046_koe_e_po-dobre_bez_malcinstva_ili_s_mnogo_malki/</div> |
| 520 | <div type="id">4014046</div> |
| 521 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014047.jpg</div> |
| 522 | <div type="mainImageText">Колкото повече общности, в които човекът да се чувства индивидуализиран и признат, толкова по-далеч сме от войни, освобождения, автономии.</div> |
| 523 | <div type="mainImageSource">Николай Дойчинов</div> |
| 524 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 525 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 526 | <div type="authors">Ивайло Дичев, Дойче веле</div> |
| 527 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 528 | <div type="tags">малцинство, България, Сърбия</div> |
| 529 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 530 | <div type="timePublished">06:35</div> |
| 531 | <div type="numberOfViews">5650</div> |
| 532 | <div type="numberOfComments">50</div> |
| 533 | </div> |
| 534 | <p>Колкото повече общности, в които човекът да се чувства индивидуализиран и признат, толкова по-далеч сме от войни, освобождения, автономии.</p> |
| 535 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Текстът му е препечатан от "Дойче веле".</p> |
| 536 | <p>Една реплика на сръбския вицепремиер Ивица Дачич тези дни разпали страстите в българските медии. Всъщност той искаше да обвини ЕС заради безразличието му към правата на сърбите в Черна гора, ударени (според него) от закона за вероизповеданията там – православната църква трябвало да доказва собственост върху имотите си преди 1918 и държавата можела да им ги отнема. За да произведе контраст, Дачич даде за пример България, която ревностно защитавала правата на своето малцинство в страната му, макар и то да е само 0,26% от населението, а за много по-голям процент сърби в Черна гора грижа нямало.</p> |
| 537 | <p>В България обаче някои прочетоха това, както ВМРО чете Истанбулската конвенция (ако перифразирам приказката за Дявола и Евангелието) и наместо да се застъпят за своите православни братовчеди, се нахвърлиха върху Дачич с обвинението, че с нещо застрашава западните покрайнини. А Красимир Каракачанов пак стигна до Ньойския договор, което вкара темата в любимата ни абсурдистка тоналност.</p> |
| 538 | <p>Основателна ли е "малцинствената паника"?</p> |
| 539 | <p>Разбира се, по-добре е, когато националистическата пáра отива в медийната свирка, отколкото да предизвиква кръвопролития по освобождаването на едни или други братя, както е било преди век. Но бързото припламване на скандала показа, че страстите тлеят. Страховете на националните мнозинства се подхранват от кризата на националните държави, едновременно хомогенизирани от глобализацията и разяждани от центробежните сили на автономисти като каталунци или шотландци, косовари и босненски сърби.</p> |
| 540 | <p>Раздразнения и конфликти поражда самата липса на общ принцип за конструиране на идентичности в развития свят. На единия полюс е политическата нация от френски тип, която волунтаристично строи държавата отгоре, на другия – културната нация по германски образец, която обединява вече съществуващи долу културни дадености; от едната страна е канадската нация - мозайка от общности, от другата – почти хомогенните днес Полша или Япония.</p> |
| 541 | <p>Наистина страните от Балканите приеха (или бяха попритиснати да подпишат) Рамковата конвенция на Съвета на Европа, призвана да закрепи принципите на либералната демокрация, която не просто осигурява властта на мнозинствата, но и защитава правата на малцинствата. Само че тази конвенция е именно "рамкова" – в нея отсъства дори дефиниция за национално малцинство. Поради много различните традиции на отделните държави оставено беше на самите тях да дефинират какво точно ще да е това.</p> |
| 542 | <p>Когато се подписа тази конвенция, българските политици дълго повтаряха, че биха опазвали правата на националните малцинства, ако такива би имало в страната, но работата е там, че било нямало – имали сме само етнически. В официален порядък България декларира, че тази конвенция не касае промени на териториалната цялост на държавата, което тогава прозвуча леко параноично. Кой пък говори за промени на границите в документа? След време разбрахме как може да се употребява тази уговорка: тя позволи да бъде отказана регистрация на различни неправителствени организации на македонците от Пиринския край под предлог, че застрашават териториалната цялост.</p> |
| 543 | <p>Страхът за териториалната цялост не е за подценяване</p> |
| 544 | <p>Този страх не е за подценяване, ако познаваме историята. Хитлер използва немските малцинства в Судетите или Данциг, за да оправдае нападенията срещу Чехословакия и Полша; малцинствата си като предмостие днес използват руснаците в Балтика и Украйна. А нека не забравяме, че в България са регистрирани около 300 000 руски имота, тоест теоретически съществуват условия за нещо подобно на виладжийския пуч в Черна гора. С турското малцинство ни плашат от времето на кипърската криза 1974, когато Турция окупира една трета от острова след гръцкия преврат и опита за присъединяването му. Но да се боим, че ще ни завладее миниатюрната Северна Македония, е смешно – просто в случая става дума за нещо съвсем друго. 0% македонско малцинство в България, 0% българско там: за голяма част от тукашните сънародници това е доказателство, че не само част, а всички македонци са българи; и обратно, за Скопие безусловно доказва, че нямат съвсем нищо общо с българите. Договори подписвахме, комисии правихме, а политическият сюрреализъм продължава.</p> |
| 545 | <p>Около ратифицирането на конвенцията много се обсъждаше предполагаемата разлика между етническо и национално малцинство - второто било свързано със съществуващи съседни държави и следователно по-опасно. Все по-шареният съвременен свят обаче сякаш постепенно обезсмисля такъв възглед. Започва да изглежда странно, че за 20-те хиляди българи, останали в западните покрайнини след войните, националпопулистите се грижат повече, отколкото за двата милиона разселени по света, които мнозина дори са готови с лека ръка да лишат от право на глас.</p> |
| 546 | <p>Древният архетип, че който напусне родината, губи и правата си, започва да става все по-неадекватен, но въпреки това ние трудно се пренастройваме: мигранти като турците в Германия или румънците в Англия може да са сериозен демографски ресурс, но сякаш винаги ще си останат по-долу от баварци или уелсци, които освен индивидуални права имат и наследствен суверенитет над територията. Тази нагласа най-тежко се отразява на ромите, които традиционно смятаме за номади, за приходящи, макар че от векове живеят край нас.</p> |
| 547 | <p>Не малцинства, а бизнес мрежи</p> |
| 548 | <p>Предубежденията към малцинствени групи идват и от това, че ги смятаме за привилегировани. Особено когато успеят да се организират, както направиха българските турци около Движението за права и свободи, което вече 30 години хем пази правата им, хем създава регионални клиентели, изгражда кадри и дори праща деца от Родопите да се изучат в Турция. Не говоря за грантовете и помощите, които някои групи получават, това са дребни пари. Става дума за солидарността, доверието и взаимопомощта, благодарение на които подобни общности монополизират сектори от икономиката не само в България, но и навсякъде по света: наследниците на коренното население в Америка владеят например казината, мексиканките гледат деца, гърците държат ресторанти... Най-силна завист по традиция будят евреите, чиито мрежи са най-развити, а приятелите по света – най-влиятелни. Но вземете каракачаните – крайно бедни пастири номади до четирийсетте, те неочаквано изскочиха с едни гърди напред, когато в началото на прехода получиха право да ходят първи да работят в Гърция без визи благодарение на гръкоезичието си. С една дума, става така, че и старите политико-военни разпри около малцинствата неусетно се трансформират в конкуренция между бизнес мрежи.</p> |
| 549 | <p>Груповите права на малцинствата поставят либералната мисъл пред сложен проблем. От една страна – индивидът свободно избира да бъде част от общността, с която се идентифицира. От друга - тази общност често ограничава правата му, налага му политически дневен ред (малцинствата са най-единни в гласуването си).</p> |
| 550 | <p>Нека малцинствата се роят и пишат стихове!</p> |
| 551 | <p>Аз бих тръгнал към проблема с малцинствата не по пътя на асимилирането, а обратно, по пътя на фрагментирането. Нека цъфтят сто цветя, както казал "Великият кормчия" Мао. Бих признал културните особености на гагаузите, на власите и куцувласите. Бих разграничил грижливо турците в Източните Родопи от тези в Делиормана, кардерашите от ярлиите... Нека всеки превърне диалекта си в език, да пише стихове на него, нека измисля празници и традиции, каквито поиска! Представяте ли си колко шарени биха станали Балканите така? В Унгария през 90-те едни хора поискаха да бъдат признати за хунско малцинство и даже някакво финансиране им дадоха. Този месец в Обединеното кралство съдът обяви етическия веганизъм за религия.</p> |
| 552 | <p>Нали разбирате накъде бия? Колкото повече такива топли общности, в които човекът да се чувства индивидуализиран и признат, толкова по-далеч сме от войни, освобождения, автономии. Защото колкото по-малки са идентичностите, толкова по-трудно ще могат да вредят на голямата гражданска идентичност, в която участваме всички ние.</p> |
| 553 | <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p> |
| 554 | </div> |
| 555 | </div> |
| 556 | </body> |
| 557 | </text> |
| 558 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:21" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014333_zashto_bulgariia_kazva_edno_na_rusiia_a_drugo_na_sasht/" title="Защо България казва едно на Русия, а друго на САЩ" subtitle="" author="Даниел Смилов, Дойче веле" category=""> |
| 559 | <body> |
| 560 | <div> |
| 561 | <div> |
| 562 | <div type="metadata"> |
| 563 | <div type="title">Защо България казва едно на Русия, а друго на САЩ</div> |
| 564 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 565 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014333_zashto_bulgariia_kazva_edno_na_rusiia_a_drugo_na_sasht/</div> |
| 566 | <div type="id">4014333</div> |
| 567 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014350.jpg</div> |
| 568 | <div type="mainImageText">На изток говорим едно, на запад - друго. А всъщност правим нещо трето.</div> |
| 569 | <div type="mainImageSource">правителствена пресслужба</div> |
| 570 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 571 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 572 | <div type="authors">Даниел Смилов, Дойче веле</div> |
| 573 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div> |
| 574 | <div type="tags">тръби, Русия, САЩ</div> |
| 575 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 576 | <div type="timePublished">14:21</div> |
| 577 | <div type="numberOfViews">11496</div> |
| 578 | <div type="numberOfComments">87</div> |
| 579 | </div> |
| 580 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Член е на групата експерти по политическите партии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Анализът му е от "Дойче веле".</p> |
| 581 | <p>Ние, българите, във външната политика винаги сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток говорим едно, на запад - друго. А всъщност правим нещо трето. Така се случва и сега.</p> |
| 582 | <p>Във външната политика ние, българите, винаги сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток говорим едно, на запад - друго, а всъщност правим нещо трето. Византия успешно е прилагала тази политика над хиляда години и ние често сме страдали от нея. Но, изглежда, не сме схванали най-важния ѝ елемент: че това е политика в защита на държавния, публичен интерес на империята. Докато при нас често не е ясно в чий интерес правим словесните и дипломатически еквилибристики.</p> |
| 583 | <p>Тръбата с много имена</p> |
| 584 | <p>Да вземем например случая с преименуването на "Турски поток" в "Балкански". Премиерът Борисов присъства на изток (в Истанбул) на откриването на "Турски поток", който е газов проект от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този проект си е "Турски поток", но на запад - за пред Сърбия и най-вече за пред ЕС и САЩ - ще го наричаме "Балкански". "Хитрата" ни цел е да избегнем евентуални санкции, които администрацията на Тръмп може в даден момент да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но ако това е целта, не беше ли по-сигурно да наречем нашата част от тръбата "Европейски" или дори направо "Американски поток"?</p> |
| 585 | <p>Факт е обаче, че и "Марсиански поток" да го наречем, по тръбата ще тече руски газ, идващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е почти напълно резервиран от "Газпром". Същото важи и за капацитета на старите ни тръби по "Трансбалканския газопровод". Както подсказва съвпадението в имената ("балкански" и "трансбалкански"), сега имаме две почти паралелни тръби за едно и също нещо: около 15 милиарда куб.м руски газ, основно транзитиращ за Европа. Руският интерес от упражнението е ясен: именно Русия решава откъде да насочи количествата. Когато иска да упражни натиск върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган свали някой руски самолет, газът може да мине през Украйна. За да реализира тази благородна цел на руската външна политика, България дарява сумата за изграждането на вторите тръби и се отказва от около милиард евро (или левове - няма значение при такива приятелски жестове) неустойки по съществуващ договор за доставка на руски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - само премиерът Борисов знае.</p> |
| 586 | <p>Държавна тайна</p> |
| 587 | <p>Газовият експерт проф. Атанас Тасев твърди, че отказът ни да търсим неустойки от Москва се "компенсира" от решението на Путин да не си иска 900 милиона евро неустойки за споразумения, които явно сме подписвали по нереализирания "Южен поток". Какво сме подписвали на изток - не знаем. Защото е държавна тайна. Но без да искаме и уж без нищо да подписваме, съвсем непорочно се оказахме притежатели на два руски реактора на цена (пак) около милиард евро. Така че нищо чудно руската страна да е приложила модела с непорочното зачатие и към "Южен поток". Тоест сега си плащаме борч за ангажимент, който някой е поел от името на държавата, докато пред домашната публика (и на запад) е говорел съвсем друго. Кой, как и кога го е направил - няма да разберем. Държавна тайна.</p> |
| 588 | <p>В разглеждания случай - дали потокът ще е "турски" или "балкански" - ползата за България от него не изглежда голяма и дори направо си прилича на един милиард загуба (евро или левове). Но може би разноговоренето и разноподписването по други въпроси дава добри резултати? Нека да разгледаме няколко случая.</p> |
| 589 | <p>АЕЦ "Белене"</p> |
| 590 | <p>За пред руската страна съобщението, което изпращаме, гласи, че проектът е жив и че централата ще се строи основно с руска технология. Само търсим парите. За пред САЩ и домашната публика (тоест на запад) съобщението гласи, че ще строим централата само ако се намери друг инвеститор, а не българската държава, който да носи риска от проекта. А всъщност правим нещо трето: отлагаме отписването на около 3 милиарда лева (или евро?) "активи" на енергийните ни предприятия, състоящи се в два реактора, които сме придобили уж без да искаме, плюс подготвителни съоръжения в Белене, описани от премиера като "гьол". Голяма част от тези "активи" са също така комисиони, дадени за експертизи, лицензи и разрешения на площадката. Ако тези "активи" бъдат отписани, ще се наложи да вземем държавен дълг, за да капитализираме енергийните дружества. Политиката на това правителство, изглежда, е да отлага максимално решението за поемането на дълг - било то за строеж на централата (голям) или за отписване на активите (по-малък).</p> |
| 591 | <p>Втечнен газ</p> |
| 592 | <p>Вече се появява реална възможност да диверсифицираме доставките на газ през терминала за втечнен газ в Гърция. България пое и дялово участие в съоръжението, което е добра новина и похвална политика на правителството. Пред САЩ и посланик Херо Мустафа тази политика се обявява за стратегическа. За пред руската страна обаче се подчертава, че количествата втечнен газ са по-скоро символични, а реалните обеми по тръбопроводите ни са запазени за руски газ и руски транзит за Европа. Тази двусмисленост е много видима и в така наречения газов хъб, който продаваме пред ЕС. "Хъбът" като конструкция може и да съществува на теория, но практиката е далеч от нея: огромните количества газ са на "Газпром" и тези количества не се търгуват при нас, а просто преминават транзит през страната.</p> |
| 593 | <p>Корупция и държавни тайни</p> |
| 594 | <p>Пред САЩ и ЕС твърдим, че се борим срещу корупцията, но това не ни пречи да влизаме в споразумения на изток за милиарди долари, уж без да имаме политическо съгласие за осъществяването на проектите. В крайна сметка никой не е отговорил на въпроса как се сдобихме с два руски реактора, без да има политическо решение за реализация на централата. И на какво основание Москва би имала претенции за неустойки по "Южен поток", ако не сме поемали ангажименти.</p> |
| 595 | <p>Скрипал, Гебрев, шпионите</p> |
| 596 | <p>На изток подкрепяме Русия по казуси като "Скрипал", в САЩ Борисов демонстрира лоялност към НАТО, а прокурорите ни отчитат какво вършат по "шпионските" казуси. На едните казваме, че гоним руски дипломати и водим дела срещу шпиони, на другите обясняваме, че става дума за маргинални фигури, а що се отнася до истински тежки случаи като опита за отравяне на български граждани по модела "Скрипал", не правим нищо без натиск от страна на западни посолства. А и след натиск не сме направили кой знае какво.</p> |
| 597 | <p>Да обобщим</p> |
| 598 | <p>Като теглим чертата, не сме спечелили много от тази външна политика на византийско разноговорене и разноправене. Даже истинските византийци сигурно биха се обидили от сравнението. Като оставим настрана българската сметка за милиардите, това, което със сигурност сме загубили, е възможността да ни уважават и да не ни третират като селски хитреци. Защото не само че хитруваме, но и го правим на дребно и нерядко в наш национален ущърб. Изглежда, и Русия, и САЩ вече са развили сходни рефлекси към българското хитруване: не ни слушат какво приказваме, а направо искат да подписваме и да се обвържем с плащане. САЩ го правят открито, както при закупуването на F-16. С Русия научаваме за обвързването по-късно, понякога след арбитраж.</p> |
| 599 | <p>Това хитруване е силно унизително за България, макар че сегашната ситуация е много по-добра от тази в комунистическото минало. В него един от най-унизителните моменти е предложението на Тодор Живков и Политбюро да станем 16-а съветска република, за да си осигурим спасителен заем от Москва. Някои и до ден днешен тълкуват това като висш дипломатически пилотаж: хем не сме станали съветска република, хем са ни дали парите. Думите обаче имат значение. И тези, които не държат на тях, не могат да изискват уважение от останалите.</p> |
| 600 | <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p> |
| 601 | </div> |
| 602 | </div> |
| 603 | </body> |
| 604 | </text> |
| 605 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 06:01" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014016_madrid_i_helzinki_chertaiat_spasitelniia_izhod_za/" title="Мадрид и Хелзинки чертаят спасителния изход за лявото в Европа" subtitle="" author="Иво Инджов" category=""> |
| 606 | <body> |
| 607 | <div> |
| 608 | <div> |
| 609 | <div type="metadata"> |
| 610 | <div type="title">Мадрид и Хелзинки чертаят спасителния изход за лявото в Европа</div> |
| 611 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 612 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014016_madrid_i_helzinki_chertaiat_spasitelniia_izhod_za/</div> |
| 613 | <div type="id">4014016</div> |
| 614 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014022.jpg</div> |
| 615 | <div type="mainImageText">Въпреки големите понякога различия в политическата култура и икономическата база в отделните страни с ляво управление, фокусът е към намаляване на социалното неравенство.</div> |
| 616 | <div type="mainImageSource">Красимир Юскеселиев</div> |
| 617 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 618 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 619 | <div type="authors">Иво Инджов</div> |
| 620 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 621 | <div type="tags">ляво, Португалия, Испания</div> |
| 622 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 623 | <div type="timePublished">06:01</div> |
| 624 | <div type="numberOfViews">3294</div> |
| 625 | <div type="numberOfComments">40</div> |
| 626 | </div> |
| 627 | <p>Въпреки големите понякога различия в политическата култура и икономическата база в отделните страни с ляво управление, фокусът е към намаляване на социалното неравенство.</p> |
| 628 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт е по политически комуникации.</p> |
| 629 | <p>Наскоро начело на Финландия застана 34-годишната социалдемократка Санна Марин – най-младата жена премиер в света. Тя е отгледана от двойка лесбийки, а като гимназистка е работела в пекарна и е разнасяла списания, за да си изкарва джобни пари. Новият стар премиер на Португалия е 58-годишният социалист (всъщност центрист и прагматик) Антониу Коща. Той е с индийски произход. Занапред вицепремиер в новото прогресивно правителство на Испания ще бъде 41-годишният Пабло Иглесиас. Лидерът на лявоалтернативната партия "Подемос" има прическа тип конска опашка, не носи костюми и преди време си взе отпуск по бащинство, за да поеме своя дял от отглеждане на първите две деца от брака му с неговата колежка Ирене Монтеро.</p> |
| 630 | <p>Тези социокултурни специфики подчертават прогресивния профил на знакови фигури на европейската левица. Те обаче се очертават като лидери най-вече с политиките си в икономическата и социалната сфера, като маркират пътя, по който</p> |
| 631 | <p>лявото в Европа може да възстанови силите си, след като се срина през последното десетилетие.</p> |
| 632 | <p>През декември лейбъристите на Корбин претърпяха съкрушително поражение от консерваторите на Джонсън във Великобритания. Преди това залязоха социалистите във Франция, а в Германия актуалните социологически проучвания "пращат" социалдемократите чак на четвърто място. В Източна Европа наследничките на бившите компартии бяха издухани от "вятъра на промените". Там, където запазиха някакви позиции, като в България например, лявото се изпразни от съдържание – БСП пое открит консервативен и националпопулистки курс.</p> |
| 633 | <p>В континенталната част на Европа електоратът на традиционната левица се сви в условията на постиндустриално общество, а една част беше откраднат от дяснопопулистки и националистически формации. Това стана най-вече защото и социалдемократите приеха на въоръжение доктрината на неолиберализма, като само се опитваха да я омекотят. В същото време по ред причини радикалната левица не може да пусне по-дълбоки корени.</p> |
| 634 | <p>Не така стоят нещата обаче на Иберийския полуостров и в Скандинавието. По тези два фланга на Европа лявото поне засега устоява на ударите на глобализацията и крайнодесните. Общото между тези страни (без Норвегия) е, че</p> |
| 635 | <p>без да правят революции, провеждат социалдемократически политики.</p> |
| 636 | <p>Те са насочени към по-голяма роля на държавата за озаптяване на разрушителните сили на неконтролируемите финансови пазари, политики на идентичността, борба с климатичните промени и др.</p> |
| 637 | <p>В Испания занапред ще управляват две левици – ИСРП (социалистите) и младшият им партньор – лявоалтернативната формация "Унидас Подемос". В нея освен "Подемос" влиза и малка коалиция от крайнолеви партии, сред които е и Испанската комунистическа партия. Страната е с първото си коалиционно правителство, при това на малцинството, след краха на франкизма преди 40 години. В Португалия има социалистическо правителство на малцинството, подкрепяно в парламента от две радикални формации – Левия блок и коалицията на комунистите и Зелените. Същевременно и трите скандинавски страни - членки на ЕС (Швеция, Дания, Финландия), са с премиери социалдемократи. Те управляват в различни конфигурации, включително в коалиция или с подкрепата на по-леви партии и на зелените, но също така и на центристки партии, какъвто е шведският случай. И в трите страни се наблюдава тенденция на отслабване на умерените консерватори за сметка на крайната десница. За да неутрализира тази опасност, датската социалдемокрация заложи на силна антиимигрантска линия. В Испания на последните избори крайнодясната антикаталунска и антиимигрантска партия "Вокс" стана трета политическа сила. Само в Португалия поне на този етап люшването на електората към радикалното дясно изглежда немислимо.</p> |
| 638 | <p>Основната разлика между левия модел в Скандинавието и на Иберийския полуостров</p> |
| 639 | <p>е изходната база, върху която се развива. Макар и подложени на изпитанията на глобализацията и неолиберализма, северноевропейските страни успяха да съхранят основите на силната си социална държава, базирана на високи данъци, като я комбинираха с по-гъвкави модели на пазара на труда. В двете иберийски държави, за които допреди няколко години се прогнозираше "гръцки сценарий", социалната държава все още е много по-крехка.</p> |
| 640 | <p>Най-големи са предизвикателствата пред лявото в Испания. Във вторник кандидатурата на новия стар премиер – 47-годишния социалист Педро Санчес, мина на косъм. Тя стана възможна благодарение на различните форми на подкрепа, която коалицията ИСРП – "Унидас Подемос" получи от регионални и сепаратистки формации. Санчес беше избран с обещания да разблокира политически заплатения юридически възел около размирната провинция Каталуния. Това прави правителството му заложник както на каталунските сепаратисти, така и на все по-видимия съюз между десните и ултрадесните. Санчес вече беше обвинен от опонентите си в предателство към целостта на Испания и погазване на конституцията. Лидерът на консерваторите Пабло Касадо предупреди, че се задава "правителство на Франкенщайн, съставено от комунисти и сепаратисти".</p> |
| 641 | <p>Съюзът между двете левици – старата и новата, вдъхновява мнозина в Европа, но плаши</p> |
| 642 | <p>десницата, работодателите в Испания и бюрократите в Брюксел. Трън в техните очи е лявоалтернативната (според други определения - лявопопулистка) партия "Подемос". Тя възникна преди пет години на базата на уличните протести срещу мерките за строги бюджетни икономии и нарастващото погазване на социалните права. Тогава се роди Движението "15-М" - испанският вариант на "Възмутените".</p> |
| 643 | <p>Въпреки притесненията от по-агресивната реторика на "Подемос", която бичува "кастата" от политици и едри капиталисти, програмата на формацията е по-скоро с ляв социалдемократически, отколкото популистки характер, каквито залитания имаше при основаването й. "Подемос" е "за" запазване на еврото, вече няма искания за базов доход и одит на дълговете на държавата. Очаква се партията на Иглесиас да играе активна посредническа роля за Каталуния и да защитава либерални политики в сферата на миграцията. "Подемос" въобще не изглежда радикална във външната политика в сравнение с германската Левица например. Левите в Германия искат разпускане на НАТО и замяната на пакта с общоевропейска система за сигурност с участието и на Русия. Португалските комунисти пък са</p> |
| 644 | <p>за излизане от НАТО, еврото и ЕС, макар че сега тези искания са "замразени".</p> |
| 645 | <p>Програмата на новата управляваща коалиция в Испания е "много умерена, защото е направена с мисъл за Европа", каза Иглесиас. Т.е. испанските леви не искат разлом с политиките на Брюксел за финансова дисциплина.</p> |
| 646 | <p>Намеренията на Санчес и Иглесиас са далеч от радикалните идеи за овластяване на трудещите се и мащабно преразпределяне на ресурсите в обществото, изповядвани от демократичните социалисти Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес в САЩ, лейбъристите Джеръми Корбин и Джон Макдонъл, зам.-председателя на германските социалдемократи Кевин Кюнерт и др. Правителството в Мадрид обаче е амбицирано да прокарва нови социални и феминистки политики. Много от мерките носят почерка на Иглесиас. Той се разчита и в планирания нов специфичен закон срещу сексуалното насилие: "само да, е да". Предвиждат се и други решения, насочени към равнопоставеност на половете, например равно заплащане на жени и мъже за една и съща заемана позиция.</p> |
| 647 | <p>Планирано е увеличаване на публичните разходи, финансирани с по-високи данъци за най-богатите и едрия бизнес. Заложени са мерки за чувствително нарастване на дела за здравеопазване и образование в БВП, успокояване на жилищния пазар. Те трябва да излекуват испанското общество от</p> |
| 648 | <p>болезнените рани, получени в годините на строги икономии</p> |
| 649 | <p>при управлението на Народната партия. Още през юни стана ясно, че Санчес прави големи отстъпки на "Унидас Подемос", която го подкрепяше в парламента. Тогава той обяви възможността за ново увеличение на минималната работна заплата, която от началото на 2019 г. беше вдигната с рекордните 22% до 1050 евро. За сравнение: минималната работна заплата в България от т.г. става 312 евро (610 лева).</p> |
| 650 | <p>През лятото испанският премиер каза, че въпреки социалния завой бюджетният дефицит трябва да бъде ограничен на 2 процента от БВП. Страната и занапред ще бъде наблюдавана под лупа от Брюксел дали нарастването на разходите за социални цели и публични инвестиции няма да застраши финансовата й стабилност. Успехът на правителството ще зависи до голяма степен как ще направи шпагата между предизборните си обещания и бюджетната дисциплина.</p> |
| 651 | <p>На този терен на компромисите успешно от 2015 г. се представя премиерът Антониу Коща в съседна Португалия. Преди десетина години световната финансова криза връхлетя и върху тази страна, но не я отнесе. Европейската централна банка, МВФ и ЕС я инжектираха със 78 млрд. евро през 2011 г., а публичните финанси бяха консолидирани. Спорно е дали вследствие на тази мярка или въпреки нея страната е в икономически растеж – резултат и от туристическия бум. Коща продължи да санира публичните финанси, но увеличи социалните разходи и обществените инвестиции. Минималната работна заплата стана 635 евро (1242 лв.) от 1 януари 2020 г. Бяха въведени и мерки, стимулиращи младежите в търсенето на работа. Тези успехи провокираха председателя на германския Бундестаг Волфганг Шойбле да нарече преди време</p> |
| 652 | <p>финансовия министър Марио Сентено, вече шеф на Еврогрупата, "Роналдо" на финансите.</p> |
| 653 | <p>"Португалското чудо" щеше да бъде невъзможно без успешното сътрудничество между правителството на Коща и подкрепящите го в парламента леви сили. Натискът им върху премиера направи политиката му много по-социална. Най-вероятно тази формула ще бъде използвана и след изборите от миналия октомври.</p> |
| 654 | <p>За разлика от Португалия и Испания, които започват да се учат на правителства на малцинствата и коалиционна култура, в скандинавските страни тези "иновации" отдавна са част от политическия процес. В наши дни те осигуряват недостигащата подкрепа за лявото.</p> |
| 655 | <p>Миналата година след 16-годишно прекъсване финландските социалдемократи отново оглавиха правителството със символична преднина пред крайнодясната евроскептична партия "Финландците". Неотдавна премиер стана Санна Марин. В четирите други партии, част от управляващата коалиция, лидерите също са жени. В правителството освен социалдемократите влизат либералите, Шведската народна партия, Левицата и зелените.</p> |
| 656 | <p>Социалдемократите работят за осъществяване на прогресивна правителствена програма. Тя включва повишаване на публичните разходи с 1,2 млрд. евро. Парите трябва да дойдат от по-високи данъци и продажба на публична собственост. Планирано е създаването на 60 000 нови работни места и по-сериозни инвестиции в инфраструктурата и образованието. Заложени са и мерки за борба с климатичните промени и социалните неравенства.</p> |
| 657 | <p>Въпреки големите понякога различия в политическата култура и икономическата база в отделните страни с ляво управление в Европа фокусът на политиките е към намаляване на социалното неравенство, което е най-големият бич за либералната демокрация. Когато тези усилия се олицетворяват от неизхабени политици, шансът да бъдат комуникирани нараства чувствително.</p> |
| 658 | <p>В състояние ли е обаче българската столетница да научи този не толкова сложен урок?</p> |
| 659 | <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p> |
| 660 | </div> |
| 661 | </div> |
| 662 | </body> |
| 663 | </text> |
| 664 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:45" url="https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014310_vlastta_da_osuznae_che_za_stanaloto_v_pernik_e_vinovna/" title="Властта да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя" subtitle="" author="Николай Слатински" category=""> |
| 665 | <body> |
| 666 | <div> |
| 667 | <div> |
| 668 | <div type="metadata"> |
| 669 | <div type="title">Властта да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя</div> |
| 670 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 671 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/09/4014310_vlastta_da_osuznae_che_za_stanaloto_v_pernik_e_vinovna/</div> |
| 672 | <div type="id">4014310</div> |
| 673 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014314.jpg</div> |
| 674 | <div type="mainImageText">Язовир "Студена" в момента</div> |
| 675 | <div type="mainImageSource">Надежда Чипева, Капитал</div> |
| 676 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 677 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 678 | <div type="authors">Николай Слатински</div> |
| 679 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/530</div> |
| 680 | <div type="tags">разследване, ДАНС, Перник</div> |
| 681 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 682 | <div type="timePublished">13:45</div> |
| 683 | <div type="numberOfViews">5481</div> |
| 684 | <div type="numberOfComments">40</div> |
| 685 | </div> |
| 686 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във "Фейсбук".</p> |
| 687 | <p>Акцията на ДАНС, МВР, спецчасти и Главната прокуратура в Перник е довела до арестуването на управителя на "ВиК Перник".</p> |
| 688 | <p>Предполагам, че е имало за какво, макар да ме смущава, че действат ДАНС и особено спецчастите. Да допуснем, че така се преценили, така действат. Още повече след като пратиха БОП-а във футболния съюз. По принцип отдавна се знае, че когато държиш в ръцете си чук, всички проблеми започваш да ги виждаш като гвоздеи.</p> |
| 689 | <p>Имам интуитивното предчувствие, че</p> |
| 690 | <p>усилията за намиране на виновниците трябва да тръгнат към по-високото.</p> |
| 691 | <p>Бедствие от този мащаб не може да се причини от един човек, дори и то управител на многострадалното пернишко ВиК...</p> |
| 692 | <p>Тези дни си допълвам лекциите за сигурността в извънредни ситуации с пасажи от книгата на Тодор Радулов "Гувернантките на властта". Авторът е бил генерал от Главно следствено управление - ДС.</p> |
| 693 | <p>Всъщност ползвам разказа му за разследването на причините и виновниците за най-голямото бедствие по време на соца – скъсването на 1 май 1966 г. на стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград, когато маса от тиня, кал и шлака с вълна на места от 10-15 метра помита всичко пред себе си и по официална статистика довежда до смъртта на 118 души, а по хорската мълва – и над 500.</p> |
| 694 | <p>Тогава следствените органи се опитват да достигнат до истинските причини и виновници за бедствието. Важно е да се знае, че на 1 юли 1965 г., т.е. една година преди това, ленинградският проф. Павел Евдокимов прави оглед на хвостохранилището и заключава, че "стената е неустойчива и няма да издържи на натиска на вода и хвост. Тя не е съобразена с капацитета на хвостохранилището... Може да очаквате от края на април до началото на май 1966 г. катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети". Ето това е професионалистът, експертът, ученият, знаещият и можещият! Той е бил камбаната, назовал е дори времето на катастрофата.</p> |
| 695 | <p>За същото говоря и аз по отношение на Перник – хей, властта, ами питайте, опрете се на шепата останали професионалисти, експерти, учени, знаещи и можещи! Не може да се назначават калинки, корупционери, дилетанти, парашутисти и партийни протежета.</p> |
| 696 | <p>Некадърността в управлението на държавата ще започне да убива.</p> |
| 697 | <p>Тя вече предизвиква остри водни дефицити, тя ще докара до епидемии, тя ще доведе до екологични катастрофи.</p> |
| 698 | <p>Да се върна към 1966 г. И тогава властимащите не позволяват нишките на вината и отговорността да отидат към министрите и другите политически, партийни и стратегически мениджъри. И тогава истинските виновници на управленското ниво, което мениджира процесите в държавата, се измъкват сухи от трагедията.</p> |
| 699 | <p>И все пак не го отнася само "управителят на ВиК", сиреч техническият ръководител на обекта – осъден на 10 години затвор. Осъдени са също главният инженер на управление "Цветна металургия и рудодобив" и главният инженер на ДММП "Г. Димитров" – на 12 години затвор, както и началникът на рудника, "запълващ" хвостохранилището – на 5 години затвор.</p> |
| 700 | <p>Припомням този случай, макар и от различен род, за да направя</p> |
| 701 | <p>аналогия със сегашната ситуация в Перник.</p> |
| 702 | <p>1. Тогава властта при бедствието реагира незабавно, сега едва-едва, лека-полека, яваш-яваш, месеци наред от управленския Олимп не забелязват, че на 30 км от тях, в Перник, надвисва бедствено положение.</p> |
| 703 | <p>2. Тогава властта действа чрез компетентните органи, а не целия си силов ресурс; компетентните органи вършат нужната работа, целият силов ресурс демонстрира показнО захващане с проблема.</p> |
| 704 | <p>3. Тогава властта пази онези, които са част от нея, както му викат руснаците, "круговая порука", а ние – "гарван гарвану...", сега – поне засега – се прави абсолютно същото.</p> |
| 705 | <p>4. Тогава властта намира и наказва виновните не само при последния бушон ("управител на ВиК", секретарка, чистачка, клошар).</p> |
| 706 | <p>Всяко бедствие – от природен, техногенен (породен от прилагането на технологии; причинен в резултат на производствена авария) и антропогенен (в резултат на човешката дейност) характер е извънредна ситуация, при която разследването на вината и отговорността е последната фаза – преди това вървят прогнозирането, предвиждането ранното сигнализиране (предупреждение), превенцията, противодействието, мерките за ликвидирането на щетите.</p> |
| 707 | <p>Иначе си остава тичане след събитията, дайте да дадем, след дъжд качулка, като се обърне колата...</p> |
| 708 | <p>Но това не значи да си казваме, че и да осъдим някого, няма да върнем нещата до преди бедата.</p> |
| 709 | <p>Трябва да се знае, че когато вината не бъде идентифицирана, а отговорността не бъде понесена, това означава заживяване с чувството на безнаказаност. Това означа властта да не разбира, че управлението е прекалено сложно нещо, за да се прави с любителство, импровизации, симулации и демонстрации на псевдоактивност.</p> |
| 710 | <p>Както казва Насим Талеб (онзи с черните лебеди), властта трябва да залага кожата си в проблема, в играта на управляване – т.е. да има залог, да знае, че за некадърност и безхаберност се бие през пръстите и се лежи в затвора. Тогава тя ще внимава в картинката и ще прави максималното, за да не допусне бедата.</p> |
| 711 | <p>Ето защо е важно властта днес да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя. И да си поеме вината и понесе отговорността.</p> |
| 712 | <p>Вината се поема чрез политически действия – чрез оставки. Отговорността се носи чрез присъди. При това ефективни.</p> |
| 713 | <p>Така поне е в демократичните държави. И частично дори при тоталитарните.</p> |
| 714 | <p>Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.</p> |
| 715 | </div> |
| 716 | </div> |
| 717 | </body> |
| 718 | </text> |
| 719 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:22" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014246_ukraina_vkljuchi_atentat_i_raketa_sred_versiite_za/" title="Украйна включи атентат и ракета сред версиите за разбилия се самолет" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 720 | <body> |
| 721 | <div> |
| 722 | <div> |
| 723 | <div type="metadata"> |
| 724 | <div type="title">Украйна включи атентат и ракета сред версиите за разбилия се самолет</div> |
| 725 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 726 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014246_ukraina_vkljuchi_atentat_i_raketa_sred_versiite_za/</div> |
| 727 | <div type="id">4014246</div> |
| 728 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014303.jpg</div> |
| 729 | <div type="mainImageText">На международнот олетище в Киев колеги на загиналия екипаж направиха импровизиран мемориал.</div> |
| 730 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 731 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 732 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 733 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 734 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 735 | <div type="tags">катастрофа, самолет, Boeing, Украйна, Иран</div> |
| 736 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 737 | <div type="timePublished">13:22</div> |
| 738 | <div type="numberOfViews">3238</div> |
| 739 | <div type="numberOfComments">81</div> |
| 740 | </div> |
| 741 | <p>Украйна разглежда 4 водещи версии за разбиването на неин пътнически самолет в Иран в сряда и три от тях не са свързани с технически проблем. Според Олекси Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност, това са:</p> |
| 742 | <p>- поражение от зенитна ракета, включително от зенитен комплекс "Тор" (SA-15 Gauntlet), произведен в Русия</p> |
| 743 | <p>- сблъсък с безпилотен апарат или друг обект</p> |
| 744 | <p>- разрушаване и избухване на двигател по технически причини</p> |
| 745 | <p>- взрив в самолет в резултат на терористичен акт.</p> |
| 746 | <p>В сряда вечерта петима източници на "Ройтерс" от разузнавателните среди на Запад казаха, че са склонни да приемат версията за авария, а не за удар от ракета. Основната причина е, че в този момент Иран е бил следен както никога досега за изстрелване на всякакъв вид ракети и в конкретния момент и на конкретното място не е регистрирано нищо подобно.</p> |
| 747 | <p>Олекси Данилов обаче настоява останките от "Боинг" 737-800 да бъдат претърсени за отломки от руска ракета. Всъщност идеята идва от това, че той видял публикация в "Туитър" на снимка на част от ракета, за която се твърди, че е направена вчера в Иран, но няма никакъв начин да се потвърди, че кадърът е от това място и време.</p> |
| 748 | <p>Данилов каза още, че в състава на украинската държавна комисия за изясняване причините за катастрофата влизат и специалисти, участвали в разследването на свалянето на малайзийския боинг над Източна Украйна през 2014 г.</p> |
| 749 | <p>Източник на "Ройтерс" от специалните служби на Канада казва, че, изглежда, става дума за техническа повреда, причинила гибелта на всички 176 души на борда броени минути след излитането от Техеран. Според него имало данни, че единият двигател е прегрял.</p> |
| 750 | <p>Но от "Боинг" засега казват, че няма да коментират хипотези, поддържат контакти с украинската авиокомпания и са готови да помагат. Двигателите на 737-800 са на CFM International - американско-френски консорциум, в който по 50% притежават General Electric и Safran. Специалист по авиационна сигурност, цитирана от Си Ен Ен, поясни вчера, че при полет самолетът изпраща информация за състоянието си на производителя и фактът, че компаниите засега предпочитат да изчакат с реакциите си, оставя валидни подозренията, че има нещо нередно.</p> |
| 751 | <p>Иран заяви в сряда, че са открити т.нар. черни кутии на самолета, но няма да ги предадат на САЩ или на "Боинг". По принцип при подобни разследвания винаги е привличана и компанията производител, както и представители на страната, където е построена машината.</p> |
| 752 | <p>Днешният първоначален доклад на разследването в Техеран сочи, че малко преди да се разбие, боингът е горял. В текста е цитиран очевидец, разказващ как е наблюдавал преминаването на самолет в пламъци на голяма височина.</p> |
| 753 | <p>Не се посочва от какъв характер е техническият проблем, пред който е бил изправен екипажът малко след излитането от иранската столица.</p> |
| 754 | <p>Нямало е радиокомуникации с пилота, който не е подал и сигнал за бедствие или извънредна ситуация, след като самолетът е изчезнал от радарите на 2440 метра височина. Засега Иран категоризира случилото се като инцидент.</p> |
| 755 | <p>"Ройтерс" коментира, че подобни разследвания са сложни и продължителни включително защото изискват координирана работа на регулатори, експерти и компании от няколко държави. Много рядко се разпространява първоначален доклад в рамките на 24 часа след катастрофата. Цялостната картина на случилото се може да се оформи след месеци.</p> |
| 756 | </div> |
| 757 | </div> |
| 758 | </body> |
| 759 | </text> |
| 760 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:06" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014280_kiev_oceni_na_450_mln_godishno_zagubite_ot_puskaneto/" title="Киев оцени на $450 млн. годишно загубите от пускането на 'Турски поток'" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 761 | <body> |
| 762 | <div> |
| 763 | <div> |
| 764 | <div type="metadata"> |
| 765 | <div type="title">Киев оцени на $450 млн. годишно загубите от пускането на "Турски поток"</div> |
| 766 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 767 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014280_kiev_oceni_na_450_mln_godishno_zagubite_ot_puskaneto/</div> |
| 768 | <div type="id">4014280</div> |
| 769 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014281.jpg</div> |
| 770 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 771 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 772 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 773 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 774 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 775 | <div type="tags">руски газ, януари, Турски поток, Украйна, Русия</div> |
| 776 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 777 | <div type="timePublished">13:06</div> |
| 778 | <div type="numberOfViews">5282</div> |
| 779 | <div type="numberOfComments">81</div> |
| 780 | </div> |
| 781 | <p>Пускането в действие на газопровода "Турски поток", заобикалящ преносната система на Украйна, ще донесе на страната годишни загуби в рамките на 450 милиона долара. "Не бих нарекъл тази сума загуба, тъй като просто няма да получим тези средства и за да ги компенсираме, трябва да потърсим нови пазари", коментира на пресконференция Сергей Макогон, ръководител на компанията "Оператор на газотранспортната система на Украйна" (ОГТСУ).</p> |
| 782 | <p>Това е "проект без икономически смисъл, но с голям политически елемент", допълни той и обясни, че само тази година компанията му очаква заради него съкращаване на преноса на руски газ през Украйна с 15 млрд. куб. м.</p> |
| 783 | <p>"За съжаление не успяхме да го спрем. Вече усещаме ефекта - от 1 януари преносът към Балканите се извършва само за нуждите на Румъния и Молдова. България, Турция и другите страни от района вече не получават газ през Украйна", написа той на страницата си във "Фейсбук".</p> |
| 784 | <p>България обяви в края на декември, че от 1 януари започва да получава газ от нова вносна точка- на границата с Турция, а не с Румъния. На 5 януари от "Булгартрансгаз" заявиха, че вече пренасят от "Турски поток" газ за Северна Македония и Гърция.</p> |
| 785 | <p>Днес от ОГТСУ съобщиха, че от началото на годината реалните обеми транзитиран руски газ са се увеличили до около 100 млн. куб. м на ден. През декември средният обем на ден бе 261 млн. куб. м, но според Юрий Витренко, изпълнителен директор на "Нафтогаз Украины", тази значителна разлика се дължи на неяснотите около продължаването на договора с Русия.</p> |
| 786 | <p>Клиентите на запад от Украйна драстично са намалили поръчките за началото на януари, след като са напълнили до около 90% газохранилищата си. Ново 5-годишно споразумение с "Газпром" бе подписано в последните дни на 2019 г. и според него през 2020 г. Русия трябва да пренесе поне 65 млрд куб. м газ, което се равнява на средно 178 млн. куб. м дневно.</p> |
| 787 | </div> |
| 788 | </div> |
| 789 | </body> |
| 790 | </text> |
| 791 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 19:34" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014603_sasht_smiatat_che_iran_e_svalil_ukrainskiia_samolet/" title="Иран е свалил украинския самолет според САЩ и Канада, Тръмп има 'подозрения'" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 792 | <body> |
| 793 | <div> |
| 794 | <div> |
| 795 | <div type="metadata"> |
| 796 | <div type="title">Иран е свалил украинския самолет според САЩ и Канада, Тръмп има "подозрения"</div> |
| 797 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 798 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014603_sasht_smiatat_che_iran_e_svalil_ukrainskiia_samolet/</div> |
| 799 | <div type="id">4014603</div> |
| 800 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014608.jpg</div> |
| 801 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 802 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 803 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 804 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 805 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 806 | <div type="tags">ракета, самолет, Украйна, Иран</div> |
| 807 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 808 | <div type="timePublished">19:34</div> |
| 809 | <div type="numberOfViews">13066</div> |
| 810 | <div type="numberOfComments">341</div> |
| 811 | </div> |
| 812 | <p>Пентагонът смята, че Иран погрешно е уцелил с ракета пътническия самолет на Ukrainian International Airlines, разбил се вчера, а източници от службите за сигурност в Лондон твърдят, че британските власти са получили достъп до американската информация и тя също е в тази посока.</p> |
| 813 | <p>Това съобщават американски медии, Би Би Си и "Гардиън" ден и половина след като самолетът със 176 души на борда се разби едва минути след излитане и никой не оцеля. Свои източници в службите и Пентагона цитират "Ройтерс", Си Би Ес, "Нюзуик" и други.</p> |
| 814 | <p>Канадският премиер Джъстин Трюдо направо свърза катастрофата с иранска ракета и стана първият държавен лидер, направил подобно твърдение. "Имаме разузнавателни информации от много източници, включително от съюзниците си и собствени разузнавателни данни. Доказателствата сочат, че самолетът е бил свален от иранска ракета земя-въздух, може да е било непреднамерено." На борда е имало 63-ма канадски граждани, а по-рано Трюдо потвърди, че общо 138 от пътниците са пътували за северноамериканската страна с прекачване в Киев.</p> |
| 815 | <p>Според източниците на "Ройтерс" изстрелването на две ракети е засечено от американски сателити малко преди самолетът да катастрофира, има и свидетелства за експлозия. Американските представители, цитирани от Си Би Ес, говорят за две ракети SA-15 - така в НАТО обозначават съветските зенитно-ракетни комплекси "Тор", с каквито Иран разполага.</p> |
| 816 | <p>Ислямската република отхвърли всички обвинения, като ги определи като елемент от "психологическа война", и поиска от Канада да сподели информацията, с която разполага.</p> |
| 817 | <p>Инцидентът стана същата сутрин, когато Иран изстреля множество ракети срещу сили на Съединените щати в Ирак, но нанесе само материални щети. Оттогава има много спекулации дали двата инцидента са свързани. В интернет се появиха и снимки, разпространявани от изследователската група "Белингкат", чиито източници твърдят, че те показват мястото на инцидента и дават ясни индикации за причината (например удар във въздуха), но автентичността им не може да бъде потвърдена.Second image (right) of Tor anti-aircraft missile debris, supposedly from near the #PS752 crash site. Still unverified, and still going to be very hard to geolocate it based on what's visible in the image. h/t @Liberalist_30 pic.twitter.com/TQNRp6hopj— Eliot Higgins (@EliotHiggins) January 9, 2020</p> |
| 818 | <p>"Гардиън", както и други британски и американски издания цитират бележка на компанията IHS Markit, според която е вероятно "самолетът по погрешка да е свален от ракета SA-15, управлявана от (Революционната гвардия)". Компанията се позовава и на изображения, разпространявани в социалните мрежи, показващи руска ракета, за която се твърди, че е снимана край мястото на катастрофата. Мнозина анализатори не бяха убедени от кадрите, отбелязвайки, че те могат да са снимани навсякъде по света. Според IHS Markit автентичността на изображенията не може да се потвърди, но тя ги оценява като достоверни.</p> |
| 819 | <p>По-рано днес обаче Украйна обяви, че не изключва тероризъм и удар от ракета като версии за сваляне на самолета. Преди малко председателят на Съвета за сигурност и отбрана на Украйна каза пред журналисти, че според Киев е възможно полет 752 да е свален от ракета руско производство.</p> |
| 820 | <p>Конкретно Олексий Данилов спомена и крилатите ракети "Тор" - Иран тества за пръв път "Тор М1" през 2007 г. Все пак Киев не изключва като възможни причини "експлозия в самолета в резултат от терористичен акт", сблъсък с друг летящ обект или експлозия в двигателите. Предстои екипът от Украйна да потърси следи от руски ракети. Президентът Володимир Зеленски предупреди да се избягват "спекулации", за да не се компрометира разследването заради политически предубеждения и заради лошите отношения на Москва и Киев в последните години.</p> |
| 821 | <p>Освен това по-рано източници от западни служби, цитирани от агенция "Ройтерс", предположиха, че е по-вероятно техническа неизправност да е причинила катастрофата.Trump on plane that crashed in Iran: "I have my suspicions ... it was flying in a pretty rough neighborhood. Some people say it was mechanical. I don't even think that's a question, personally." pic.twitter.com/2TNJosBPRi— Aaron Rupar (@atrupar) January 9, 2020</p> |
| 822 | <p>Коментарът на американския президент Доналд Тръмп бе уклончив - че катастрофата на украинския самолет може да е била грешка. "Някой може да е сбъркал," каза той и добави, че има подозрения по въпроса, предаде "Ройтерс".</p> |
| 823 | <p>Тръмп обаче недвусмислено заяви, че се съмнява боингът да е имал проблеми с механиката, предава Си Ен Ен.</p> |
| 824 | <p>Говорител на британския премиер Борис Джонсън казва за "Гардиън", че информацията, получена от "Даунинг стрийт", е "много притеснителна", но отказва да "спекулира" по темата.</p> |
| 825 | <p>Екип от 45 украински експерти вече е в Техеран, за да разследва случая. Иран първоначално отказваше да предаде материали от катастрофата на "Боинг" и все още не е уточнил коя страна ще получи т. нар. черни кутии от самолета. По-късно авиационният регулатор се самоопроверга и обяви, че Техеран не изключва подобна стъпка и кани представител на "Боинг" да прегледа съдържанието на "черните кутии". Негов представител каза вчера, че самолетът се е запалил още във въздуха, без обаче да дава подробности.</p> |
| 826 | </div> |
| 827 | </div> |
| 828 | </body> |
| 829 | </text> |
| 830 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 17:28" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014354_borisov_mejdu_ambiciite_za_gazov_hub_i_falshivoto/" title="Борисов между амбициите за газов хъб и фалшивото кранче на 'Турски поток'" subtitle="" author="Ангел Петров" category=""> |
| 831 | <body> |
| 832 | <div> |
| 833 | <div> |
| 834 | <div type="metadata"> |
| 835 | <div type="title">Борисов между амбициите за газов хъб и фалшивото кранче на "Турски поток"</div> |
| 836 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 837 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014354_borisov_mejdu_ambiciite_za_gazov_hub_i_falshivoto/</div> |
| 838 | <div type="id">4014354</div> |
| 839 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014345.jpg</div> |
| 840 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 841 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 842 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 843 | <div type="authors">Ангел Петров</div> |
| 844 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/534</div> |
| 845 | <div type="tags">Турски поток, Александър Вучич, Реджеп Ердоган, Владимир Путин, Бойко Борисов</div> |
| 846 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 847 | <div type="timePublished">17:28</div> |
| 848 | <div type="numberOfViews">7358</div> |
| 849 | <div type="numberOfComments">65</div> |
| 850 | </div> |
| 851 | <p>Залата с 3004 места е претъпкана, а стотици правостоящи извисяват телефоните си към тавана. Опитват се да снимат руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган; дори високият домакин изглежда дребен, тъй като сцената е далеч.</p> |
| 852 | <p>Двамата излизат след тържествена музика, каквато обикновено звучи за посрещане на турския държавен глава на многохилядните му митинги. Те се редуват да изтъкват ползите от съвместната си работа за региона и за собствените си страни. Ердоган приветства интереса на Европа, но не скрива кой според него печели най-много от проекта и това не е нито Европа, нито Русия.</p> |
| 853 | <p>И от двамата звучат благодарности и почти всеки път, когато ги изказват, камерите се спират върху няколко души на първия ред. Сред тях са колегите им лидери от България и Сърбия, премиерът Бойко Борисов и президентът Александър Вучич.</p> |
| 854 | <p>Така газопроводът "Турски поток" става материална реалност в конгресния център "Халич" в Истанбул. Материална, защото поне първата му тръба (и част от втората) са факт, а първата дори работи независимо от американската заплаха за санкции. Борисов, в чиято държава влиза тръбата, не се уморява да използва друго название за проекта и частта му в момента, когато премине българската граница - "Балкански поток" (макар при достигането си до сушата на Балканите той все още да е "Турски" и така да го наричат и в Сърбия). Причината е, че на българска земя той формално е част от националната газоразпределителна мрежа. "На територията на България няма "Турски поток"," повтаря той и не скрива яда си към журналистите, които използват друго име.</p> |
| 855 | <p>Борисов вярва, че и други могат да наричат по същия начин проекта, който за България заменя един източник на руски газ с друг, но ѝ носи и транзитни такси (възможност, за която ще си плати стотици милиони евро). Пред камерата (или по-точно пред екраните на всички, които го следват във "Фейсбук"), по време на беседата си с Вучич той издейства обещание и Сърбия да ползва термина "Балкански поток". Симпатизиращи на Вучич сръбски издания веднага подхващат и двата термина: след обещанието му думата "Балкански поток" се появява и в тях, и в публикации на профилите му в социалните мрежи, но като част от "Турски".</p> |
| 856 | <p>Малко преди тази среща камерите в залата на центъра "Халич" улавят друго. След като президентите на Русия и Турция разказват за всички ползи за Европа от нейната тръба на "Турски поток", Борисов и Вучич са поканени на сцената като двама от дузина присъстващи, на които трябва да се изкажат благодарности, и застават до Путин и Ердоган. Пускането на "Турски поток", разбира се, не става в залата, а с видеоконферентна връзка с Анапа и Къйъкьой в Русия и Турция с одобрението на държавните глави.</p> |
| 857 | <p>Тук идва "изненадата" (по думите на Ердоган) и "шоумоментът" (според ТАСС) за балканските гости. След като тръгналият по тръбата газ свързва Анапа и Къйъкьой, всички на сцената са приканени да пристъпят крачка. Когато две поставени на сцената тръби с надписи "Турецкий поток" и TurkStream се сливат в една, Борисов и Вучич имат възможност пред всички тези погледи заедно с Путин и Ердоган да повъртят символичния червен кран.</p> |
| 858 | <p>С това се изчерпва и участието им в церемонията, обновила енергийната карта на региона.</p> |
| 859 | <p>Едно не се е променило след нея. По "Балкански поток" ще тече изключително руски газ, от който Сърбия и Унгария, когато европейската тръба бъде завършена, ще купуват фиксирани количества. "Газпром" резервира мощността му, за да може да превози тези обеми от "Турски поток", и те няма да се търгуват на българска територия; нещо, което Борисов не оспори по време на брифинга на летището в София. Впрочем самият премиер започна да коментира вчерашното събитие с думите: "Турция и Русия пуснаха своята част от "Турски поток".</p> |
| 860 | <p>Като използва "Балкански поток", той се опитва да насочи вниманието към бъдещата роля на България на страна, която транзитира газ. На въпроса за мощността, запазена от "Газпром", той отговори с думите: "Разбира се, че е (газопроводът) резервиран, това означава, че има смисъл да строим. И ние днес резервирахме 320 млн. куб. м втечнен." Има се предвид газът от Александруполис, който трябва да пристига през интерконектора между Гърция и България. Това също по вчерашните му думи ще помогне да се внася газ от различни източници - "руски, американски, азерски".</p> |
| 861 | <p>Проблемът е, че титлата "транзитираща и разпределяща страна" (заради проекти като Трансанадолския газопровод (ТАНАП) и "Турски поток") вече поиска Турция - по време на същата реч в "Халич" Ердоган я позиционира като "глобален хъб на енергийните доставки". В Гърция ТАНАП се свърза с Трансадриатическия (ТАП), а и именно нейният терминал в Александруполис, от чиито акции Борисов вчера обяви, че България купува 20%, трябва да доставя американския втечнен газ. С Кипър и Израел Гърция ще опита да си осигури още един източник - Източносредиземноморския газопровод.</p> |
| 862 | <p>Така претендиращите да са "хъб" страни в региона станаха няколко; Гърция и Турция обаче са по-близо до входа на доставките и не е съвсем ясно какво и колко голямо е предимството на България пред тях, когато всички споменати проекти бъдат завършени.</p> |
| 863 | </div> |
| 864 | </div> |
| 865 | </body> |
| 866 | </text> |
| 867 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 18:57" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014560_kude_izchezva_iranskoto_bogatstvo/" title="Къде изчезва иранското богатство" subtitle="" author="Андреас Бекер, Дойче веле" category=""> |
| 868 | <body> |
| 869 | <div> |
| 870 | <div> |
| 871 | <div type="metadata"> |
| 872 | <div type="title">Къде изчезва иранското богатство</div> |
| 873 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 874 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014560_kude_izchezva_iranskoto_bogatstvo/</div> |
| 875 | <div type="id">4014560</div> |
| 876 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014564.jpg</div> |
| 877 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 878 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 879 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 880 | <div type="authors">Андреас Бекер, Дойче веле</div> |
| 881 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div> |
| 882 | <div type="tags">Халифа Хафтар, Либия, Иран</div> |
| 883 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 884 | <div type="timePublished">18:57</div> |
| 885 | <div type="numberOfViews">7275</div> |
| 886 | <div type="numberOfComments">53</div> |
| 887 | </div> |
| 888 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } В Иран тя е могъща икономическа сила: Революционната гвардия, част от която беше и влиятелният генерал Касем Солеймани. Смята се, че тя контролира редица концерни и организации. Кой държи парите на Иран обяснява Андреас Бекер за "Дойче веле".</p> |
| 889 | <p>Армията на пазителите на ислямската революция, наричана също "Пасдаран" или Революционна гвардия, е паравоенна организация, която съвместно с редовната армия ("Артеш") съставлява въоръжените сили на Иран. Наскоро иранският парламент увеличи сериозно бюджета на гвардията.</p> |
| 890 | <p>Съединените щати разглеждат "Пасдаран" като "терористична организация". Това е една от причините, поради които президентът Доналд Тръмп подчертава, че убийството на генерал Касем Солеймани, който ръководеше елитна част от Революционната гвардия, е било акт на самозащита.Най-влиятелните концерни и организации в Иран</p> |
| 891 | <p>Революционната гвардия има сериозно икономическо влияние. Експертите смятат, че поне една трета от брутния вътрешен продукт на Иран се произвежда от компании, контролирани от "Пасдаран". Към тях се добавят и религиозни фондации. Бехзад Набави, ирански политик реформатор и бивш заместник-председател на парламента, смята, че 60% от държавното богатство е в ръцете на четири организации:</p> |
| 892 | <p>Конгломератът "Печатът на пророците"*, който се счита за икономическия лост на Революционната гвардия;</p> |
| 893 | <p>"Организацията за изпълнение на повелите на имам Хомейни", която притежава банки, както и нефтени и телекомуникационни компании;</p> |
| 894 | <p>"Фондация за безимотните", чийто основен стълб е национализираното богатство на функционерите на режима на шаха;</p> |
| 895 | <p>Конгломератът "Светият праг на имам Реза", който включва повече от 50 компании и фабрики.</p> |
| 896 | <p>Революционната гвардия отхвърля твърденията на Бехзад Набави. През есента неин говорител заяви пред съда в Техеран, че делът на четирите (горепосочени) организации в държавното имущество е дори под 2%, съобщава онлайн изданието "Ирански журнал".</p> |
| 897 | <p>Въпреки че в предходните години правителството се опита да приватизира част от икономиката, и днес в Иран границите между частно, държавно, военно и религиозно са все още плаващи.</p> |
| 898 | <p>"От правна гледна точка повечето банки днес са частни акционерни дружества", казва Михаел Токус, председател на Германско-иранската търговска камара, чието седалище е в Хамбург. Той обаче добавя, че акциите често се държат от инвестиционни дружества на държавни компании. Не са малко и частните фирми, които имат "трима пенсионирани генерали на ръководни позиции", посочва Токус и обяснява, че в Иран военните се пенсионират малко след като навършат 50 години.Корупция и шуробаджанащина</p> |
| 899 | <p>Подобни преплитания облагодетелстват корупцията и шуробаджанащината. А това никак не се харесва на иранския президент Хасан Рохани. През ноември 2019 той настоя правосъдната система да разследва всички онези случаи, в които става въпрос за милиарди долари. Според публикация от поредицата "Доклад от Иран", подготвяна месечно от живеещия в Германия Бахман Нируманд за фондация "Хайнрих Бьол", Хасан Рохани е задал следния въпрос: "Къде са големите акули, защо никой не ги преследва?"</p> |
| 900 | <p>Влиянието на генералите и духовниците намалява единствено при по-спокойни времена. Както се случи през 2017 г., когато Западът разхлаби санкциите след успешната ядрена сделка. Тогава иранското правителство възложи два големи проекта на френска и на южнокорейска фирма. А иначе контролираният от Революционната гвардия конгломерат "Печатът на пророците" има един вид монопол над държавните поръчки - негови фирми получават проекти дори и без да се провежда конкурс.</p> |
| 901 | <p>Председателят на Германско-иранската търговска камара Михаел Токус обръща внимание и на едно ново развитие в иранската икономика. "Санкциите на САЩ доведоха до сериозно нарастване на сивата икономика. Затова и никой не може да каже колко нефт изнася Иран в момента." Освен официалните нефтени експорти има и "много сиви доставки", които се препродават през съседни държави или пък посредством петролни танкери, които "се движат в океаните без транспондер и доставят нефта някъде", казва Токус. "Времето на санкциите не е време за прозрачност и икономически подем", коментира експертът.Битката за чужда валута</p> |
| 902 | <p>Сигурно е само едно: че експортът на нефт, най-важният източник на чужда валута, сериозно пострада от американските санкции. Това признава и самият Хасан Рохани. "Доклад от Иран" цитират фрагменти от негова реч, произнесена в средата на ноември 2019. "Иран се намира в извънредна ситуация (...) Как да управляваме страната си, когато имаме проблеми, свързани с продажбата на нашия нефт? (...) От създаването на Ислямската република досега никога не сме имали толкова много проблеми при продажбата на нефт и отплаването на петролните танкери, колкото днес", казва той.</p> |
| 903 | <p>Според Михаел Токус нетипичната откритост на Хасан Рохани цели да подготви иранците за по-трудни времена. "Той иска да подготви населението за това, че в бъдеще то ще трябва да плаща още повече данъци и такси за финансирането на държавните разходи."</p> |
| 904 | <p>Зад това обаче се крие политически риск. Достатъчно е да погледнем към протестите след увеличаването на цената на бензина преди два месеца. Според "Доклад от Иран" това са били протестите "с най-много насилие за последните 30 години". Публицистът Бахман Нируманд смята, че недоволството сред хората е високо и покачването на цените е подходящ повод за консервативните сили в страната да покажат, че реформаторите около Рохани не могат да удържат нещата в свои ръце. "Ако Рохани бъде принуден да се оттегли, Революционната гвардия ще поеме властта и ще се опита да управлява страната с още повече насилие и с налагането на още повече цензура", казва той.</p> |
| 905 | <p>Каквото и да се случи обаче, Иран няма да си подвие опашката поради икономически причини. "Никой не бива да подценява съпротивителните сили и издръжливостта на иранците", подчертава експертът Михаел Токус.</p> |
| 906 | <p>*имената на фирмите и организациите са в превод от фарси</p> |
| 907 | </div> |
| 908 | </div> |
| 909 | </body> |
| 910 | </text> |
| 911 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 16:47" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014509_karlos_gon_poluchi_zabrana_da_napuska_livan/" title="Карлос Гон получи забрана да напуска Ливан" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 912 | <body> |
| 913 | <div> |
| 914 | <div> |
| 915 | <div type="metadata"> |
| 916 | <div type="title">Карлос Гон получи забрана да напуска Ливан</div> |
| 917 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 918 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014509_karlos_gon_poluchi_zabrana_da_napuska_livan/</div> |
| 919 | <div type="id">4014509</div> |
| 920 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014501.jpg</div> |
| 921 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 922 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 923 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 924 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 925 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 926 | <div type="tags">Карлос Гон, Ливан, Япония</div> |
| 927 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 928 | <div type="timePublished">16:47</div> |
| 929 | <div type="numberOfViews">4761</div> |
| 930 | <div type="numberOfComments">12</div> |
| 931 | </div> |
| 932 | <p>Ливанската прокуратура забрани днес на бившия ръководител на "Рено-Нисан" (Renault-Nissan) Карлос Гон да напуска територията на страната, предадоха световните агенции. Прокуратурата е изискала досието на Гон от японските власти. Бившият автомобилен магнат е обвинен в Япония във финансови злоупотреби, но той отхвърля тези обвинения.</p> |
| 933 | <p>Гон избяга от Япония в Ливан на 29 декември по мистериозен начин.</p> |
| 934 | <p>Ливан, който няма споразумение за екстрадиция с Япония, получи миналата седмица от Интерпол заповед за международно задържане на 65-годишния бизнесмен, който има ливанско, френско и бразилско гражданство.</p> |
| 935 | <p>Съдебен източник в Бейрут, пожелал анонимност, заяви пред "Ройтерс", че в момента Гон е разпитван в прокуратурата по друг въпрос - относно негово посещение в Израел през 2008 година. Ливан и Израел са технически във война, отбелязва агенцията.</p> |
| 936 | <p>Друг източник съобщи, че Карлос Гон ще предаде френския си паспорт на ливанските власти по-късно днес. /БТА</p> |
| 937 | </div> |
| 938 | </div> |
| 939 | </body> |
| 940 | </text> |
| 941 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 12:17" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014237_voenen_pilot_producent_za_netfliks_-_kakvo_moje_da/" title="Военен пилот, продуцент за 'Нетфликс' - какво може да работи принц Хари" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 942 | <body> |
| 943 | <div> |
| 944 | <div> |
| 945 | <div type="metadata"> |
| 946 | <div type="title">Военен пилот, продуцент за "Нетфликс" - какво може да работи принц Хари</div> |
| 947 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 948 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014237_voenen_pilot_producent_za_netfliks_-_kakvo_moje_da/</div> |
| 949 | <div type="id">4014237</div> |
| 950 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014238.jpg</div> |
| 951 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 952 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 953 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 954 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 955 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 956 | <div type="tags">принц Хари, Съсекс, Великобритания</div> |
| 957 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 958 | <div type="timePublished">12:17</div> |
| 959 | <div type="numberOfViews">14146</div> |
| 960 | <div type="numberOfComments">52</div> |
| 961 | </div> |
| 962 | <p>Членове на кралското семейство, обаче финансово независими – това искат да бъдат принц Хари и херцогинята на Съсекс Меган. Те изненадващо обявиха снощи, че искат да живеят като обикновено семейство и да не получават финансиране от кралицата, но да запазят титлите си и да работят благотворително.</p> |
| 963 | <p>Настрана от слуховете за разрив на Хари и Меган с кралското семейство изникват много практически въпроси – как ще печелят пари? Кой ще плаща за охраната им? Къде ще живеят? Къде е тънката граница между това да работят и да са финансово независими, но да не търгуват с влиянието на кралските си титли?Кой издържа Хари и Меган сега</p> |
| 964 | <p>5% от доходите им идват от Гранта на суверена, който е предназначен за работещите членове на кралското семейство. При него кралицата предава на правителството доходите от имотите на короната, а в замяна правителството отпуска част от тях (обикновено около 25%) на кралското семейство. Те обаче могат да се използват само за официалните им задължения. Всичките си лични разходи двойката трябва да покрива от други източници, като същевременно Меган и Хари нямат право да заемат платени длъжности.</p> |
| 965 | <p>Останалата част от финансирането идва от принца на Уелс, който получава доходи от херцогство Корнуол. Тази уредба съществува, откакто принцовете Уилям и Хари започнаха службата си в подкрепа на кралицата.</p> |
| 966 | <p>Тримата със сина си Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор (детето няма монархическа титла) живеят в сградата "Фрогмор котидж" в замъка Уиндзор. Тя е собственост на кралицата и миналата година бе ремонтирана за сметка на данъкоплатците.Има ли прецедент</p> |
| 967 | <p>Да – принцесите Беатрис и Южени имат "цивилни" работни места, но едновременно с това поддържат и благотворителни организации.</p> |
| 968 | <p>Южени работи като директор на арт галерията Hauser & Wirth и не получава финансиране от личния доход на кралицата. Тя е патрон обаче на няколко организации, свързани с благото и здравето на децата, а в последните години започна да участва в инициативи против съвременното робство, трафика на хора и насилието над жени. Тя и съпругът ѝ Джак Бруксбанк живеят в двореца Кенсингтън, където би трябвало да се плаща наем, но според британските медии астрономическата сума вероятно се покрива от баща ѝ принц Андрю.</p> |
| 969 | <p>Фотогалерия: Звезди и хвърчащи шапки на кралската сватба във Великобритания ></p> |
| 970 | <p>Голямата ѝ сестра Беатрис също работи на пълен ден и дели времето си между Лондон и Ню Йорк, където е вицепрезидент на софтуерната компания Afiniti. Тя е патрон на по-малко организации от сестра си, но е основателка на Big Change – която стимулира младите хора да развиват умения "извън традиционната учебна програма". Тя пое от баща си и пост в образователната организация Outward Bound. Беатрис живее в апартамент в двореца "Сейнт Джеймс", за който също се предполага, че плаща баща ѝ.Какво може да работи един принц</p> |
| 971 | <p>Цялото наследство на Хари се изчислява на около 10 млн. лири от майка му Даяна и прабаба му – кралицата-майка Елизабет Боулс-Лайън. Меган има лично състояние около 5 млн. долара и печелеше близо 450 хил. годишно от излъчването на сериала "Костюмари".</p> |
| 972 | <p>Преди Хари да стане "принц по професия", той работеше в армията, припомня новозеландският сайт Stuff. Учил във Военната академия "Сандхърст", той бе пилот на военен хеликоптер и е участвал в мисии в Афганистан, стигайки до ранг капитан. Хари се върна във Великобритания, след като медиите разкриха работата му и бе преценено, че присъствието му създава по-голяма опасност за останалите войници. Той би могъл да се върне в армията, където стартовата заплата за човек на същата позиция е 42 хил. лири годишно.</p> |
| 973 | <p>Фотогалерия: Коя е Меган Маркъл - приятелката на принц Хари ></p> |
| 974 | <p>Меган поддържаше и собствен лайфстайл блог - The Tig, който закри след годежа си с Хари. Така тя загуби и множество спонсорства и сделки за продукти и услуги, които можеше да рекламира на аудиторията си. Сега обаче херцогинята е дори по-известна и би могла да привлече по-големи марки, които да ѝ плащат повече.</p> |
| 975 | <p>Семейство Съсекс има опит и в благотворителната дейност, където също могат да заемат длъжности. Според съоснователя на агенцията Talent Bureau Джеф Джейкъбсън двойката би могла да получава по 100 хил. долара за появата си на събитие, на което да изнесе кратка реч.</p> |
| 976 | <p>Хари би могъл да последва примера на приятелите си семейство Обама – след като напуснаха Белия дом, те основаха продуцентска компания и подписаха сделка с "Нетфликс"; започнаха да пишат книги и продължиха благотворителните си дейности, припомня MarketWatch.</p> |
| 977 | </div> |
| 978 | </div> |
| 979 | </body> |
| 980 | </text> |
| 981 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 16:42" url="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014318_smisulut_i_bezsmislieto_na_turski_potok/" title="Смисълът и безсмислието на 'Турски поток'" subtitle="" author="Андрей Гурков, Дойче веле" category=""> |
| 982 | <body> |
| 983 | <div> |
| 984 | <div> |
| 985 | <div type="metadata"> |
| 986 | <div type="title">Смисълът и безсмислието на "Турски поток"</div> |
| 987 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 988 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/09/4014318_smisulut_i_bezsmislieto_na_turski_potok/</div> |
| 989 | <div type="id">4014318</div> |
| 990 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014500.jpg</div> |
| 991 | <div type="mainImageSource">kremlin.ru</div> |
| 992 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 993 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 994 | <div type="authors">Андрей Гурков, Дойче веле</div> |
| 995 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div> |
| 996 | <div type="tags">Турски поток, Дойче веле, Deutsche Welle, Газпром</div> |
| 997 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 998 | <div type="timePublished">16:42</div> |
| 999 | <div type="numberOfViews">6805</div> |
| 1000 | <div type="numberOfComments">68</div> |
| 1001 | </div> |
| 1002 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Новият газопровод не даде на Путин това, което искаше. "Газпром" похарчи неимоверно много пари, но пък Ердоган, Турция и България могат да бъдат доволни, коментира за "Дойче веле" Андрей Гудков.</p> |
| 1003 | <p>Владимир Путин и Реджеп Ердоган отбелязаха официалния старт на газопровода "Турски поток" с помпозност, която е обичайна за по-източните страни. Двамата лидери, които особено обичат да се наслаждават на победи и успешни финали, си устроиха пищно тържество с гръмки речи, посветени на формалното приключване на проекта.</p> |
| 1004 | <p>А приключването наистина е само формално, защото за руската страна газопроводът изобщо не е завършен - нищо че у зрителите на големите руски телевизионни канали може би е възникнало обратното впечатление. Фактът е, че от двете тръби на "Турски поток" засега само една изпълнява изцяло предназначението си - тази, която снабдява турските потребители.</p> |
| 1005 | <p>Втората тръба, която трябва да транспортира газ към основния пазар на "Газпром" - страните от ЕС, досега не предлага съпоставимо по мощност продължение на територията на евросъюза и още поне година и половина ще работи с много снижен капацитет.Триумф за Ердоган</p> |
| 1006 | <p>Не случайно Ердоган толкова много се наслаждаваше на церемонията и беше доста по-словоохотлив от московския си гост. Това си беше празник на турския президент. Той получи всичко, което искаше - нова-новеничка тръба за пряко снабдяване с руски газ на развитата европейска част от Турция - без междинни страни, без транзитни коридори и транзитни рискове, че на всичкото отгоре и с голяма отстъпка.</p> |
| 1007 | <p>Така че в Истанбул на Путин му се наложи да се усмихва доста насилено, след като геополитическата газова игра се разви толкова неудовлетворително за него. Сега всеки се пита: Защо "Газпром" беше принуден по разпореждане на президента да хвърли огромни пари за изграждането на "Турски поток"? Главната задача беше от януари 2020 година изцяло да спре транзитът на газ през Украйна, а руските енергийни доставки към ЕС да потеглят по две нови магистрали, заобикалящи непокорния съсед. Тъкмо с тази цел "Северен поток" и "Турски поток" се изграждаха паралелно, за да влязат в експлоатация до края на 2019 година, когато изтече десетгодишният руско-украински газов договор. Но "Северен поток" по различни причини изостана от графика, а после беше и спрян от американските санкции. А от двете тръби под Черно море в пълен обем и в срок проработи само едната.</p> |
| 1008 | <p>При това работата не е там, че някакви тръби не са били положени в срок - рано или късно и това ще стане. За Кремъл стратегическият провал се състои в това, че така и не успя да лиши Украйна от газовия транзит и се наложи да сключва с Киев нов дългосрочен договор. Този договор гарантира на Украйна още пет години доста интензивен газов транзит и добро възнаграждение за услугата плюс еднократно плащане от 3 милиарда долара по стари сметки.</p> |
| 1009 | <p>Вярно, за "Газпром" от търговска гледна точка този вариант изобщо не е лош: концернът получи възможност и юридически гаранции за продължаване на експлоатацията на своя най-важен и изпитан през десетилетията експортен канал. И все пак след сключването на новия руско-украински договор за транзит отново и още по-остро възниква въпросът: Тогава защо изобщо беше изграждан скъпоструващият "Турски поток"? Особено пък в сегашния му окастрен вид.</p> |
| 1010 | <p>Нека да припомним: на 1 декември 2014 година, след среща с Ердоган в Анкара, неочаквано за всички Путин обяви, че няма да се изгражда газопроводът "Южен поток" през България. И обясни, че четирите тръби на този газопровод се пренасочват към Турция. Малко по-късно обаче турският президент наруши постигнатата договорка и поиска да бъдат съкратени две от тръбите на новия газопровод, който вече носеше името "Турски поток".</p> |
| 1011 | <p>В крайна сметка Ердоган получи "своята тръба", а на "Газпром" вместо три тръби за износ към ЕС му остана само една. Така мощностите за милиарди рубли, изградени на територията на Русия с цел да захранват "Южен поток", се оказаха частично ненужни. А това едва ли може да се нарече голям стратегически успех за Путин.Отмениха "Южен поток", но главният транзит пак ще минава през България</p> |
| 1012 | <p>Изцяло се провали и намерението на Путин да накаже опърничавата България, като принуди ЕС да прокара втората тръба за "Турски поток" през Гърция към Италия. Тази идея, пръкнала се в Москва, от самото начало си беше чиста авантюра. Още в края на 2014 прогнозирахме, че България в крайна сметка ще получи своите транзитни милиони.</p> |
| 1013 | <p>Както се и случи: основният газопровод, по който руското синьо гориво ще потече към Сърбия, Унгария и Словакия, в момента се строи в България. Газът за Гърция и Северна Македония също ще идва от България. Така че "Газпром" всъщност поправя грешката, която Путин допусна с "Южен поток".</p> |
| 1014 | <p>Концернът продължи до 2030 година договора с българската страна за газов транзит. За изпълнението на този договор (а очевидно и за поддържането на втората тръба в работен режим) сега "Газпром" прибягва към една твърде своеобразна процедура. За нея в началото на януари съобщиха редица руски медии, в това число и "Интерфакс": газът от "Турски поток" се насочва към България, а после около половината от целия обем се връща в Турция през друг приемателно-предавателен пункт.</p> |
| 1015 | <p>Трудно е да си представим, че един толкова екстравагантен начин за транспортиране на горивото би могъл да бъде търговски изгоден за "Газпром". А според същото съобщение на "Интерфакс" българският газов дистрибутор "Булгаргаз" през тази година разчита на десетки милиони евро печалба от новите договорки. Българското министерство на енергетиката информира, че цените на газа за българските потребители могат да се снижат с 5% още през първото тримесечие на тази година.</p> |
| 1016 | <p>Това толкова тясно руско-българско сътрудничество опровергава порочно загнездилия се мит в руските медии, че навремето "Южен поток" се е провалил именно поради съпротивата на България под натиска на ЕС и САЩ. Че как ли сега успяха все пак да се договорят, при положение че позициите на Брюксел и Вашингтон днес са дори още по-рестриктивни? Ако преди 5-6 години Москва беше поискала реално да се договори със София, без да се опитва да заобиколи европейските правила (на които сега е съгласна да се подчинява), може би тогава нямаше да се наложи да се взима обходният транзитен маршрут през Турция.</p> |
| 1017 | <p>Рано или късно на руснаците ще им се наложи да обсъдят смисъла и безсмислието на "Турски поток". Особено ако геополитическите планове на Кремъл се сблъскат в Сирия, Либия или другаде с нарастващите имперски амбиции на новата транзитна страна за руския газ - Турция.</p> |
| 1018 | <p>Андрей Гурков е икономически анализатор на Deutsche Welle. Коментарът му е публикуван от руската редакция като лично мнение на автора, което може да не съвпада с това на редакцията и на "Дойче веле".</p> |
| 1019 | </div> |
| 1020 | </div> |
| 1021 | </body> |
| 1022 | </text> |
| 1023 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 09:00" url="https://www.dnevnik.bg/na_put/2020/01/09/4013763_kak_zamruznaloto_kralstvo_dovede_do_okupaciiata_na/" title="Как 'Замръзналото кралство' доведе до окупацията на австрийско градче" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1024 | <body> |
| 1025 | <div> |
| 1026 | <div> |
| 1027 | <div type="metadata"> |
| 1028 | <div type="title">Как "Замръзналото кралство" доведе до окупацията на австрийско градче</div> |
| 1029 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1030 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/na_put/2020/01/09/4013763_kak_zamruznaloto_kralstvo_dovede_do_okupaciiata_na/</div> |
| 1031 | <div type="id">4013763</div> |
| 1032 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4013821.jpg</div> |
| 1033 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 1034 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1035 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1036 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1037 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1038 | <div type="tags">село, туристи, туризъм, Замръзналото кралство, Австрия, Халщат</div> |
| 1039 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1040 | <div type="timePublished">09:00</div> |
| 1041 | <div type="numberOfViews">9998</div> |
| 1042 | <div type="numberOfComments">24</div> |
| 1043 | </div> |
| 1044 | <p>Много градове по света се задъхват от тълпите туристи, които не само окупират живота на местните, но в допълнение на приходите за местната общност създават шум, хаос и отпадъци. От негативите на популярността силно страда и малкото австрийско градче Халщат, въпреки че е под защитата на ЮНЕСКО.</p> |
| 1045 | <p>През последните години броят на туристите силно се е увеличил и е достигнал до 10 хил. души на ден (100 през 2009 г.) при 780 постоянни жители, съобщава "Гардиън".</p> |
| 1046 | <p>Окупацията на живописното селище, разположено на езеро, на час път с кола от Залцбург, е станало поетапно в годините, пише "Индипендънт". През 2006 г. мястото става популярно в Южна Корея, след като се говори за него в програма по телевизията. През 2011 г. китайски богаташ инвестира 700 млн. паунда в създаването на точна реплика на Халщат в китайската провинция Гуандун. Голямата приливна вълна е през последните години с появата на анимацията "Замръзналото кралство", в която градът Арендел се смята, че е вдъхновен тъкмо от Халщат.</p> |
| 1047 | <p>Кметът Александер Шойтц коментира през последните дни, че ще се радва броят на посетителите да спадне. "Халщат е важна част от културната история, не е музей", казва той пред британския "Таймс" и обяснява, че би искал броят на туристите да спадне поне с една трета, но няма идея как може да се случи това.</p> |
| 1048 | <p>След пожара през ноември, който засегна няколко от историческите къщи, кметът е затворил временно пътищата в града и призова туристите да стоят настрана, но това не е помогнало и те пак са отишли на място.</p> |
| 1049 | <p>Градчето е под защитата на ЮНЕСКО от 1997 г. и е населявано от праисторически времена. Тук е открита най-старата солна мина в света.</p> |
| 1050 | </div> |
| 1051 | </div> |
| 1052 | </body> |
| 1053 | </text> |
| 1054 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 10:18" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014111_valentin_zlatev_zagovori_za_siva_ikonomika_v/" title="Валентин Златев заговори за сива икономика в българския баскетбол" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1055 | <body> |
| 1056 | <div> |
| 1057 | <div> |
| 1058 | <div type="metadata"> |
| 1059 | <div type="title">Валентин Златев заговори за сива икономика в българския баскетбол</div> |
| 1060 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1061 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014111_valentin_zlatev_zagovori_za_siva_ikonomika_v/</div> |
| 1062 | <div type="id">4014111</div> |
| 1063 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1064 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 1065 | <div type="tags">сива икономика, баскетбол, спорт, Ботевград, Валентин Златев</div> |
| 1066 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1067 | <div type="timePublished">10:18</div> |
| 1068 | </div> |
| 1069 | <p>Виж видеото</p> |
| 1070 | <p>Виж видеото</p> |
| 1071 | <p>Виж видеото</p> |
| 1072 | <p>Виж видеото</p> |
| 1073 | <p>Виж видеото</p> |
| 1074 | <p>Спонсорът на "Левски Лукойл" Валентин Златев заговори за сива икономика в българския баскетбол. Той обвини шампиона "Балкан" (Ботевград), че не осигурява състезателите си на реалните им възнаграждения.</p> |
| 1075 | <p>"Ние плащаме 367 хил. лева данъци като баскетболен клуб "Левски", посочи Златев пред Би Ти Ви. По думите му проблемът трябва да бъде решен. "В противен случай ние нямаме място в него (баскетбола)", добави той.</p> |
| 1076 | <p>През лятото "Балкан" свали "Левски Лукойл" от върха с първата си шампионска титла от 30 години.</p> |
| 1077 | <p>При гостуването си в сутрешния блок на Би Ти Ви Златев заяви още, че престъпна група краде с години от жителите на Ботевград и държавата, както и че никога не е помагал на политици.</p> |
| 1078 | </div> |
| 1079 | </div> |
| 1080 | </body> |
| 1081 | </text> |
| 1082 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 22:36" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014632_zrelishten_obrat_sreshtu_barselona_izprati_atletiko_na/" title="'Атлетико' стигна финала за суперкупата след обрат с късни голове срещу 'Барселона'" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1083 | <body> |
| 1084 | <div> |
| 1085 | <div> |
| 1086 | <div type="metadata"> |
| 1087 | <div type="title">"Атлетико" стигна финала за суперкупата след обрат с късни голове срещу "Барселона"</div> |
| 1088 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1089 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014632_zrelishten_obrat_sreshtu_barselona_izprati_atletiko_na/</div> |
| 1090 | <div type="id">4014632</div> |
| 1091 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014637.jpg</div> |
| 1092 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1093 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1094 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1095 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1096 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1097 | <div type="tags">футбол, ФК Атлетико Мадрид, Суперкупа, ФК Барселона</div> |
| 1098 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1099 | <div type="timePublished">22:36</div> |
| 1100 | <div type="numberOfViews">3537</div> |
| 1101 | <div type="numberOfComments">41</div> |
| 1102 | </div> |
| 1103 | <p>"Атлетико" срещу "Реал" е финалът в Суперкупата на Испания през тази година, след като "дюшекчиите" победиха "Барселона" в зрелищен полуфинал. Тимът на Диего Симеоне се наложи с 3:2 над каталунците, въпреки че само девет минути преди края на двубоя изоставаше с 0:1.</p> |
| 1104 | <p>Срещата премина през куп обрати, а и петте гола на стадион "Крал Абдула" в Джеда паднаха през второто полувреме.</p> |
| 1105 | <p>Коке откри в 46-ата минута, но с попадения на Меси и Антоан Гризман в 51-ата и 62-ата "Барселона" обърна. В самия край на мача Алваро Мората и Анхел Кореа вкараха в 81-ата и 86-ата, за да донесат успеха на "Атлетико".</p> |
| 1106 | <p>Срещата беше белязана още от отменен гол на Меси, както и претенции за дузпи от двете страни.⏱ ¡¡FINAL!! ¡El Atleti es el segundo finalista de la Supercopa!</p> |
| 1107 | <p>⚽ @FCBarcelona_es 🆚 @Atleti2-3 | 90+4' #Supercopa2020 pic.twitter.com/Zjj1Vl8G8l— RFEF (@rfef) January 9, 2020</p> |
| 1108 | <p>"Атлетико" ще играе в мач за Суперкупата на Испания за пръв път от 2014 г., когато спечели трофея. Тимът има общо две купи от надпреварата и четири загубени финала.</p> |
| 1109 | <p>Преди почивката "Барселона" имаше голямо преимущество и създаде редица голови положения пред вратата на "дюшекчиите". Играчите на Ернесто Валверде обаче направиха няколко пропуска, а с отлични намеси се отчете стражът на "Атлетико" Ян Облак.</p> |
| 1110 | <p>Каталунците имаха и претенции за дузпа, след като топката срещна ръката на Фелипе, но реферът Хосе Луис Гонсалес Гонсалес прецени, че нарушение няма, а и ситуацията не беше прегледана с технологията за видеоповторения.</p> |
| 1111 | <p>След почивката само 18 секунди бяха нужни на "Атлетико", за да открие. Влезлият веднага след паузата Коке завърши атака на скорост след пасове между Жоао Феликс и Анхел Кореа, и реализира с удар в долния десен ъгъл.</p> |
| 1112 | <p>Отговорът на "Барселона" беше мълниеносен и в 51-ата минута каталунците изравниха. Лионел Меси се разписа, като наказа грешка на защитата в червено-бяло с хубав удар с десния крак.</p> |
| 1113 | <p>Само девет минути по-късно аржентинецът се разписа за втори път, но попадението му беше отменено заради игра с ръка в началото на атаката.</p> |
| 1114 | <p>Каталунците не чакаха много преди да вкарат още веднъж, като това стана в 62-ата минута. Антоан Гризман се разписа отблизо, след като Облак първоначално спаси изстрел с глава на Луис Суарес, но нямаше отговор при добавката.</p> |
| 1115 | <p>Последваха силни минути за "Барселона" и още няколко положения, които каталунците пропуснаха, за да се стигне до заключителните минути, в които "Атлетико" отбеляза два гола и обърна резултата.</p> |
| 1116 | <p>Само в рамките на пет минути "дюшекчиите" успяха да компенсират пасива си. В 81-ата минута Мората вкара от дузпа, която беше отсъдена за нарушение на вратаря Нето срещу Витоло.</p> |
| 1117 | <p>Само две по-късно нова дузпа за "Атлетико" не беше отсъдена след игра с ръка на Жерар Пике.</p> |
| 1118 | <p>Все пак в 86-ата минута Кореа вкара трети гол за "Атлетико" след контраатака и подаване на Мората.</p> |
| 1119 | </div> |
| 1120 | </div> |
| 1121 | </body> |
| 1122 | </text> |
| 1123 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 11:50" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014183_albert_popov_stupka_po_stupka_shte_stignem_vse/" title="Алберт Попов: Стъпка по стъпка ще стигнем все по-напред" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1124 | <body> |
| 1125 | <div> |
| 1126 | <div> |
| 1127 | <div type="metadata"> |
| 1128 | <div type="title">Алберт Попов: Стъпка по стъпка ще стигнем все по-напред</div> |
| 1129 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1130 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014183_albert_popov_stupka_po_stupka_shte_stignem_vse/</div> |
| 1131 | <div type="id">4014183</div> |
| 1132 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014180.jpg</div> |
| 1133 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 1134 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1135 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1136 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1137 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1138 | <div type="tags">ски алпийски дисциплини, ски, Алберт Попов</div> |
| 1139 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1140 | <div type="timePublished">11:50</div> |
| 1141 | <div type="numberOfViews">2208</div> |
| 1142 | <div type="numberOfComments">2</div> |
| 1143 | </div> |
| 1144 | <p>С упоритост по-добрите резултати ще дойдат. Това каза Алберт Попов след 18-ото си място в слалома от Световната купа в Мадона ди Кампилио. Българинът записа второто си влизане в точките през сезона навръх 40-ата годишнина от единствената победа на България в Световната купа, спечелена от Петър Попангелов в Ленгрис, Германия.</p> |
| 1145 | <p>"В първия манш бях наистина на косъм, но успях да се закрепя в топ 30. Втория манш успях да направя доста по-бързо спускане и се върнах в играта, станах 18-и. Доста съм доволен от второто си спускане и се надявам оттук натам да имам все повече такива маншове", каза Попов след старта в италианския курорт.</p> |
| 1146 | <p>"Стъпка по стъпка ще стигнем все по-напред", добави българският скиор.</p> |
| 1147 | <p>Следващият старт за Попов ще бъде през уикенда в Аделбоден, като в швейцарския зимен център ще се проведат гигантски слалом и слалом.</p> |
| 1148 | <p>Дотук през годината Попов има две влизания в точките. Освен 18-ото място в Мадона ди Кампилио той беше 12-и във Вал д’Изер на 15 декември. В слаломите в Леви и Загреб Попов не успя да влезе в първите 30, докато в гигантските слаломи в Зьолден и Алта Бадия записа слаб първи манш и отпадане.</p> |
| 1149 | <p>Българинът заема 84-о място в класирането за Големия кристален глобус, а в малката купа в слалома е 28-и с 35 точки.</p> |
| 1150 | </div> |
| 1151 | </div> |
| 1152 | </body> |
| 1153 | </text> |
| 1154 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 07:04" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014021_bulgarskite_voleibolisti_se_izpraviat_pred_germanskoto/" title="Българските волейболисти се изправят пред германското изпитание в Берлин" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1155 | <body> |
| 1156 | <div> |
| 1157 | <div> |
| 1158 | <div type="metadata"> |
| 1159 | <div type="title">Българските волейболисти се изправят пред германското изпитание в Берлин</div> |
| 1160 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1161 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014021_bulgarskite_voleibolisti_se_izpraviat_pred_germanskoto/</div> |
| 1162 | <div type="id">4014021</div> |
| 1163 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1164 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1165 | <div type="tags">волейбол, национален отбор, спорт, Силвано Пранди, България</div> |
| 1166 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1167 | <div type="timePublished">07:04</div> |
| 1168 | <div type="numberOfViews">5281</div> |
| 1169 | <div type="numberOfComments">17</div> |
| 1170 | </div> |
| 1171 | <p>Българският национален отбор по волейбол излиза в търсене на четвърта поредна победа в квалификационния турнир за олимпийските игри. В Берлин воденият от Силвано Пранди състав среща домакина Германия в полуфиналите.</p> |
| 1172 | <p>Мачът е от 21.10 ч. и ще бъде излъчен по БНТ 3. В другата среща играят Словения и Франция.</p> |
| 1173 | <p>Дотук българският отбор се представя безгрешно, като спечели всичките си мачове в група В. Точката беше сложена с решителна победа срещу европейския шампион Сърбия.</p> |
| 1174 | <p>Селекционерът Пранди оцени високо постигнатото. Италианският специалист смята, че отборът подобрява представянето си.</p> |
| 1175 | <p>"Да, това беше един много добър мач за нас. Мисля, че отборът ни израства с всеки изминал ден и сега е интересно да се види кога ще спре. Не знам, но всеки състезател е израснал много - както психически и морално, така и технически", посочи Пранди, цитиран от сайта на българската федерация.</p> |
| 1176 | <p>"Следва полуфинал, ще играем с Германия. Има хубава атмосфера с добра публика. За голямо събитие като това трябва добра атмосфера", добави селекционерът.</p> |
| 1177 | <p>Германският отбор също е воден от италианец - Андреа Джани. Дотук домакините се представят силно, като победиха с по 3:0 Белгия и Чехия, но отстъпиха с 2:3 срещу намиращия се в добър ход състав на Словения.</p> |
| 1178 | <p>Победителят в турнира ще се класира за олимпийските игри в Токио.</p> |
| 1179 | </div> |
| 1180 | </div> |
| 1181 | </body> |
| 1182 | </text> |
| 1183 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:17" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014282_dolen_feik_njuz_pritesni_federaciiata_po_tenis_sled/" title="'Долен фейк нюз' притесни федерацията по тенис след участието в 'АТП къп'" subtitle="" author="Божидар Къртунов" category=""> |
| 1184 | <body> |
| 1185 | <div> |
| 1186 | <div> |
| 1187 | <div type="metadata"> |
| 1188 | <div type="title">"Долен фейк нюз" притесни федерацията по тенис след участието в "АТП къп"</div> |
| 1189 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1190 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014282_dolen_feik_njuz_pritesni_federaciiata_po_tenis_sled/</div> |
| 1191 | <div type="id">4014282</div> |
| 1192 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4012182.jpg</div> |
| 1193 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1194 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1195 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1196 | <div type="authors">Божидар Къртунов</div> |
| 1197 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/12</div> |
| 1198 | <div type="tags">тенис, спорт, Стефан Цветков, Григор Димитров, България, Българска федерация по тенис БФТ</div> |
| 1199 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1200 | <div type="timePublished">14:17</div> |
| 1201 | <div type="numberOfViews">9343</div> |
| 1202 | <div type="numberOfComments">21</div> |
| 1203 | </div> |
| 1204 | <p>Няколко хиляди споделяния, стотици коментари и вълна от емоции. Това е резултатът от публикация, свързана с ролята на федерацията по тенис (БФТ) и Григор Димитров в участието на България в "АТП къп".</p> |
| 1205 | <p>В текста, озаглавен "Лицемерието зад успеха", се твърди, че федерацията е отказала покана за участие в турнира заради нежелание да финансира престоя на отбора. Пише също, че "със свои средства (Григор Димитров) осигурява престоя на отбора ни в Австралия, така че нищо да не им липсва".</p> |
| 1206 | <p>Дългогодишният председател на федерацията Стефан Цветков и самата организация определиха това като лъжа. Мениджърът на Григор Димитров - Георги Стоименов, също заяви пред "Дневник", че информацията не е истина.</p> |
| 1207 | <p>"Много долен платен "фейк нюз" (фалшива новина) за "отказаната" покана от БФТ за "АТП къп". Гледам, че много приятели даже са се хванали. Потресен съм и разочарован, защото се разбра откъде идва и защото фокусът трябва да е върху това как да помогнем на следващото поколение в тези тежки условия. Явно целят малкото хора, които помагат и работят за оцеляването на БФТ и тениса, да се откажат", написа Цветков във "Фейсбук". Той не беше открит за коментар пред "Дневник".</p> |
| 1208 | <p>От федерацията определиха текста за "грозна фалшива новина", която уронва престижа на българския тенис. "Крайно разочароващо е и лековерното споделяне на фалшивата новина, при положение че всички факти са напълно достъпни и лесни за проверяване, което веднага изобличава откровените лъжи."</p> |
| 1209 | <p>Димитър Кузманов, който беше част от отбора, призова да не се измества вниманието. "Защо искате да ни отнемете всичко това", написа тенисистът във "Фейсбук".Урок по "АТП къп"</p> |
| 1210 | <p>"АТП къп" е турнир, който се провежда за първа година и е конкурентен на организирания от международната федерация купа "Дейвис". Той е за отбори и влезе на мястото на организираните в началото на годината турнири в Бризбейн и Сидни.</p> |
| 1211 | <p>България беше един от 24-те отбора, благодарение на класирането на Григор Димитров в ранглистата на АТП. Турнирът е под шапката на АТП и покана до националните федерации не се изпраща.</p> |
| 1212 | <p>Фотогалерия: Капитанът Григор Димитров и неговите момчета ></p> |
| 1213 | <p>Бюджетът на "АТП къп" е 15 милиона долара. От тях 6 милиона са гарантирани суми за участие и 9 милиона са за премии според представянето, описани от АТП.</p> |
| 1214 | <p>"Играчите от всеки отбор получават част от наградния фонд и според изиграните мачове от тях печелят точки респективно за ранглистата на АТП поединично и на двойки съгласно регламента на "АТП къп". АТП провежда събитието в партньорство с Австралийската тенис федерация (Тенис Австралия), която реално има лиценза за "АТП къп", и поема хотела, храната и транспорта по време на състезанието. Играчите се записват в системата на АТП директно и като на всеки турнир на АТП си поемат транспортните разходи до мястото на провеждане", гласи становището на българската федерация.</p> |
| 1215 | <p>Стоименов заяви пред "Дневник", че Григор Димитров е поел допълнителни разноски, но не и за пътуването на останалите тенисисти.</p> |
| 1216 | <p>Капитанът на отбора и съотборниците му се представиха силно, като останаха на крачка от четвъртфиналите след две победи и една загуба в група С.</p> |
| 1217 | <p>"АТП къп" се оказа добра възможност за трупане на опит и точки за младите български състезатели и най-вече за Димитър Кузманов и Александър Лазаров, които участваха в мачовете. Новият треньор на Григор Димитров - Кристиан Гро, отдели внимание на целия отбор, което беше оценено високо от състезателите.</p> |
| 1218 | </div> |
| 1219 | </div> |
| 1220 | </body> |
| 1221 | </text> |
| 1222 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 19:08" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014561_grigor_dimitrov_beshe_mi_trudno_no_produljih_da_viarvam/" title="Григор Димитров: Беше ми трудно, но продължих да вярвам" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1223 | <body> |
| 1224 | <div> |
| 1225 | <div> |
| 1226 | <div type="metadata"> |
| 1227 | <div type="title">Григор Димитров: Беше ми трудно, но продължих да вярвам</div> |
| 1228 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1229 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014561_grigor_dimitrov_beshe_mi_trudno_no_produljih_da_viarvam/</div> |
| 1230 | <div type="id">4014561</div> |
| 1231 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4012383.jpg</div> |
| 1232 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1233 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1234 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1235 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1236 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1237 | <div type="tags">спорт, тенис, Григор Димитров</div> |
| 1238 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1239 | <div type="timePublished">19:08</div> |
| 1240 | <div type="numberOfViews">4340</div> |
| 1241 | <div type="numberOfComments">16</div> |
| 1242 | </div> |
| 1243 | <p>Най-добрият български тенисист Григор Димитров заяви, че е научил важни уроци след трудната 2019 г. В интервю за сръбския Sportklub той изтъкна, че не е спирал да вярва в способностите си след контузията и спада в кариерата му.</p> |
| 1244 | <p>"Да не очаквам много от другите е ключовото нещо, което научих. Не се чувствах добре покрай контузията. Намирах се на ниско ниво не само в кариерата, но и в живота. Губех точки и позиции в ранглистата. Беше труден момент, но продължих да вярвам и да правя правилните неща със семейството, приятелите и близките ми хора", каза Димитров.</p> |
| 1245 | <p>Той допълни: "Отървах се от всички негативни хора около мен. Това ме накара да се вгледам повече в себе си и можех да видя кое е най-доброто за живота ми. В момента се намирам на най-доброто място, на което някога съм бил".</p> |
| 1246 | <p>Българинът заяви, че достигането до полуфиналите на US Open и мастърса в Париж в края на 2019 г. му е върнало увереността. Димитров допълни, че очаква разнообразието в тениса да се повиши, когато тримата големи Рафаел Надал, Новак Джокович и Роджър Федерер забавят темпото.</p> |
| 1247 | <p>"Ще им бъде трудно да продължат да печелят, както го правеха досега, но те го правят от толкова дълго време. Постоянни са в представянето си, обградени са от едни и същи хора и са способни да са на високо ниво всеки ден. Те отвориха още по-голяма преднина пред останалите с трупането на увереност от успехите. Не бива да забравяме и за психическата им устойчивост, която допринася допълнително", каза още Димитров.</p> |
| 1248 | </div> |
| 1249 | </div> |
| 1250 | </body> |
| 1251 | </text> |
| 1252 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 17:04" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014443_zashto_fenovete_na_malmyo_iskat_premestvane_na/" title="Героят с поруганата статуя: защо не всички обичат Златан Ибрахимович" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1253 | <body> |
| 1254 | <div> |
| 1255 | <div> |
| 1256 | <div type="metadata"> |
| 1257 | <div type="title">Героят с поруганата статуя: защо не всички обичат Златан Ибрахимович</div> |
| 1258 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1259 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014443_zashto_fenovete_na_malmyo_iskat_premestvane_na/</div> |
| 1260 | <div type="id">4014443</div> |
| 1261 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4012458.jpg</div> |
| 1262 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1263 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1264 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1265 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1266 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1267 | <div type="tags">статуя, футбол, Златан Ибрахимович, Швеция</div> |
| 1268 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1269 | <div type="timePublished">17:04</div> |
| 1270 | <div type="numberOfViews">3936</div> |
| 1271 | <div type="numberOfComments">16</div> |
| 1272 | </div> |
| 1273 | <p>Три месеца – толкова време мина, откакто Златан Ибрахимович се сдоби със статуя в родния си град Малмьо. От октомври, когато тя беше открита, до сега обаче се случиха много неща, които накараха феновете, доскоро боготворящи Ибрахимович, да искат преместването ѝ.</p> |
| 1274 | <p>Причината е, че Ибрахимович купи акции на големия съперник "Хамарби". Това доведе до няколко поругавания на статуята, а през уикенда и срязването ѝ.</p> |
| 1275 | <p>"Бесни сме, защото той мисли, че може да прави каквото си иска и пак да бъде обичан. Той не разбира какво значи да си истински фен", обяснява Симон Бенгтсон, цитиран от Би Би Си. Той е само един от феновете, обвиняващи Ибрахимович в предателство.</p> |
| 1276 | <p>Запалянковците на "Малмьо" могат да простят покупката на дял от "Хамарби", но не и думите на Ибрахимович, че иска да направи клуба "най-големия в Скандинавия".</p> |
| 1277 | <p>"Мога да кажа, че мнозинството от феновете на "Малмьо" са разочаровани от Златан. Никой, когото познавам, не го защитава. Разбира се, някои са на мнение, че вандализмът е грешният начин да изразиш мнението си и не разбират тези действия", добавя Бенгтсон.</p> |
| 1278 | <p>Снимка на деня: Отрязаната статуя на Златан Ибрахимович в Малмьо ></p> |
| 1279 | <p>В кариерата си Ибрахимович има по-малко от 50 мача за родния си клуб и никога не е печелил трофей с него. Въпреки това за запалянковците той има легендарен статут и всички разглеждат успехите на шведския нападател като такива на своята общност.</p> |
| 1280 | <p>"Години наред всички ние преживявахме неговите успехи. Когато той печелеше, всички в Малмьо бяха горди, той е световна суперзвезда, а сега никой тук не иска да чува за него. Той заби нож в гърба на хората тук и на клуба", добавят феновете.</p> |
| 1281 | <p>От фенската организация на клуба дори са на мнение, че статуята на Ибрахимович трябва да бъде преместена от града и вече няма място там. "Той прекара много години в чужбина и е загубил връзките си с родния си град, така че тази статуя няма място тук. Манталитетът на Малмьо "Ние срещу целия свят" създаде Златан и неговия характер. Неправилно е да се мисли, че Златан е създал "Малмьо", посочва Каве Хусеинпур, вицепрезидент на фенската огранизация.</p> |
| 1282 | <p>Авторът на статуята на Ибрахимович също се включи в дискусията и предложи тя да бъде преместена в един от градовете, в които шведът е прекарал най-много време от съзнателния си живот и постигнал най-големи успехи. Градът, в който нападателят се завърна наскоро – Милано.</p> |
| 1283 | </div> |
| 1284 | </div> |
| 1285 | </body> |
| 1286 | </text> |
| 1287 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 10:42" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014120_burz_pogled_dve_krachki_i_golut_na_toni_kroos_direktno/" title="Бърз поглед, две крачки и... голът на Тони Кроос директно от ъглов удар" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1288 | <body> |
| 1289 | <div> |
| 1290 | <div> |
| 1291 | <div type="metadata"> |
| 1292 | <div type="title">Бърз поглед, две крачки и... голът на Тони Кроос директно от ъглов удар</div> |
| 1293 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1294 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014120_burz_pogled_dve_krachki_i_golut_na_toni_kroos_direktno/</div> |
| 1295 | <div type="id">4014120</div> |
| 1296 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1297 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 1298 | <div type="tags">футбол, спорт, Тони Кроос, ФК Реал Мадрид</div> |
| 1299 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1300 | <div type="timePublished">10:42</div> |
| 1301 | </div> |
| 1302 | <p>Виж видеото</p> |
| 1303 | <p>Виж видеото</p> |
| 1304 | <p>Виж видеото</p> |
| 1305 | <p>Виж видеото</p> |
| 1306 | <p>Виж видеото</p> |
| 1307 | <p>Отличен поглед, съобразителност и бързи и точни действия. Съвкупността от всичко това доведе до красивия и рядко срещан гол на Тони Кроос директно от ъглов удар.</p> |
| 1308 | <p>Германският полузащитник на "Реал" (Мадрид) се разписа при победата срещу "Валенсия" в полуфинала от Суперкупата на Испания в Саудитска Арабия. При корнер за белите Кроос видя, че съперникът не е подготвен, и бързо и точно стреля, което му донесе успех.</p> |
| 1309 | <p>Тази вечер "Барселона" и "Атлетико" (Мадрид) играят във втория полуфинал.</p> |
| 1310 | </div> |
| 1311 | </div> |
| 1312 | </body> |
| 1313 | </text> |
| 1314 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 18:16" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014243_na_kakvi_legla_shte_spiat_olimpiicite_na_tokio_2020/" title="Здрави и 'зелени': на какви легла ще спят олимпийците на Токио 2020" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1315 | <body> |
| 1316 | <div> |
| 1317 | <div> |
| 1318 | <div type="metadata"> |
| 1319 | <div type="title">Здрави и "зелени": на какви легла ще спят олимпийците на Токио 2020</div> |
| 1320 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1321 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014243_na_kakvi_legla_shte_spiat_olimpiicite_na_tokio_2020/</div> |
| 1322 | <div type="id">4014243</div> |
| 1323 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014239.jpg</div> |
| 1324 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1325 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1326 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1327 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1328 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1329 | <div type="tags">олимпийски игри, Токио 2020, Токио</div> |
| 1330 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1331 | <div type="timePublished">18:16</div> |
| 1332 | <div type="numberOfViews">2623</div> |
| 1333 | <div type="numberOfComments">6</div> |
| 1334 | </div> |
| 1335 | <p>Стане ли въпрос за олимпийски игри спортните съоръжения и инфраструктурата са една от най-важните теми. Но и местата, където спортистите ще почиват и прекарват по-голяма част от времето си, също са от голямо значение. Организаторите на игрите в Токио обявиха на какви легла ще спят олимпийците в японската столица.</p> |
| 1336 | <p>Леглата ще са здрави и "зелени". Рамките им са направени от рециклиран картон, а матраците – от полиетилен, който след игрите ще бъде използван за производство на различни продукти.</p> |
| 1337 | <p>Компанията производител добавя, че леглата са направени така, че да издържат тегло от 200 килограма, повече отколкото са били дори най-тежките спортисти на игрите в Рио Де Жанейро през 2016 г. Дължината на леглата е 2.10 метра.</p> |
| 1338 | <p>Строителството на жилищната част на олимпийското село приключи през декември, като всички апартаменти вече са готови. Организаторите показаха как ще изглеждат местата за почивка за пръв път в четвъртък.</p> |
| 1339 | <p>Общо 18 хиляди легла са нужни за олимпиадата, която започва на 24 юли. За параолимпийските игри броят им ще бъде 8000.</p> |
| 1340 | <p>В най-скоро време ще приключат и последните довършителни работи, които са в зоната за хранене на спортистите и централния площад в олимпийското село. То се намира в залива на Токио.</p> |
| 1341 | <p>След игрите апартаментите ще се продават, като цената им започва от малко над 50 милиона йени (457 хиляди долара).</p> |
| 1342 | <p>Организаторите на олимпийските игри в Токио полагат огромни усилия да намалят въглеродните емисии, които се отделят. Всички медали за Токио 2020 са изработени от рециклирани материали, сред които и 6.2 милиона стари мобилни телефона.</p> |
| 1343 | <p>Олимпийската факла е произведена от алуминиеви отпадъци, а подиумите за церемониите от рециклирани битови и морски отпадъци. Електричеството за олимпиадата в Токио ще идва от възобновяеми източници.</p> |
| 1344 | </div> |
| 1345 | </div> |
| 1346 | </body> |
| 1347 | </text> |
| 1348 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 22:46" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014634_bulgarskite_voleibolisti_se_boriha_no_ostanaha_izvun/" title="Българските волейболисти се бориха, но останаха извън олимпийските игри" subtitle="" author="Божидар Къртунов" category=""> |
| 1349 | <body> |
| 1350 | <div> |
| 1351 | <div> |
| 1352 | <div type="metadata"> |
| 1353 | <div type="title">Българските волейболисти се бориха, но останаха извън олимпийските игри</div> |
| 1354 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1355 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014634_bulgarskite_voleibolisti_se_boriha_no_ostanaha_izvun/</div> |
| 1356 | <div type="id">4014634</div> |
| 1357 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014633.jpg</div> |
| 1358 | <div type="mainImageSource">cev.lu</div> |
| 1359 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1360 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1361 | <div type="authors">Божидар Къртунов</div> |
| 1362 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/12</div> |
| 1363 | <div type="tags">волейбол, национален отбор, спорт, България, Германия</div> |
| 1364 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1365 | <div type="timePublished">22:46</div> |
| 1366 | <div type="numberOfViews">6220</div> |
| 1367 | <div type="numberOfComments">33</div> |
| 1368 | </div> |
| 1369 | <p>Българският национален отбор по волейбол се бори до последно за олимпийската си мечта, но няма да участва на игрите в Токио 2020. Воденият от Силвано Пранди състав отстъпи с 1:3 (20:25, 23:25, 25:20, 23:25) срещу Германия в Берлин.</p> |
| 1370 | <p>В спора за място на олимпийските игри домакините ще играят с Франция. "Петлите" направиха обрат от 0:2 до 3:2 срещу Словения.</p> |
| 1371 | <p>Българските национали изиграха много силно турнира. Те спечелиха три последователни победи, като се наложиха срещу финалиста Франция, Нидерландия и европейския шампион Сърбия, с което събудиха надеждите и вярата в крайния успех.</p> |
| 1372 | <p>Българският отбор стигна до Берлин в тежко положение. През август у дома националите изпуснаха отлична възможност за класиране за Токио, като имаха мачбол при 2:0 гейма срещу Бразилия, но след това загубиха. Впоследствие слабото представяне на европейското доведе до сътресения.</p> |
| 1373 | <p>В крайна сметка България отново няма да има представител във волейболните турнири на олимпийските игри. За последно мъжете играха в Лондон 2012, когато станаха четвърти.</p> |
| 1374 | <p>Женският национален отбор също игра в квалификационен турнир, но след една победа и две загуби остана трети в групата си.</p> |
| 1375 | <p>Германците започнаха по-уверено мача и това ги постави във водеща позиция. Те завършиха с 50% в нападение срещу 47% за България, блокадите бяха 13 срещу осем, а директните точки от начален удар - шест срещу пет.</p> |
| 1376 | <p>Най-резултатен за българския състав стана диагоналът Цветан Соколов с 18 точки, а капитанът Виктор Йосифов добави 14. За съперника Георг Грозер завърши със 17, а Денис Калиберда с 15.</p> |
| 1377 | <p>Домакините изиграха силно първия гейм и го спечелиха убедително. Във втория българите положиха усилия и след 10:16 се доближиха до германците. Изпуснати възможности в края обаче попречиха за обрат.</p> |
| 1378 | <p>Третата част беше много оспорвана до 18-ата точка. Ключово се оказа заставането на Тодор Скримов на начален удар, при което българският отбор натрупа преднина и съумя да вземе гейма.</p> |
| 1379 | <p>Германците водеха с по две-три точки в четвъртия гейм. Нова добра серия позволи да се стигне до 18:18, след което домакините отново натрупаха преднина. Българите се бориха до последно, но накрая два поредни сбъркани сервиса не позволиха да на отбора да преследва ключов пробив и евентуално изравняване.</p> |
| 1380 | </div> |
| 1381 | </div> |
| 1382 | </body> |
| 1383 | </text> |
| 1384 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 19:45" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014613_voleibolistkite_zapaziha_shans_za_tokio_s_purva_pobeda/" title="Волейболистките запазиха шанс за Токио с първа победа в квалификацията" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1385 | <body> |
| 1386 | <div> |
| 1387 | <div> |
| 1388 | <div type="metadata"> |
| 1389 | <div type="title">Волейболистките запазиха шанс за Токио с първа победа в квалификацията</div> |
| 1390 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1391 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014613_voleibolistkite_zapaziha_shans_za_tokio_s_purva_pobeda/</div> |
| 1392 | <div type="id">4014613</div> |
| 1393 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014619.jpg</div> |
| 1394 | <div type="mainImageSource">cev.eu</div> |
| 1395 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1396 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1397 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1398 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1399 | <div type="tags">спорт, волейбол, жени, национален отбор</div> |
| 1400 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1401 | <div type="timePublished">19:45</div> |
| 1402 | <div type="numberOfViews">2628</div> |
| 1403 | <div type="numberOfComments">3</div> |
| 1404 | </div> |
| 1405 | <p>Женският национален отбор по волейбол записа победа в последния си мач от групата в решителната олимпийска квалификация. Тимът на Иван Петков се наложи с 3:1 (25:23, 25:19, 21:25, 25:22) над Азербайджан.</p> |
| 1406 | <p>Най-резултатна в мача беше Александра Миланова, която завърши с 20 точки. Гергана Димитрова добави 16 за успеха.</p> |
| 1407 | <p>Победата остави мечтата за Токио жива, макар шансовете на българките за излизане от групата да са минимални. Българките са трети с една победа и три точки от трите си мача.</p> |
| 1408 | <p>Класиране напред в турнира преминава през две чисти загуби (0:3 или 1:3) на Полша в предстоящите им мачове срещу водача Нидерландия и Азербайджан. Тогава България, Полша и Азербайджан ще направят тройна въртележка и ще се гледа точковото съотношението в двубоите помежду им.</p> |
| 1409 | </div> |
| 1410 | </div> |
| 1411 | </body> |
| 1412 | </text> |
| 1413 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 20:21" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014624_zrelishten_obrat_izprati_franciia_na_finala_na/" title="Зрелищен обрат изпрати Франция на финала на олимпийската квалификация по волейбол" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1414 | <body> |
| 1415 | <div> |
| 1416 | <div> |
| 1417 | <div type="metadata"> |
| 1418 | <div type="title">Зрелищен обрат изпрати Франция на финала на олимпийската квалификация по волейбол</div> |
| 1419 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1420 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014624_zrelishten_obrat_izprati_franciia_na_finala_na/</div> |
| 1421 | <div type="id">4014624</div> |
| 1422 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014623.jpg</div> |
| 1423 | <div type="mainImageSource">cev.lu</div> |
| 1424 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1425 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1426 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1427 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1428 | <div type="tags">спорт, волейбол, национален отбор, Словения, Франция</div> |
| 1429 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1430 | <div type="timePublished">20:21</div> |
| 1431 | <div type="numberOfViews">5706</div> |
| 1432 | <div type="numberOfComments">14</div> |
| 1433 | </div> |
| 1434 | <p>Със зрелищен обрат Франция се класира за финала на олимпийската квалификация по волейбол. "Петлите" се наложиха с 3:2 (13:25, 22:25, 25:14, 25:21, 15:9) срещу Словения.</p> |
| 1435 | <p>В спора за място на олимпийските игри те ще играят с победителя от мача между България и Германия, които се изправят един срещу друг в 21.10 ч.</p> |
| 1436 | <p>В първите два гейма словенците имаха огромно превъзходство и поведоха. След това картината се промени и французите подобриха значително представянето си.</p> |
| 1437 | <p>С убедителна игра те направиха 2:2, а след това довършиха започнатото и в тайбрека. Французите приключиха с 15 блокади и 12 аса срещу съответно девет и четири за съперника.</p> |
| 1438 | <p>Жан Патри стана най-резултатен с 22 точки, а Ървин Нгапет добави 18.</p> |
| 1439 | </div> |
| 1440 | </div> |
| 1441 | </body> |
| 1442 | </text> |
| 1443 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:38" url="https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014322_hubchev_vsichko_osven_shampion_i_kupa_ne_se_broi_v/" title="Хубчев: Всичко освен шампион и купа не се брои в отбор като 'Левски'" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1444 | <body> |
| 1445 | <div> |
| 1446 | <div> |
| 1447 | <div type="metadata"> |
| 1448 | <div type="title">Хубчев: Всичко освен шампион и купа не се брои в отбор като "Левски"</div> |
| 1449 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1450 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/sport/2020/01/09/4014322_hubchev_vsichko_osven_shampion_i_kupa_ne_se_broi_v/</div> |
| 1451 | <div type="id">4014322</div> |
| 1452 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014355.jpg</div> |
| 1453 | <div type="mainImageSource">LAP.BG</div> |
| 1454 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1455 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1456 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1457 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1458 | <div type="tags">футбол, Петър Хубчев, ФК Левски</div> |
| 1459 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1460 | <div type="timePublished">14:38</div> |
| 1461 | <div type="numberOfViews">2354</div> |
| 1462 | <div type="numberOfComments">20</div> |
| 1463 | </div> |
| 1464 | <p>Левски" трябва да продължи да се раздава във всеки мач и да показва старание, за да заслужи добра оценка в края на сезона от треньора си Петър Хубчев. Тогава каза наставникът в началото на зимната подготовка на сините.</p> |
| 1465 | <p>Тимът стартира подготовката си за пролетта на пет точки зад шампиона "Лудогорец", а според Хубчев никой на "Герена" няма да бъде доволен от второ или трето място.</p> |
| 1466 | <p>"Левски" трябва да продължи да показва пълно себераздаване от футболистите както в тренировките, така и в мачовете най-вече. Едва ли ще намерите треньор, който да работи тук и да каже, че ще бъде доволен на второ, трето или четвърто място. Всичко освен шампион и купа не се брои в такива отбори като "Левски", ЦСКА и "Лудогорец", каза Хубчев на пресконференция.</p> |
| 1467 | <p>Според Хубчев спокойна подготовка няма, а футболисти могат да бъдат привличани и да напускат тима по всяко време. Треньорът на "Левски" не изключи и възможността играчи да бъдат давани под наем.</p> |
| 1468 | <p>Тимът започна с двама нови футболисти - Симеон Славчев и Деян Лозев, а бразилецът Паулиньо и аржентинецът Франко Масурек ще се присъединят към "Левски" по-късно. Централният защитник Холмар Ейолфсон няма да тренира със сините в първата част от подготовката, тъй като е на лагер с националния отбор на Исландия в САЩ.</p> |
| 1469 | <p>"Не съжалявам за нищо, нито за провалени трансфери. Тези, на които сме държали, са в нашата съблекалня. За мен е важно да се подготвим, а самите мачове ще покажат колко са тежки", добави треньорът.</p> |
| 1470 | <p>Хубчев отказа да коментира още колко нови играчи са нужни на сините по време на трансферния прозорец. "Колкото по-малко се знае за трансферите в този период, толкова по-добре за дадения отбор."</p> |
| 1471 | <p>"Левски" ще проведе два тренировъчни лагера. Между 13 и 23 януари ще бъде в Сандански, а от 27 януари до 7 февруари в турския курорт Алания. Тимът ще изиграе четири контроли: на 30 януари срещу "Пюник", на 3 февруари срещу "Македония Гьорче Петров", на 4-и срещу националния отбор на Узбекистан до 19 години, а последният е на 6 февруари срещу украинския "Олександрия".</p> |
| 1472 | </div> |
| 1473 | </div> |
| 1474 | </body> |
| 1475 | </text> |
| 1476 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 12:02" url="https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2020/01/09/4014123_zashto_oskarite_ostanaha_bez_vodesht_za_vtora_poredna/" title="Защо оскарите останаха без водещ за втора поредна година" subtitle="" author="Иван Димитров" category=""> |
| 1477 | <body> |
| 1478 | <div> |
| 1479 | <div> |
| 1480 | <div type="metadata"> |
| 1481 | <div type="title">Защо оскарите останаха без водещ за втора поредна година</div> |
| 1482 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1483 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2020/01/09/4014123_zashto_oskarite_ostanaha_bez_vodesht_za_vtora_poredna/</div> |
| 1484 | <div type="id">4014123</div> |
| 1485 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3140467.jpg</div> |
| 1486 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1487 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1488 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1489 | <div type="authors">Иван Димитров</div> |
| 1490 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/546</div> |
| 1491 | <div type="tags">"Оскар", филми, награди, кино</div> |
| 1492 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1493 | <div type="timePublished">12:02</div> |
| 1494 | <div type="numberOfViews">5685</div> |
| 1495 | <div type="numberOfComments">18</div> |
| 1496 | </div> |
| 1497 | <p>За втора поредна година церемонията по връчването на наградите "Оскар" ще бъде без водещ. С оглед на това, че едва седмици преди събитието все още не беше обявен такъв, експертите предвиждаха решението, но вчера новината беше обявена официално от президента на компанията "Ей Би Си ентъртеймънт" Кери Бърк, съобщи "Гардиън".</p> |
| 1498 | <p>Основна причина за това е гледаемостта на церемонията от миналата година. Тогава Кевин Харт се оттегли като водещ на наградите заради хомофобски публикации в "Туитър", а "Ей Би Си ентъртеймънт" прецениха, че това е добър начин да се намали времетраенето на предаването на живо. Впоследствие този ход се оказа успешен и оскарите привлякоха 11% повече зрители спрямо предходната 2018 г.</p> |
| 1499 | <p>Тогава голяма част от телевизионните критици похвалиха предаването. Според тях липсата на водещ е направило шоуто по-динамично и е принудило продуцентите да бъдат по-креативни в измислянето на други начини да забавляват зрителите. "Трябва да кажа, че наистина сработи", написа Кристофър Тапли от "Варайъти". "Кой да знае, че не ви е трябвал водещ?"</p> |
| 1500 | <p>Още през май 2019 г. Бърк отбеляза, че е доволна как е протекла церемонията, и намекна, че компанията отново би използвала този формат. Вчера тя заяви, че очакванията на организаторите тази година са високи и със сигурност предстои "много развлекателно шоу" с качествена музикална програма, комедия и участието на много звезди.</p> |
| 1501 | <p>Новините идват след завръщането на Рики Джървейс като водещ на церемонията по връчването на наградите "Златен глобус", което предизвика смесени реакции от страна на критиката. "Ню Йорк таймс" написа, че Джървейс е накарал доста хора да се почувстват неудобно, но въпреки това не е бил особено "смел". "Варайъти" нарече участието "по-хапливо, отколкото смешно". А рейтингът на церемонията беше с 2% по-нисък спрямо предходната година.</p> |
| 1502 | <p>Номинациите за наградите "Оскар" ще бъдат обявени на 13 януари, а сочените от критиците фаворити са военната драма "1917" на Сам Мендес, "Ирландецът" на Мартин Скорсезе, "Брачна история" на съвременния майстор на романтичната комедия Ноа Баумбах, "Имало едно време... в Холивуд" на Куентин Тарантино и "Паразитът" на южнокорейския режисьор Бонг Джоон-Хо, който през май 2019 г. беше отличен със "Златната палма" на фестивала в Кан.</p> |
| 1503 | <p>Церемонията по връчването на оскарите ще се състои на 9 февруари.</p> |
| 1504 | </div> |
| 1505 | </div> |
| 1506 | </body> |
| 1507 | </text> |
| 1508 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 16:48" url="https://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2020/01/09/4014334_citat_na_denia_kogato_na_edni_hora_im_spre_zaplatata/" title="Цитат на деня: Когато на едни хора им спре заплатата, пада цялата култура в държавата" subtitle="" author="Иван Димитров" category=""> |
| 1509 | <body> |
| 1510 | <div> |
| 1511 | <div> |
| 1512 | <div type="metadata"> |
| 1513 | <div type="title">Цитат на деня: Когато на едни хора им спре заплатата, пада цялата култура в държавата</div> |
| 1514 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1515 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2020/01/09/4014334_citat_na_denia_kogato_na_edni_hora_im_spre_zaplatata/</div> |
| 1516 | <div type="id">4014334</div> |
| 1517 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3945347.jpg</div> |
| 1518 | <div type="mainImageText">Емил Кошлуков</div> |
| 1519 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 1520 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1521 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1522 | <div type="authors">Иван Димитров</div> |
| 1523 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/546</div> |
| 1524 | <div type="tags">предаване, БНТ, Емил Кошлуков, "Умно село"</div> |
| 1525 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1526 | <div type="timePublished">16:48</div> |
| 1527 | <div type="numberOfViews">5342</div> |
| 1528 | <div type="numberOfComments">43</div> |
| 1529 | </div> |
| 1530 | <p>Емил Кошлуков</p> |
| 1531 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Когато на едни хора им спре заплатата, пада цялата култура в държавата.</p> |
| 1532 | <p>Това каза в ефира на Българската национална телевизия тази сутрин нейният генерален директор Емил Кошлуков, визирайки реакцията на редица хора на културата и изкуството по повод на свалянето на документалното предаване "Умно село" от ефира на обществената медия. На 3 януари до медиите беше разпратено отворено писмо на проф. Емил Попов, подписано от повече от 40 интелектуалци, сред които Анри Кулев, Георги Господинов, Станислав Памукчиев, Ярослава Бубнова, Деян Енев.</p> |
| 1533 | <p>Кошлуков заяви, че в Закона за радиото и телевизията има изискване БНТ да поощрява продукции на български автори. "От 20 години един и същ човек прави едно и също предаване", заяви той, имайки предвид Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, които правеха "Умно село" в продължение на 21 години. Според Кошлуков трябва да се даде път на нови хора.</p> |
| 1534 | <p>"В момента имаме толкова предавания за култура, колкото в телевизията никога не е имало", изтъкна Кошлуков. По негови думи само откакто той е генерален директор на БНТ в ефира са се появили 4 нови предавания за култура - "Вечната музика", "Моят плейлист", "Олтарите на България", както и подновяването на излъчване след дълги години пауза на телевизионен театър.</p> |
| 1535 | <p>В ефира на сутрешния блок беше и директорът на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин, с когото телевизията ще си сътрудничи в областта на телевизионния театър. Говорейки за финансирането на предаването, Кошлуков заяви намеренията в инициативата да се включат повече институции: "Вижте, бюджетът е малък. Нашият – джудже, и техният (бел. ред. - на Народния театър) е джудже. Но като съберем и операта, и балета, стават седем джуджета. И една стажантка ще дойде."</p> |
| 1536 | </div> |
| 1537 | </div> |
| 1538 | </body> |
| 1539 | </text> |
| 1540 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:12" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014330_plevneliev_aec_belene_e_nujen_ako_e_na_pazaren_princip/" title="Плевнелиев: АЕЦ 'Белене' е нужен, ако е на пазарен принцип и не е изцяло руски" subtitle="" author="Татяна Димитрова" category=""> |
| 1541 | <body> |
| 1542 | <div> |
| 1543 | <div> |
| 1544 | <div type="metadata"> |
| 1545 | <div type="title">Плевнелиев: АЕЦ "Белене" е нужен, ако е на пазарен принцип и не е изцяло руски</div> |
| 1546 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1547 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014330_plevneliev_aec_belene_e_nujen_ako_e_na_pazaren_princip/</div> |
| 1548 | <div type="id">4014330</div> |
| 1549 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014390.jpg</div> |
| 1550 | <div type="mainImageSource">Анелия Николова</div> |
| 1551 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1552 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1553 | <div type="authors">Татяна Димитрова</div> |
| 1554 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/419</div> |
| 1555 | <div type="tags">енергетика, Росен Плевнелиев, АЕЦ Белене</div> |
| 1556 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1557 | <div type="timePublished">14:12</div> |
| 1558 | <div type="numberOfViews">4136</div> |
| 1559 | <div type="numberOfComments">72</div> |
| 1560 | </div> |
| 1561 | <p>АЕЦ "Белене" е нужен, ако функционира на пазарен принцип и не е изцяло руски. Такава позиция с днешна дата зае предишният президент Росен Плевнелиев, цитиран от агенция "Фокус".</p> |
| 1562 | <p>"Като че ли попътен вятър за този проект има. Дори и стратегическото партньорство на България със САЩ го потвърждава, Европейската комисия също. Защо? Защото е възможно покрай новите електрически автомобили, закриването на топлоелектрическите централи, които са най-големия замърсители на въздуха на българите, България има да затваря няколко хиляди мегавата мощности, да се окажем в трудна ситуация", обясни той.</p> |
| 1563 | <p>Той каза още, че ако проектът се извършва на непазарен принцип, не бива да се наливат пари в него и да се дават гаранции.</p> |
| 1564 | <p>Преди няколко години той имаше по-различна позиция по въпроса. През 2013 г. обяви, че ако България инвестира 1 млрд. евро в енергийна ефективност, това ще й спести 10 млрд. евро инвестиции в АЕЦ "Белене".</p> |
| 1565 | <p>В средата на декември министърът на енергетиката обяви, че държавата е поискала оферти от пет от появилите се кандидати да участват в изграждането на централата. Повече по темата четете тук.</p> |
| 1566 | </div> |
| 1567 | </div> |
| 1568 | </body> |
| 1569 | </text> |
| 1570 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 15:08" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014368_svetovnata_banka_zavishi_prognozata_si_za_bulgarskata/" title="Световната банка завиши прогнозата си за българската икономика" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1571 | <body> |
| 1572 | <div> |
| 1573 | <div> |
| 1574 | <div type="metadata"> |
| 1575 | <div type="title">Световната банка завиши прогнозата си за българската икономика</div> |
| 1576 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1577 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014368_svetovnata_banka_zavishi_prognozata_si_za_bulgarskata/</div> |
| 1578 | <div type="id">4014368</div> |
| 1579 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3973574.jpg</div> |
| 1580 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 1581 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1582 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1583 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1584 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1585 | <div type="tags">прогноза, доклад, икономика, БВП, България, Световна банка</div> |
| 1586 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1587 | <div type="timePublished">15:08</div> |
| 1588 | <div type="numberOfViews">3340</div> |
| 1589 | <div type="numberOfComments">24</div> |
| 1590 | </div> |
| 1591 | <p>Световната банка е повишила прогнозата си за ръста на българската икономика през тази година. Тя е ревизирана нагоре с 0.2 процентни пункта спрямо прогнозата през юни до 3.6%.</p> |
| 1592 | <p>Експертите на банката отбелязват, че забавянето на еврозоната през 2019 г. се е отразило негативно на износа в страни като България и Румъния. Това се вижда от доклада, публикуван в сряда вечер и цитиран от "Капитал".</p> |
| 1593 | <p>Според банката икономиката в глобален мащаб я очаква умерено възстановяване през тази година, но в същото време отбелязва, че то е под въпрос предвид несигурността в международната търговия.</p> |
| 1594 | <p>Очакванията за развитите икономики са те леко да се забавят през тази година и слабо да се ускорят след това.</p> |
| 1595 | <p>Другите държави от ЕС, които са в групата на развиващите се подобно на България като Унгария, Полша и Румъния, също отчитат сходни тенденции с темпове на растеж от около 3% през следващите три години.</p> |
| 1596 | <p>"Предвид продължаващия слаб растеж на развиващите се икономики политиците трябва да се възползват от възможността да предприемат структурни реформи, които да стимулират растежа", казва един от зам.-председателите на групата на Световната банка Джейла Пазарбажоглу, която отговаря за справедлив растеж, финанси и институции.</p> |
| 1597 | </div> |
| 1598 | </div> |
| 1599 | </body> |
| 1600 | </text> |
| 1601 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 21:05" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014618_durjavata_prashta_svoi_veterinari_v_svinekompleksite_i/" title="Държавата праща свои ветеринари в свинекомплексите и затяга режима на транспортиране" subtitle="" author="Елена Геловска" category=""> |
| 1602 | <body> |
| 1603 | <div> |
| 1604 | <div> |
| 1605 | <div type="metadata"> |
| 1606 | <div type="title">Държавата праща свои ветеринари в свинекомплексите и затяга режима на транспортиране</div> |
| 1607 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1608 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/09/4014618_durjavata_prashta_svoi_veterinari_v_svinekompleksite_i/</div> |
| 1609 | <div type="id">4014618</div> |
| 1610 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014627.jpg</div> |
| 1611 | <div type="mainImageSource">Велко Ангелов, Капитал</div> |
| 1612 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1613 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1614 | <div type="authors">Елена Геловска</div> |
| 1615 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/46</div> |
| 1616 | <div type="tags">африканска чума по прасетата, безопасност, Паскал Желязков, Агенция за безопасност на храните</div> |
| 1617 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1618 | <div type="timePublished">21:05</div> |
| 1619 | <div type="numberOfViews">3367</div> |
| 1620 | <div type="numberOfComments">15</div> |
| 1621 | </div> |
| 1622 | <p>Заради разрастването на епидемията от африканска чума по свинете Българската агенция за безопасност на храните ще вкара наблюдаващи ветеринари във всички промишлени свинекомплекси, които да следят как се прилагат антиепидземичните мерки. Без контрол от държавата се забранява и транспортиране на животни към кланиците. Това съобщи председателят на агенцията Паскал Желязков след като след временно затишие пореден - десети, свинекомплекс, се оказа заразен и така е засегната вече една трета от промишленото свинепроизводство в страната.</p> |
| 1623 | <p>Последните два случая са на свързани предприятия на най-големия производител на свинско месо в България - "Бони холдинг" в Шуменско и Варненско. Според агенцията в обекта в село Никола Козлево не са били взети необходимите мерки за биосигурност, как е проникнала заразата в Брестак все още се изяснява, но двете ферми са технологично свързани. .</p> |
| 1624 | <p>Дивите животни, гризачите и неспазването на мерките за безопасност от страна на ловците са основни причини за новите случаи, заяви Желязков, цитиран от БНР. Констатацията идва ден след като Министърът на земеделието Десислава Танева удължи до края на месеца разрешението за групов лов на дива свиня и премахна забраната за ловуване в зоните, доказано инфектирани с вируса. С отстрел държавата се опитва да намали постепенно популацията на диви свине от близо 100 хил. на 20 хил.</p> |
| 1625 | <p>От днешните думи на Паскал Желязков, цитирани от dariknews.bg, обаче се разбра, че са изследвани едва 740 диви свине а под 70 са се оказали инфектирани. Шефът на агенцията съобщи, че ловните дружинки не са спазвали мерките за сигурност. Животните не са загробвани, не са взимани проби, а вместо това те са разфасовани и раздавани по къщите, въпреки че агенцията плаща по 150 лв. за всяко умъртвено животно.</p> |
| 1626 | <p>От днес, 9 януари 2019 г., влиза в сила забрана за движението на свине от и към животновъдни обекти и кланици на територията на цялата страна. Забраната е в сила до извършване на официален контрол и надзор, доказващ отсъствие на вируса на Африканска чума по свинете (АЧС) в свинефермите, използваните транспортни средства и в обектите на крайно местоназначение на животните.</p> |
| 1627 | <p>От всички умрели прасета във всеки свиневъден обект ще се взимат проби от или под контрола на официален ветеринарен лекар, които ще се изследват единствено и само в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт.</p> |
| 1628 | </div> |
| 1629 | </div> |
| 1630 | </body> |
| 1631 | </text> |
| 1632 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:30" url="https://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2020/10/09/4124689_frank_shirle_v_kaufland_postaviame_kachestvenoto/" title="Франк Ширле: В Kaufland поставяме качественото клиентско изживяване в основата на всяка наша дейност" subtitle="" author="Kaufland България" category=""> |
| 1633 | <body> |
| 1634 | <div> |
| 1635 | <div> |
| 1636 | <div type="metadata"> |
| 1637 | <div type="title">Франк Ширле: В Kaufland поставяме качественото клиентско изживяване в основата на всяка наша дейност</div> |
| 1638 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1639 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2020/10/09/4124689_frank_shirle_v_kaufland_postaviame_kachestvenoto/</div> |
| 1640 | <div type="id">4124689</div> |
| 1641 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4124679.jpg</div> |
| 1642 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1643 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1644 | <div type="authors">Kaufland България</div> |
| 1645 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/images/layout/logo-dnevnik.png</div> |
| 1646 | <div type="tags">удовлетвореност, доверие, екип, обслужване, хипермаркет, Kaufland България, Kaufland</div> |
| 1647 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1648 | <div type="timePublished">13:30</div> |
| 1649 | <div type="numberOfViews">1436</div> |
| 1650 | </div> |
| 1651 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Визитка</p> |
| 1652 | <p>Франк Ширле е част от екипа на "Kaufland България" от началото на 2019 година. Като директор за Югозападна България в дирекция "Продажби" ръководи тази дейност в 15 от 60-те хипермаркета на компанията в страната. Той има богат опит в сферата на модерната търговия, като преди да се присъедини към екипа на Kaufland над 14 години работи и заема ръководни позиции в редица водещи търговски вериги като "Лидл" и "Алди" в Испания, Португалия и Германия.</p> |
| 1653 | <p>Качество на практика</p> |
| 1654 | <p>Близо 6 милиона клиенти на месец пазаруват във всички 60 хипермаркета на Kaufland в 34 български града. Това е почти цяла България. Екип от над 6000 души се грижи за това всеки от тези клиенти да получи най-доброто за своя избор. Това е мащабът на "Kaufland България".</p> |
| 1655 | <p>"В Kaufland мислим в мащаб, но работим с изключително задълбочен детайл. Предвид динамичния сектор, в който оперираме, балансът между тези две понятия се постига единствено със силен и доверен екип, който споделя еднакво високи изисквания за качество по отношение на цялостното изживяване на клиентите в нашите хипермаркети", споделя Франк Ширле.</p> |
| 1656 | <p>Франк Ширле и екипът му са всеки ден на място в хипермаркетите. Те са винаги на първа линия, за да приложат на практика всички концепции, които Kaufland създава в името на качественото пазаруване.</p> |
| 1657 | <p>"Тук разглеждаме качеството на всички нива. Освен качествен асортимент нашият клиент трябва да получи и качествено обслужване, пазаруването му да е комфортно и улеснено, като намери всичко, от което има нужда, на едно място", допълва Франк Ширле и продължава:</p> |
| 1658 | <p>"За клиентите лицето на Kaufland е екипът ни в техния местен хипермаркет. Това е голяма отговорност, затова и изискванията ни към самите нас са винаги високи и непрекъснато търсим начини да се подобряваме."</p> |
| 1659 | <p>За да остане клиентът доволен, Франк Ширле и екипът му следят всекидневно всичко до най-малкия детайл. Умеят да мислят като клиентите, взимат бързи и адекватни решения, но рядко са напълно доволни, защото винаги има какво да се надгради.</p> |
| 1660 | <p>"Постоянно се променяме и ставаме все по-модерни. Стремим се към иновации, като същевременно се грижим и за най-малките детайли в хипермаркета. Много от тези детайли клиентите дори не забелязват, но за нас те са ключови за цялостното добро клиентско изживяване", твърди Франк Ширле.</p> |
| 1661 | <p>Отворен диалог с клиента</p> |
| 1662 | <p>Клиентът е най-важния показател, по който Kaufland оценява работата си всеки ден. Всяко действие на търговската верига се ръководи от неговата удовлетвореност и доверие.</p> |
| 1663 | <p>"Винаги търсим мнението на клиента. Намирам за изключително важно и полезно да говоря с него на място, защото знам, че ще получа искрено мнение. А това е най-полезната обратна връзка и най-адекватната оценка за това как се справяме, кое работи, кое не, кое можем да подобрим", споделя Франк Ширле и допълва:</p> |
| 1664 | <p>"Средната площ на нашите хипермаркети е 3200 кв. м. Винаги има какво да се подобрява. Ако нещо може да стане дори само с 1% по-добро, то със сигурност си струва усилията и ще го направим в името на комфорта на клиента."</p> |
| 1665 | <p>Качественият екип</p> |
| 1666 | <p>Преди близо 15 години, когато Kaufland започва своята дейност в страната, компанията прави заявка да се превърне в предпочитания и доверен партньор на българските домакинства. В последните 11 години търговската верига е категоричен лидер в сектора, а в сърцето на този успех стои, разбира се, мотивираният и професионален екип.</p> |
| 1667 | <p>"Силна мотивация за постоянните подобрения, които въвеждаме, е и стремежът ни да създаваме все по-добра и качествена работна среда за нашите служители. Инвестираме устойчиво в тяхното развитие и основаваме добрата екипна работа на доверие и еднакво разбиране за високите изисквания към качеството във всеки аспект от дейността ни", споделя Франк Ширле.</p> |
| 1668 | <p>Служителите на компанията са добре обучени - тяхната подготовка е непрекъснат процес, защото клиентите имат високи очаквания към компанията. Търговската верига организира вътрешни онлайн платформи за обучения и практически тренинги. Регулярни месечни обучения провеждат и управителят, и ръководителите сектори на всеки хипермаркет.</p> |
| 1669 | <p>"Имаме и т.нар. обучители "Свежест", които са квалифицирани да обучават екипите във всеки хипермаркет как да се грижат правилно за качеството и свежестта на продуктите от приема до покупката и как да обслужват клиентите качествено", допълва Франк Ширле.</p> |
| 1670 | <p>Качествено обслужване</p> |
| 1671 | <p>Качественото и любезно обслужване е ключът към удовлетвореността на клиентите, както и категорична ценност на Kaufland България.</p> |
| 1672 | <p>"За да станем още по-добри в качественото обслужване и да отговорим подобаващо на все по-високите изисквания на клиентите към нашата работа, стартирахме и един от най-важните ни вътрешнокорпоративни проекти за клиентска удовлетвореност", споделя Франк Ширле.</p> |
| 1673 | </div> |
| 1674 | </div> |
| 1675 | </body> |
| 1676 | </text> |
| 1677 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 07:31" url="https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/08/4013265_filtur_na_komina_shte_probie_li_novata_moda_v_kv/" title="Филтър на комина – ще пробие ли новата мода в кв. 'Факултета'" subtitle="" author="Максим Караджов" category=""> |
| 1678 | <body> |
| 1679 | <div> |
| 1680 | <div> |
| 1681 | <div type="metadata"> |
| 1682 | <div type="title">Филтър на комина – ще пробие ли новата мода в кв. "Факултета"</div> |
| 1683 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1684 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2020/01/08/4013265_filtur_na_komina_shte_probie_li_novata_moda_v_kv/</div> |
| 1685 | <div type="id">4013265</div> |
| 1686 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4013278.jpg</div> |
| 1687 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 1688 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1689 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1690 | <div type="authors">Максим Караджов</div> |
| 1691 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/646</div> |
| 1692 | <div type="tags">кв. Факултета, филтър, замърсяване на въздуха, ФПЧ, район "Красна поляна"</div> |
| 1693 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1694 | <div type="timePublished">07:31</div> |
| 1695 | <div type="numberOfViews">11882</div> |
| 1696 | <div type="numberOfComments">75</div> |
| 1697 | </div> |
| 1698 | <p>Сребристи метални кутии стърчат отскоро до опушените комини в софийския ромски квартал "Факултета". Това са филтри, които улавят 80% от фините прахови частици в дима от печките на дърва и въглища. Пилотен проект доказа ползата от тях и вече 85 са монтирани там.</p> |
| 1699 | <p>"По шапките на комините си личи кой с какво се отоплява – ако е опушена, значи се горят отпадъци в това домакинство. Нашите монтажни екипи веднага са наясно къде ще има проблем", казва за "Дневник" Даниел Дамянович, управител на дружеството "Филтърни системи България", което изпълнява обществената поръчка на общината.</p> |
| 1700 | <p>"В домакинства, където горят стара дограма или мебели, не монтираме филтри. Те компрометират работата на филтъра, защото той спира фините прахови частици (ФПЧ), но не може да спре вредните емисии от разтапянето на боята, а те със сигурност са полимери", вдига рамене Дамянович.</p> |
| 1701 | <p>Има ли спасение, щом и филтърът не спира емисиите от горенето на бои и лакове?</p> |
| 1702 | <p>Хората от квартала вече били разбрали, твърди той, че свръхвисоките температури при горенето на вредни отпадъци унищожава самата печка, каквато и да е тя. Все още в доста домакинства го правели, но били наясно, че ще им излезе по-евтино, ако горят дърва и въглища, отколкото гуми и обувки, уверява Дамянович.</p> |
| 1703 | <p>Самата обществена поръчка на Столичната община, която е за 7.92 милиона лева, е за филтри на комини на печки на дърва и въглища. Горенето на опасни отпадъци да се криминализира, предвижда законопроект, който предстои да бъде гласуван в Народното събрание.</p> |
| 1704 | <p>Какво е ползата за стопанина да сложи филтър?</p> |
| 1705 | <p>Къща на ул. "Дръстър" е от първите с филтър във "Факултета". Стопанинът Стоян е пенсиониран шофьор и показва печката с водна риза в хола, с която се отоплява на дърва. Той подал заявление да му го поставят не от лична изгода, а с добронамерени подбуди. "От района ми обясниха, че така въздухът ще стане по-чист и аз се съгласих", казва Стоян.</p> |
| 1706 | <p>Служители от район "Красна поляна" обикалят от врата на врата квартала и увещават хората, че ако си сложат филтър, ще спрат жалбите срещу тях, че замърсяват въздуха. "Хората се съгласяват, като видят, че съседът си е сложил. Тогава решават и те", обяснява Атанаска Георгиева, еколог на район "Красна поляна".</p> |
| 1707 | <p>Електростатичният филтър работи на ток и добавя 3-4 лева отгоре към месечната сметка, подхвърля Стоян. "Харчи колкото една крушка", успокоява Георгиева.</p> |
| 1708 | <p>Ако въздухът мирише на изгорели дърва, значи съдържа прах</p> |
| 1709 | <p>В неговия двор не мирише на изгорели дърва, а това бил сигурен знак, че филтърът на комина си върши работата, отбелязва Дамянович. "Фините прахови частици до 10 микрона носят миризмата на дърва във въздуха", добавя той.</p> |
| 1710 | <p>Вредата от тях е неизмерима за София, защото са микроскопични и никакви шалове и марли не могат да ги спрат. Веднъж вдишани, те са причинители на респираторни заболявания, а с натрупването им в белите дробове могат да доведат до нелечими болести.</p> |
| 1711 | <p>"Съседите около мен нямат такива филтри. Едните са в Германия, другите минаха на пелети, а иначе много хора в квартала се отопляват с климатици", уверява Стоян. Твърди убедено, че във "Факултета" не се горели обувки и стари дрехи.</p> |
| 1712 | <p>В другите къщи в квартала стопаните обаче се оплакват, че не слагат филтри, защото комините им били запушени. "Не дърпа и пушекът от кюнците влиза направо в стаята. Е, това да се оправи, пък после ще слагаме филтър", негодува жена, застанала пред евангелистката църква "Възнесение". На покрива на храма също има филтър.</p> |
| 1713 | <p>Проблемът – филтърът е безплатен, но къщата трябва да е законна</p> |
| 1714 | <p>Столичната община има няколко програми срещу замърсяването на въздуха от битовото отопление с дърва и въглища – безплатна замяна на 20 000 стари печки с нови инсталации на газ или на пелети, слагане на 2000 филтри на комините. Проблемът е, че за кандидатстване по тези европейски програми се изисква нотариален акт за собственост. В повечето ромски квартали на София това се оказва трудно изпълнимо изискване.</p> |
| 1715 | <p>Най-важно е следващите устройства да бъдат монтирани на къщи, които са близо до жилищните блокове. "Защото оттам получаваме най-много сигнали за замърсяване на въздуха", обяснява Георгиева. След това тя е планирала да се "филтрират" комините на цяло обособено каре от къщи, за да се усети наистина разлика в качеството на въздуха.</p> |
| 1716 | <p>Нови устройства за улавяне на фини прахови частици вече са поставени и по ул. "Татарли" (успоредна на бул. "К. Величков"). Там повечето къщи са законни и собствениците им кандидатстват да заменят старите печки с климатици. Дали след това няма пак да палят печките е въпрос без отговор засега.</p> |
| 1717 | <p>Филтри са поставени избирателно на видимо по-стабилните къщи. Така се е получило, защото един филтър, българско производство, струва 3100 лева, а поставянето на първите е по пилотна програма, в която не са били предвидени пари за укрепване на самите комини на паянтовите покриви.</p> |
| 1718 | <p>Как цената от 3100 скочи на 3950 лева</p> |
| 1719 | <p>"Няма как да поставим скъпия филтър, без да се укрепи коминното тяло, да се поставят индивидуални тръби, инокс. Често има проблем самата ел. инсталация на къщата, която не е заземена, и ако не се оправи, устройството ще изгори", обяснява Дамянович.</p> |
| 1720 | <p>С тези допълнителни дейности цената само на един филтър набъбва до 3950 лева, но вече ще може да се поставя и върху паянтови къщички. А точно в тях по-често се отопляват с опасни отпадъци, събрани от контейнерите.</p> |
| 1721 | <p>Гаранционният срок на филтъра е само 2 години, но е "както на всички електроуреди в Европа", аргументира се Дамянович. Устройството реално не се нуждаело от чистене и поддръжка, защото електростатичният филтър не събирал вредните сажди, а електрод ги спира да не излетят от комина. Те се полепват по стените му и после падат обратно в печката и доизгарят, обяснява технологията управителят на фирмата-изпълнител.</p> |
| 1722 | <p>Тепърва предстои да се монтират още почти 2000 филтри и в други квартали на София, където се отопляват с дърва и въглища. Срокът за поставянето им е 3 години и се разчита на доброволното желание на стопаните на къщата.</p> |
| 1723 | <p>Да станат ли задължителни филтрите?</p> |
| 1724 | <p>Електростатични филтри се поставят на комини в Швейцария, в Полша и в Германия. Даже там ги слагат задължително на всяка инсталация на пелети с мощност над 20 киловата", казва Дамянович. Няма как у нас да е задължително, дори за стари печки, не за пелети, защото това трябва да се уреди законово, казва екологът Георгиева от район "Красна поляна".</p> |
| 1725 | <p>На критиките, че безплатната подмяна на старите печки с инсталации на газ или пелети е по-ефективна и перспективна мярка от филтрите, Дамянович отговаря: "При смяната на старите печки и минаването на газ или пелети разходите за отопление се повишават два-три пъти. В София има 55 хиляди домакинства на дърва и въглища и поне 20 хиляди от тях са пенсионери, които нямат средства до поемат тези по-високи разходи."</p> |
| 1726 | </div> |
| 1727 | </div> |
| 1728 | </body> |
| 1729 | </text> |
| 1730 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 07:45" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4011591_ot_lipsvashti_pandi_do_petr_kelner_bitkata_na_praga_s/" title="От липсващи панди до Петр Келнер: битката на Прага с Пекин" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1731 | <body> |
| 1732 | <div> |
| 1733 | <div> |
| 1734 | <div type="metadata"> |
| 1735 | <div type="title">От липсващи панди до Петр Келнер: битката на Прага с Пекин</div> |
| 1736 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1737 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4011591_ot_lipsvashti_pandi_do_petr_kelner_bitkata_na_praga_s/</div> |
| 1738 | <div type="id">4011591</div> |
| 1739 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4011593.jpg</div> |
| 1740 | <div type="mainImageText">Зденек Хржиб</div> |
| 1741 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 1742 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1743 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1744 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1745 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1746 | <div type="tags">кмет, Прага, Китай</div> |
| 1747 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1748 | <div type="timePublished">07:45</div> |
| 1749 | <div type="numberOfViews">6237</div> |
| 1750 | <div type="numberOfComments">34</div> |
| 1751 | </div> |
| 1752 | <p>Зденек Хржиб бил на власт от едва няколко месеца, когато за пръв път влязъл в конфликт с Пекин. Младият кмет на Прага посрещал дипломати на прием в чешката столица, когато китайският посланик се приближил и поискал той да изгони от залата представител на Тайван, който Китай смята за своя територия, разказва "Файненшъл таймс". Хржиб отказал.</p> |
| 1753 | <p>"Казах "не", защото ние не изхвърляме гостите, които сме поканили", спомня си кметът по време на интервю в офиса си в центъра на Прага. "Той повтори молбата си многократно и блокира опашката с другите посланици, които чакаха да бъдат приети. Те го потупваха по рамото и му казваха: "Може би можеш да направиш това на някое друго място", допълва кметът.</p> |
| 1754 | <p>Малко след това китайският посланик напуснал приема, но напрежението между офиса на Хржиб и Китай продължава да проблясва. Миналата година кметът поиска да се махне препратка за "политиката на единен Китай" от споразумение за побратимяване между Прага и Пекин. Китай отговори, като отмени цялата договореност. Миналата седмица Прага одобри сделка за побратимяване с тайванската столица Тайпе.</p> |
| 1755 | <p>Караницата е част от растящата враждебна реакция в централноевропейската страна срещу по-тесните връзки с Китай, насърчавани от президента Милош Земан, според когото те ще доведат до приток на китайски инвестиции в чешки проекти.</p> |
| 1756 | <p>Реализираха се някои важни инвестиции, но през последната година чешко-китайските връзки се обтегнаха, а чешкият регулатор по киберсигурността предупреди за заплахи от китайските телекомуникационни гиганти "Хуауей" и ZTE.</p> |
| 1757 | <p>Американското Национално обществено радио (NPR) припомня в статия от края на октомври, че през 2016 г., месец преди държавна визита в Чехия на китайския лидер Си Дзинпин, предишната администрация на Прага одобри побратимяването с Пекин, включващо въпросната клауза за придържане към политиката за "единен Китай", според която Тайван е част от Китай.</p> |
| 1758 | <p>Почти три години и едни градски избори по-късно Хржиб започна да настоява тази част да бъде премахната от споразумението, което по думите му не трябва да включва въпроси, които не засягат отношенията между градовете и са в правомощията на държавата, а не на общинските власти.</p> |
| 1759 | <p>Пекин бързо наказа пражките институции, които имат интереси в Китай, отменяйки планирано есенно турне в 14 града на Пражката филхармония, подготовката за което отнела две и половина години и над 200 000 евро. По думите на директора на филхармонията това е бил най-големият ѝ проект.</p> |
| 1760 | <p>Пекин сложи край на споразумението през октомври, преди градският съвет на Прага да може да гласува за това.Без панди в пражкия зоопарк</p> |
| 1761 | <p>Пред "Файненшъл таймс" Хржиб изтъква и друг момент. Клаузата за "единен Китай" в пражко-пекинското споразумение за побратимяване била приета, казва той, с надеждата, че това ще донесе като "подарък" панди в пражкия зоопарк (пандите обикновено се дават само под наем като благодарност за добри отношения - бел. ред.). Това обаче не се случило, което според Хржиб е показателно за по-широкия подход на Китай към Чехия.</p> |
| 1762 | <p>"Няма никакви панди, защото Китай не изпълни обещанията си. Те просто не са добри бизнес партньори", посочва Хржиб. По думите му, "ако разгледате китайските обещания за инвестиции, само една част са се осъществили. "И в основата си това не бяха инвестиции. Те бяха просто придобивания на компании или спортни клубове, които вече съществуваха, а не инвестиции, създаващи нови възможности за работа или трансфер на ноу-хау."</p> |
| 1763 | <p>Други гледат на кавгата като на отражение на чешката вътрешна политика. Пиратската партия на Хржиб е втората по големина опозиционна група и е критична към Земан и към чешкия премиер Андрей Бабиш.</p> |
| 1764 | <p>"Ако политиците искат да бъдат видими на фона на сегашния елит, те много често го правят, като са антируски или антикитайски настроени", смята Владимира Дворканова, политолог в Икономическия университет в Прага.Излъгани</p> |
| 1765 | <p>За споразумението за побратимяване Хржиб коментира пред NPR: "Беше очевидно, че единственото нещо, върху което се беше фокусирала пекинската страна, беше тяхната пропаганда, а не политическият и културен обмен, от който бяхме заинтересовани."</p> |
| 1766 | <p>Чешкият президент Милош Земан писа до китайския си колега, давайки ясно да се разбере, че не е съгласен с пражките политици, които искаха премахването на препратката за "единен Китай" от споразумението. Той призова китайския лидер да запази сътрудничеството в определени области и китайските инвестиции.</p> |
| 1767 | <p>Прекратяването на споразумението за побратимяване е поредният епизод с участието на китайските власти, завършил зле за Чехия, отбелязва NPR.</p> |
| 1768 | <p>"Имаше враждебност, която бавно се засилваше. Хората наистина се чувстват излъгани", коментира базираният в Прага експерт по Китай Мартин Хала. "Много от нещата, които се случваха по отношение на Китай, бяха задвижвани от местни играчи."Връзката с Петр Келнер</p> |
| 1769 | <p>Хала посочва по-конкретно една компания с голям дял в Китай - PPF Group, частна финансова и инвестиционна група с активи на стойност над 40 милиарда долара.</p> |
| 1770 | <p>Нейният основател Петр Келнер е сред най-богатите хора в Европа. Състоянието му се изчислява на 15 милиарда долара (през октомври PPF Group обяви, че е подписала споразумение за 1.15 млрд. евро за покупката на Central European Media Enterprises Ltd - компанията, управляваща в България Би Ти Ви и телевизии в Чехия, Румъния, Словакия и Словения).</p> |
| 1771 | <p>Подразделението, занимаващо се с отпускане на кредити, Home Credit, се превърна в един от водещите заемодатели в Китай, специализирайки в отпускането на кредити за хора с малка или никаква кредитна история.</p> |
| 1772 | <p>Хала казва, че когато Home Credit започнала да прави бизнес в Китай през 2007 г., Пекин посочил условията, при които ще дава на заемодателя достъп до пазара си.</p> |
| 1773 | <p>"Според собствените отчети на (Home Credit) те незабавно са били уведомени, че това няма да стане, докато отношенията между Китай и Чешката република не се подобрят, казва Хала, защото към онзи момент те все още бяха доста хладни."Китайската врата към Европа</p> |
| 1774 | <p>Години наред Чехия поддържаше дистанция спрямо Пекин. Първият ѝ президент Вацлав Хавел подкрепяше каузата на Далай Лама и китайските дисиденти, но това се промени, когато популистът Земан дойде на власт през 2013 г.</p> |
| 1775 | <p>PPF веднага се зае с работата, наемайки бивши чешки политици, които да помогнат да се промени антикомунистическата правителствена външна политика в прокитайска такава, уреждайки визита в Пекин на Земан през 2014 г. и дори предоставяйки частен самолет за него, за да се върне в Прага.</p> |
| 1776 | <p>Земан обяви, че страната му ще бъде "китайската врата към Европа", покани Си на държавна визита и назначи главния изпълнителен директор на китайска енергийна компания за свой почетен съветник, след като компанията похарчи за кратко време пари в Прага, купувайки авиолиния, футболен клуб и пивоварна.</p> |
| 1777 | <p>Четири години по-късно обаче CEFC China Energy внезапно фалира. Главният ѝ изпълнителен директор изчезна, а ръководителят на клона ѝ с нестопанска цел завърши в затвор в Ню Йорк, след като американският федерален съд го осъди за подкупване на африкански държавни ръководители.</p> |
| 1778 | <p>Държавна китайска компания изкупи активите на CEFC в Чехия, но чешкото правителство остана без президентски съветник и с куп дългове.</p> |
| 1779 | <p>Междувременно PPF продължи да процъфтява. "Сега това е най-богатата частна компания в Чешката република", коментира Иржи Щицки, финансов журналист на базираното в Прага списание Reporter Magazine.Бунт в университета</p> |
| 1780 | <p>Когато Home Credit предложи да стане корпоративен спонсор на пражкия Карлов университет през есента, това почти доведе до оставката на ректора. Като част от спонсорството университетът трябваше да подпише споразумение, според което няма да вреди на световните интереси на Home Credit, включително китайското правителство да бъде доволно. Според Щицки това значело, че университетът трябвало да спре с критиките срещу Китай.</p> |
| 1781 | <p>Карловият университет – най-старата и престижна централноевропейска образователна институция – е академичен дом на много влиятелни критици на Китай, включително Хала и неговата организация Sinopsis, която проучи и разкри съмнителни сделки на чешкото правителство с Пекин.</p> |
| 1782 | <p>Малко след като се разбра за изискванията за спонсорство на Home Credit, студенти, факултети и местни медии остро критикуваха ръководството на университета, че продава академичната свобода, за да угоди на спонсор с бизнес интереси в Китай. Това накара Home Credit да оттегли предложението си, а ректорът публично се извини за ролята си в случая.</p> |
| 1783 | <p>Макар извинението да спаси поста му, неговият секретар, отговорен за чешко-китайски център към университета, беше принуден да подаде оставка на 24 октомври, след като чешки медии разкриха, че китайското правителство е финансирало в голяма степен прокитайските конференции на центъра.</p> |
| 1784 | <p>По думите на Хала всичко това е оставило горчив вкус у чехите. "В една демокрация, казва той, има какофония от гласове и хората имат различни мнения, а Китайската народна република не харесва това."</p> |
| 1785 | <p>По-рано тази седмица "Гардиън" писа, че Келнер е в центъра на подозрения за кампания за чуждестранна намеса от страна на китайското правителство, след като Home Credit финансирала опит да се подобри имиджът на Китай в Чехия.</p> |
| 1786 | <p>Позовавайки се на разкрития на чешкия новинарски сайт Aktualne, "Гардиън" посочва, че Home Credit е платила на пиар фирма да публикува статии в местни медии, представяйки по-положителна картина за страната, масово свързвана с политически репресии и злоупотреби с човешките права.</p> |
| 1787 | <p>Home Credit освен това финансирала новосъздаден тинк-танк, ръководен от преводач на Земан, за да противодейства на по-скептичната линия, възприета от Sinopsis - проект, следящ развитията в Китай и свързан с Карловия университет.</p> |
| 1788 | <p>Home Credit призна, че е плащала на пиар фирмата C&B Reputation Management и е подкрепила тинк-танка Sinoskop, за да внесе "по-голям баланс" в дебата за Китай.Китайските туристи</p> |
| 1789 | <p>Обратно в пражкото кметство, Хржиб слуша с умора предупрежденията на член на градския съвет, че Пекин може да си отмъсти още повече. Попитан от NPR дали е притеснен, че китайското правителство може да ограничи своите стотици хиляди туристи, посещаващи всяка година града – нещо, което е правило в миналото с обидили го страни – Хржиб поклаща глава: "Тъй като китайските туристи не стоят тук дълго време, използват свои собствени китайски агенции и в основата си не са туристите, върху които бихме искали да се фокусираме."</p> |
| 1790 | <p>Освен това, допълва той, всеки, който е бил в Прага в пика на летния сезон, знае, че така или иначе в града има твърде много туристи.</p> |
| 1791 | </div> |
| 1792 | </div> |
| 1793 | </body> |
| 1794 | </text> |
| 1795 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 15:10" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014362_orban_kaza_che_enp_gubi_vliianie_dade_znak_za_nova/" title="Орбан каза, че ЕНП губи влияние, даде знак за нова група в европейската политика" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1796 | <body> |
| 1797 | <div> |
| 1798 | <div> |
| 1799 | <div type="metadata"> |
| 1800 | <div type="title">Орбан каза, че ЕНП губи влияние, даде знак за нова група в европейската политика</div> |
| 1801 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1802 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014362_orban_kaza_che_enp_gubi_vliianie_dade_znak_za_nova/</div> |
| 1803 | <div type="id">4014362</div> |
| 1804 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014367.jpg</div> |
| 1805 | <div type="mainImageText">Виктор Орбан</div> |
| 1806 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1807 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1808 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1809 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1810 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1811 | <div type="tags">Виктор Орбан, Европейска народна партия, Унгария</div> |
| 1812 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1813 | <div type="timePublished">15:10</div> |
| 1814 | <div type="numberOfViews">2116</div> |
| 1815 | <div type="numberOfComments">22</div> |
| 1816 | </div> |
| 1817 | <p>Европейската народна партия, дясноцентристкото политическо семейство в Европейския парламент, губи влияние, измествайки се към либерални и центристки политики и това трябва да се промени, каза унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от "Ройтерс".</p> |
| 1818 | <p>"Ако Европейската народна партия не е способна да промени курса, ще бъде необходима нова инициатива в европейската политика, нова посока", заяви Орбан по време на пресконференция.</p> |
| 1819 | <p>"Ако не можем да постигнем тази промяна в рамките на Народната партия, тогава ще представим нова инициатива в европейския партиен живот, защото трябва да създадем контратежест на възхода на движението на (френския президент Еманюел) Макрон", допълни Орбан.</p> |
| 1820 | <p>ЕНП замрази членството на партията му "Фидес" миналата година заради опасения за популистката антиимигрантска кампания на Орбан и подкопаването на върховенството на закона, свободата на медиите и правата на малцинствата по време на управлението му.</p> |
| 1821 | <p>Премиерът каза, че въпросът е дали "Фидес" ще може да окаже влияние върху бъдещата посока на ЕНП и през идните седмици това ще стане по-ясно.</p> |
| 1822 | <p>Според него ЕНП трябва да се върне към консервативните си корени по въпроси като имиграцията, традиционния семеен модел и превъзходството на националната култура.</p> |
| 1823 | <p>Той отказа да коментира дали това значи, че ще опита да сформира нова консервативна група в Европейския парламент, но отбеляза, че се е срещнал с полския си колега, лидера на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински, тази седмица.</p> |
| 1824 | <p>ЕНП изпрати група "мъдреци", които да проучат условията в Унгария и да решат дали ЕНП да запази "Фидес" в редиците си - процес, който новият председател на групата Доналд Туск очаква да завърши до края на януари.</p> |
| 1825 | <p>Вероятно е решение да бъде взето по време на планираното в началото на февруари политическо събрание на ЕНП, където групата може да се изправи пред три варианта: удължаване на срока на временното прекратяване на членството на "Фидес", отлагане на решението за още няколко месеца или експулсиране/доброволно излизане на партията от групата, отбелязва EurActiv.Сближаване</p> |
| 1826 | <p>По повод срещата на Орбан и Качински в "Туитър" полската консервативна партия, която е част от Групата на европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент, написа, че разговорите са имали за цел да се обсъдят "съвместните дейности на двете партии на европейско ниво и възможността за сътрудничество в контекста на конференцията за бъдещето на Европа", предаде EurActiv.</p> |
| 1827 | <p>След разговорите с "Право и справедливост" Орбан сподели снимка от срещата във Варшава във "Фейсбук" с коментар на унгарски: "Заедно сме сила, разделени сме слаби."</p> |
| 1828 | <p>Групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) досега се представя като отворена за сътрудничество.</p> |
| 1829 | </div> |
| 1830 | </div> |
| 1831 | </body> |
| 1832 | </text> |
| 1833 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 19:17" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014394_koi_jivee_v_germaniia/" title="Кой живее в Германия" subtitle="" author="Сабрина Мюлер-Плотников, Дойче веле" category=""> |
| 1834 | <body> |
| 1835 | <div> |
| 1836 | <div> |
| 1837 | <div type="metadata"> |
| 1838 | <div type="title">Кой живее в Германия</div> |
| 1839 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1840 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014394_koi_jivee_v_germaniia/</div> |
| 1841 | <div type="id">4014394</div> |
| 1842 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4004723.jpg</div> |
| 1843 | <div type="mainImageSource">Associated Press</div> |
| 1844 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1845 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1846 | <div type="authors">Сабрина Мюлер-Плотников, Дойче веле</div> |
| 1847 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/817</div> |
| 1848 | <div type="tags">мигранти, българи, Германия</div> |
| 1849 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1850 | <div type="timePublished">19:17</div> |
| 1851 | <div type="numberOfViews">5845</div> |
| 1852 | <div type="numberOfComments">43</div> |
| 1853 | </div> |
| 1854 | <p>[class*="general-article"] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } Знаете ли, че 12% от населението на Германия са чужденци? А 13% от германците са хора с чуждестранни корени? Българите са на четвърто място по нетна миграция. А турците са най-многобройната мигрантска група, пише Сабрина Мюлер-Плотников в статия за "Дойче веле".</p> |
| 1855 | <p>През 2019 година 142 509 души са подали за първи път молба за убежище в Германия, като най-много са били молбите, подадени от сирийци, иракчани и турци, съобщи федералното министерство на вътрешните работи. Това са близо 20 000 души по-малко, отколкото през 2018 година. Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер е доволен от това развитие. Според него "многобройните мерки от последните години срещу нерегулираната миграция дават резултат". Независимо от това миграционният натиск по външните граници на ЕС и към Германия продължава да е голям.Българите явно харесват Германия</p> |
| 1856 | <p>В Берлин беше представен и докладът за миграцията. От него става ясно, че през 2018 година близо 1.6 милиона души са пристигнали в Германия, а близо 1.2 милиона са я напуснали. Това означава плюс от 400 000 души. Това е най-ниската нетна миграция за последните няколко години. За 2017 плюсът е бил 416 000, а за 2016 година - 500 000.</p> |
| 1857 | <p>И през миналата година най-многобройната група новопристигнали са чужденците от държавите - членки на Европейския съюз (нетната миграция при тях е 202 000). Сред тях в нетно изражение най-голям е притокът на хора от Румъния (68 000), Хърватия (29 000) и България (27 000). По отношение на нетната миграция в общата класация, в която влизат и гражданите на всички останали страни, българите заемат четвърто място - след румънците, сирийците и хърватите.Миграцията се променя</p> |
| 1858 | <p>От големия миграционен прилив през 2015 и 2016 година насам миграцията в Германия се е променила. "Броят на търсещите закрила намаля, все повече са хората, които идват в Германия, за да следват или за да работят", посочи правителственият говорител Щефан Зайберт. Нараства броят на учени и студенти от цял свят, които идват в Германия, за да работят или следват в страната. Докладът за миграцията показва също, че за зимния семестър 2018/2019 в германските ВУЗ-ове са се записали 400 000 чуждестранни студенти.</p> |
| 1859 | <p>През 2018 година в Германия са живели 81.6 млн. души. Делът на германските граждани от чуждестранен произход е 13%, а делът на чужденците в Германия - 12%. Най-многобройната група мигранти в Германия са хората от турски произход. Броят им е 2.8 милиона.</p> |
| 1860 | </div> |
| 1861 | </div> |
| 1862 | </body> |
| 1863 | </text> |
| 1864 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 08:42" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014079_kristalina_georgieva_nastoia_da_se_namali/" title="Кристалина Георгиева настоя да се намали неравенството, като се вдигнат данъците за богати" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1865 | <body> |
| 1866 | <div> |
| 1867 | <div> |
| 1868 | <div type="metadata"> |
| 1869 | <div type="title">Кристалина Георгиева настоя да се намали неравенството, като се вдигнат данъците за богати</div> |
| 1870 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1871 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014079_kristalina_georgieva_nastoia_da_se_namali/</div> |
| 1872 | <div type="id">4014079</div> |
| 1873 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014080.jpg</div> |
| 1874 | <div type="mainImageText">Кристалина Георгиева</div> |
| 1875 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1876 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1877 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1878 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1879 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1880 | <div type="tags">богати, данъци, Кристалина Георгиева</div> |
| 1881 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1882 | <div type="timePublished">08:42</div> |
| 1883 | <div type="numberOfViews">6370</div> |
| 1884 | <div type="numberOfComments">193</div> |
| 1885 | </div> |
| 1886 | <p>Правителствата по света трябва да обмислят увеличаване на данъците на най-богатите членове на обществото, за да се преборят с неравенствата. Това посочи вчера управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от Си Ен Би Си.</p> |
| 1887 | <p>Неравенството е станало "едно от най-сложните и мъчителни предизвикателства в световната икономика" през последното десетилетие, отбелязва Георгиева в блог на МВФ.</p> |
| 1888 | <p>Ръководителят на международната организация обаче изразява оптимизъм, че политиците имат силата да постигнат истинска промяна въпреки политическите трудности и да въведат реформи.</p> |
| 1889 | <p>На първо място, правителствата трябва да преоценят мерките си и да обмислят прогресивно подоходно данъчно облагане, посочва тя.</p> |
| 1890 | <p>МВФ отдавна призовава за прогресивно данъчно облагане и през 2017 г. го посочи като един от трите ключови метода за борба с неравенството.</p> |
| 1891 | <p>Друг начин за борба с този проблем е "бюджетиране, съобразено с равенството на половете", допълва Георгиева. Това е стратегия за постигане на равенство между мъжете и жените, при която се поставя акцент върху събирането и изразходването на обществени ресурси съобразно тази цел, според ЕС. То може да се прилага на ниво централни или местни власти и да включва мерки като преструктуриране на бюджети и политики или увеличаване на участието на жените в бюджетния процес.</p> |
| 1892 | <p>Роля трябва да играе и разходната политика, например чрез насочването на средства към области като образование, здравеопазване и пенсионни системи. Това може да допринесе да се намали неравенството в разпределението на богатството, допълва Георгиева. /БТА</p> |
| 1893 | </div> |
| 1894 | </div> |
| 1895 | </body> |
| 1896 | </text> |
| 1897 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 14:20" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014321_ungariia_iska_poziciiata_na_es_za_iran_da_e_po-blizka/" title="Унгария иска позицията на ЕС за Иран да е по-близка до тази на САЩ" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1898 | <body> |
| 1899 | <div> |
| 1900 | <div> |
| 1901 | <div type="metadata"> |
| 1902 | <div type="title">Унгария иска позицията на ЕС за Иран да е по-близка до тази на САЩ</div> |
| 1903 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1904 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014321_ungariia_iska_poziciiata_na_es_za_iran_da_e_po-blizka/</div> |
| 1905 | <div type="id">4014321</div> |
| 1906 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014323.jpg</div> |
| 1907 | <div type="mainImageText">Виктор Орбан</div> |
| 1908 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1909 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1910 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1911 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1912 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1913 | <div type="tags">Виктор Орбан, Унгария, Иран, САЩ</div> |
| 1914 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1915 | <div type="timePublished">14:20</div> |
| 1916 | <div type="numberOfViews">2368</div> |
| 1917 | <div type="numberOfComments">26</div> |
| 1918 | </div> |
| 1919 | <p>Унгария иска европейската позиция за конфликта между САЩ и Иран да бъде по-близка до тази на Съединените щати, каза премиерът Виктор Орбан, цитиран от "Ройтерс".</p> |
| 1920 | <p>Външните министри на ЕС ще се срещнат в петък в Брюксел, за да обсъдят иранската криза с фокус към намаляване на напрежението между Вашингтон и Техеран.</p> |
| 1921 | <p>Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза в четвъртък, че е разговарял с иранския президент Хасан Рохани, и призова Техеран да спазва споразумението за контрол над въоръженията от 2015 г., сключено със световните сили с цел да се ограничат ядрените му амбиции. Иран отрича да се стреми към ядрени оръжия.</p> |
| 1922 | <p>Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп в сряда призова световните сили да се оттеглят от споразумението, което Вашингтон напусна през 2018 г., и да работят за нова сделка. Иран, който по-рано тази седмица се отказа напълно от ограниченията на ядрената сделка, отхвърли нови разговори. Решението на Техеран бе обявено след американския въздушен удар с дрон, при който бе убит Касем Солеймани, един от най-високопоставените ирански военни командири.</p> |
| 1923 | <p>"Бих искал европейската позиция, която не е ясна по иранския въпрос, да бъде ориентирана към израелско-американската позиция", заяви Орбан по време на пресконференция.</p> |
| 1924 | <p>Той се срещна с Тръмп миналата година, когато президентът на САЩ го похвали за твърдата му позиция за имиграцията, област, в която двамата лидери имат сходни възгледи. Орбан поддържа топли отношения и с израелския лидер Бенямин Нетаняху.</p> |
| 1925 | <p>Унгарският премиер каза, че са налице условията за евакуиране на унгарски войски от Ирак, ако е необходимо.</p> |
| 1926 | </div> |
| 1927 | </div> |
| 1928 | </body> |
| 1929 | </text> |
| 1930 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:01" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014078_razhodite_za_lekarstva_v_bulgariia_sa_tvurde_visoki/" title="Европейски експерт: Разходите за лекарства в България са твърде високи" subtitle="" author="Гергана Станчева" category=""> |
| 1931 | <body> |
| 1932 | <div> |
| 1933 | <div> |
| 1934 | <div type="metadata"> |
| 1935 | <div type="title">Европейски експерт: Разходите за лекарства в България са твърде високи</div> |
| 1936 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1937 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014078_razhodite_za_lekarstva_v_bulgariia_sa_tvurde_visoki/</div> |
| 1938 | <div type="id">4014078</div> |
| 1939 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014216.jpg</div> |
| 1940 | <div type="mainImageText">Филип Домански и Ане Шпрангер</div> |
| 1941 | <div type="mainImageSource">Юлия Лазарова</div> |
| 1942 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1943 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1944 | <div type="authors">Гергана Станчева</div> |
| 1945 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/429</div> |
| 1946 | <div type="tags">здравеопазване, Европейска комисия, България</div> |
| 1947 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 1948 | <div type="timePublished">13:01</div> |
| 1949 | <div type="numberOfViews">7111</div> |
| 1950 | <div type="numberOfComments">32</div> |
| 1951 | </div> |
| 1952 | <p>Филип Домански и Ане Шпрангер</p> |
| 1953 | <p>Най-ниска продължителност на живота, висока затлъстялост сред децата, необичайно високи разходи за лекарства. Това са някои от основните констатации на европейски експерти за състоянието на здравеопазването в България. Те представиха детайли от здравните профили на държавите (изготвени от експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската обсерватория за здравни системи и политики и публикувани през ноември 2019 г. - вижте тук), както и от придружаващия доклад, хвърлящ светлина върху някои тенденции, които се забелязват.</p> |
| 1954 | <p>Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, изтъкна, че България през 2017 г. е имала най-ниската продължителност на живота в ЕС. Показателят се повишава за две години. Има и други страни с по-ниска продължителност като Румъния, Естония, Латвия, но там този показател много по-бързо се е повишил, повече, отколкото в България. Най-лошо е положението при жените в България.</p> |
| 1955 | <p>Ане Шпрангер</p> |
| 1956 | <p>Шпрангер обясни, че в България заболяванията на сърдечно-съдовата система са основната причина за смърт, както и в почти всички страни в ЕС. Около една пета от всички смъртни случаи в България са причинени от инсулт - почти три пъти повече от средното в ЕС. При исхемичната болест на сърцето смъртността между 2000 и 2017 г. в България намалява.Рискови фактори</p> |
| 1957 | <p>Сред рисковите фактори тя посочи прекалената употреба на алкохол и тютюнопушенето. В България процентът на пушещите в най-висок в ЕС сред възрастните въпреки всички законодателни мерки. Шпрангер цитира данни от 2014 г. - тогава един на всеки четирима възрастни пуши. Сред децата (до 16 години) също има пушачи, особено сред момичетата, които са на второ място след Италия като процент.</p> |
| 1958 | <p>Що се отнася до режима на хранене, тя изтъкна, че сред възрастните в България хората не ядат всеки ден по един плод и това е може би причина за наднормено тегло и затлъстяване.</p> |
| 1959 | <p>В това отношение България е много близо до средното в ЕС, но когато става дума за децата, проблемът се засилва. През 2014 г. едно на всеки пет деца е било със затлъстяване.Система на здравеопазване</p> |
| 1960 | <p>Шпрагнер отбеляза, че на глава от населението в България има най-ниските разходи за здравна система, но ако се сравни със съседните страни, този показател е доста висок по отношение на брутния вътрешен продукт. България харчи над 1300 евро на глава от населението, двойно повече спрямо сумата през 2005 г., и тези разходи се увеличават от 2009 г. много бързо, подминавайки всички страни членки с изключение на Румъния.</p> |
| 1961 | <p>Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите нива в ЕС, като само 5% от средствата са публични, показват данните за 2017 г. В сравнение с други държави този показател е по-нисък, като само в Кипър нивото е по-ниско.Къде отиват средствата</p> |
| 1962 | <p>Фармацевтичните компании заемат най-голям дял по усвояване на разходите – 43% от публичните средства за здравеопазване са за фармацевтични продукти и изделия. Парите, които са отделени, не са толкова много в сравнение със средното за ЕС, но предвид бюджета цифрата е голяма, коментира Шпрангер, според която разходите за фармацевтични продукти са необичайно високи в България.</p> |
| 1963 | <p>Болничното лечение е на второ място, 34% от здравните разходи през 2017 г. са били за болниците.</p> |
| 1964 | <p>Разходите най-вече за превенцията, за амбулаторното лечение се увеличават в сравнение с 2010 г., а при фармацевтичните продукти и болничното лечение намаляват.</p> |
| 1965 | <p>Шпрангер коментира още, че в България предотвратимата смъртност в резултат на ваксини се оспорва, все по-малко хора се покриват от ваксини, а през 2017 г. имаше епидемия на морбили.Достъпност</p> |
| 1966 | <p>Тя изтъкна, че около 10% от българите не са били здравноосигурени през 2019 г. Други прогнози стигат до 14%. Има освен това безработни, а една четвърт не вярват в здравната система и затова не искат да плащат. Има и група, която няма валидни документи за самоличност, това важи особено за ромското население, допълни Шпрангер.</p> |
| 1967 | <p>Тя обясни, че в България има доста голяма гъстота на лекари, но те не са равномерно разпределени. Има много малко общопрактикуващи лекари. Само 15% от всички лекари са такива. Много малко са и медицинските сестри. Наблюдава се също така застаряване особено при медицинските сестри.Колко легла има</p> |
| 1968 | <p>По този въпрос Шпрангер обясни, че средното за ЕС намалява от 2000 г. насам, а в България е имало повече легла през 2017 г., отколкото през 2000 г. В България средният престой в болница е пет дни, докато средното за ЕС е почти двойно. Процентът на болничен прием в страната е двойно по-голям от този за ЕС.</p> |
| 1969 | <p>В държавните болници се наблюдава намаляване на леглата, а в частните – увеличаване с шест пъти.</p> |
| 1970 | <p>Според Шпрангер има нужда от засилване на амбулаторните грижи, което значи, че трябват повече специалисти.</p> |
| 1971 | <p>"Виждаме, че има много разходи за фармацевтични продукти. Ако може да се спести от тях, това би било добро постижение. Важно е цените за частни разходи да бъдат намалени", допълни тя.Ваксини, достъпност, иновации</p> |
| 1972 | <p>Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" на Европейската комисия, представи пет тенденции от придружаващия доклад в цикъла "Състояние на здравеопазването".</p> |
| 1973 | <p>1. Колебанията за ваксините. Това е наболял въпрос и в България, подчерта той. "В различните страни е налице различна нагласа, когато говорим за безопасността, важността и ефективността на ваксините. За да се справим с проблема с колебанието, трябва да привлечем медицински лица. Около 80% от хората в ЕС се допитват до общопрактикуващ лекар и други лекари. Разчитат, че те ще дадат най-добра информация за ваксините".</p> |
| 1974 | <p>2. Цифровата трансформация: "Често когато говорим за дигитални решения на проблемите в здравеопазването, говорим за приложения за мобилни устройства. Онези, които имат най-голяма нужда от промоция на здравето или профилактика, не са целевата група на производителите на приложения и устройства. Решения има, но трябва да направим така, че да са достъпни", посочи той.</p> |
| 1975 | <p>Филип Домански</p> |
| 1976 | <p>3. Достъпност на здравното обслужване: "В 12 страни от ЕС хората имат бюрократични проблеми, които им пречат да получат пълноценна здравна грижа. Повече от половината от хората в ЕС в отдалечени и селски райони имат проблеми с достъпността на здравното обслужване", обясни Домански.</p> |
| 1977 | <p>4. Иновации по отношение на набора от умения на здравните работници: "Броят на медицинските лица не отговаря на това, от което хората се нуждаят. Нужни са повече специалисти. Това не е проблем само в новите страни членки. Дори министър в Германия идентифицира такъв проблем. Един от начините за решаването на проблема – недостатъчен брой, но увеличаваща се нужда - е да се постигне успешен микс на компетенциите или да се увеличат компетенциите на медицинските лица, различни от лекарите – медицински сестри, специалисти, завършили здравни грижи. Да се обогатят компетенциите на други специалисти – на фармацевтите например, не само да продават лекарства, а да могат да представят качествени медицински консултации", смята експертът.</p> |
| 1978 | <p>5. Достъп до лекарства: "Когато говорим за лекарства, няма как да не говорим и за пари. От това зависи и устойчивостта на системите за здравеопазване. Една от целите на еврокомисията е не само да осигури достъпност до лекарствата, но и да се предостави добър климат за успешна и благоприятна работа на фармацевтичните компании. Миналата година видяхме, че в ЕС имаше недостиг на определени медицински препарати – активните им съставки се произвеждат извън ЕС, което води до това, че при криза страните от ЕС нямат инструментариум да се справят бързо и ефективно".</p> |
| 1979 | </div> |
| 1980 | </div> |
| 1981 | </body> |
| 1982 | </text> |
| 1983 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 08:17" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014076_nikola_sarkozi_otiva_na_sud_za_korupciia_prez_oktomvri/" title="Никола Саркози отива на съд за корупция през октомври" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 1984 | <body> |
| 1985 | <div> |
| 1986 | <div> |
| 1987 | <div type="metadata"> |
| 1988 | <div type="title">Никола Саркози отива на съд за корупция през октомври</div> |
| 1989 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 1990 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014076_nikola_sarkozi_otiva_na_sud_za_korupciia_prez_oktomvri/</div> |
| 1991 | <div type="id">4014076</div> |
| 1992 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014077.jpg</div> |
| 1993 | <div type="mainImageText">Никола Саркози</div> |
| 1994 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 1995 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 1996 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 1997 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 1998 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 1999 | <div type="tags">корупция, Никола Саркози, Франция</div> |
| 2000 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 2001 | <div type="timePublished">08:17</div> |
| 2002 | <div type="numberOfViews">4193</div> |
| 2003 | <div type="numberOfComments">11</div> |
| 2004 | </div> |
| 2005 | <p>За първи път във Франция бивш президент ще бъде изправен пред съда за корупция, като делото срещу Никола Саркози за афера, разкрита чрез телефонно подслушване, ще започне на 5 октомври, постанови вчера съд в Париж, предаде "Франс прес".</p> |
| 2006 | <p>Делото за корупция и злоупотреба със служебно положение ще се състои от 5 до 22 октомври.</p> |
| 2007 | <p>Саркози, който беше президент на Франция от 2007 до 2012 г., е заподозрян, че в началото на 2014 г. се е опитал да получи с посредничеството на своя адвокат Тиери Ерзог засягаща го секретна информация от бившия висш магистрат от Касационния съд Жилбер Азибер в замяна на помощ за получаване на пост в Монако, отбелязва АФП.</p> |
| 2008 | <p>Това дело срещу френски президент за корупция е безпрецедентно, макар че през 2011 г. предшественикът на Саркози Жак Ширак беше осъден за присвояване на държавни средства и злоупотреба с доверие при дело за фиктивни назначения в кметството на Париж през 90-те години на миналия век, докато беше кмет на френската столица.</p> |
| 2009 | <p>През юни м.г. Касационният съд отхвърли последните обжалвания на Саркози, Ерзог и Азибер, които се опитваха да избегнат съдебен процес.</p> |
| 2010 | <p>В следващите месеци Саркози ще бъде съден и за незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2012 г. Датите за това дело още не са известни. /БТА</p> |
| 2011 | </div> |
| 2012 | </div> |
| 2013 | </body> |
| 2014 | </text> |
| 2015 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 15:39" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014401_ispanskiiat_vurhoven_sud_katalunskiiat_separatist/" title="Испанският Върховен съд: Каталунският сепаратист Жункерас не може да бъде освободен" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 2016 | <body> |
| 2017 | <div> |
| 2018 | <div> |
| 2019 | <div type="metadata"> |
| 2020 | <div type="title">Испанският Върховен съд: Каталунският сепаратист Жункерас не може да бъде освободен</div> |
| 2021 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 2022 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014401_ispanskiiat_vurhoven_sud_katalunskiiat_separatist/</div> |
| 2023 | <div type="id">4014401</div> |
| 2024 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014404.jpg</div> |
| 2025 | <div type="mainImageText">Ориол Жункерас</div> |
| 2026 | <div type="mainImageSource">Reuters</div> |
| 2027 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 2028 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 2029 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 2030 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 2031 | <div type="tags">съд, Ориол Жункерас, Каталуня, Каталуния, Испания</div> |
| 2032 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 2033 | <div type="timePublished">15:39</div> |
| 2034 | <div type="numberOfViews">3782</div> |
| 2035 | <div type="numberOfComments">13</div> |
| 2036 | </div> |
| 2037 | <p>Присъдата на каталунския сепаратистки лидер Ориол Жункерас на 13 години затвор не му позволява да се ползва с имунитет като член на Европейския парламент и той трябва да остане в затвора, реши испанският Върховен съд, цитиран от в. "Ел Мундо" и "Ройтерс".</p> |
| 2038 | <p>Решението идва три седмици след като Съдът на ЕС реши, че каталунският лидер има право на имунитет като евродепутат.</p> |
| 2039 | <p>През октомври Жункерас беше осъден на 13 години затвор заради ролята си в проваления опит за отцепване на Каталуня през 2017 г. Той беше избран за евродепутат, докато беше в затвора в очакване на присъда, и не успя да заеме мястото си.</p> |
| 2040 | <p>Според решението на Съда на ЕС човек, чието избиране в европарламента е било официално обявено от съответния орган на страната - членка на ЕС, придобива от този момент статут на депутат и съответно получава депутатски имунитет. Ако испанските власти са искали да не позволят на Жункерас да пътува до Европейския парламент, те би трябвало да поискат парламентът да свали имунитета му.</p> |
| 2041 | <p>Последната дума обаче беше оставена за испанския Върховен съд. Той не позволява на Жункерас да пътува до Европейския парламент. "Няма основания да му се даде свобода", се посочва в решението на съда.</p> |
| 2042 | <p>Партията на Жункерас Републиканска левица на Каталуня реагира с разочарование на по думите ѝ "испанската несправедливост" и обвини съда в нарушаване на правата на Жункерас и неподчинение на международни институции.</p> |
| 2043 | </div> |
| 2044 | </div> |
| 2045 | </body> |
| 2046 | </text> |
| 2047 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 13:15" url="https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014286_bulgariia_e_sred_stranite_v_es_s_nai-goliam_spad_na/" title="България е сред страните в ЕС с най-голям спад на безработицата" subtitle="" author="Дневник" category=""> |
| 2048 | <body> |
| 2049 | <div> |
| 2050 | <div> |
| 2051 | <div type="metadata"> |
| 2052 | <div type="title">България е сред страните в ЕС с най-голям спад на безработицата</div> |
| 2053 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 2054 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/09/4014286_bulgariia_e_sred_stranite_v_es_s_nai-goliam_spad_na/</div> |
| 2055 | <div type="id">4014286</div> |
| 2056 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3347240.jpg</div> |
| 2057 | <div type="mainImageSource">Цветелина Белутова, Капитал</div> |
| 2058 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 2059 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 2060 | <div type="authors">Дневник</div> |
| 2061 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/337</div> |
| 2062 | <div type="tags">безработица, България, Евростат</div> |
| 2063 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 2064 | <div type="timePublished">13:15</div> |
| 2065 | <div type="numberOfViews">4170</div> |
| 2066 | <div type="numberOfComments">36</div> |
| 2067 | </div> |
| 2068 | <p>През ноември 2019 година България е била сред страните в ЕС с най-голям спад на безработицата на годишна основа, сочат данни, публикувани днес от Евростат.</p> |
| 2069 | <p>По-силно е понижението само в Гърция, но с налична информация за септември - от 18.8 процента на 16.8 процента.</p> |
| 2070 | <p>В България безработицата е намаляла от 4.8 процента през ноември 2018 година до 3.7 процента през ноември 2019 година.</p> |
| 2071 | <p>Следват Естония (от 5.3 процента на 4.2 процента между октомври 2018 година и октомври 2019 година) и Хърватия (от 7.5 процента на 6.5 процента между ноември 2018 година и ноември 2019 година).</p> |
| 2072 | <p>Общо през ноември равнището на безработицата се е понижило в 20 страни членки, останало е стабилно в Нидерландия и Португалия и се е повишило в Люксембург (от 5.4 на 5.5 процента), Словения (от 4.4 на 4.6 процента), Чехия (от 2 на 2.2 процента), Кипър (от 7.5 на 7.7 процента), Швеция (от 6.5 на 6.9 процента) и Литва (от 5.8 на 6.4 процента).</p> |
| 2073 | <p>В целия ЕС показателят е запазил октомврийското си исторически ниско равнище от 6.3 процента, като спрямо ноември 2018 година (6.6 процента) бележи понижение.</p> |
| 2074 | <p>В еврозоната безработицата остава 7.5 процента, най-ниско от юли 2008 година, колкото бе и през октомври. Това е спад спрямо 7.9 процента през ноември 2018 година.</p> |
| 2075 | <p>Сред младежите безработицата е намаляла до 14.3 процента в ЕС и до 15.6 процента във валутния съюз спрямо съответно 14.8 процента и 16.3 процента през ноември 2018 година.</p> |
| 2076 | <p>България е и сред страните с най-ниско равнище на младежката безработица през ноември.</p> |
| 2077 | <p>Страната се нарежда на трето място със 7 процента след Чехия (5.2 процента) и Германия (5.9 процента). Най-много безработни млади хора има в Гърция (32.5 процента за третото тримесечие на 2019 година), Испания (32.1 процента за ноември) и Италия (28.6 процента за ноември). /БТА</p> |
| 2078 | </div> |
| 2079 | </div> |
| 2080 | </body> |
| 2081 | </text> |
| 2082 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 06:36" url="https://www.dnevnik.bg/politika/2020/01/09/4007942_novata_politicheska_godina_predizvikatelstvata_pred/" title="Новата политическа година: предизвикателствата пред основите играчи" subtitle="" author="Здравка Андонова" category=""> |
| 2083 | <body> |
| 2084 | <div> |
| 2085 | <div> |
| 2086 | <div type="metadata"> |
| 2087 | <div type="title">Новата политическа година: предизвикателствата пред основите играчи</div> |
| 2088 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 2089 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/politika/2020/01/09/4007942_novata_politicheska_godina_predizvikatelstvata_pred/</div> |
| 2090 | <div type="id">4007942</div> |
| 2091 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3131227.jpg</div> |
| 2092 | <div type="mainImageSource">Дневник</div> |
| 2093 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 2094 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 2095 | <div type="authors">Здравка Андонова</div> |
| 2096 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/507</div> |
| 2097 | <div type="tags">парламент, Румен Радев, ДПС, БСП, Бойко Борисов, ГЕРБ</div> |
| 2098 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 2099 | <div type="timePublished">06:36</div> |
| 2100 | <div type="numberOfViews">6183</div> |
| 2101 | <div type="numberOfComments">68</div> |
| 2102 | </div> |
| 2103 | <p>Скандал след скандал и решения за запазване на имидж и власт - по този вече познат сценарий премина последната политическа година, а особена промяна през новата 2020 не се очаква.</p> |
| 2104 | <p>След като и през 2019-а - отстранявайки дясната си ръка в ГЕРБ Цветан Цветанов заради скандала "Апартаментгейт", премиерът Бойко Борисов за пореден път показа, че е готов да се раздели с всеки, за да утвърди господството си, през следващата трябва да запази управляващата партия и изпълнителната власт стабилни.</p> |
| 2105 | <p>Друг "тест" за Борисов са критиките на президента Румен Радев, който все повече се държи като коректив на правителството и изгражда образ на алтернативен лидер. Трети - да доказва, че може да направи реформа в съдебната власт с работещ контрол над главния прокурор Иван Гешев.Някои предизвикателства</p> |
| 2106 | <p>Макар да спечели европейските избори, които бяха няколко седмици след най-големия досега репутационен скандал за ГЕРБ - "Апартаментгейт", резултатите на местните показаха, че на места партията на Борисов е отслабена - ГЕРБ загуби кметските постове в шест областни града. Предизвикателство сега - година и малко преди редовните избори, е да бъдат засилени партийните структури в проблемните райони като Русе, Ямбол, Благоевград и Перник. И освен това - да има готовност да се противодейства на евентуално отцепване при бъдещ проект на Цветан Цветанов. Малкият коалиционен партньор "Обединени патриоти", който през лятото се раздели с "Атака", също трябва да удържи електората си.</p> |
| 2107 | <p>Предизвикателството пред БСП е лобитата й да не стигнат до крайности в стремежа за овладяване на партията. След като през изминалата година хората около Корнелия Нинова и критиците й в партията на няколко пъти премериха сили, "голямата битка" ще бъде тази пролет, когато на първите преки вътрешни избори се очаква Нинова да бъде преизбрана за нов мандат, но и да се очертае още по-силна вътрешна опозиция срещу нея. Другото предизвикателство е БСП да се докаже като алтернатива - образ, който почти рухна след подкрепата на Сотир Цацаров за председател на антикорупционната комисия от 27 червени депутати. Готвеният вот на недоверие към правителството заради водната криза в Перник няма да бъде успешен.</p> |
| 2108 | <p>"Нов" лидер ще има и в ДПС, но името му зависи от почетния председател Ахмед Доган. Очакванията сред депутати от партията са Мустафа Карадайъ да бъде преизбран за нов мандат, което формално ще стане на партийна конференция на 26 април.Някои нови играчи</p> |
| 2109 | <p>Очаквано шоуменът Слави Трифонов обяви и започна партиен проект - "Няма такава държава", с който се очаква да участва на следващите парламентарни избори. С граждански проект "Изправи се.БГ" Мая Манолова, която загуби кметските избори в София с 20 366 гласа, вероятно също няма да остане настрана от политиката. "Демократична България" ще се опита да се разшири.</p> |
| 2110 | <p>Най-интересен обаче изглежда президентът Румен Радев, който все по-явно влиза в индиректни сблъсъци с премиера Бойко Борисов и понякога отнема опозиционната роля на БСП. Държавният глава вече обяви, че би подкрепил политически проект, който работи за модернизацията на България, но засега остава загадка дали ще има такъв. През 2021 г. освен парламентарни ще има и президентски избори.</p> |
| 2111 | </div> |
| 2112 | </div> |
| 2113 | </body> |
| 2114 | </text> |
| 2115 | <text xml:lang="bg" source="dnevnik.bg" date="2020-01-09 12:39" url="https://www.dnevnik.bg/politika/2020/01/09/4014232_suvetut_za_sigurnost_pri_prezidenta_krizata_v_blizkiia/" title="Съветът за сигурност при президента: Кризата в Близкия изток трябва да се реши с дипломация" subtitle="" author="Здравка Андонова" category=""> |
| 2116 | <body> |
| 2117 | <div> |
| 2118 | <div> |
| 2119 | <div type="metadata"> |
| 2120 | <div type="title">Съветът за сигурност при президента: Кризата в Близкия изток трябва да се реши с дипломация</div> |
| 2121 | <div type="domain">dnevnik.bg</div> |
| 2122 | <div type="pageURL">https://www.dnevnik.bg/politika/2020/01/09/4014232_suvetut_za_sigurnost_pri_prezidenta_krizata_v_blizkiia/</div> |
| 2123 | <div type="id">4014232</div> |
| 2124 | <div type="mainImageURL">https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4014225.jpg</div> |
| 2125 | <div type="mainImageSource">Надежда Чипева, Капитал</div> |
| 2126 | <div type="mainImageWidth">860</div> |
| 2127 | <div type="mainImageHeight">484</div> |
| 2128 | <div type="authors">Здравка Андонова</div> |
| 2129 | <div type="authorURLs">https://www.dnevnik.bg/author/507</div> |
| 2130 | <div type="tags">Румен Радев, КСНС, Бойко Борисов</div> |
| 2131 | <div type="datePublished">2020-01-09</div> |
| 2132 | <div type="timePublished">12:39</div> |
| 2133 | <div type="numberOfViews">4063</div> |
| 2134 | <div type="numberOfComments">45</div> |
| 2135 | </div> |
| 2136 | <p>Кризата в Близкия изток трябва да бъде разрешена чрез дипломатически средства, като има необходимост от спешна деескалация на напрежението и въздържане от употреба на сила. Това е националната позиция на България, около която участниците в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев се обедини днес, след като в сряда Иран изстреля над двадесет балистични ракети срещу военни бази в Ирак, където са разположени американски военни.</p> |
| 2137 | <p>"Службите за сигурност в България ще осъществяват постоянен мониторинг на ситуацията и ще анализират всички процеси, които имат потенциал да генерират рискове и заплахи за националната сигурност. При промяна на обстановката да се предприемат необходимите мерки за защита на населението и обектите от критичната инфраструктура", се посочва още в позицията, съобщи държавният глава. На изявлението присъстваха всички участници в заседанието, сред които премиерът Бойко Борисов, председателят на парламента Цвета Караянчева, министри и председатели на парламентарни групи.</p> |
| 2138 | <p>Министерството на външните работи ще трябва да поддържа капацитет за постоянен контакт с българските граждани, намиращи се в зоните на напрежение, като при необходимост да актуализира разработените препоръки за гарантиране на тяхната сигурност. А Министерството на отбраната - да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на българските военнослужещи, участващи в мисии и операции зад граница.</p> |
| 2139 | <p>"В рамките на заседанието бе подчертано, че в съвременния глобализиран и взаимосвързан свят всеки акт на насилие и агресия има потенциал да предизвика последици с непредвидими характер и мащаб", обяви Румен Радев. По думите му участниците са се обединили около позицията, че ескалация на кризата застрашава мира не само в регионален, но и в глобален мащаб.</p> |
| 2140 | <p>"Съветът счита, че страните трябва да избягват всякакви действия, водещи към ескалация, като същевременно положат допълнителни усилия за провеждане на ефективен диалог и намиране на мирен изход от ситуацията с дипломатически средства, както и за запазване на постигнатите договорености по ядреното споразумение с Иран", се посочва още в позицията.</p> |
| 2141 | <p>Петте препоръки, които КСНС отправя, са:</p> |
| 2142 | <p>1. Да се поддържа национална позиция в контекста на усложнената среда на сигурност в Близкия изток с акцент върху необходимостта от деескалация на напрежението и разрешаване на кризата с използване на дипломатически средства. Позицията следва да бъде последователно отстоявана на всички нива в международен и съюзен формат.</p> |
| 2143 | <p>2. Службите за сигурност да осъществяват постоянен мониторинг на ситуацията и да анализират всички процеси с потенциал за генериране на рискове и заплахи за националната сигурност.</p> |
| 2144 | <p>3. Министерството на външните работи да поддържа капацитет за постоянен контакт с българските граждани, намиращи се в зоните на напрежение, като при необходимост актуализира разработените препоръки за гарантиране на тяхната сигурност.</p> |
| 2145 | <p>4. Министерството на отбраната да предприеме необходимите мерки за осигуряване безопасността на българските военнослужещи, участващи в мисии и операции зад граница.</p> |
| 2146 | <p>5. При промяна на обстановката да се предприемат допълнителни мерки за защита на населението и обектите от критичната инфраструктура на страната.</p> |
| 2147 | </div> |
| 2148 | </div> |
| 2149 | </body> |
| 2150 | </text> |
| 2151 | </TEI> |